Р Е Ш
Е Н И Е
N118
гр.Русе, 13.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
ВЕЛКОВА В. гр. дело N18 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК- обжалване
действията на съдебния изпълнител.
Взискателят „К. Б.“ ЕООД- гр.София,
ЕИК ********** е обжалвал постановление от 04.12.2019
г., с което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изпълнителното
производство по изп.д.№ ************** по описа на ЧСИ И. Х.- рег.№ ***на КЧСИ.
Твърди се, че постановлението е незаконосъобразно по подробно изложените в
жалбата съображения и се иска неговата отмяна.
Длъжниците по изпълнението М.А.С.
и А.Ю.С. не са подали писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК.
Приложените мотивите на
съдебния изпълнител във връзка с обжалваното постановление.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният
съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице- взискателя, в законоустановения срок и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „П. Б./ЧБ.“ АД-
гр.Р. срещу длъжниците М.А.С. и А. Ю.С. и въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 30.04.2008 г. по ч.гр.д.№ 1392/2008 г. на
Русенския районен съд за събиране на сумата в размер на 1934.12 лв.- главница,
сумата в размер на 28.07. лв.- наказателна лихва, сумата в размер на 65.04 лв.-
просрочена лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.04.2008 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер
на 40.54 лв.
В молбата си взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи и е
възложил на ЧСИ правата по чл.18 от .
До длъжниците
са изпратени ПДИ, връчен на 04.06.2008 г. с обратни
разписки. Върху трудовото им възнаграждение са наложени запори със запорни
съобщения от 24.06.2008 г. От този изпълнителен способ до 10.08.2011 г. са
постъпвали суми за погасяване на задължението.
Взискателят с молба от 08.03.2011
г. е поискал извършването на справки за валидни трудови правоотношение по
отношение на длъжниците и налагането на запор върху
трудовото им възнаграждение като отново е възложил на ЧСИ
правата по чл.18 от за предприемане на всички
необходими действия по изпълнителното производство.
Въз основа на молба от
28.01.2013 г. и представен договор за цесия и съответни уведомления до длъжниците като взискател в
производството е конституиран жалбоподателят. Същият на 28.01.2013 г. е поискал
извършването на имуществено проучване на длъжниците,
както и извършването на конкретни изпълнителни способи- запор върху трудово
възнаграждение или пенсия.
Взискателят с молби от 27.09.2013
г., 04.09.2014 г., 07.07.2016 г., 10.10.2016 г., 23.03.2018 г. и 21.11.2019 г. периодично е искал
извършването на изпълнителни действия чрез конкретно посочени от него
изпълнителни способи.
С обжалваното
постановление ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по съображения, че последното извършено изпълнително
действие е от 10.08.2011 г. като от този момент взискателят
не е предприел действия по принудително удовлетворяване.
Обжалваното
постановление е незаконосъобразно.
Основанията за
прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в чл.433
от ГПК.
В настоящият случай ЧСИ е приел, че е
налице основанието на чл.433, ал.1, т. от ГПК по съображения, че от момента на
извършване на последното валидно изпълнително действие взискателят
не е предприел действия по принудителното му удовлетворяване.
Преценката на ЧСИ, че е налице посоченото основание за прекратяване на
изпълнителното производство е неправилно и незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнението се прекратява, когато взискателят
не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Цитираната правна норма
сочи, че по силата на закона настъпва прекратяване на изпълнението при
бездействие от страна на взискателя за период от две
години. В настоящият случай такова не е налице. Взискателят
с молби от 27.09.2013 г., 04.09.2014 г., 07.07.2016
г., 10.10.2016 г., 23.03.2018 г. и 21.11.2019 г. периодично е искал
извършването на изпълнителни действия чрез конкретно посочени от него
изпълнителни способи- налагане на запори, възбрана, опис на движими вещи и др.
Същият както с молбата си за образуване на изпълнителното производство, така и
с допълнителната молба е възложил на ЧСИ и правата по
чл.18 от , вкл. извършване на имуществено
проучване и избор на способи за принудително изпълнение.
Неправилно и в
противоречие на закона ЧСИ е приел, че е изтекъл
визирания в закона срок от последното валидно извършено изпълнително действие.
Нормата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК свързва прекратяването на изпълнителното производство с
бездействието на взискателя като ясно е посочено, че
изпълнението се прекратява, ако взискателя не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Такова бездействие в настоящият
случай не е налице, което обуславя
незаконосъобразност на обжалваното постановление и същото следва да бъде
отменено с решението, което не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
постановление от 04.12.2019 г., с което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратено изпълнителното производство по изп.д.№ **************
по описа на ЧСИ И. Х.- рег.№ *** на КЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: