Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. Берковица ,01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита
Георгиева
При
секретаря......Н.Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 120 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.Л.Л. *** , ЕГН **********, против Наказателно
постановление №18-0243-001528 от 04.01.2019г., издадено от началник РУ МВР Берковица при ОД
МВР Монтана, с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.”А” от ЗДП
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .
Въззивникът редовно призован не се явява в с.з, представлява се
от адв.С. ПАК, надлежно упълномощен.В подадената въззивна жалба и по същество
моли НП да бъде отменено, като твърди , че неправилно е приложен материалният
закон и на въззивника са вменени нарушения, които не е извършил.
Въззиваемата страна – РУ
Берковица, редовно призована, не се представлява и не представя становище по
жалбата.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и
правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – Началник РУ МВР Берковица при ОД МВР Монтана, упълномощен за това със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
Относно
законосъобразността на обжалвания административен акт:
Обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения.Налице е обаче неправилна квалификация на
нарушението, съответно и е наложена санкция за нарушение, за което липсват
доказателства, че въззивникът е извършил. Това е така, тъй като разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.2 ЗДП е възвела като нарушение виновно поведение на водача след
настъпването на ПТП при което има пострадали
хора, като в конкретния случай е възведено като нарушение не уведомяването
на службите на МВР за настъпването на ПТП и не оставане на мястото на
произшествието. Нито актосъставителя, нито административно – наказващ орган са
вписали в описателните части съответно на АУАН и на НП, че при приетото
пътнотранспортно произшествие, в което
твърдят ,че бил участник жалбоподателя,
е имало пострадал/-и, което е елемент от обективната страна на състава на
нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП – само при наличие при ПТП на
пострадали хора водачът участник в ПТП е длъжен да уведоми компетентната служба
на Министерството на вътрешните работи. Както в хода на АНП, така и в хода на
проведеното съдебно следствие няма и не са събрани доказателства при
настъпилото ПТП да има пострадали лица или да са настъпили материални щети. Нито в АУАН ,нито в
издаденото въз основа на него Нп не е посочено,че има пострадали лица.От
приложеното към жалбата НП №
18-0243-001530 от 04.01.2019год. се установява,че пострадал от настъпилото ПТП
е именно жалбоподателя,който спешно е транспортиран от преминаващ автомобил във
ЦСМП.
При подобно разминаване
в обстоятелствената част и правната квалификация на нарушените текстове се
засяга съществено правото на защита на наказаното лице и то всъщност не може да
разбере в какво точно е било обвинено- дали това, което е изписано текстово или
това ,което е посочено като правна квалификация. В акта за установяване на
административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз
основа на този акт, трябва да съществува единство както между посочените като
нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и
посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита
на наказаното лице.
При такива процесуални нарушения от категорията на съществените,
допуснати в хода на административното производство, засягащи правото на защита
на наказаната и ограничаващи я във
възможността да разбере пълния обем на вменените и за извършени административни
нарушения с дадена им правна квалификация в НП по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП,
съдът е на становище, че административната отговорност следва да отпадне като наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 пр.3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление Наказателно постановление №18-0243-001528 от 04.01.2019г., издадено от началник РУ МВР Берковица при ОД
МВР Монтана, с което на Т.Л.Л. *** , ЕГН **********
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца за
нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.”А” от ЗДП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на
началника на РУ МВР Берковица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :