Решение по дело №3058/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив срещу решение № 1777 от 26.10.2023 г., постановено по АНД № 2642 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно постановление № 23-1030-000003 от 03.01.2023 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.П.К., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Із-2359 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки, като вместо това е постановено предупреждение на нарушителя Н.П.К., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл.189з ЗДвП, както и защото наложените наказания са в минималния предвиден от закона размер, който съответства на степента на обществена опасност на деянието. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата като основателна.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, но наказателното постановление не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за минимално необходимо съдържание и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На следващо място, първостепенният съд приема, че наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и в него липсват съществени пороци, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН и нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като са посочени ясно и подробно всичките му индивидуализиращи белези, както и санкционните норми, установено е авторството на деянието, обективната му страна и неговото виновно извършване, правилно е квалифицирано нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, съответно като неоснователни са преценени всички възражения на жалбоподателя за допуснати от наказващия орган нарушения във връзка с липсата на уведомяване относно прекратяването на регистрацията, правилно е определена също санкционната норма. Въпреки всичко това, обаче, първостепенният съд е приел, че наложеното наказание не е справедливо с оглед личността на нарушителя и други обстоятелства около деянието му, защото противоречи на принципа за пропорционалност по чл.5, § 4 от Договора за Европейския съюз и чл.49, § 3 от Хартата за основните права в ЕС, защото наложената санкция в съвкупност от финансово наказание и лишаване от права за определен период от време надхвърля предупредителното и възпитателното въздействие върху дееца по смисъла на чл.12 ЗАНН, поради което е прието, че случаят покрива критериите на чл.28 ЗАНН и представлява маловажен случай, съответно следва обжалваният акт да се отмени и да се предупреди извършителят за последиците по чл.28, ал.1 ЗАНН.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти районният съд е приложил неправилно закона.

Основателно е възражението на касатора, че съгласно чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г ЗАНН. Нормата е в сила както към момента на извършване на нарушението (17.09.2022 г.), така и към момента на издаване на наказателното постановление (03.01.2023 г.), така и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение. Доколкото законът въвежда изрична забрана за прилагане на института на маловажен случай към нарушенията по ЗДвП, не наказващият орган, а именно районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление с оглед доказаността на нарушението, нарушителя и неговата вина, като на основание чл.221, ал.2 АПК в тази част касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Наказателното постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, включително относно определените наказания, които са в предвидените по закон минимални размери, под които нито наказващият орган, нито съдът могат да определят наказания, т.е., определените от законодателя минимални размери са преценени като пропорционални на преследваните от чл.12 ЗАНН цели на административното наказване и в този смисъл не е налице противоречие с материалноправни норми от общностното право.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответникът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1777 от 26.10.2023 г., постановено по АНД № 2642 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1030-000003 от 03.01.2023 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.П.К., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Із-2359 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: