№ 1050
гр. Б., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202841 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Л. С. Д. ЕГН **********, с адрес
г*************, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради неговата
незаконосъобразност и неправилност. Жалбоподателят поддържа в поредица от тезисни
съображения,че е компрометирана процесуалната законосъобразност при издаване на ЕФ,
поради липса на достатъчна описателност на елементите от фактическия състав на
административното нарушение, които да индивидуализират автора, обективната и
субективна съставомерност,което е довело до накърняване правото на защита.Излагат се
аргументи за процесуални дефицити в процедурата по връчване на ЕФ, т.к. липсват данни за
изрично предоставяне на декларацията по чл.189,ал.5 ЗДвП.Оспорва се и авторството на
нарушението,по арг.на чл.188,ал.1 ЗДвП, т.к. към момента на нарушението
жалбоподателката не е била собственик на описаното МПС, респ. отсъства първата законова
алтернатива касателно субекта на нарушението,а втората алтернатива изисква установяване
именно по реда на чл.189,ал.5 ЗДвП на лицето, на което превозното средство е било
предоставено.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. С., редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. Представя подробно писмено становище, което изцяло преповаря
доводите в жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.
1
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.
По делото са налични писмени доказателства /л.21 / относно датата на връчване на
електронния фиш- 14.07.2023 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2021 г. в 17:32 часа жалбоподателят Л. С. управлявала лек автомобил
"****", с рег. № ******* в гр.Б.,************* до бензиностанция „Р.“ в посока от кв.В.
към *** В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално
разрешената скорост на движение била 90 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак
"В26", но независимо от това жалбоподателят управлявала автомобила със скорост от 111
км/ч при отчетен толеранс – 3км/ч, т.е. с превишение от 21 км/ч. Пътният участък бил
сигнализиран с пътен знак Е-24.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 04.07.2021 г. в
диапазона 14.20-15.20 ч. се контролирало с АТС, видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar SD580” с МАС №00209D32D4F9 на
нарушенията на правилата за движение, монтирана в гр.Б., бен. „Р.“ I-6, 491+300 km. Видео-
радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar
SD580” е била преминала последваща проверка на техническата изправност на 23.07.2020 г.
със заключение, че съответства на метрологични изисквания.
Въз основа на установеното от видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar SD580” бил издаден електронен фиш
серия "К" № ******, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 / лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и
оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред
които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в
хода на съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид
което съдът кредитира приложените към електронния фиш снимки.
2
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено
средство – снимка № 016, от която се установява регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост, като кадърът на заснемане обхваща именно лек
автомобил марка "****", с рег. № *******.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма,
както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия "К" №
******,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Б. и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания
законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато
се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол, в който контекст
неоснователно е защитното възражение за неспазване на лимитираните в чл.57 ЗАНН
съдържателни критерии,относими към задължителните реквизити на НП.Противно на
персоналното мнение и субективно несъгласие на жалбоподателя, в ЕФ е инкорпориран
фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото
съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за
скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на
разрешената скорост - 90 км/ч, установена стойност на скоростта - 111 км/ч и конкретната
величина на превишението на скоростта - 21 км/ч.
Спазени са изискванията на чл.4 и чл.5 Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. От писмените доказателства се установява,
че контролът на скоростта в съответния пътен участък на 04.07.2021 г. е осъществяван от
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar
SD580” , която е преминала периодична проверка на техническата изправност на 23.07.2020
г. със заключение, че съответства на метрологичните изкисвания, обективирано в Протокол
от Проверка №35-С-ИСИ/23.07.2020 г. на Български институт по метрология.
От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на
Община Б.“, ведно със схема за организация на движението /л.45-46/, е видно че в
3
процесния участък ПП –Е773, в района на бензиностанция „Р.“, в посока от кв. В. към
***към дата на нарушението -04.07.2021 г. е монтиран пътен знак В26- 90 км/ч, като след
него посока център гр.Б. е монтиран пътен знак Е24. Следователно, в процесния участък, на
който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от
категория „В“ в населено място – 90 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с
пътен знак "В26" - 90 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № 016, ,
намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин
установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на лекия автомобил е 115 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система
се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на
движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на
скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в
полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 115 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 111
км/ч ( приспаднати са 4 км/ч при дължим толеранс 3,45 км/ч /
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " В материалите по
административнонаказателната преписка не е приложена декларация от жалбоподателя Л.
С., че на 04.07.2021 г. в 17: 32 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от
жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Л. С..
Що се касае до релевираните възражения, относими към невръчване на
декларация, обезпечаващо упражняване на правата по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП, недоказаност
на авторството на нарушението и липса на годен субект на нарушението, т.к. към датата на
нарушението Л. С. не е била собственик на процесния лек автомобил по арг.на чл.188,ал.1 и
ал.2 ЗДвП,а негов ползвател по силата на договор за лизинг, съдът намира следното:
Видно от съдържанието на самия електронен фиш на санкционираното лице
недвусмислено е разяснена възможността как да информира компетентната териториална
структура на МВР в случай, че друг е управлявал МПС и е извършил нарушението. Тоест,
дори да се приеме априори,че не е бил предоставен образец на декларацията, правото на
защита на санкционираното лице не е ограничено или нарушено, с оглед изрично
съдържимото се в процесния ЕФ разяснение на съдържанието чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП. Към
материалите по административно-наказателната преписка не се установява, да е била
подадена до ОД на МВР –Б. декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която освен
материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се изисква да бъде
приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
4
По второто обсъждано възражение: Действително съобразно справката,проследяваща
промените в собствеността и справката относно собствеността на МПС „****“ рег. *******
е видно,че към датата на нарушението 04.07.2021 г. собственик на въпросното МПС е било
дружеството „С-Б“ ЕООД-клон П., а Л. С. Д. е регистрирана като ползвател. Пак на база
приложения към жалбата Договор за покупко-продажба на МПС към Договор за финансов
лизинг от 28.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите от 29.06.2022 г.на М.С., нотариус
с район РС-П., рег.№*** на Нотариалната камара,както и на база справката от АИС „КАТ"
следва, че от същата дата 29.06.2022 г. ,с която е регистриран процесният договор за
продажба-праводаване и е настъпила промяна в регистрацията на МПС, и след датата на
нарушението -04.07.2021 г. формално Л. С. е придобила качеството на собственик на
процесния лек автомобил.
Действително,Законът за движението по пътищата съдържа презумпция относно
субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма
презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в
случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде наказан
извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е
констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко
друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша
да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. Неоснователно е възражението, че
неправилно Л. С. е санкционирана в качеството й на лице, на което е предоставен
автомобила, посочено от юридическото лице, собственик на автомобила. По аргумент от
разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато МПС е собственост или съответно се
ползва от юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето,посочено от него, на което е предоставил управлението на
МПС. В случая противно на съображенията в жалба за тясна формално-нормативна
обвързаност на субекта на нарушението със собственика на автомобила, правото на защита
на "ползвателя" /лицето, посочено от ЮЛ, на което е предоставено управлението на МПС/
не е ограничено чрез "прескачането" на процедурата по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП електронния
фиш да се състави на собственика. Напротив, лизингодателят "С Б." ЕООД по официален
ред изначално е регистрирал в информационната система на МВР, на кого е предоставен
процесният автомобил за ползване-чрез официално вписване на Л. С. Д. като ползвател. При
това положение нелогично е лизингодателят да е наясно, кому конкретно ползвателят е
предоставил управлението на превозното средство. В този смисъл начинът на
санкциониране всъщност благоприятства ползвателя, на когото е осигурена възможността
да декларира действителния водач, от която възможност ползвателят не би могъл да се
5
възползва, ако фишът беше съставен на собственика. /Решение № 182 от 22.11.2019 г. на
АдмС - В.Т. по к. а. н. д. № 10249/2019 г./
Дори да се приеме, че действително Л. С. не е била водачът на лекия автомобил в
момента на нарушението, ако е считала, че с този електронен фиш не следва да се ангажира
нейната отговорност, е трябвало да откаже получаването му и своевременно да направи
възражение чрез подаване на декларация и СУМПС до ОД на МВР – Б.. Като не е подала по
законоустановения ред информация, кое е физическото лице, извършило процесното
нарушение, Л. С. следва да понесе неблагоприятните последици, с които законът обвързва
такова бездействие. При това положение, правилно административнонаказващият орган е
издал оспорения електронен фиш на ползвателя на автомобила, посочен и официално
регистриран от собственика ЮЛ.
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш правилно е посочена нарушената
материалноправна разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва
да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Когато
максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
какъвто е и настоящият случай, сготвеното ограничение се сигнализира с пътен знак, а
именно В-26 /90 км/ч/ . В този случай нарушението осъществява признаците от законния
състав именно на посочената правна норма чл. 21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. В настоящия
случай максималната разрешена скорост за движение по ************* до бензиностанция
„Р.“ в посока от кв.В. към ***към 04.07.2021 г. е била 90 км/ч, т.е. различна от указаната в
чл. 21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч и
изрично сигнализирана с пътен знак В-26 /90 КМ/Ч/, което съобразно разпоредбата на
чл.21,ал.2 ЗДвП представлява въвеждане на ограничение, различно от общото, посочено в
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното фактическото описание на поведението, свързано с
управление 04.07.2021 г. в 17:32 часа на лек автомобил "****", с рег. № ******* в гр.Б., по
************* до бензиностанция „Р.“ в посока от кв.В. към *** се субсумира именно под
материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 2, вр.чл.21,ал.1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществила нарушението при пряк умисъл като
форма на вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ
представите-отражение на действителността относно свойствата и общественоопасния
характер на деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за
движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на волята на
субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите елементи на нарушението.
Преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.
н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
6
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В
случая, нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.чл.21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта
на охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена
опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения
комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 21 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място за превишаване от 21-30 км/ч се наказва с
глоба 100 лв. Предвид установеното превишение от 21 км/ч, правилно на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се потвърди като законосъобразен и правилен.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия "К" № ******, издаден от
ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Л. С. Д. ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7