РЕШЕНИЕ
Номер 260072 24.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На седемнадесети юли 2020
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 3204 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3557202
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на З.А.А., ЕГН **********, *** на „***“ ООД, с.Т.,
ул.„***”, № ***, ЕИК ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на З.А.А., ЕГН **********, *** на „***“ ООД, с.Т., ул.„***”, № **,
ЕИК ***, сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен
фиш Серия К № 3557202 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на З.А.А., ЕГН **********,
*** на „***“ ООД, с.Т., ул.„***”, № **, ЕИК ***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят З.А.А.
обжалва процесния електронен фиш и по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, като претендира разноски.
Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по
същество на спора и моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, като възразява относно прекомерност на
направените от страна на жалбоподателя разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш
е издаден срещу З.А.А., за това, че на 28.04.2020г. в 09:13 часа в гр. Пловдив,
бул. „Цариградско шосе”, № 51, посока бул.”Източен“, установено с АТСС ТFR1-М
546 и отчетен толеранс на измерената скорост в полза на водача от минус 3 км/ч,
с МПС Рено Латитюд, вид лек автомобил, рег.№ ***, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М
546, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на
скоростта 78 км/ч и превишена стойност на скоростта 28 км/ч. Като собственик,
на когото е регистрирано МПС-то бил вписан „***“ ООД, с.Т., ул.„***”, № **, ЕИК
***, със *** З.А.А., ЕГН **********, и
на същия на основание била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство
по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмени
доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни,
взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато
се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на
глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващия
орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на
електронния фиш Съдът констатира да е допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването му, което пряко накърнява правото на защита на нарушителя.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на скорост, което се твърди
да е установено и заснето с АТСС ТFR1-М, за което е било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с № 10.02.4835, което е било валидно до 24.02.2020г., тоест към
датата на установяване и заснемане на нарушението – 28.04.2020г., средството за
измерване не е имало валидно издадено удостоверение за одобрен тип. В тази
връзка съдът се съгласява с възражението на жалбоподателя, че при тези
обстоятелства нарушението е установено с АТСС, което не покрива изискванията,
предвидени в чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. АТСС се
използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип. Тоест липсата на валидно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване води до разколебаване в извода за годност на
процесното АТСС, макар по делото да е приложен Протокол № 4-32-20 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-М“ от 13.03.20г., което безспорно поставя под съмнение
коректността на данните отчетени от въпросното техническо средство,
следователно и в обективността на фактическите положения, отразени в
електронния фиш.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
атакуваният Електронен
фиш Серия К № 3557202 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на З.А.А., ЕГН **********,
*** на „***“ ООД, с.Т., ул.„***”, № **, ЕИК ***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва
да бъде ОТМЕНЕН като незаконосъобразен.
По отношение на разноските, на
основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от
страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева,
представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото
и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, доколкото в приложения към жалбата договор за правна защита и
съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой, то съдът
приема претенцията за частично основателна до минималния размер от 100лв.
Процесуалното представителство в случая се е изразило единствено в изготвяне на
жалбата, инициираща настоящото производство, поради което и необоснован се
явява претендирания над минималния размер адвокатски хонорар, в която връзка
съдът осъди ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.