Р Е Ш Е Н И
Е № 92
гр. Сливен, 09.05.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Галя Георгиева и прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 93 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
ТД на НАП Бургас против Решение № 259 от 09.11.2021 год. постановено по АНД №
1054/2021 год. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 563349-F587645 от 27.07.2021 год. издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ГРИФИТ
ПЕТРОЛ“ ЕООД представлявано от С.Х.Х. е наложено на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл.59а, ал.1,
изр.трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. По безспорен начин било установено извършването на
нарушението и не можело да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Прави се искане съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен
съд - Сливен и потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът не
изпраща представител. В постъпило писмено становище чрез процесуален
представител поддържа касационната жалба и претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по касация „ГРИФИТ ПЕТРОЛ“ ЕООД, се представлява
от адв.П., който оспорва касационната жалба като счита същата за неоснователна,
а решението на районния съд за правилно.
Представителят на
Окръжна прокуратура дава заключение, че решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 28.01.2021 год. е
извършена проверка на обект бензиностанция находяща се в г. С., на б.“П. Х.“ ***
стопанисван от търговско дружество „ГРИФИТ ПЕТРОЛ“ ЕООД. В търговския обект се
използвало фискално
устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите, така наречената електронна система с
фискална памет (ЕСФП), модел „ОРПАК 1.4 KL" регистрирана в НАП с № 4330716. Била извършена проверка относно
получени количества горива в обекта и след направен анализ на представените
документи за доставки на гориво било установено, че на датата 20.11.2020 год.
търговското дружество „ГРИФИТ ПЕТРОЛ“ ЕООД в качеството на данъчно задължено
лице получател по доставки на течни горива е получило гориво 3028 л бензин А-95 и 10 027 л дизел. За
документалната доставка бил издаден съответно акцизен данъчен документ АДД с
УКН 0000000005681304/20.11.2020 год. за доставка на 3028 литра бензин А-95 и
АДД с УКН 0000000005681301/20.11.2020 год. за доставка на 10 027 литра дизел.
Установило се, че не е било изпратено съобщение за доставка на горива по АДД с
посочените по-горе уникални контролни номера от 20.11.2020 год. на датата на
постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез
наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. Данните за доставено
количество са били подадени чрез наличната ЕСФП на 23.11.2020 год.
Прието е, че „ГРИФИТ
ПЕТРОЛ“ ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за описаната
доставка чрез въведената в експлоатация ЕСФП на датата на данъчното събитие.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение № F587645 от 28.01.2021 год. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на
Министъра на финансите.
Въз основа на съставения
АУАН от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП било
издадено наказателно постановление № 563349-F587645/27.07.2021 год. за
нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и на ответника по касацията била наложена на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция" в размер на
500 лева.
При горе установената фактическа
обстановка районният съд приел, че по отношение на въпросната доставка на 3028 л бензин А-95 и 10 027 л дизел по АДД с УКН 0000000005681304/20.11.2020 год. и АДД с УКН
0000000005681301/20.11.2020 год. ДЗЛ не е спазило изискването на чл.
118, ал.10 от ЗДДС във вр.с чл.59а, ал.1, изр. трето
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като информацията не е подадена в НАП
на датата на доставката, а именно 20.11.2020 год. Информацията била подадена на
23.11.2020 год. Въпреки безспорното установяване на извършването на нарушението
първоинстанционният съд приел, че случаят може да се квалифицира като маловажен
такъв, тъй като нарушението е допуснато за първи път, същото е с ниска степен
на обществена опасност, фискът не е ощетен и не е настъпил вредоносен резултат.
Дружеството само е подало информацията в НАП много преди проверката. Районният
съд е приел, че АНО е следвало да предупреди нарушителя съгласно чл.28 от ЗАНН
и да не издава НП. След като обаче НП е издадено то същото се явявало издадено
в нарушение на закона поради, което следвало да се отмени.
Съдът извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон и констатира, че решението на районния съд е правилно.
Въззивният съд правилно
е цитирал относимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според
чл.118, ал.10 от ЗДДС Данъчно задължено лице - доставчик/получател по
доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Предаването на данните
чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета „а" от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от същата наредба (в
относимата към датата на посоченото нарушение редакция ДВ бр.8/2020 год.) е
предвидено, че лицата
по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават
в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по ЗАДС, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за
отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
По делото е безспорно,
че при проверката в търговския обект на ответника по касацията е установено, че на 20.11.2020
год. е получена доставка на гориво по акцизен данъчен документ АДД с УКН 0000000005681304/20.11.2020 год. и АДД с УКН
0000000005681301/20.11.2020 год. Данните са подадени в НАП на 23.11.2020
год. следователно е извършено нарушение на разпоредбата
на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1, изр. второ и трето от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава,
че ако след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата
маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание поради
незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл,
обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва
да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на
деянието. В случая такава преценка не е направена от АНО и не е отчетена
спецификата на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че закъснението
при подаване на данните в НАП е три дни като данните са подадени преди
проверката, т.е. процесният случай се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.
По изложените
съображения административният съд намира, че като е отменил обжалваното
наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и
законосъобразно решение.
Съдът извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Въз основа на изложените
съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния
съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при
липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него
касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт
следва да се остави в сила.
Ответникът по касация е
направил искане за присъждане на разноски по делото, но няма представени
доказателства за реално извършени такива, поради което съдът не следва да ги
присъжда.
Предвид изложеното и на
основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд
гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259/09.11.2021 год. постановено по АНД № 20212230201054/2021
год. по описа на Районен съд Сливен.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