Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 06. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на трети юни
през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 107
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** против И.В.В. от гр.
П.. В молбата се твърди, че на 24.
08. 2017 год. между „***“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател е
бил сключен договор за потребителски кредит № ***. Твърди се, че с подписването на
договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична
сума в размер на 15 000 лв. Твърди се, че общата стойност на плащанията по
кредита е била договорена в размер на 25 512, 48 лв. Твърди се, че ответникът
като кредитополучател се е задължил да върне кредита в срок до 20. 08. 2024
год. на 84 равни месечни погасителни вноски в размер на 303, 72 лв. всяка.
Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради
което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем в целия му размер. Твърди
се, че на 11. 12. 2018 год. е било подписано приложение
№ 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год.,
сключен между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземанията на цедента
срещу И.В.В., произтичащи от посочения по- горе договор за заем, са били изцяло
прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че за станалата продажба на вземането до длъжника са
били изпратени уведомителни писма с известие за доставяне. Твърди се, че в
качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/
2019 год. по описа на П.ския районен съд. Твърди се,
че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ответника за сумата от общо 20 341, 18 лв., от
които 14 161, 67 лв. представляващи главница по договор за потребителски
кредит № ***/ 24.
08. 2017 год., 4 736, 08 лв., представляващи договорна лихва за периода от
20. 06. 2018 год. до 03. 07. 2019 год. и 1 443, 43 лв. представляващи обезщетение
за забава за периода от 11. 12. 2018 год. до 03. 07. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03. 07. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково производство
деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на П.ския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е
основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 456, 82 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 506, 82 лв., в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.В.В. ***, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 20 341, 18 лв., от които 14 161, 67 лв.
представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***/ 24. 08. 2017 год.,
4 736, 08 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20. 06. 2018
год. до 03. 07. 2019 год. и 1 443, 43 лв. представляващи обезщетение за забава
за периода от 11. 12. 2018 год. до 03. 07. 2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03. 07. 2019 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
И.В.В. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 456, 82 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
И.В.В. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 506, 82 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: