№ 873
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100501227 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от
Дияна Ганева – Директор на Детска градина „Веселушко“ – гр. Бургас, ЕИК
********* чрез процесуален представител адв. Здравко Радулов против
Решение № 1231/14.06.2024 г. постановено по гр.дело №7900/2023 г. по описа
на БРС, с което съдът е признал за незаконосъобразно уволнението на Д. Т. Ф.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, от
работодателя Детска градина „Веселушко“ гр. Бургас с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“, бл.18-24 и е отменил заповед №164 от 07.11.2023 г., с която е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №165/07.11.2023
г., с която е прекратено трудовото правоотношение, като е възстановил Д. Ф.
на заеманата преди уволнението длъжност „у. д. г.“ при работодателя. Осъдил
е въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 10254 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за период от шест месеца, считано от 07.11.2023 г. съгласно чл.225
от КТ, ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане от датата на
предявяване на иска – 29.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 600 лева – разноски по делото. Осъдил е въззивника да заплати в
1
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата от 510 лева –
държавна такса.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно и постановено в нарушение
на закона. Обосновава доказаност на претенцията както досежно спазване на
нормата на чл.193 от КТ – изискване на обяснение от работника, така и
провеждане на цялата дисциплинарна процедура по определяне и налагане на
дисциплинарното наказание. Счита, че работодателят правилно е оценил
действията на работника и е наложил адекватно дисциплинарно наказание.
Позовава се на постъпилия сигнал от разпитаната свидетелка С. П.-Х., майка
на детето В. Х. от група „Д.“, както и на изводите от назначената комисия и
показанията на свидетеля П. – член на комисията.Оспорва извода на съда за
недоказаност на извършеното нарушение. Позовава се на чл.129 от
Правилника за прилагане на закона за народната просвета, обосновавайки
недопустимост за упражняване на физическо насилие по отношение на децата,
както и на чл.29, ал.2, т.2 и 3 от Закона от предучилищното и училищното
образование, сочещи на задължение за педагогическите специалисти „да
опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния
процес и на други дейности, организирани от институцията и да зачитат
правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в
предучилищното и училищното образование“. Позовава се на §1, т.1 от
Правилника за приложение на Закона за защита на децата, касаещ понятието
„насилие“, както и на Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН
на 20.11.1989 г., ратифицирана от страната ни. Позовава се на практика на
ВКС, касаеща злоупотреба с доверие и уронване на доброто име. Коментира
проведената родителска среща на 26.05.2023 г. като обосновава значението й
по делото. Позовава се на образувано досъдебно производство в Пето РУ –
Бургас. Счита, че първоинстанционният съд при постановяване на решението
си не се е съобразил с практиката на ВКС по сходни случаи. Оспорва
постановения съдебен акт като излага подробни съображения.Прави
доказателствени искания по смисъла на чл.260, т.6 от ГПК, като моли да се
приеме като доказателство и се направи преглед на представения втори диск
от родителската среща от 26.05.2023 г., както и да се приемат писмените
доказателства – констативни протоколи издадени от Регионално управление
на образованието – Бургас №КМД-05-65/12.07.2022 г. и №КМД-03-
2
100/27.10.2023 г., констативен протокол от извършена проверка на 15 и
16.02.2024 г. от Държавна агенция за закрила на детето, като се обосновава с
обстоятелството, че първоинстанционният съд е засегнал въпроса за
микроклимата в детската градина, който не е бил предмет на разглеждане пред
първата инстанция, но въпреки това съдът е направил изводи в тази връзка без
да даде възможност на страните да ангажират доказателства. Искането е
отказано от въззивната инстанция с постановеното определение по реда на
чл.267 от ГПК.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Д. Т. Ф. чрез адв. Илияна Мелконян от БАК, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие „Добрев и КО“, с
който счита подадената въззивна жалба за процесуално допустима, но по
същество неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за
правилно и законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди
атакувания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани
лица и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по предявени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на уволнението, чл.344, ал.1, т.2 –
възстановяване на предишната работа и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.255 от КТ –
заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без
работа поради уволнението.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззиваемата Д. Т. Ф. по силата на трудов
договор № 140/16.11.2020 г. е започнала работа като „у. в д. г.“ в група „Д.“ в
детска градина „Веселушко“. Със заповед № 164/07.11.2023 г. работодателят е
наложил дисциплинарно наказание „уволнение“, като с допълнителна заповед
№ 165 от 07.11.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на
въззиваемата.
От събрания по делото обемен доказателствен материал, както и от
разпита на свидетелките С. Г. П.-Х. и А. С. П., се установява фактическата
3
обстановка по делото взета предвид от първоинстанционният съд при
разглеждане на делото. Районният съд не е коментирал свидетелските
показания, но е взел предвид всички представени доказателства. Изяснил е
делото от правна и фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които
се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Районният съд е проследил представените болнични листи и периоди
на ползване на разрешен годишен отпуск, вземайки предвид, че повод за
извършеното от работодателя дисциплинарно уволнение е преглед на
видеофайл от 15.05.2023 г., след сигнал на майката на детето В. Х. от група
„Д.“, е достигнал до изводът, че исковете подадени от Д. Ф. са предявени при
спазване на изискванията на чл.194 от КТ – наказанието е наложено в срок от
два месеца след откриването му, като са взети предвид и моментите в които не
текат срокове поради ползване на отпуск или болнични.
Няма спор, че тежестта за доказване, съобразно дадените указания от
първата инстанция, за извършеното от работника и законосъобразността на
издадените заповеди, с които същият е бил дисциплинарно уволнен, е на
работодателя, който следва да установи фактите и тяхното правно значение.
Съдът следва да вземе предвид наличието на обстоятелствата по чл.194 и
чл.195 от КТ. Следва да се отбележи, че до въззиваемата са отправени четири
покани за даване на обяснения, подробно изброени от първата инстанция, като
последната е дала писмени обяснения на три дати, в които отрича да е
извършвала действията, които й се вменяват и твърди, че не е проявявала
агресивно поведение към децата.
От представените по делото доказателства се установява, че в детска
градина „Веселушко“ е постъпил сигнал на 15.05.2023 г. от свидетелката С.
П.-Х., за констатирана промяна в поведението на нейния син В. Х. и е поискан
преглед на записите от монтираните камери за видеонаблюдение в групата.
Видно от съдържанието на заповед № 164/07.11.2023 г., на 26.04.2023 г.,
ищцата Ф., говорейки по телефона, вдига с дясната си ръка ръката на детето и
го изправя като продължава да говори по телефона. Прието е в заповедта, че в
следствие на осъществен физически контакт, детето е изпънало силно назад
главата си, като брадичката му е повдигната нагоре и видимо изпитва болка.
Чрез използване на физическа сила и пред другите деца, които стоят на
4
столчетата си, Ф. изтласква В. Х. надолу към неговото столче. До сядане на
детето на столчето Д. Ф. с дясната си ръка го държи и притиска от лявата му
страна в областта на ухото, като детето изпитва болка. Следва да се отбележи,
че в дадените обяснения в Синя стая В. Х. е посочил следното: „Изгониха
госпожа Ф. защото ме удари през устата...блъсна ме с ръце и аз паднах на
стола. Блъсна ме по гърба. Не помня много какво стана. Не паднах. Блъсна ме
само на стола...“.
Същевременно, първоинстанционният съд е постановил преглеждане
на файла от 26.04.2023 г. в открито съдебно заседание на 29.03.2024 г. и е
установил следната обстановка: Около 11.47 ч. въззиваемата говори по
телефона и се опитва с ръка да даде знак на децата да запазят тишина, като
тръгва към тях и с дясната си ръка изправя детето В. Х. пред столчето като го
хваща за неговата дясна ръка. Когато учителката се обръща с гръб към детето,
то започва да танцува като забавлява останалите деца. Въззиваемата, без да
прекъсва телефонния разговор, се връща към него, хваща го с дясната си ръка
в областта на неговото ляво рамо и ухо и го натиска надолу, докато детето
сяда на столчето си. Веднага след това го вдига качулка на главата си и се
обръща на ляво и комуникира със съседното дете.
Пред първоинстанционният съд майката на детето В. Х. обяснява, че е
подала искане до директора за оглед на камерите, тъй като В. е имал различно
поведение. Започнал е вечер да се напикава и е спрял да споделя с майка си.
Свидетелката твърди, че поведението на В. към момента е такова, каквото е
било преди инцидента, спрял е да заеква и да се напикава, което се
потвърждава и от изготвената съдебно-психологична експертиза на вещото
лице Йорданка Йончева – клиничен психолог към ЦПЗ – Бургас, приложена
по материалите от ДП № 617/2023, вх.№2854/2023 г. по описа на РП – Бургас.
Свидетелката П. обяснява пред БРС, че до инцидента никога не се е оплаквала
от госпожа Ф. и не е имала забележки по отношение на нейните качества.
Посочва, че една майка е имала забележки към въззиваемата и това е била
майката на К., който вече не е в група „Д.“.
От показанията на свидетелката П. – у. в съседна група и член на
комисията по образуваното дисциплинарно производство срещу въззиваемата,
се възпроизвежда следната ситуация във връзка с инцидента с детето В. Х. –
госпожа Ф. разговаря по телефона, а децата са седнали и си говорят или си
5
играят. Говорейки по телефона тя отива до едно дете – В., издърпва го от
столчето и отново отива до бюрото си да говори по телефона. През това време
В. прави движения и танцува. След това госпожа Ф., говорейки по телефона,
отива и с дясната си ръка може би удря детето и то сяда от самото замахване,
след което си слага качулката на главата. Свидетелката посочва, че вероятно
има напрежение между директорката на детската градина и въззиваемата.
Свидетелства, че между госпожа Ф. и останалите у. има напрежение.
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът намира, че
съгласно чл.129 от Правилника за приложение на закона за народната
просвета, учителят не може да нарушава правата на ученика, като унижава
личното му достойнство и прилага форми на психическо и физическо насилие.
Длъжен е съобразно чл.219, ал.2, т.2 и 3 от Закона за предучилищното и
училищното образование, касаещо педагогическите специалисти, да опазва
живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес
и на други дейности, организирани от институциите, да зачита правата и
достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и
училищното образование. Извършеното от въззиваемата извън всяко
съмнение представлява дисциплинарно нарушение. От една страна по
правилата на вътрешния ред на детската градина и с оглед издадена заповед
на директора на заведението, учителите нямат право да водят лични или
служебни разговори. В този смисъл обстоятелството, че Ф. е използвала по
време на работа с децата личния си мобилен телефон, само по себе си е
нарушаване на дисциплината. Недопустима е и реакцията й спрямо детето В.
Х.. Въпреки това обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че
извършеното деяние не следва да бъде наказвано с уволнение. От една страна
това недопустимо действие би следвало да доведе до предприемане на
действия от страна на ръководството спрямо учителя, които обаче следва да са
различни от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Налагайки това наказание работодателят не е отчел тежестта на нарушението
и не е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, съгласно която, при
определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид тежестта на
наказанието, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Посочването на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 от
КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, от една страна остана
недоказана по делото, а от друга страна изброяването на разпоредбите от КТ,
6
посочени в заповедите за дисциплинарно уволнение, явно сочи на влошени
отношения между въззиваемата и ръководството на детската градина, което
безспорно се установява по делото, както по отношение на действията на
директора на детската градина спрямо работата на въззиваемата, така и по
отношение на дейността на въззиваемата изразяваща се в подаването на
повече от 30 сигнала до различни институции за нарушения свързани с
работата й.
С оглед на изложеното до тук съдът намира постановеното от
първоинстанционният съд решение за правилно и законосъобразно, което
налага потвърждаването му.
По отношение на претендираните по делото разноски, настоящата
инстанция счита, че на въззиваемата, с оглед резултата по делото, следва да й
се присъди сумата от 600 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1231 от 14.06.2024 г., постановено по
гр.дело № 7900/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Детска градина „Веселушко“ – гр. Бургас, ЕИК *********, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18-24, да заплати на Д. Т. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, сумата
от 600 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
така, както е посочено в протоколно определение от 08.10.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7