Мотиви към присъда по НОХД №1498 по
описа за 2017г. на ШРС
На 03.07.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 55/2017г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу Н.К.С. с ЕГН **********,***, за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че в периода 23 – 26 юни
2016г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – 1 бутилка уиски марка „Джак Даниелс“ 1.75л.
на стойност 99.87 лева и 1 бутилка узо „Живаери“ – 0.7л. на стойност 18.37
лева, на обща стойност 118.24 лева, собственост на „Йорис“ ООД, гр.Шумен, от
владението на А.Б. Й., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
С разпореждане от 04.07.2017г. обв.С. е предаден на съд
за възведеното с обвинителният акт обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият Н.С. се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 28.07.2017г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това
в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на
съда на подс.С. да бъде наложено наказание пробация, при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.”Б” от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за извършеното. Защитникът на
подсъдимия в хода на съдебните прения пледира също за налагане на наказание пробация.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а
именно:
Подс. Н.К.С. е роден на 01.04,1984г. в гр.
Шумен, с постоянен адрес и такъв за призоваване-гр. Шумен, ул, „К.Ф." №
10, вх. 4, ет, 4, ап, 92, български граоданин, неженен, със средно образование,
работи като монтажник в „Уиткол" ЕООД гр. Шумен, осъждан, с ЕГН **********.
В денонощен магазин „Нон-стоп“,
находящ се е гр. Шумен, ул. „Родопи" № 20, се продавали алкохолни и
безалкохолни напитки, бира, захарни изделия, цигари и др. подобни. В него имало
поставени камери за видеонаблюдение. Собственик на магазина било търговското
дружество „Йорус" ООД гр. Шумен, представлявано от св. Г.И.Р., а св. А.Б. Й.
работела като управител в същото и се занимавала със зареждането на магазина
със стока, заприхождаването й, както и обработвала документация, свързана с
функционирането му.
На 23.06.2016г., подс. С. посетил
денонощния магазин, където на работа като продавач била св. Д.В.Д.. След
влизането си в магазина обвиняемият закупил две бутилки бира, марка „Шуменско
пиво“ с вместимост
два литра, след което ги поставил на земята непосредствено до стелаж, пред
който били подредени четири бутилки с различен алкохол, между които и бутилка
„Джак Даниелс“ с вместимост 1,750 п, с черен етикет и надпис Old N 7, както и бяла цилиндрична кутия
със съдържаща се в нея бутилка узо. марка „Живаери" с вместимост 0,7 л.
Стелажът, до който подсъдимият оставил закупените бутилки бира, се намирал до
входа/изхода на магазина. След като ги оставил на земята, той се насочил към
вътрешността на магазина, където прекарал известно време, през което влезли и
други клиенти, които били обслужени от св. Д.. Подс. С. се върнал до мястото,
където оставил закупените от него бутилки бира, навел се, взел ги, но заедно с
тях взел и бутилката уиски, след което напуснал магазина, без да я заплати. Св.
Д. не забелязала, че подсъдимият е отнел бутилка уиски марка „Джак Даниелс“ с
черен етикет с вместимост 1,750 л.
На 24.06.2016г. подс. С. отново посетил същия магазин. На този ден в
него като продавач работела св. С.В. К..
По описания по – горе механизъм той
отнел и бутилка узо марка „Живаери“ с
вместимост 0.7 л., а именно влязъл в магазина, закупил две бутилки бира марка
„Астика“ с вместимост 2 л., поставил ги на земята, непосредствено до стилажа, пред който били подредени
бутилки с алкохол, между които и тази с узито. Престоял известно време в магазина, след което го напуснал като взел
със себе си бирите и бутилката с узо,
без да я заплати. Св. К. не
зебелязала, че подс. С. е отнел бутилка узо марка „Живаери“ с вместимост 0.7л,
поставена в бяла картонена кутия.
През следващите дни св. А. Й. посетила
магазин „Нон – стоп“, за да осъществи задълженията си като управител, при което
забелязала липсващите бутилки с алкохол.
Същата съобщила това на свидетелките К. и Д., и трите заедно прегледали
записите от камерите за видеонаблюдение, на които много ясно се виждало отнемането на двете бутилки алкохол от
подсъдимия. Св. К. и св. Д. познавали подсъдимия С. с името „Коко“., тъй като
бил техен редовен клиент.
Била назначена съдебно – оценителна
експертиза, видно от която стойността на бутилка уиски марка „Джак Даниелс“ –
1.75 л с черен етикет е 99.87 лева, а на бутилка узо марка „Живаери“ – 0.7л. –
18.37 лева.
В хода на предварителната проверка подс.
Н.К.С. възстановил двете бутилки алкохол, но представителя на ощетеното юридическо
лице - св. Г.Р., отказал да ги
приеме, тъй като бутилката уиски била с бандерол, чиято цялост е нарушена, след
което същите били върнати на подсъдимия. След приключване на разследването св. Г.Р.
е отказал да получи и равностойността на отнетите вещи.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното
съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът
намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.194 ал.1 от НК, във вр.
с чл.26 ал.1 от защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за
упражняване правото на
собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимия,
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи на на обща стойност 118.24 лева, собственост на „Йорис“ ООД, гр.Шумен, от
владението на А.Б. Й. като е прекратил фактическата власт върху
вещите и е установил своя фактическа
власт върху тях, без съгласието на
владелеца;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало
фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава
от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение
противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във
връзка с чл.26 от НК, тъй като отделните деяния
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото деяни от обективна и
субективна страна представлява продължение на първото деяние.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към
придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс.С.:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в хода на досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния процес, предприемане
на действия за връщане на вещите, както и за заплащане на тяхната равностойност;
* отегчаващи вината обстоятелства – предходни
осъждания;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Н.С. като наказанието бъде определено при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК, тъй като съдът намира, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най
– вече, че подсъдимият е направил всичко възможно да възстанови предмета на
престъплението още в хода на досъдебното производство като това не е станало
единствено поради нежеланието на представляващия ощетеното юридическо лице да
получи вещите или тяхната парична равностойност.
За престъплението по чл. 194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода” до 8 години,
което на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК следва да бъде заменено с
“пробация”. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и
съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 2 / две / години
с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две /
години. Съдът определи това наказание отчитайки, наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Вещественото доказателство по делото - CD съдът остави към
делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия се възложиха направените разноски в
досъдебното производство в размер на 60 лева, представляващи заплатено
възнаграждение на вещото лице В.И.. По отношение останалите направените в досъдебното производство разноски за
заплащане на възнаграждение на вещото лице С.Б. настоящият съдебен състав
намира, че същите не следва да бъдат възлагани на подсъдимия, доколкото това вещото
лице не е включено в справката към обвинителния акт, т.е. изготвените експертизи
не са ползвани в съдебното производство като доказателство относно виновността
на подсъдимия.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: