№ 13355
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110101254 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ра
Като разгледа частно гражданско дело № 1254 от 2022 година по
описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
1
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка
следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията
за които се основава на нищожна/неравноправна клауза.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. №4592/12.01.2022г. на СРС, подадено от „***“ ООД, в частта
2
му за сумите:
Сумата от 45,38 лева за договорно възнаграждение (лихва):
Уговорен е размер от 40 % годишно, който противоречи на добрите
нрави и следва от нищожна неравноправна клауза (така:
р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-
гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.,
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ,
опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г,
опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І,
опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І,
опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ,
опр.268991/20.05.2021г.-ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В,
опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК,
опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-ГО-ІV-А,
опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К,
опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е,
опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В,
опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д,
опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-ІІ-Б,
опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС).
Сумата от 301,86 лева за възнаграждение по гаранционна сделка:
Оценката на кредитоспособността на потребителя-заемополучател е
ангажимент на заемодателя (чл. 16, ал. 1 ЗПКр), като се извършва
предварително и преди отпускане на заема. Анализирайки чл. 4 от
сключения между заемателя и заемодателя договор, става ясно, че
наличието или липсата на предоставено поръчителство няма
отношение към сключването на договора за кредит. Самият чл. 4 от
договора, изпълнението на който се гарантира от поръчителя, е
нищожен като неравноправна клауза при хипотеза на заобикаляне на
чл. 33, ал. 1 вр. чл. 16 ЗПКр. Уговорката е в и противоречие на
правната логика и добрите нрави при сделки от типа на процесната,
като целта ѝ е да се заобиколят разпоредбите, недопускащи наличието
3
на прекомерно високи лихви и годишен процент на разходите,
установени в законодателството за защита на потребителите, като
натоварят потребителя с допълнителни суми. Следователно
необходимостта от това да бъде осигурен поръчител, сделката за
което влиза в сила при неизпълнение на задължението по тези
нищожни клаузи, е в зависимост не от преценката на възможностите
на заемателя да изпълни задълженията си по договора, а се
предпоставя от надмощното положение на заемодателя, който,
междувпрочем, е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, избрано на практика отново от заемодателя, като по този
начин се заобикаля нормата на чл. 33 ЗПКр и реално се постига не по-
висока сигурност за интереса на кредитора, а оскъпяване на кредита и
чрезмерно натоварване на длъжника (така опр. 260283/17.09.2020г.-
ч.гр.д.9521/2020г.-СГС, ТО, VІ).
Сумата от 9,00 лева за разноски за извънсъдебно събиране:
уговорката е в противоречие с чл. 33 ЗПКр;
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4