П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 19.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА |
||
|
Секретар: |
Радка Георгиева |
|
|
|
Прокурор: |
Николина Ангелова |
|
|
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ТОДОРОВА н.ч.д. № 1107 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 15:00
часа:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г.С.М.
– редовно призован, явява се лично, доведен от затвора – гр. София.
В залата СЕ ЯВЯВА защитникът
му адв. Г.Ч..
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА,
редовно призован, не се явява.
За него СЕ ЯВЯВА инспектор
ІV степен М.М., надлежно упълномощен от началника на
затвора.
СВИДЕТЕЛЯТ И.И. – редовно призован, явява се лично.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да
се даде ход на делото. Няма да правим отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на лишения от
свобода
Г.С.М. - роден на 24.11.2091 г. в гр.
Крумовград, с ЕГН: **********, със
средно специално образование, специалност: „Малък и среден бизнес“, паралелка ПГ по автотранспорт, по негова информация
живее на съпружески начала с А.Т.К.от 2 години, преди да влезе
в затвора е работел в строителството, с постоянен адрес:*** ******.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на допуснатия служебно от съда в предходното
съдебно заседание свидетел:
И. Я.И. - ЕГН: **********, неосъждан, без дела
и родство с лишения от свобода.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да
говори истината.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля И. Я.И..
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Работя в
ЗО ОТ „Казичене“ към затвора – гр. София, на длъжност ИСДВР. Познавам лишения
от свобода може би повече от година. Той
по принцип от пристигането си в ЗО „Казичене“ работи на външен обект.
Обикновено се прибира от работа към 16:30 часа или след 17:00 часа, като през
другото време е на работа. За сметка на това от години действа една заповед,
издадена от нашия началник, която ме задължава мен всяка сряда да оставам след
работно време. Тогава всички лишени от свобода са уведомени от моята 3-та
група, където се намира и Г., ако имат някакви въпроси да дойдат при мен по
тяхно желание за беседи, разговори и т.н. Имам повече от 20 срещи с Г., които
са били за връчване на призовки, за предаване на някаква документация. Срещите
ни с него не са били само за документооборот, а е било и за нещо за питане –
може ли това, може ли онова, за преместване от килия в килия, за някакво
неудобство и т.н. Аз по принцип говоря с всички лишени от свобода и нямам точен
спомен за какво са били разговорите ни с него, но ги имам записани, като днес
нося доказателствен материал.
Въпрос на съда: Какво значи доказателствен материал, къде записвате тези разговори?
СВИДЕТЕЛЯТ И. изважда два
броя тетрадки, ръкописно попълвани от него: Това са едни книги, с които работя
с всеки един лишен от свобода. Едната книга е за връчване на пощата – това,
което Ви казах, там съм връчвал призовки на Г.. Другата книга е дневник за индивидуална
работа, издадена от нашия началник, с което ме задължава всяка сряда да бъда
там и да разговарям за всяко едно желание на всеки един лишен от свобода, който
може да ме посети. Г. също е идвал при мен лично по някакви въпроси. Това е
било на 20.05, на 27.05. миналата година.
Тук е било два пъти – един път за работа нещо сме разговаряли, поне така е
записано. Идвал е на 16 и 17.12.2020 г.
Тази година е идвал на 13-ти
януари, но той много повече е идвал, когато са му връчвани някакви неща. Идвал
е да се тълкуват някакви документи, имало е разговори с мен за работа, като
разбира се моят и неговият подпис са насреща, че такива срещи са съществували.
Мисля, че последната ми среща с него беше на 13.01.2021 г.. След това направих
преоценка специално на него на оценката от риска от рецидив.
Въпрос на съда: Кажете ни как се прави тази оценка?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Тази оценка
се прави на база поведение. За съжаление аз съм му я занижил
там, т.е. той има позитивна линия на държане, но позитивната линия, която е
изразена, е единствено и само за това, че работи, че е трудово устроен и на
самата работа няма проблеми. Той даже не е идвал при мен примерно да ме попита
дали може да се възползва от 4-часова награда. Никога не е изявил желание за
такива неща, да не говорим за 12-часова отпуска. По мое виждане, като че ли
нещо социалният контакт там е скъсан, тъй като не желае да го направи.
Въпрос на съда: Само да уточним това, което казвате за наградите – поначало как се взема решание
да бъде награден лишен от свобода, по искане на самия лишения от свобода ли?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: По принцип
лишените от свобода си носят едни похвали. На базата на тези похвали от
работните обекти, където работят, аз примерно преценвам
и го предлагам на началника за награда,
но в случая той трябва да изяви някакво желание. Няма как да му дойде близък на
това 4-часово свиждане, ако не иска, т.е. то става безпредметно. Той трябва да
дойде при мен и да пита дали заслужава, дали е стигнал донякъде, как стои в
момента. Аз съответно да му обясня, че ако има похвали, би могло да се инициира
една награда. Г. си има похвали от работата и на базата на това всъщност съм му
занижил оценката на риска от рецидив, както е
посочено в нашата книжка – това са нашите документи, с които си работим.
Въпрос на съда: Освен че сте приемали като проблем това, че той не е идвал
да предложи дали и с какво да бъде награден, друг проблем в поведението на Г.М.
констатирали ли сте?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: На територията
на общежитието той не е наказван. Мисля, че не е наказван, но не мога всичките
да ги помня, тъй като са ми над 90.
Въпрос на съда: А поначало в рамките на Вашите задължения по отношение на
лишения от свобода М. включвала ли се е някаква корекционна, възпитателна
работа?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Той
единственото нещо, което е правил, е било да си работи. Той не е участвал нито в
програми, но разбира се всяко едно нещо трябва да е изразено като желание. Аз
не мога насила да го карам да участва някъде.
Въпрос на съда: Вие предлагал ли
сте му участие в някоя програма? Отказвал ли е някога да се включи някъде по
Ваше предложение?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Аз на
никого не предлагам да участва в програми. Те са разлепени на видно място, дори
често беседи правим за Васил Левски, за Съединението на България. Ние всичките
тези дати ги отбелязваме в затвора и там всеки един от лишените от свобода
участва, за да можем после да напишем в доклада занапред, че участва в някакъв
корекционен процес с водене на беседи заедно с други лишени от свобода. Или че
участва в правене на картички, ние такива неща правим, но той не е изявявал такова желание.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси
към свидетеля.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Нямам въпроси към
свидетеля.
Въпрос на адв. Ч.: Можете ли да кажете дали последната Ви среща с осъдения е била на 13.01.2021 г.?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Това е по
тази книжка, която сега видях. /свидетелят
показва тетрадка с отбелязани срещи с различни лишени от свобода/. Сега ще
проверя.
Виждам от документите, че
с него сме имали срещи на 4.01.2021 г. На 16.02.2021 г. също сме имали среща,
тогава съм му връчил нещо от съда в Кърджали. Сега се сетих, че последната
среща с него беше много по-скор. Не нося документи за
това, но беше за препланирането плана на присъдата.
Въпрос на съда: Можете ли да кажете за
това препланиране на изпълнението на присъдата какво
се изискваше от Вас и какво от М.?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Запознал
съм го с едногодишния период, в който е изминал първоначалният план на
присъдата, какви са действията, които оттук насетне следват, като там винаги
залагаме на участие в такива програми, каквито Ви казах, но пак казвам, че той
не е изявил желание за това. Там съм го запознал, че при тази позитивна линия,
която има той като лишен от свобода, но пак казвам, че единствено само от
работата му, откъдето има похвали, оттам
насетне нямам друга информация за него, но ще бъде редуцирана оценката на риска
от рецидив, която е факт и е редуцирана. Това е била темата на разговор при препланирането на присъдата, което се прави за следващата
година.
Въпрос на съда: Помните ли какви материали му връчихте от съда в Кърджали?
Разбрахте ли какво е това дело, какво искат от него?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Връчил съм
му призовка по дело № 202160 на ОС – гр. Кърджали, като трябва да се яви на
23.12.2020 г. Не зная в какво качество се
е явил по това дело, тъй като не записвам такива подробности. Аз записвам неща,
ако някой ме попита, дали съм го връчил, да го докажа.
Въпрос на адв. Ч.: Г-н И., Вие сте тук, заради това, че е подадена една молба за
условно предсрочно освобождаване на осъденото лице, което е от дата 1.03.2021
г. Доколкото разбирам от това, което Вие казвате, след 1.03.2021 г. Вие не сте
провеждали беседа, а и в скоро време близо до тази дата, въобще Вие не сте
провеждали беседа.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Не сте ме
разбрали. След 1.03.2021 г. аз съм му редуцирал оценката и той след 1.03.2021г.
си е разписал плана на присъдата, което преди малко коментирах за препланирането на присъдата. Това значи, че той е бил при
мен и е разписал новия си план.
Въпрос на адв. Ч.: Вие не ме разбрахте, г-н И., и не ме дочакахте да си задам
докрай въпроса. В изготвения от Вас
доклад до съда пише, че осъденият има вътрешна агресивна зареденост,
импулсивност и агресивност. Как Вие без да провеждане беседа с лицето, стигнахте
до това заключение при положение, че сте му връчвали единствено и само книжа?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: За всеки
един лишен от свобода не е само воденето на беседа. Това са разговори за други
отношения, приятелски отношения с други лишени от свобода. Също така, ако е
имало някакъв период, когато се е държал агресивно в моя кабинет, може би ме е
довел на този довод. Пак казвам, че аз не искам да разбирате, че аз работя само
с Г.. Аз работя с около 95 – 98, към момента варират около 92-ма лишени от свобода,
като на някои и имената не мога да запомня.
Въпрос на съда: Но сега решаваме
случая на Г.М., с когото Вие също работите. Затова искаме да разберем какъв
човек е Г.М. и как изпълнява наказанието си. Кажете ни какво знаете за него?
Тези констатации, които защитата Ви прочете от доклада, за тази вътрешна
агресивност, въз основа на какво сте ги извели?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Пак Ви
казвам, може би на някоя от срещите се е държал по-агресивно и може би това ме
е довело до довода да си го запиша и после съм го отразил в доклада.
Въпрос на съда: Къде си го записвате?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: В доклада.
Въпрос на съда: В доклада сте го записали сега, а конкретния повод за
заключението къде е записан?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Ако е пред
Вас досието, вътре има първоначален доклад за лишения от свобода.
Въпрос на съда: Сега обсъждаме този доклад, който към 8.03.2021 г. се твърди,
че установява актуалното положение с лишения от свобода около два месеца преди
да изтърпи наказанието си.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Искам само
да уточним къде го четете това, в смисъл дали го четете в зоната на доклада „риск
от рецидив“? Защото, ако това е било вследствие на престъплението, извършено от
самия Г., то си е останало като проблемна зона до края.
Въпрос на адв. Ч.: Аз наистина не разбрах как сте стигнали до този извод. Констатацията
е направена в изготвения доклад за настоящото производство и мисля, че на
страница 2-ра от доклада пише следното: Междуличностни проблеми. Налице е
вътрешна агресивна насоченост, проявил е импулсивност и агресивност в битовия
конфликт.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Този цитат
се съдържа в книжката на оценката на риска от рецидив, която се прави на първоначален етап. Тя се
базира на отношението на лишения от свобода към правонарушението, на действието,
което е извършил и на много други фактори. Впоследствие, когато лишеният от
свобода изтърпява Х-време, в случая година, на всяка една година му правим преоценка
на всяка една зона. Това, което прочетохте, го е написал моят колега, който е
правил първоначалната оценка на риска.
Въпрос на съда: Да уточним – казвате ли, че Вие такава констатация за
поведението на г-н М. не сте правил? Не сте установил по време на контактите си такава агресивност?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Да, така
да го кажа, защото нямам спомен да е бил агресивен. Аз затова преди малко Ви
казах: важно е къде е написано това нещо.
Въпрос на съда: Казвате, че тази констатация е била направена от Ваш колега,
а ако Вие бяхте установили сходно положение – каквато и да е проява на агресия,
щяхте ли да го напишете в друга част на доклада?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Това,
което защитникът прочете, е написано преди престъплението, което е извършено и
тогава е изготвен този първоначален доклад от колегата. След това лишеният от
свобода търпи някаква корекция. Тази зона по принцип е статична в нашите
книжки, защото той е извършил това действие и го е извършил по този начин, по който го е описал колегата. Колко е вярно,
колко е невярно, има го в осъдителния акт относно престъплението, което е
извършил. Така че тази зона „отношение към правонарушение и междуличностни
проблеми“, тогава е било това налице. Сега той не е наказван и заради това,
когато съм му направи преоценката, сега на последващия текущ доклад, може би
тази зона съм му я мръднал, но пише това, т.е. аз съм го преоценял, след като е
дошла молбата му за условно предсрочно освобождаване. Най-вероятно съм пипнал
нещо в „умения за мислене, отношение към правонарушението“, ако признава вината
си и я отчита като грешка. Съжалявам, че този доклад го нямам, трябваше да се
подготвя по-добре.
Въпрос на адв. Ч.: А как разбирате моментното отношение към правонарушението,
защото във въпросния доклад, който сте изготвили, пишете, че отношението му към
правонарушението е формално.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Вие мислите
ли, че той вече е осъзнал действията си, осъзнал е това, което е извършил, и
повече никога няма да извършва правонарушения? Повтарям само за да стане ясно.
