О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
13.08.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на дванадесети август през
две хиляди и двадесета година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с ВНЧД № 404 по описа на АСНС
за 2020г., докладвано от съдия Лазарова,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХII, чл. 345 вр.
чл..341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 вр. ал.2 НПК.
Образувано е по повод подаден
частен протест от СП против протоколно определение, произнесено в открито съдебно заседание на 23.07.2020г.
по нохд № 1644/2020г. по описа на СНС, 22 състав, с което съдът е изменил вида
на изпълняваната спрямо подс.М.Г.В. мярката за неотклонение от „домашен арест“
в „парична гаранция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева. Изразява се несъгласие
с изложените от съда съображения, като се твърди висока степен на обществена
опасност на претендираните престъпни деяния, липса на новонастъпили
обстоятелства от здравословен и социален
характер, като едновременно с това срокът на социална изолация на
подсъдимия, съотнесен с фактическата и правна сложност на делото, се преценява като разумен. Акцентира се и на
„печалната практика в хода на съдебното производство свидетели да дават напълно
различни показания/ обикновено оневиняващи/ от тези в досъдебното
производство“, поради което не се споделя становището на СНС, че риск от
неправомерно въздействие върху свидетели вече не е наличен, доколкото процесът
е преминал в съдебна фаза и продължителната изолация на В. е ограничала
контактите му. В заключение се предлага отмяна на атакувания съдебен акт като
незаконосъобразен.
Срещу частния протест е постъпило възражение от защитата на подс. М.В.,
с което се моли същият да бъде оставен без уважение като неоснователен. Сочи
се, че се касае за неосъждано лице, без други висящи наказателни производства,
като на този етап от развитието на процеса единствено тежестта на повдигнатите
обвинения не може да обоснове извод за висока степен на обществена опасност на
дееца предвид действащата презумпция за невиновност.
Подчертава се, че с основание съдът е приел, че продължаването на „домашния арест“ лишава В. от възможността да
упражнява правото на труд, да осигурява средства за издръжка респ. да помага на
майка си, с която живеят в едно домакинство. Защитата се позовава и на
практиката на ЕСПЧ, че рисковете по чл.63 ал.1 НПК обективно намаляват при
продължително задържане.
АСНС, след като
се запозна с наведените в протеста и възражението доводи, след общ прочит на доказателствата по делото и като провери
изцяло правилността на протестираното
определение, намери за установено
следното:
Производството по нохд № 1644/2020г.
по описа на СНС, 22 състав е образувано на 10.06.2020г. по внесен обвинителен акт срещу М.В. и още шест
лица, като В. е предаден на съд за три престъпления – по чл. 321 ал.3, т.2 вр.
ал.2 от НК /участие в организирана престъпна група/ ; по чл.214 ал.2 т.1 и 2
вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.5 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК /изнудване/ и по
чл.339 ал. НК /държане на 4бр. патрони калибър 9х18мм без надлежно разрешение/.
След внасяне на делото
в съда с обвинителен акт, своевременно на 10.07.2010г. е било насрочено
разпоредително заседание, което по обективни причини не се е провело и е било отложено за 01.09.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по
всяко време на съдебното производство, като ново искане в съответната инстанция
може да се прави при промяна на обстоятелствата.
Настоящото производство по реда на
чл.270 НПК е първо по ред за конкретния подсъдим, в което СНС е бил длъжен да прецени продължават ли да бъдат налични всички
законови предпоставки за прилагане на мярката за неотклонение „домашен арест“ и могат ли целите по чл.57 НПК, насочени към възпрепятстване на
възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, да се
постигнат с използване на друга алтернативна, по- лека мярка
за процесуална принуда.
Няма спор, че първият риск – от укриване, при В. изначално не е
съществувал предвид данните за трайната му установеност на територията на
РБългария, на известен по делото постоянен адрес, като липсват новонастъпили
обстоятелства, налагащи промяна в този извод, поради което СНС правилно е приел
отсъствието на подобна опасност и в настоящия процесуален момент от развитието на наказателното
производство.
Съгласно
практиката на ЕСПЧ, както и практиката на българските съдилища, оценката на всеки
от рисковете по чл.63 ал.1 НПК следва да
се основава на комплексната преценка на конкретните обстоятелства на казуса -
естеството и сериозността на престъпленията, предвид конкретните обстоятелства
по делото; наказанието, което ще бъде понесено в случай на влизане в сила на
осъдителна присъда; възрастта; здравословното състояние; съдебното минало;
личните и социални връзки на подсъдимия.
В случая
се касае за лице на 30 години, с чисто съдебно минало, с постоянен адрес в
страната, несемейно /живее в едно домакинство с майка си/, с висше образование,
безработно, с надлежно диагностицирани проблеми от здравословно естество. Видно
от приложената медицинска документация от 2016г. подс. В. страда от исхемична
болест на сърцето, едноклонова коронарна болест, след преживян миокарден
инфаркт и ПКИ с два стента на ЛАД, артериална хипертония и дислипидемия, при данни
за периодично проследяване и провеждана терапия. По делото са налице доказателства
за неколкократни посещения при медицински специалисти в последните месеци,
провокирани именно от нуждата от проследяване
и контрол на наличните заболявания.
По отношение на същия
първоначално от 24.10.2019г. до 26.03.2020г. е прилагана най-тежката по вид
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а след тази дата в продължение вече на пети месец се изпълнява следващата по
тежест „домашен арест“.
Въззивният съд,
отчитайки всички релевантни факти, касаещи конкретното обвинение и задържано
лице, споделя становището на СНС, че са
налице предпоставките за смекчаване на вида на прилаганата мярка за процесуална
принуда
Действително вменените
на В. престъпления с висока степен на
обществена опасност, но предвид факта, че делото вече е преминало в съдебна
фаза, опасността от бъдещо престъпно поведение не може да бъде извеждана
единствено и само въз основа на това
обстоятелство, предвид действащата презумпция за невиновност и невисоката
степен на обществена опасност на конкретния деец. Наред с това не може да бъде
игнориран продължителния срок на социална изолация, който несъмнено значително е снижил коментирания риск от
криминогенно поведение. Позоваването на
СП по принцип на хипотетичната възможност за промяна в съдебна фаза на вече
депозирани на досъдебното производство свидетелски показания, не може да
обоснове обратен извод, доколкото в конкретния казус не се ангажират доказателства
за неправомерни действия, насочени към подобен процесуален резултат или опит за
такива от страна на подс. В..
В този смисъл,
вземайки предвид здравословното и семейното положение на подсъдимия, с
основание СНС е преценил, че от една страна реализирането на целите по чл.57 НПК и защитата на обществения интерес,
без непропорционално засягане правата на подсъдимото лице могат да бъдат
осигурени със следващата по тежест мярка за неотклонение „парична гаранция“,
която би му позволила да упражнява
конституционно гарантираното право на труд.
Същевременно въззивната
инстанция намери определеният от СНС размер
от 5000 лева за занижен и в този смисъл за непропорционален. Според
обвинителната претенция настъпилата
имотна вреда от едно от вменените на В. престъпни деяния е в размер на
790 000 лева., поради при съобразяване на
имуществено положение на подсъдимия, наред с всички други обстоятелства
по 56 ал.3 НПК, за адекватен бе преценен размерът от 10 000 лева, като в
този смисъл се налага корекция на проверявания съдебен акт само в тази негова
част.
Водим от горното АСНС
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 23.07.2020г. по нохд № 1644/2020г. по описа на СНС, 22 състав, с което
е изменена изпълняваната спрямо подс.М.Г.В. мярката за неотклонение от „домашен
арест“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева, като увеличава размера на определената
парична гаранция на 10 000 /десет хиляди/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: