РЕШЕНИЕ№
гр. Р., 07.01.2021г.
Р.нски окръжен съд.........наказателна колегия в публично заседание на ...…десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове: Милена
Пейчева
Росица Радославова
при секретаря …….Димана Стоянова ..............в присъствието на прокурора .......……...като разгледа докладваното от ....съдия Пейчева .....ВНЧХД № 915.... по описа за 2020г.,за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по глава ХХI от НПК .
С Присъда №
73/22.07.2020г. по НЧХД № 2545/19 на РРС е постановено следното:
Подсъдимият Р.И.Р. и признат за НЕВИНЕН в това на 16.10.2019г. в гр.Р. да е причинил лека телесна повреда на П.М.Н. ***, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по обвинението по чл.130, ал.2 от НК
по отоншение на него.
Подсъдъмият Р.И.Р. е признат за НЕВИНЕН в това на 16.10.2019г. в гр.Р. да е
казал нещо унизително за честта и достойнството на
П.М.Н. *** нейно присъствие, а именно: „Ще ти еба майката, мръсна курво", „Я си гледай копелетата, дето не познават
баща си", „Големи сте боклуци с мъжа си, но аз ще ви
оправя", „Ще ви избия",
мъжа си, но аз ще ви оправя", „Ще ви избия", „Ще ви очистя всичките, боклуци", поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
обвинението по
чл.146, ал.1 от НК по отношеине
на него.
Подсъдимата Н. Г. Р.
е призната за НЕВИННА в това на 16.10.2019г. в гр.Р. да е причинила лека телесна повреда на П.М.Н. ***, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдава по обвинението по чл.130, ал.2 от НК
по отношеине на нея.
Подсъдимата Н. Г. Р. е призната за НЕВИННА в това на 16.10.2019г. в гр.Р. да казала нещо унизително
за честта и
достойнството на П.М.Н. *** нейно
присъствие,
а именно: „Боклуци", „Долна курва си ти, дето раждаш
само копелета",
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдава по обвинението по чл.146, ал.1 от НК
по отношеине на нея.
ОТХВЪРЛЕН е гражданския иск на П.М.Н. против Р.И.Р.
за сумата 2500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди следствие на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЕН е гражданския иск на П.М.Н. против Р.И.Р.
за сумата 1500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди следствие на
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЕН е гражданския иск на П.М.Н. против Н.Г.Р. за сумата 2500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди следствие на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЕН е гражданския иск на П.М.Н. против Н.Г.Р.
за сумата 1500лв., представляваща
обезщетение за нанесените й неимуществени вреди следствие на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪДЕНА е П.М.Н. да заплати на Р.И.Р. сумата 200лв. за разноски, направени от подсъдимия.
ОСЪДЕНА е П.М.Н.
да заплати на Н.Р.
сумата 200лв. за разноски, направени от подсъдимата /като подсъдимата погрешно
е посочена с бащино име М. вместо Г./.
Присъдата е обжалвана от частната тъжителка и граждански
ищец П.М.Н., чрез нейният повереник адв.Д.Р. от РАК, с твърдения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост. Твърди се, че присъдата е постановена при
допуснати процесуални нарушения, при неправлно установена фактическа обстановка, че е необоснована
и е налице часитчна липса на мотиви. Иска се връщане
на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд или отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна такава
по отношеине на двамата подсъдими за престъпленията,
за които са предадане на съд и уважавена
на предявените граждански искове в пълен размер. Претендират се направените
съдебни разонски от тъжителката по делото за двете
съдебни инстанции. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Подсъдъмите Р.Р. и Н.Р. и упълноомщеинят им
защитник адв.С. М. от РАК, считат присъдата за законосъобразна,
правилна, обоснована и мотивирана, поради окето искат
да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложени съображения.
Като съобрази доказателствата по делото,
доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,
Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Районинят съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Р. е роден през 1976г., български гражданин,
с основно образование, женен, работи, неосъждан.
Подсъдимата Н.Р. е родена през 1974г., български
гражданин, с основно образование, омъжена, работи, неосъждана.
Подсъдимите и семейството на тъжителката П.М.Н.
били съседи и живеели съответно на първи и седми
етаж във вх. В на
ж.бл.№2 в кв.”Д.-3” в гр.Р.. Свид.С. Н., съпруг на тъжителката, бил много конфликтна личност, създаваща напрежение в повечето от контактите си
със съседите си. Последното породило ненавист към него и двадесет
и пет от жителите на дадения
жилищен вход подписали искане до Община- Р. за
изваждане на свидетеля Н.. от сградата.
Управител на етажната собственост на жилищния вход
бил свид.Ц., до когото постъпвали
непрестанни жалби от поведението на Н.. Свидетелките М. и Д. Р., живеещи на ет.7 в посочения жилищен вход, непосредствено
до дома на
тъжителката и свид.Н., също страдали от гневните
настроения на С. Н.. Отношенията
между семействата на подсъдимите и тъжителката били също обтегнати по повод на
ползването на паркинга пред блока.
На 16.10.2019г., около 19.00 часа, подсъдимият и свид.Н.
се скарали на паркинга пред
вх. *на ж.бл.№* в кв.”Д.-3” в гр.Р., поради
начина на паркиране на автомобилите
им. След това се разделили,
като Н. се прибрал в дома си, а подсъдимите и свид.Н., приятелка на
брата на подсъдимия, посетили техни приятели.
Около 21.30 часа на
същата дата подсъдимите, св. Р.- техен син, и св.Н. се върнали в дома
на Р.ви. Когато били пред входа на
блока, в който живеели, били забелязани
от свид.Н.,
който се намирал в това време на терасата
на жилището си. Последният започнал да ги обижда и да
ги провокира към физическа разправа,
на което свид.Р. отговорил, като
приканил Н. да слезе пред блока.
Подсъдимите, свид.Р.-техен син и свид.Н. влезли в жилищния вход и се насочили към
дома си на
първия етаж. Свид.Н. наредил на жена си-тъжителката
П.Н. да
пресрещне подсъдимите и да се разправи
с тях. П. Н. слязла с асансьор
до първия етаж и веднага се нахвърлила срещу
Р.ви, като ги наричала „цигани, педерас и проститутка”. Свидетелките М. и Д. Р. чули
заканите на свид.Н. и това,
че тъжителката излиза от жилището
си и решили да видят какво
ще се случи.
Слезли пеша до първия
етаж, тъй като свид.Н. не им позволил да ползват асансьора.
Тъжителката се нахвърлила върху подсъдимата, блъснала я с две ръце в гърдите,
Р. залитнала назад и била подхваната, за да не
падне, от свид.Н..
Подсъдимата се опитвала да се предпази
с ръце, като ги махала пред
тялото си. Подс.Р. се намесил, застанал между жените, дръпнал Р. и я прибрал в дома си. Свидетелите Р. и Н. ги последвали.
Тъжителката поискала съдействие
от органите на МВР, на място
бил изпратен полицейски екип, който не регистрирал
никакви противозаконни прояви към момента
на отзоваването си на мястото
на посочените събития. На подсъдимата бил
съставен протокол за предупреждение да не отправя
закани и да се разправя физически
с тъжителката. На Н. било предложено
да бъде прегледана
от медицински екип, което тя
отказала.
На следващия ден,
17.10.2019г., тъжителката била прегледана от вещото лице
по делото. Със заключението на назначената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза
се установява, че на 16.10.2019г.
на Н. било
причинено увреждане, изразяващо се в оток на лицето,
повърхностно нараняване на лигавицата на
долната устна и кръвонасядане на шията.
Тази фактическа обстановка районият съд е приел за доказана, въз основа на обясненията
на двамата подсъдими, показанията на свидетелите И. Р., Д.Н., М. Р., Д. Р.,
които е кредитирал с доверие. Първата инстаниця не е
дала вяра на показанията на свидетелите С. Н., Д.Т. и Р.А.. Изложени са
подробни съображения защо се дава вяра на едната група гласни доказателства и
не се дава вяра на другата група.
Настоящият състав не споделя
изцяло изложената фактическа обстановка и мотивите на районния съд, във връзка
с кредитираните гласни доказателства, като намиар, че
са надценени боясненията на подсъдимите и показанаията на свидетелите, които ги подкрепят, като са подценениепокаазниятана останалите свидеетли.
В същото време възивната инстаниця
намира, че крайният извод на съда е правилен, макар и по по-
различни мотиви.
Съвкупинят
анализ на събраните по делото доказателства установява следната фактическа обстановка:
По
делото няма спор, че подсъдимите Р.ви и семейството на тъжителката П.Н. били съседи
и живеели съответно на първи и седми
етаж във вх. * на ж.бл.№* в кв.”Д.-3” в гр.Р. и че те били във влошени отношения. Няма спор, че е налице напрежение между
живущите във входа, които считат св.С. Н., съпруг на тъжителката за конфликтна личност, във връзка с което са изготявни подписки от
голяма част от съседите до Община-Р., с искане семейство Н.и да напуснат
жилището, което обитават, а до управител на етажната собственост на жилищния вход са постъпвали непрестанни жалби от поведението на Н.. Това се установява от представената пред РС
писмена подписка, от показанията на св.Ц.-управител на входа и от покаазинята на част от разпитаните свидетели. Няма спор, че свидетелките М. и Д. Р., живущи на
ет.7 в жилищния вход, непосредствено
до апартамента на семейство Н.и, са във влошени отношения с тях. От показанията на
свидетелките Р. и показанията на подсъдимите се налага извода, че причина за
тези неразбирателства във входа е конфликтния характер на св.Н., както и пробламите, свързани с ползването на
паркинга пред блока.
По делото е категорично установно,
че на 16.10.2019г., около
19.00 часа, подсъдимият
и свид.Н. се скарали
на паркинга пред вх. * на ж.бл.№* в кв.”Д.-3” в гр.Р., поради начина на
паркиране на автомобилите им. Във връзка с това е образувано ДП за извършено посегателство
върху лекия автомобил на св.Н.. По делото е категорично установено, че след този конфликт Р. и Н. се разделили,
като Н. се прибрал в дома си, а подсъдимите и свид.Н., приятелка
на брата на подсъдимия, посетили техни приятели. В тази насока са покаазинята на разпитаните по делоот
свидетели.
Всички тези обстоятелства са прехождащи деянията, предмет на настоящето
дело.
Във връзка с деянията, описани тъжбата възивинят
съд намира за установено следното:
Около 21- 21,30 часа на 16.10.2019г. , подсъдимите, св. И. Р.- техен син, и св.Н.-тяхна близка се прибирали към дома на Р.ви. Когато
били пред входа на блока,
в който живеели, били забелязани от свид.Н.,
който се намирал на терасата
на жилището си. От там св.Н. отправил реплики по адрес на Р.ви,
на които св.Р. отговорил. По това време св.Д.Т.- приятелка на сина на
тъжителката Д.Г., се намирала в дома на Н.и.
Съдът приема за доказано, че тъжителката П.Н. е слязла от 7 етаж с асансьора
във входа, явно с идеята да се рязправя с подсъдимите
за връзка със случилото се по-рано същия ден, а свидетелките Р. слезли също от
7 етаж, но пеша, малко след нея, тъй като решили да
видят какво ще се случи. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели,
в това числа и на свидетелките Р..
Съдът приема за установено, че на вратата на входа е възникнал конфликт
между тъжителката Н. и подсъдимите, при който тъжителката от една страна и
подсъдимите от друга си отправяли взаимни обвинения и обиди на висок глас,
започнали да се блъскат и дърпат, при което е имало нанесени удари между двете
групи лица, в това число и между тъжителката и подсъдимата, което наложило подс.Р. да застане между двете жени. Той издърпал подс. Р. и я прибрал в дома си. Свидетелите Р. и Н. ги последвали.
При това дърпане и блъскане тъжителката получила леки телесни
увреждания, описани в СМУ и СМЕ.
Спорният по делото въпрос е свързан с авторството на деянията, предмет
на тъжбата.
Съдът приема за установено, че свидетели на
конфликта са станали св.Н., св.И. Р., свидетелките Д. и М. Р., които в този момент се намирали във входа на блока.
Виковите и обидите отправяни между страните са били
чути и от св.Р.А., съседка от съседен вход, която по това време била пред блока.
Крясъци на висок глас били чути и от св.А., съсед на страните, намиращ се по
същото време пред блока.
След приключването на конфликта тъжителката поискала
съдействие от органите на МВР, на място бил
изпратен полицейски екип, който не
регистрирал никакви противозаконни прояви към момента на
отзоваването си на мястото на
посочените събития. На подсъдимата
бил съставен протокол за предупреждение
да не отправя
закани и да се разправя физически
с тъжителката. На Н. било предложено
да бъде прегледана
от медицински екип, което тя
отказала.
Когато се прибрала в дома си тъжителката била видяна от св.Д.Т., която
възприела наличието на кръв по лицето й. А по-късно, когато се върнал от
работа, св.Д.Г.- син на тъжителката разбрал за случилото се.
Няма спор, че на следващия
ден, 17.10.2019г., тъжителката била прегледана от съдебен лекар, за което било изготвено СМУ, констатирало
получените от нея телесни увреждания. От заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза се установява,
че на 16.10.2019г.
на Н. било
причинени увреждания, изразяващи се
в оток на лицето, повърхностно нараняване на лигавицата
на долната устна и кръвонасядане на шията. Експертът е посочил, че тези
уврежадия могат да бъдат получени при инцидента на
16.10.2019г. и по начина описан в тъжбата и в СМУ. Те са причинили на Н. болка истрадание и имат харакера на
лека телесна повреда по смисъла на НК. При такива уврежадния
обикновено настъпва пълно възстановяване в рамките на 3-5 дни до седмица.
За да приеме за установена посочената
фактическа обстановка, съдът съобрази следните доказателства:
По
делото са събрани две групи гласни доказателства. От една страна са обясненията
на подсъдимите Р. и Р., които отричат да са обиждали и удряли тъжителката,
напротив сочат, че тя ги е обиждала и удряла. В покрепа
на тяхната теза са показанията на св.И. Р.- син на подсъдимите; св. М. Р. и св.Д.
Р.- съседи от входа; св.Д. Н.- съжителстваща с брата на подсъдимия. Тези свидители са близки на подсъдимите, а свидетелките Р. са в
много влошени отношения със семейството на тъжителката, поради което всеки един
от тях е предубеден и заинтересован от изхода на делото, с цел да подкрепи
тезата на подсъдимите и да представи тъжителката в лоша С.а.
От
друга страна са показанията на св.С. Н.- съпруг на тъжителката, св.Д.Г.- неин
син, св.Д.Т.- съжителстваща със св.Г.. Тези свидители
са близки на тъжителката, а първият е и в много влошени отоношения
със семейството на подсъдимите, поради което всеки един от тях е предубеден и
заинтересован от изхода на делото, с цел да подкрепи тезата на тъжителката и да
представи подсъдимите в лоша С.а.
Като странични
и незаинтересовани от изхода на делото свидетели могат да бъдат преценени св.Р.А.
и св.Й. А.- съседи на страните, които са без отношения със страните, св.Ц. Ц.-домоуправител
на входа и св.Ц.Ц.- касиер на входа. В същото време
последните двама не са очевидци на случилото се и техните показания не
допринасят съществено за изясняване на спорните по делото въпроси.
За да приема за доказана посочената фактическа
обстановка, въззивният съд съобрази от една страна
силно влошените отношения между семейството на тъжителката и това на
подсъдимите. От друга страна отчете, че всички разпитани свидетели са или в
близки отношения с една от страните или във влошени отношения с другата страна,
поради което техните показания следва да бъдат анализирани много
внимателно.
Съдът
дава вяра отчасти на показанията на свидетелите от двете групи, отчитайки
техните отношения със страните, като намира, че всеки свидетел от двете групи
се опитва да омаловажи действията и поведението на лицата, чията
теза подкрепят и да преекспонира действията на
другите лица в конфликта. Във връзка с това съдът дава вяра на първо място на обективните
доказателства, съдържащи се в заключението на СМЕ и в показанията на свидетелите
извън двете заинтересовани групи- тези на св.Р.А.и св.Й. А..
С оглед
на това възивинят съд не споделя мотивите на районния
съд, че телесните увреждания по лицето на тъжителката са причинени от съпруга й
след конфликта, и кредитирането в тази насока на показанията на свидетелите Р..
Освен, че тези две свидетелки са във влошени отношения със семейството на
тъжителката и в частност с нея самата, тяхното поведение е доста странно, предвид
това че бързат да слязат във входа и да видят какво ще се случи, ослушват се
около вратата на сем.Н.и и чуват шамари, от което може да се направи извода, че те преднамерено търсят конфликти със съседите
си, още повече, че участват и в подписки срещу тях. С оглед на това съдът не
дава вяра на показаният на тези две свидетелки в последната им част – относно
начина на причиняване на телесните увреждания на тъжителката, още повече, че те
противоречат на отразеното в СМЕ, която почива на обективни находки.
Съдът приема за безспорно установено, че
посочените телесни увреждания са получени от Н. именно при този конфликт във
входа, а не по-късно в дома на тъжителката. Аргумент в тази насока е заключението
на СМЕ и показанията на св.Тодорова, която се е намирала в дома на тъжителката
и веднатга след прибирането й е възприела, че тя има
наранявания в областта на лицето, което кореспондира с отразеното в СМЕ. Не е
изключено нараняването по лигавицата на устана на
пострадалата да е кървяло, с оглед харакетара и
мястото на това увреждане, но съдът намира, че лицето на Н. не е било в кръв,
така както сочи св.Тодорова, тъй като такова кървене не е възприето от никой от
останалите свидетели, намиращи се във входа непосредстевно
след конфликта, а и пострадалата е отказала да потърси медицинска помощ
веднага, въпреки че таква й е била предложена от
органите на реда.
Съдът приема за безспорно установено, че
конфликтът между тъжителката и подсъдимите е възникнал във входа на блока, най-вероятно
около вратата, но не и навън пред блока, тъй като всички показания на
свидетелите сочат, че подсъдимите Р.ви са се прибирали към дома си, тъжителката
е слизала от 7 етаж, поради което няма никаква логика влизайки във входа цялата
тази група лица, в това число и свидетелките Р. да излязат пред блока. В същото
време конфликтът е бил вблизост до входната врата на
блока, тъй като безспорно виковете са били чути от намиращите се пред блока
свидетели А. и А., както и от лица, които са били по терасите.
С оглед
мястото, на което се е развил конфликта-във входа на блока и наличието на
козирка над входа, съдът намира, че конкретните дейстивя
по блъскане, дърпане и удряне, не са били видяни от
намиращите се пред блока свидетели А. и А.. С оглед на това авторството на
деянията, свъразни с
причиняване на леката телесна повреда на пострадалата не са даказани по безспорен и несъмнен начин. Предвид участващите
в конфликта три лица и наличието на множество други лица в близост до тях не
може да се установи кой точно и как е причинил телесните увреждания на
тъжителката. Не може да се приеме за категорично доказано, дали подсъдимият Р.,
дали подсъдимата Р. или някое от другите присъствали по времето на конфликта
лица са причинили на пострадалата тези телесни увреждания. Не може да се
установи безспорно дали тези увредания са причиенени умишлено от конкретно лице или са настъпили в
резултат на взаимното блъскане, дърпане и удряне между страните в конфликта. С
оглед на това въззивната инстанция намира, че авторството
на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, както по отношение на подс.Р., така и по отношение на подс.
Р., е недоказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин.
С оглед
мястото, на което се е развил конфликта, съдът намира, че не е изключено св.Н.
и евенутално св.Д.Т., в случай че действително и тя се
е намирала на терасата на седмия етаж, да са чули викове и обиди, изречени на
висок глас, но в същото време намира за необективно и нелогично същите да са
чули конкретни изрази, още по-малко да конкретизират кой какви конкретни думи и
по чий адрес е изрекъл, поради което съдът не дава вяра на конретиката
в показанията им в тази им част.
Безспорно
свидетелите А. и А. са чули викове и обиди, изречени на висок глас, тъй като са
се намирали пред блока. В същото време, св.А. обективно и житейски правидво сочи, само за викове, но не може да конкретизира
думи, изрази и лицата, които са ги изрекли. С оглед мястото на конфликта, това
че св.А. се е намирала на разстояние от входа, съдът намира, че тя също е чула
викове и обиди, но намира за неправдиви показанията й, в които конкретизира
тези думи, лицата, които са ги изрекли и лицето, срещу което са казани, поради
което не дава вяра на покаазинята й в тази им част. Съдът
намира за необходимо да посочи още, че в показанията си св.А. сочи само два обидни
израза, които се различават в известна степен от отразените в тъжбата и тези,
за които двамата подсъдими са предадене на съд. Освен
това дори да се даде вяра на показанията на тази свидетелка, относно конкретинет обидни изрази, които твърди че е чула, това са единстевните доказателства във вързка
с престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради окето не
са достатъчни ,за да се приеме за докаазно по
безспорен и категоричен начин извършено престъплението обида от страна на
подсъдимите. Не може да се установи безспорно какви точно думи и изрази са били
изречени в хода а конфликта, от оке конкретон лица са били казани те, дали тъжителката е отговорила
веднага с подобни обиди на това лице. С оглед на това въззивната
инстанция намира, че авторството на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, както
по отношение на подс.Р., така и по отношение на подс. Р., е недоказано по безспорен, категоричен и несъмнен
начин.
С
оглед изложеното първоинстанционната присъда, като
краен резултат е правилна, макар и по изложените по-горе мотиви, които са
по-различни от приетите от райония съд.
Неоснователни са възраженията на тъжителката и нейния повереник за постановяване на обжалваната присъди при
допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат нейната отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Районинят съд е събрал всички относими към предмета на даказване
доказателства и е изложил достатъчни и подробни мотиви. Въззивната
инстанция като втора първа инстанция има правомощията да се произнесе по
съществото на спора, а с оглед това, че делото е напълна
изяснено от фактическа страна, това позволява и да го направи. С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема по-различна
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, което не
налага връщане на делото за ново разглеждане.
Не може да бъде
прието за същестевно процесуално нарушение посоченото
погрежно бащино име на тъжителката в диспозитива на присъдата, в който тя е осъдена да заплати
на подъсимата Р. разноските по делото. В този диспозитив е поосчена П.М.Н., вместо правилното П. Г. Н.. В случая се касае за очевидна
фактическа грешка, а не за същестевно порецсуалон нарушение.
При
извършената служебна проверка настоящият състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
по смисъла на НПК, които да налагат отмяна на присъдата и ново разглеждане на
делото.
Неоснователни са възраженията
за необоснованост на присъдата и доказаност на
обвиненията.
Предивд изложените от настощия
състав мотиви по-горе въпреки приетата различна фактическа обстановка,
обвиненията не са доказани по безспорен, категоричен и несъменн
начин, поради което двамата подсъдими следва да бъдат признати за невинни. Тъй
като районният съд ги е признал за невинни и ги е оправдал по всички обвинения,
краният извод на първата инстаниця
е законосъобразен и правилен. С оглед на това правилно са отхвърлени и
предявените срещу подсъдимите граждански искове. Законосъобразно тъжителката е
осъдена да заплати направените от подсъдимите деловодни разноски.
Предвид
изложеното обжалваната присъда следва да бъде потвъредна
изцяло.
Пред
настоящата инстанция тъжителката и нейният повереник са
претенидрали присъждането на направените разноски за
двете инстанции, но с оглед потвърждаването на оправдателната присъда не й се
следват такива. Подсъдимите не са претенидрали присъждането на деловодни разноски,
поради което възивинят
съд не им присъжда такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 73/22.07.2020г.на
Р.нския районен съд, постановена по НЧХД № 2545/19 по
описа на РРС изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: