№ 7343
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110100218 по описа за 2022 година
Повод за произнасяне е искане на ответната страна за допълване на
определението, с което производството е прекратено и присъждане на
разноските за заповедно и исково производство.
Ответникът по молбата, счита същата за неоснователна, разноските за
прекомерни.
Молбата е допустима – с определението, СРС е посочил, че същото
подлежи на обжалване от двете страни, съобщението връчено по електронен
път на процесуалния представител на ответника на 22.1.2024г., а молбата е
подадена на 24.01.2024г., следователно, следва да се приеме, че е подадена в
срока за обжалването на определението.
С Възражението по чл.414 ГПК е направено искане за присъждане на
разноски, приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че платена е сумата 300 лева за защита по заповедното производство.
След постановяване на определение по чл.140 ГПК, с което делото е
насрочено, е постъпила молба от ищеца, че оттегля иска. СРС е прекратил
производството. Искането за присъждане на разноски, включително и
адвокатско възнаграждение е направено с молбата от 24.1.2024г. – първият
възможен момент, в който ответникът е разбрал, че съдът е постановил краен
акт, ето защо, същото е допустимо. С него е приложен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че ответникът е заплатил сумата 700
лева адвокатско възнаграждение за исковото производство.
И двете възражения на ищеца по адвокатския хонорар са основателни.
В Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения,
чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по
1
издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми“. Видно от сочената разпоредба, в Наредбата не се разграничава
защитата по заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се
изразява единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално,
частна жалба по чл.413 ГПК. След подаването на възражение, производството
продължава с указания до заявителя за иск, като процесуални действия от
името на длъжника не се извършват по изтичане на срока за предявяване на
иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да
подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното
изпълнение. Следователно, не може за двете производства възнаграждението
да бъде едно и също, а следва да се съобразява извършената по делото работа,
както и интереса по делото, като водеща е фактическата и правна сложност на
делото, свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните
действия, които ще се извършват при сключване на договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта
им към сключването на ДПЗС по заповедното производство, следва да
определи възнаграждение от 100 лева, които да се присъдят на ответника.
Относно разноските в исковото производство. Доводите, изложени от
съда, са еднакво приложими. Към датата на сключване на договора –
15.12.2022г., датата след подаване на отговора на исковата молба,
предвидимите действия, които е можело да се извършат са – насрочване на
делото в о.с.з. Следователно, към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие, е имало едно неизвършено действие, което е нормално
предвидимо за първоинстанционно дело. Ето защо, адвокатско
възнаграждение от 700 лева е прекомерно, предвид развитието на делото и
прекратяването му, поради оттегляне на иска. Затова, съдът присъжда
минималния размер от 400 лева.
Мотивиран от горнотои на основание чл.248 ГПК, , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 2651/17.1.2027г. по гр.д.№ 218/2022г. на
СРС, КАТО:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на Н. Д. М. ЕГН
********** сумата 100 лева разноски за заповедното производство – гр.д.
2
№38075/2021г. и сумата 400 лева разноски за исковото производство – гр.д.№
218/2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 22258/24.1.2024г., в
останалата й част.
Определението може да се обжалва пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3