РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110204251 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от ИВК. В. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №03-013918 от
30.06.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.126, т.6 КТ, вр. чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер
100.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че в
АУАН и в НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Твърди, че неправилно е определена като субект на твърдяното нарушение, доколкото
липсват доказателства да е определена и упълномощена от работодателя за инструктиращо
лице. Моли съда, да отмени или измени оспореното НП.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
През м. юни 2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
свидетелите Р.Б. (ст. инспектор) и Р.П. (гл. инспектор), извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в обект ресторант „The Beach“ в гр. Варна, плаж Алея първа,
стопанисван от „.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ., при което било изискано представяне на
документи, включително инструктажни книги по безопасност и здраве при работа. При
1
проверка на представените документи контролните органи направили констатация, че
работодателят „.“ ЕООД е определил въззивника И.Н. – управител в обекта, за отговорно
длъжностно лице за извършване на инструктаж по безопасност и здраве на работещите,
както и че към датата на постъпване на работа - 04.06.2021 г. по трудов договор №18 от
04.06.2021 г., за работника М.М. за длъжност готвач, не е документирано провеждане на
начален инструктаж за нея по безопасност и здраве в нарочната книга за начален
инструктаж.
При тази констатация спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-013918 от
24.06.2021 г., надлежно предявен и връчен.
На 30.06.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.4131 ал.1 КТ наказание глоба в размер към минималния предвиден –
100.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свидетелите Р. Б. и Р. П., така и от изцяло съответстващите им
документи документи – НП №03-013918 от 30.06.2021 г., АУАН №03-013918 от 24.06.2021
г., Трудов договор №18 от 04.06.2021 г., Констативен протокол от 04.06.2021 г., Заповед от
29.04.2021 г., Заповед №1 от 07.05.2021 г., обяснение от И. Н., удостоверение №4 от
07.05.2021 г., разпечатка от книга за инструктаж на „Сторидж 2019“ ЕООД, Заповед №0280
от 30.08.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични
нарушения по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неточно и
непълно посочване на мястото на извършване и на обстоятелствата по извършване на
твърдяното нарушение. От направеното описание в двата документа не става ясно, в какво
се състои твърдяното недокументиране по надлежния ред на проведения инструктаж – липса
на отразяване в съответния документ, неправилно, некоректно или недостоверно отразяване
в документа, липса на положен удостоверителен подпис от конкретно лице или в някаква
друга форма на недокументиране.
Констатираната непълнота в описанието на твърдяното нарушение,
определено нарушава правото на защита за въззивника като го затруднява да узнае
съществени елементи от неговия фактическия състав и начина, по който същото се счита за
осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това,
установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Направената от наказващия орган констатация, че към периода на проверката
2
от контролните органи в представената книга за начален инструктаж не е било
документирано провеждане на такъв от 04.06.2021 г. за работника М. М. е правилна и това е
видно от приложения към преписката съответен документ, в който проведен начален
инструктаж за съответния работник е вписан след удостоверената от свид. Р. М. проверка от
04.06.2021 г., а не преди това.
От друга страна, въпреки че приобщените документи – обяснение от
09.06.2021 г. от въззивника И. Н. и Удостоверение №4 от 07.05.2021 г. от Служба по
трудова медицина „Елей 2004“ ЕООД установяват именно въззивника И. Н. да е лицето,
провеждащо и документиращо инструктажа за работещите в „.“ ЕООД, по същество
приобщените документи не установяват, тя да е била надлежно определена от работодателя
като длъжностно лице по провеждане на съответните инструктажи съобразно изискването
на чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. Посочената в АУАН и в НП Заповед от
29.04.2021 г. като документ, удостоверяващ определянето на въззивника И. Н. за отговорно
длъжностно лице по провеждане на инструктаж, няма такова съдържание. Тази заповед е
издадена от управителя на дружеството-работодател и в същата е посочено, че
инструктажите в дружеството следва да се провеждат от управителя или от упълномощено
от него лице. Но, видно от документа Заповед №1 от 07.05.2021 г., въззивника И. Н. е
управител не на дружеството-работодател „.“ ЕООД, а на стопанисвания от работодателя
обект – ресторант „T.“ и по делото липсват каквито и да е доказателства, които да сочат
именно въззивника И. Н., като лице, определено или оправомощено от работодателя да
извършва инструктаж по безопасност и здраве при работа. Наличните данни сочат само
устно и неформално възлагане от работодателя към въззивника на съответните функции, с
което реално изискването по чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. не може да се
счита за изпълнено. Това е така, доколкото с възлагане на съответните функции от
работодателя за работника се вменяват твърде съществени и широкообхватни правомощия,
задължения, отговорности и служебни взаимоотношения, както спрямо останалите
работници, така и спрямо работодателя и съответните контролни органи. В този смисъл,
възлагането на дейностите по инструктаж следва да се извърши задължително документално
с нарочен акт и да регламентира ясни и конкретно вменени функции, правомощия и
отговорности за съответния служител, включително с нарочна длъжностна характеристика.
Липсата на доказателства в тази насока налага извод, че въззивникът И. Н. всъщност няма
качеството на длъжностно лице по чл.11, ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г., при
което не може да бъде считана за адресат на задължението по чл.11, ал.5 от същия
нормативен акт и неправилно и незаконосъобразно е привлечен към административно-
наказателна отговорност за твърдяното нарушение. Това налага и констатация, че
процесното НП се явява и материално-правно неправилно, незаконосъобразно и подлежащо
на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК в
полза на въззивника може да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат, но искане в такава насока не е отправено и доказателства за
сторени разноски за адвокат не са представени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013918 от 30.06.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.126, т.6 КТ, вр. чл.11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на
3
ИВК. В. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 100.00
лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4