М О Т И
В И
към Присъда № 11 от 30.10.2012 год. по НОХД
№ 312/2012 год. по описа на Чирпански районен съд
Внесен е обвинителен акт против подсъдимия Б.З.А. за
това, че през периода 01-06.02.2012
год. в с.Ценово, обл.Ст.Загора, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот и използване на техническо средство (метален винкел) е отнел
чужди движими вещи - 30 кг. заешко месо на стойност 234 лева, 2 кг., пилешко месо, на стойност 6,60 лева, 20 кг., замразени зеленчуци, на стойност 42 лева и
акумулатор неустановена марка и модел за лек автомобил на стойност 73,45 лева,
всички вещи на обща стойност 356,05 лева от владението на М.П.К., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив при хипотезата на чл.29, ал.1, б.„а” от НК –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4,
пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Представителят на
Районна прокуратура гр.Чирпан в
съдебно заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимия Б.З.А., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на
чл.58а от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимият
в хода на съдебните прения взема становище на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдебното следствие по
делото е проведено по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното
съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид
направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия,
при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.З.А. е роден на *** ***, жител и
живущ ***, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
В периода 01-06.02.2012 год. подсъдимият Б.З.А.
решил да проникне в недвижим имот – къща с дворно място, находящи се в
с.Ценово, обл.Стара Загора и да открадне вещи. Вечерта подсъдимият отишъл до
недвижим имот в селото, собственост на лица, познати му като И. и **. На подсъдимият
било известно, че собствениците на имота по същото време не пребивават в него. Имотът
бил собственост на свидетелката И. ** и съпруга й, които живеели в с.Ценово,
обл.Стара Загора, но през месец декември заминали зимния сезон при сина си в
Съединените американски щати. За имота по време на отсъствието им се грижела
свидетелката М.П.К., тяхна внучка. Свидетелката К. ***, като периодично
посещавала и наглеждала имота на баба си и дядо си. Един ден в горепосоченият
период, подсъдимият А. се прехвърлил през оградата, проникнал в дворното място,
като отишъл до стопанска постройка /плевня/. В нея намерил и взел празен
найлонов чувал. След това отишъл до пристройки към къщата и посредством метален
прът - винкел взломил вратата й. Подсъдимият влязъл във вътрешността на
постройката и установил, че представлява стая за обитаване. Същата се ползвала
от собствениците, като лятна кухня. В стаята подсъдимият видял фризер и след
като отворил чекмеджетата му, установил, че вътре се съхраняват замразени месо
и зеленчуци. Подсъдимият взел цялото количество замразено месо - 2 кг. пилешко и 30 кг. заешко месо и 20 кг. замразени зеленчуци от различен вид, сложил ги в
чувала и напуснал стаята. След това огледал другите пристройки и видял, че една
от тях представлява гараж, в който имало паркиран лек автомобил „Опел Астра”,
червен на цвят. Подсъдимият решил да отнеме акумулатора от автомобила. За целта
се върнал в лятната кухня и свалил калъфката на една от възглавниците. Отишъл
до гаража и посредством металния винкел счупил стъклото на предната лява врата
на автомобила. Влязъл в него и чрез натискане на ръчката, отворил капака, под
който се намирал акумулатора. С винкела подсъдимият натиснал клемите, с които
бил захванат акумулатора и след като го свалил от автомобила, го сложил в
калъфката от възглавница. Взел калъфката с акумулатора и чувала със замразените
месо и зеленчуци и напуснал имота на свидетелката **. Подсъдимият тръгнал към
дома си, но тъй като вещите му тежали много и не можел да ги носи, изхвърлил в
страни от пътя замразените зеленчуци. Замразеното месо и акумулатора отнесъл в
дома си. Част от месото дал на майка си, за да го сготви, а останалата част от месото
и акумулатора отнесъл на 06.02.2012 год. в гр.Чирпан. Същият ден подсъдимият отишъл
на пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр.Чирпан, стопанисван от ЕТ
„Кондор-И-Николай Димов” гр.Чирпан, на който работела свидетелката И.И.Д. и
предал акумулатора, като отпадъчно желязо. Свидетелката Д. оформила
покупко-изплащателна сметка № 0004920/06.02.2012 год. на подсъдимият за
предаването на акумулатор, след което му изплатила сумата от 9 лв. В близост до
пункта подсъдимият видял непознати нему хора, които разговаряли. Предложил им
да им продаде месо и същите се съгласили, след което закупили носеното от него
количество месо за сумата от 5 лв. Получените от продажбата на акумулатора и
месото пари, подсъдимият разходвал за лични нужди. Отнесеното от подсъдимият в
дома му месо било сготвено в следващите дни и изконсумирано от него и
семейството му. Междувременно свидетелката К. узнала от съседка на имота в с.Ценово,
че в дома на дядо й и баба й е проникнато. Свидетелката К. посетила имота и
установила проникването в лятната кухня и гаража, липсата на замразените месо и
зеленчуци, както и на акумулатора на автомобила. За случилото се уведомила РУП
гр.Чирпан, като осведомила по телефона баба си и дядо си.
Видно от заключението на назначената в хода на
разследването стоково-оценителна експертиза стойността на отнетите вещи възлиза
общо на сумата от 356,05 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия, от събраните на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства – обяснения на обвиняемия (л.14 а от ДП), показания на
разпитаните свидетели К., **, ** и Д. (чл.21-26 от ДП), справка за съдимост
(л.16-19 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л.28-31 от ДП), декларация за
СМПИС (л.15 от ДП), характеристична справка (л.20 от ДП), копие от
покупко-изплащателна сметка № 0004920/06.02.2012 год. на ЕТ „Кондор-И-Николай
Димов” гр.Чирпан (л.27 от ДП), както и от приетото в хода на съдебното
следствие писмено доказателство - справка за съдимост на подсъдимия, като в
тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК в
случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при условията на чл.373, ал.3
от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Б.З.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3,
пр.1 и т.4, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
отнемане в двете му части – той е прекратил фактическата власт на всеки един от
собствениците, върху вещите, предмет на престъплението, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и като използвал техническо
средство (метален винкел), установил е
своя трайна фактическа власт върху тях и се е разпоредил с вещите, като със
свои, така както е намерил за добре.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия Б.З.А. се
установява, че е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.„а” от НК, след като е бил осъждан за извършено тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, за срок по-голям от една година, като
наложеното му наказание не е било отложено на осн.чл.66 от НК и не са изминали
пет години от изтърпяване на наказанието, съгласно разпоредбите на чл.30 от НК
От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при форма
на вината - пряк умисъл.
Подсъдимият Б.З.А. е съзнавал, че отнема движими
вещи, които не му принадлежат, без съгласието на собствениците им, като е имал
намерение да ги присвои, което обуславя извода, че той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателноправната
ни система, а именно - принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимият, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимият Б.З.А., вид и размер
на наказанието, при приложението на чл.58а от НК, към която препраща
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, се
съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на подсъдимите и другите
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете
направените от подсъдимия самопризнания, стойността на вещите, предмет на
деянието (по малка от размера на две минимални работни заплати за Република
България, за инкриминираният период), вида на отнетите вещи (хранителни
продукти), както и тежкото материалнобитово положение на подсъдимия (видно от
декларации за СМПИС на подсъдимия е, че няма никакви доходи).
Като отегчаващи вината обстоятелства, по отношение
на подсъдимия, съдът отчете останалите му осъждания, както и лошите му
характеристични данни.
Водим от изложеното, съдът наложи на подсъдимия Б.З.А.,
наказание - четири години и шест месеца „Лишаване от свобода”, намали така
определеното наказание с една трета и му определи окончателно наказание три
години „Лишаване от свобода”, което постанови на основание чл.61, т.2 и чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Съдът счете, че с наложените наказания ще
въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го мотивира към
съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на Б.З.А. да заплати направените по делото разноски в размер на 40
(четиридесет) лева в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Чирпански районен съд.
ІV. ПРИЧИНИ
И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за извършване на конкретното
престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимият и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: