Р Е Ш Е Н И Е
София, 14.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 8192 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д.Т.“ ООД,
ЕИК ******** срещу Разпореждане от 12.06.2020 г. по изп. дело № 20208600400466 на
ЧСИ В.М., рег.№ 860 на КЧСИ, с което са приети разноски по делото в частта
относно приетия адвокатски хонорар в размер на 2 500 лв., обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх. №
26389/15.06.2020 г.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото
действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за
образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до
размер на сумата от 100 лв. Претендира разноски, в това число адв.възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело Л.И.В., счита жалбата за неоснователна с подробно
изложени съображения по същество. Искането й към съда е жалбата да бъде
оставена без уважение.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208600400466 на
ЧСИ В.М., с рег. № 860 е образувано по молба на Л.И.В. – като взискател, срещу „Д.Т.“
ООД – като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2020 г. на СРС на
основание съдебно решение № 409807 по гр.д.№ 27823/2017 г. по описа на СГС за
2018 г на II-Е въззивен
състав и Определение № 220/13.04.2020 г. по гр.д.№ 3925/2019 на ВКС, по силата
на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя по иск по чл. 200, ал. 1 КТ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 500 лв.,
ведно със законната лихва от 06.01.2017 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 1 506,51 лв. представляваща разноски в производството пред СРС
за адв.възнаграждение и депозит за вещи лица, както и сумата от 814 лв.,
представляващи разноски за адв.възнаграждение пред СГС.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна защита и съдействие, който има характер на разписка
за полученото възнаграждение, съгласно който заплатения адвокатски хонорар е в
размер на 2 500 лв.
На 15.06.2020 г. е изпратена до длъжника Покана за
доброволно изпълнение за сумите от изп.лист, ведно с таксите и разноските по
изп.дело, както и за адв.хонорар в размер на 2 500 лв.
На 02.07.2020 г. от длъжника „Д.Т.“ ООД е подадена частната
жалба, дала основание за образуване на настоящото производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените в чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателят, чрез процесуалния му
представител адв. Л.Г.. Предвид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят има право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представеният договор за правна защита и съдействие се установи,
че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 2 500 лв.,
но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство с
посочване на конкретен изпълнителен способ. От същите не се установи от процесуалния
представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в
хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради
което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и
при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с
фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е
било само при неговото образуване, съдът намира, че приетото от ЧСИ М.
адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител. Предвид изложеното в това производство не се разпределят разноски
за страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Д.Т.“ ООД, ЕИК ********
Разпореждане от 12.06.2020 г. по изп. дело № 20208600400466 на ЧСИ В.М., рег.№
860 на КЧСИ, с което са приети разноски по делото в частта относно приетия
адвокатски хонорар в размер на 2 500 лв., обективирано в Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 26389/15.06.2020 г., в частта с която в тежест на длъжника
са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението, представляващи
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до размера на 2
500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.