РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. гр. Хасково, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20205640101805 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба, подадена от П. В. Й. – Б., ЕГН
**********, от гр.Хасково, ул.»***» № * и М. С. Й., ЕГН **********, от
гр.Хасково, ул.»*****, против Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на
Община Хасково, с която е наредено възстановяването на правото на
собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
В. Т. Т., наследниците на И. И. Т. и на наследниците на Т. Д. върху
новообразувани имоти в ж.р. «кенана» с идентификатори: № 77195.701.629 с
площ 653 кв.м., № 77195.701.598 с площ 1690 кв.м., № 77195.701.460 с площ
635 кв.м., № 77195.701.462 с площ 641 кв.м. и № 77195.701.472 с площ 1215
кв.м. Твърдят, че за тях бил налице правен интерес от обжалване на
визираната заповед като нищожна, алтернативно като незаконосъобразна.
Притежавали право на собственост върху ПИ 77195.701.458 възоснова на
надлежни документи за собственост и никога не били загубвали тази
собственост. Те и техните праводатели не са били ползватели на процесния
1
имот и той не бил включван в ТКЗС, ДЗС и др., образувани възоснова на тях
селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил
включен в ПНИ по § 4, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено
право на собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д.
Първоначален собственик на имота бил В. Ю. З., починал на *****г. Той
притежава земеделска земя около 3 дка, поделена между преките му
наследници – Й. В. З. и М. В. К. през 1965г. Й. В. З. и наследниците му
осъществявали несмущавано давностно владение върху имот с площ от 1535
кв.м. и се снабдили с документ за собственост по давност и наследство върху
този имот на 01.03.2005г. /На № 91, дело № 67/2005г. на нотариус И. Б. рег. №
125/. Този НА констатирал право на собственост на С.Й. З., син на Й. В. З.,
върху ½ ид.ч. от имота и по ¼ ид.ч. за М. С. Й. и П. В. Й., преживяла съпруга
и дъщеря на другия син на Й. В. З. – В.Й.. Към датата на НА имотът
представлявал неурегулиран поземлен имот № 345 по кадастралния план на
м. „Кенана“, одобрен със Заповед № 969/1988г., с площ 1535 кв.м., заедно с
построената в него вилна сграда, при граници: път, поземлени имоти №№
344, 347 и 346. С Договор за покупко-продажба, сключен с НА № 91, дело №
67/2005г. на нотариус И. Б. с рег. № 125, П. В. Й. – Б. закупила от чичо си С.
З. притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот, в резултат на което
притежавал общо ¾ ид.ч. от собствеността му, а другата ¼ ид.ч. била
собственост на М. С. Й.. След 2005г. процесният имот се владеел от
жалбоподателките постоянно и несмущавано от никого. През 2006г. бил
заснет в КК на гр.Хасково като ПИ с идентификатор 77195.701.458. Имотът
бил деклариран в Данъчна служа при Община Хасково и за него били
заплащани дължимите данъци. На 13.05.2019г. Община Хасково издала на
двете жалбопадателки комбинирана скица за проектиране № 512/13.05.2019г.,
без да оспорва правата им на собственост върху имота. Считат, че не била
налице и материланоправната предпоставка на §4б, ал.1, изр. Първо от
ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени
земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно
актовете, посочени в § 4, свързан с § 4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот
не представлявал незастроена земеделска земя, а бил урбанизирана
територия, застроена с две сгради с предназначение жилищни сгради –
еднофамилна 22 кв.м. и складова база, склад, 8 кв.м. Казаното обосновавало
извода, че в имота са проведени мероприятия по смисъла на § 1в от
2
ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяване на собствеността.
Следвало да намери приложение чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. чл.28а, ал.2 от
ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат
възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от
ДРППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Изложените обстоятелства обосновавали нищожност на обжалваната заповед,
като лишена от материалноправно основание за издаването й, поради което
следвало да се приеме, че относно процесния имот не е породила никакви
правни последици за адресатите си. Посочва се още, че жалбоподателите
оспорват идентичността на процесния новообразуван имот с идентификактор
77195.701.598 /стар идентификатор 77195.701.458/ с притежаваната от
наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., земеделска земя, възстановена им с
Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ по Заявление № 51180 по чл.11 от
ЗСПЗЗ, цитирани в Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково,
поради което не било налице законово основание да им се възстанови правото
на собственост върху ПИ 77195.701.458, собственост на жалбоподателките.
Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви
нищожността на Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково,
или да бъде отменена атакуваната заповед като незаконосъобразна.
Претендират разноски.
Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й.
Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало да се
потвърди. По делото се установило, че е налице влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед
по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът следвало единствено да отрази този
план на новообразуваните имоти, както било и в случая. Ответникът
претендира разноски.
Заинтересованата страна И. М. П. оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково
се сочи за издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възоснова на влязъл в сила
3
ПНИ за ж.р. «Кенана», землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-
28-2/26.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, Решение по
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180
по чл.11 от ЗСПЗЗ и Скици № 4206/27.02.2020г., № 4207/27.02.2020г., №
4208/27.02.2020г., № 4209/27.02.2020г. и № 4210/27.02.2020г. С нея е
наредено възстановяването на правото на собственост при условията на §4б,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В.Т. Т. наследниците на И. И. Т. и
наследниците на Т. Д. върху новообразувани имоти в ж.р. «Кенана» с
идентификатори: № 77195.701.629 с площ 653 кв.м., № 77195.701.598 с площ
1690 кв.м., № 77195.701.460 с площ 635 кв.м., № 77195.701.462 с площ 641
кв.м. и № 77195.701.472 с площ 1215 кв.м. По делото няма спор, че
цитираната в обжалваната заповед - Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на
областния управител на област Хасково за одобряване плана на
новообразуваните имоти на земи по § 4 и сл. от ЗСПЗЗ за ж.р. «Кенана» не е
обжалвана и същата е влязла в законна сила на 26.07.2019г.
По делото се представиха и цитираните в обжалваната заповед - Скици
№ 4206/27.02.2020г., № 4207/27.02.2020г., № 4208/27.02.2020г., №
4209/27.02.2020г. и № 4210/27.02.2020г. В тях се сочи, че новообразуваните
имоти с №№ 77195.701.629, 77195.702.598, 77195.701.460, 77195.701.462 и
77195.701.472 са собствени на наследници на В. Т. Т., И. И.Т. и Т. Д.
Жалбоподателите представиха като доказателство по делото НА № 91,
дело № 67/2005г. на нотариус И. Б., рег. № 125, с който е констатирно право
на собственост на С. Й. З. върху ½ ид.ч. от имота и по ¼ ид.ч. за М. С. Й. и П.
В. Й., върху Неурегулиран поземлен имот № 345 по кадастрални яплан на
местността „Кенана“, Хасковско зезмлище, с площ от 1535 кв.м., ведно с
построената в него Вилна сграда. Представен беше по делото и Договор за
покупко-продажба, сключен с НА № 91, дело № 67/2005г. на нотариус И. Б., с
рег. № 125, с който П. В. Й. – Б. е закупила от С. З. ½ ид.ч. от процесния имот.
В представеното извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по
§4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с
трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално
застрояване” – на ред 12 фигурира процесният новообразуван имот №
77195.702.598 с площ от 1690 кв.м., идентичен по номер и площ с имот,
предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот;
4
със стар № 345 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за
закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия
стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния
план – Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т., с акт за собственост към датата на приемане
на помощния план – няма, без данни за удостоверение за ползване, издадено
преди 1990г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен
документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот -
№ по заявление 51180; име на стария собственик – Т. Д., В. Т. Т., И. И. Т.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от
обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална
компетентност за това, като същата е законосъобразна, т.к. съответства на
приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. В случая е
било изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ
относно точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми
индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е била приложена и
скица на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание §4к
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби -
възстановяването, съответно придобИ.нето, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, възоснова на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Така в настоящото производство предмет на контрол може да бъде само
съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия
в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител.
Заповедта се обнародва в «Държавен вестник», разгласява се чрез средствата
за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се
обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и
кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат
5
да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването
на заповедта в "Държавен вестник". По делото са ангажирани доказателства,
че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Заповедта, издадена по
реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен
записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като
основание за издаване на процесната заповед разпоредби на § 4к ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на
обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за
възстановяването, съответно придобИ.нето, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на
новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие е налице и в случая.
Всички възражения на жалбоподателите по същество относно посочените в
заповедта собственици на имота, не могат да стоят на разглеждане в
настоящото производство по оспорване на тази заповед. При наличие на спор
за материално право за новообразувания имот същият не може да се разреши
в административното производство, а е предмет на разглеждане от
гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно § 4к
ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в
сила ПНИ. В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в
т.ч. по решение № 17039/22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение №
3090/01.03.2012 г. по адм. д. № 7585/2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по
адм. д. № 9333/2007г.
Заповедта не е и нищожна по следните съображения:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на
административния орган, акта се преценява като нищожен или като
незаконосъобразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146
от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че тактически всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
6
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава
привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата
нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които
да се извърши преценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност. В тази връзка всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че
атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което
няма основание да се приеме на това основание за нищожен
административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса
на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока,
поради което не може да се направи извод за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл нищожен би
бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай
наведените от жалбоподателите доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което
не може да се прави извод в исканата насока.
7
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че
липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно
съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по
който въпрос съдът изложи мотиви по-горе.
Останалите навеждани доводи от жалбоподателите и ангажираните от
същите доказателства относно притежаваното от тях право на собственост
върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право,
поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес
и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли. С оглед на това и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143
ал.4 и чл.144 от АПК, вр. Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. №
5/2009 г. на ВАС, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определен от съда по правилото на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 пр. посл, вр. ал.1
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от П. В. Й. – Б ., ЕГН **********, от
гр.Хасково, ул.»****** и М. С. Й., ЕГН **********, от гр.Хасково,
ул.»******, против Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА П. В. Й. – Бонева, ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.»****
8
и М. С. Й., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.»******, да заплатят на
Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат *********, сумата от 100
лева деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му на
страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
9