Това, което е написано отгоре, където му е оценката на риска - тогава мисля, че
е 34 точки, а сега нямам спомен колко е. В текущия доклад, който е в досието,
също трябва да го има. Там има редуциране на точките. Там вече аз съм работил по
тези зони с лишения от свобода. Там вече мога аз да го коментирам, като преди
това няма какво да коментирам, защото това там е написано на база на
престъплението и го е изготвил моят колега. Където е мотивираното становище, аз
естествено съм взел информация от колегата за правонарушението и единственото
което, мога да напиша и да кажа, е, че той не поддържа никакъв социален контакт
с негови близки роднини, поне няма такова желание. Всъщност 4-часовата награда
е време, в което да му дойдат близките.
Въпрос на съда: Вие този въпрос за 4-часовата награда и за отношенията му с
близките обсъждал ли сте го с него?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Той
всъщност не е изявил желание за такова нещо. Каза, че близките му били далече.
Въпрос на съда: Ако живеят далече, това проблем ли е за социалната му
интеграция?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Проблем е
за него и за тези близки, които ще тръгнат от Кърджали. Има хора, които идват
от Белгия за 4-часово посещение на свой близък.
Въпрос на съда: Знаете ли кои са близките на Г.М. и какво е финансовото им
състояние?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Не зная.
Въпрос на адв. Ч.: В доклада се пише следното:
На едно място пише, че не
е дал достатъчно доказателства за позитивна промяна. На друго място пише, че
осъденият се включва активно в плана за изпълнение на присъдата. Това не са ли
две взаимно изключващи се твърдения – от една страна хем се включва активно, а
от друга страна не е дал достатъчно доказателства за позитивна промяна. Ако са
взаимно изключващи се, то кое е вярното?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Не са
взаимно изключващи. Трудовата дейност е една от основните корекционни дейности
за ресоциализацията на който и да е лишен от свобода,
така че той в плана на присъдата си се съгласява, че ще изпълнява трудовите си
задължения, за това, че няма да нарушава закона за изпълнения на наказанията.
Той наистина ги изпълнява, но аз не виждам достатъчна мотивация в него от друга
гледна точка. Той нито е поискал среща с психолог за разговор, нито е поискал
или е дошъл да коментира нещо за социалните си контакти с неговите близки.
Защото ако беше направил това 4-часовото, което съм му го предлагал преди много
време и е имал възможност да го направи миналата година, то нямаше да се
притеснява за финансовото състояние на неговите близки и роднини, а щеше да
излезе на 12-часово, да си вземе влакчето, да отиде при тя и ще се върне. След това следва и
такава награда – двойка. След три-четири месеца можеше да се възползва от два
дни домашен отпуск и т.н. По принцип това е прогресивната система, която при
нас всеки един лишен от свобода я гони до дупка. В моята 3-та група единствено
може би Г. не е изявил от самото начало никакво желание за това.
Въпрос на съда: Разяснено ли му е как се става успешен според прогресивната
система на изпълнение на наказанието?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Всички
лишени от свобода го знаят това. Разбира се, още при идването на Г. аз съм му разяснил
този план на присъдата и какво трябва да бъде неговото поведение, за да се
очаква такова ответно и от администрацията на затвора. Това се разяснява на
всеки един лишен от свобода в самото начало.
Въпрос на съда: Когато му разяснихте какво поведение се очаква от него,
какво точно му казахте? Казахте ли му конкретно, че ако бъде активен и ако участва в мероприятията на затвора, в беседите
или пък поиска среща с психолог, то това ще бъде оценено в негова полза, ако
иска да бъде условно предсрочно освободен или му казахте да се държи прилично и
да спазва дисциплината?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Аз казвам
едно и също на всички, не ги деля на Г. или някой друг. Темата на разговора
обикновено е следната. Самият лишен от свобода ме пита какво трябва да бъде неговото
поведение оттук насетне. Аз му обяснявам, че ако започне работа, трябва да е
позитивен и да се труди наистина, защото имаме много случаи, което говори за
негативно отношение към труда, т.е. мести се от фирма във фирма, от работа на
работа, което говори за непостоянство. Разбира се, това не е така в неговия
случай, той не се е местил, доволни са от него. Казал съм му, че ако не допуска
наказания, ще бъде поощряван с награди.
Въпрос на съда: В нашия случай Вие казвате, че г-н М. работи и показва
постоянство – не си е сменял работните обекти, не е наказван, а защо не е
награждаван?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Наградата
е 4-часово свиждане с близките.
Въпрос на адв. Ч.: Вие знаете ли кое е родното място на осъдения и къде са
неговите близки в момента?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Аз знам,
че нещо свързано с Кърджали, но близките не са само негови родители, а брат,
сестра, братовчед и т.н.
Въпрос на адв. Ч.: Преди изготвяне на доклада видяхте ли се с лишения от
свобода, и ако да – кога?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Последната
ми среща с него е била на 16.02.2021 г. Пак казвам, че има заповед от нашия
началник, че всяка сряда в седмицата всеки един лишен от свобода, когато иска
да предприеме някакви стъпки, било то да пусне молба за условно предсрочно,
прекъсване, каквото и да е, то той може да ни потърси. Те просто трябва да
дойдат да ме питат.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме повече въпроси към свидетеля И.. Не възразяваме същият да бъде освободен
от съдебна зала.
СЪДЪТ с оглед становището на страните
О П Р Е ДЕ ЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля И.И. от участието му в
съдебно заседание.
Въпрос на съда към лишения от свобода: Защо считате, че трябва да бъдете
условно предсрочно освободен и какво мислите да правите, ако бъдете условно
предсрочно освободен?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:
Госпожо съдия, взех си поука от всичко това, което изживях. Съжалявам много за
престъплението, което извърших. Направих голяма грешка, която не мога да
поправя. Това ще го помня цял живот. Другото нещо, което искам да кажа, че като
изляза от затвора, първо ще си видя близките, ще си търся работа в
строителството и мисля да създам
семейство.
Въпрос на съда: Чухте какво каза свидетелят И., Вие защо не сте искал да
бъдете награден с отпуск?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:
Госпожо съдия, преди да пусна молбата за второто ми предсрочно освобождаване,
отидох при г-н И. и му казах: „Г-н И., този път не искам да Ви подмина, за
становище евентуално“. Тогава той ми каза, че трябва да изпълня плана на
присъдата, трябва да минавам през 4-часово, 12-часово, двойка отпуска, после да
сваля режима и чак тогава можело да ми пише добра характеристика. Нали трябва да изпълня плана на присъдата, но
дотогава никога не ми е казвано, че трябва да правя 4-часово. Аз тази награда,
ако я заслужавам, би трябвало да бъда награден.
Въпрос на съда: Имали ли сте свиждания в затвора?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Не
съм имал, защото родителите ми са далече, на 350 км. Те се занимават със
земеделие и животни. Приятелката ми работи в един магазин в центъра. Тя не ми е
идвала на свиждане, защото няма финансова възможност, тъй като плаща квартира.
Въпрос на съда: Вие, след като бяхте осъден, в кой затвор започнахте
изпълнението на наказанието си?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Аз
бях в следствения арест в Стара Загора, после бях освободен. Когато ми казаха
да се предавам, че имам вече влязла присъда, отидох в Кърджали да ме задържат и
те ме закараха в затвора в Пазарджик. Бях един месец в приемно отделение и след това ме
приведоха в София.
Въпрос на съда: Установявали ли сте контакт, общували ли сте с инспекторите
социални дейности в затвора – гр. София и в затвора – гр. Пазарджик?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Да,
в Пазарджик съм общувал с инспектор С., не помня първото му име.
Въпрос на съда: Искате ли нещо друго да кажете, което искате да вземем
предвид?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:
Съжалявам много за извършеното. Бих
искал да поправя това, но няма как.
Въпрос на съда: Вие с близките на жертвата установявал ли сте някакъв
контакт? Търсил си сте възможност да разговаряте?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Не
съм, защо ми беше неудобно да ги търся, не знам как. За тях зная, че преди
работеха в едно заведение „С.“ и мисля, че имаха месарница.
Въпрос на съда: В затвора по този въпрос говорил ли сте с някого?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: В
затвора никой не е говорил с мене за това.
Въпрос на съда: Срещи с психолог били ли са Ви препоръчани?
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: В Пазарджик
имах среща с психолог. Аз не съм искал да се срещам с психолог, а от затвора
сами ни изпратиха групово. В затвора в гр. София не съм имал среща с психолог.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме
въпроси към лишения от свобода.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на
началника на затвора: Представям актуална справка към днешна дата за
изтърпяното до момента наказание от лишения от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме
представената справка като писмено доказателство.
АДВ. Ч.: Да се приеме
представената справка като писмено
доказателство.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Считаме, че делото е изяснено от фактическа страна, моля да се даде ход по
същество.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената в днешното съдебно
заседание справка от началника на затвора с рег. № 80/19.04.2021 г. за фактически
и от работа изтърпяното наказание на лишения от свобода М. до момента и остатъкът,
който подлежи на изпълнение в продължителност от 1 месец и 20 дни
ПРОЧИТА и ПРИЕМА и материалите от затворническото досие на лишения
от свобода като писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ч.: Уважаема госпожо
съдия, поддържам подадената молба за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Считам същата за напълно основателна.
Желая да заявя, че благодаря
на съда, че даде възможност осъденото лице да бъде конвоирано днес в съдебната
зала и допуснат до разпит свидетелят И.. Считам, че с проведения разпит категорично
бе доказано твърдението ми в предходното съдебно заседание, че въпросният
доклад е преписан. Свидетелят И. сам потвърди, че не е провеждал срещи с
осъденото лице, след подаване на молбата му за условно предсрочно
освобождаване. Същият заяви, че работи с повече от 90 осъдени лица, вижда ги
евентуално веднъж седмично и то най-често, за да им предава някакви книжа. Той не
можа да си спомни на какви теми и кога точно е разговарял с осъдения. Това
пролича от хаотичните отговори, които даде в днешното съдебно заседание.
Що се отнася до
твърдението, че осъденият сам е трябвало да прояви инициатива да бъде награден,
смятам същото за нелепо и смешно. Осъденият има писма, които са издадени от МВР
във връзка с работата му като общ работник и считам, че ако е трябвало да бъде
награден инициативата не би следвало да е произлизала от него.
В днешното съдебно
заседание бе засегнат въпроса защо същият не е бил посещаван от близките му и
доколко те проявяват заинтересованост към него. Тук държа да заявя, че
включително и в днешния ден съм провел разговор с майката на осъдения. Тя многократно
проявява интерес към него като редовно води разговори с мен във връзка с
настоящото производство, включително днес няколко пъти ми писа, дори в колко
часа ще бъде проведено съдебното заседание. Същата заяви, че се занимава със
земеделие и животновъдство много далеч от София, поне за мен, в Крумовград.
Тези лица не разполагат с кой знае какъв финансов ресурс, за да си позволят да
пътуват до София за да правят тези редовни свиждания с лицето. Моят хонорар за
процесуалното представителство беше заплатен от майката на лицето. В изготвения
доклад от г-н И. се твърди, че неговата ценностна система е тясно свързана със
семейството. Така че отношенията, които той поддържа с близките и роднините си
са още едно доказателство, че излизайки на свобода той ще бъде подпомогнат, за
да се адаптира и да бъде полезен за обществото и за себе си.
Уважаема госпожо съдия,
на база изложеното от мен, на база на разпита на свидетеля, считам, че няма
доказателства, които да сочат, че същият не се е поправил. Напротив, от всички безспорни
факти и обстоятелства установени по делото се доказва, че същият не е имал
агресивно поведение, държал се е уважително към останалите осъдени лица, към
служителите, които са го охранявали, не е имал някакви прояви в нарушение на
наредбите за вътрешния ред. Нещо повече, същият е работил на външен обект, което
още веднъж доказва доверието, с което се ползва от затворническата администрация.
Уважаема госпожо съдия, моля
да уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения, защото
смятам, че той го заслужава. Смятам, че ако още веднъж тя бъде отхвърлена ние
ще подействаме демотивиращо на този млад човек, който, колкото по-бързо се
върне в обществото, толкова по-добре, както за него, така и за самото общество.
Обръщам внимание на съда,
видно от представената днес справка за
изтърпяното наказание, че периодът от време, което остава да изтърпи осъденият
като лишаване от свобода бих казал, че е незначителен на фона на общата присъда.
Молбата ми за уважаване на искането за предсрочно освобождаване, считам, че ако
бъде уважена, то ще подейства поощряващо на база целия положен труд и усилия от страна на осъдения.
Предвид изложеното, моля
да уважите молбата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Уважаема госпожо
Председател, становището на началника на затвора – гр. София е, че към момента
молбата на осъденото лице е неоснователна. Според него е налице само първата предпоставка относно изтърпяната
от закона изискуема част, в случая повече от половината наложено наказание,
което е видно от представената справка. По отношение на втората предпоставка, а
именно доказателства за поправяне и превъзпитание на лицето с оглед постигане
целите заложени в чл. 36 от НК, следва да се признае в интерес на истината, че
такива към настоящия момент има, но те обсъдени в своята цялост не могат да
дадат основание за такъв извод.
С оглед на изложеното, Ви моля да оставите молбата без
уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам, че е налице
първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, но не са налице достатъчно
доказателства за поправяне на осъденото лице.
С оглед на което, считам, че молбата му следва да бъде
оставена без уважение.
РЕПЛИКА на АДВ. Ч.: Държа да заявя, че съм изключително
разочарован от представителя на прокуратурата, който взе становище, че не
трябвало да бъде уважена молбата на осъденото лице. Разочарован съм, защото съм
свидетел, че тези производства протичат изключително формално, но тук става
въпрос за една човешка съдба. Доказано беше, че изготвеният доклад не отговаря на обективната
действителност, на актуалното състояние на нещата. Считам, че пречупвайки тук
формалността на производството прокуратурата би следвало да вземе едно друго
становище. Това разбира се е мое мнение, просто държах да го заявя и да бъде
протоколирано.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА: Уважаема госпожо съдия, поддържам казаното от адвоката. Каквото прецените
Вие за правилно, моята съдба е във Вашите ръце.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните
в контекста на събраните в съдебното следствие доказателства, както и с оглед
материалите от затворническото досие на лишения от свобода Г.С.М., намира за
установено следното.
Производството е по реда на чл. 439а и следващите от НПК. Инициирано е от страна на самия
лишен от свобода Г.С.М. с искане за условно предсрочно освобождаване, като той
и защитникът му твърдят, че са налице предпоставките на чл. 70 от НК.
Насрещните страни – прокуратурата и началникът на затвора,
изразяват становище, че е налице само първата предпоставка по чл. 70 от НК,
която е свързана с продължителността на изтърпяното до момента наказание.
За да прецени
основателността на искането на лишения от свобода Г.С.М., съдът отчете правното значение на следните
обстоятелства.
На първо място, съдът взе
предвид, че Г.С.М. за първи път изтърпява наказание, свързано със социална
изолация. Осъден е с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 35/2015 г. на Окръжен
съд - Ямбол за престъпление по чл. 124,
ал. 1 от НК.
Към 19.04.2021 г. от наказанието,
възлизащо на 4 години „лишаване от свобода“, фактически лишеният от свобода М.
е изтърпял 3 години, 7 месеца и 5 дни, а
от работа 3 месеца и 5 дни. Това означава, че изтърпяното до момента възлиза
общо на 3 години, 10 месеца и 10 дни, а остатъкът, подлежащ на изпълнение, е с
продължителност от 1 месец и 20 дни.
Изтъкнатите факти за изтърпяното
наказание изясняват, че лишеният от свобода е изтърпял много повече от срока,
който поначало допуска условно предсрочно освобождаване, тъй като лишеният от
свобода е изтърпял повече от 9/10-ти от наложеното му наказание.
На следващо място, за да се
допусне условно предсрочно освобождаване, се изисква съгласно чл. 70, ал. 1 от НК
лишеният от свобода в условията на изтърпяване на наказанието в затвор да е
показал положителна промяна, която позволява да му бъде гласувано доверие за
предсрочно освобождаване преди ефективното изтърпяване на целия срок на
лишаването от свобода. Това е допустимо, когато цялостното поведение на
осъдения е такова, че самото то позволява от него да бъдат изведени гаранции за
общественото спокойствие.
В процесния случай, видно
от позицията на защитата, се отправят възражения срещу начина на изпълнение на
наказанието и на организация и провеждане на корекционната дейност с лишения от
свобода.
От показанията на разпитания
в днешното съдебно заседание свидетел И. става ясно, че срещите му с лишения от
свобода М., който му е бил зачислен за социална работа, основно са зависели от
инициативата на лишения от свобода да търси контакт с него. Същевременно и от
показанията на свидетеля И., и от изготвения доклад в неговата фактологична
част, както и от затворническото досие, става ясно, че лишеният от свобода не е
демонстрирал никакви затруднения при адаптиране в мястото за социална изолация,
не е нарушавал затворническата дисциплина, не е извършвал правонарушения, които
да налагат да бъде санкциониран по какъвто и да било начин. Напротив, видно е,
че му е била предоставена възможност, от която той се е възползвал незабавно,
за работа на външен работен обект, като в доклада е отразено, че за качеството
на изпълнението на възложените му трудови задачи за лишения от свобода са
постъпвали само похвали и не е имало никакви оплаквания за неспазване на
трудовата дисциплина. Действително, по делото се установява, че лишеният от
свобода не е награждаван. Дотолкова, доколкото обаче дейността по
награждаването зависи от други лица – от служителите на специализираната администрация,
които не действат в условията на обвързана компетентност, от липсата на такива
награди и поощрения не може по подразбиране да бъдат формирани изводи във вреда
на лишения от свобода, ако поведението му в мястото за изтърпяване на наказание
не е дало основания за каквато и да било санкционна процедура спрямо него,
какъвто е настоящия случай.
От друга страна, съдът
съобрази, че независимо от установените в днешното съдебно заседание
недостатъци в организацията и методологията на извършване и оценка на
ефективността на корекционната работа при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода на осъдения М., само по себе си това не е достатъчно, за да се приеме,
че той е демонстрирал положителната промяна, която се изисква по чл. 70 от НК
за условно предсрочното му освобождаване. Иначе казано, не може да съществува съмнение,
че самата организация на пенитенциарната дейност е
тази, която улеснява лишения от свобода да покаже позитивната си промяна,
превъзпитателния ефект от наказателното правосъдие и укрепването на системата
му на волеви самоконтрол, но лошо организирана корекционна работа с осъдения не
може да е основание за предсрочното му освобождаване.
В процесния случай обаче
съдът намира, че има достатъчно фактологична основа, изводима от материалите от
затворническото досие, която позволява да се изгради извод, че лишеният от
свобода М. е отговорил на всички изисквания, които специализираната
затворническа администрация е могла да има към него и трайно е показал ценни
положителни качества, каквито са способността да се труди и в продължителен
период от време да покаже постоянство в работата си.
Що се отнася до
очакваната от свидетеля И. активност от лишения от свобода М. да се включва в
мероприятията, обявени на откритите места в затворническото общежитие и сам да иска
да бъде свързан с психолог, съдът намира, че тези очаквания единствено биха
могли да характеризират дейността на специализираната администрация, а оттам и
нейната ефективност, но не могат да бъдат източник на относима
надеждна информация за личността на лишения от свобода М., включително за това по
какъв начин и как се е променил в мястото за изтърпяване на наказанието.
От показанията на свидетеля
И. става ясно, че лишеният от свобода основно е прекарвал времето си на открия
работен обект, което означава, че и меродавната информация за това дали той
представлява обществена опасност понастоящем се извлича именно от
доказателствата за трудовия му процес и за мнението на възложителите на
работата му, което, както се посочва и в доклада на ИСДВР, е било повече от
положително.
Поради това съдът намира,
че към поведението на лишения от свобода, около месец преди края на целия срок
от наказанието му, не могат да бъдат формулирани съществени претенции или
забележки. Това е достатъчно, за да му бъде гласувано доверие да бъде условно предсрочно
освободен. В процесния случай е важно и нещо друго. При първоначална продължителна социална изолация разумният
държавен подход изисква да се осигури плавен преход между живота в условията на
контрол и надзор в затвора и свободния живот в общността. Това е възможно с
подходяща форма на контрол с по-ниска интензивност, която същевременно е и
подкрепа, поради което съдът намира, че в останалия кратък период от време, в който
е допустимо да бъде постановено условното предсрочно освобождаване на лишения
от свобода, може да бъде постигнат положителен ефект за правилната му ресоциализация чрез действието на пробационната мярка „задължителни
пробационни срещи с пробационен служител“. От една страна, тази мярка би
представлявала допълнителна гаранция за защита на общественото спокойствие, тъй
като лишеният от свобода ще бъде наблюдаван, а от друга – би могла да окаже и
необходимото подкрепящо въздействие, за да може лишеният от свобода да бъде улеснен да започне законосъобразния си
живот си извън затвора.
Мотивиран от всичко
изложено,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъдения Г.С.М., роден на 24.11.2091 г. в гр. Крумовград, с ЕГН: **********,
от изтърпяване на остатъка от наказанието му, наложено с влязъл в сила съдебен
акт по НОХД № 35/2015 г. на Окръжен съд – гр. Ямбол, за срока, формиран към
датата на влизане в сила на настоящото определение.
На основание чл. 70, ал.
6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на
наказанието с продължителност, определена към датата на влизане в сила на
настоящото определение.
НАЛАГА
в рамките на целия изпитателен срок
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „Задължителни пробационни срещи с пробационен
служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Препис от определението
да се изпрати на началника на СЦЗ за сведение и изпълнение след влизането му в
сила.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 16:10
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: