№ 7828
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110160816 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Г. В. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 34338/2021 г. по описа
на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в
исковата молба за допустимо и относимо към правния спор. Съдът намира, че следва да
допусне въпрос 3.4. от поставените от ответника задачи към съдебно метеорологичната
експертиза, но тъй като задачата може да бъде разрешена от вещо лице със
специалност „топлинна техника“ по СТЕ, съдът намира, че не следва да назначава
отделна съдебно-метеорологична експертиза, а следва да постави въпрос 3.4. от
доказателствените искания на ответника към вещото лице по СТЕ. Въпрос 3.4. от
ответника към съдебно метеорологичната експертиза съвпада отчасти с въпрос 6 от
СТЕ, поискана от ищеца с исковата молба. Искането на ответника за допускане на
съдебно метеорологичната експертиза и по останалите въпроси е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено, тъй като се касае за показания на уреди за търг. измерване
за минал период поради което, като точността на показанията не може да бъде
установена от вещото лице към минал момент.
По доказателственото искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение
по чл. 186 ГПК съдът намира, че към настоящия момент не следва да се произнася, тъй
като същото е обусловено от евентуално представяне на техническа документация по
делото.
Съдът намира, че следва да остави без уважение като не необходимо
доказателственото искане по чл. 190 ГПК да задължи ищеца да представи оригинали
на всички фактури за процесния период, кредитни и дебитни известия, доколкото
обстоятелствата, които ще се установяват с направеното доказателствено искане, са
предмет на допусната от съда ССчЕ. Относно другото доказателствено искане по чл.
190 ГПК, съдът намира, че техническата документация следва да се предостави от
1
ищеца на вещото лице, за да отговори на поставените към СТЕ въпроси.
Ответникът е направил оспорване истинността на приложените от ищеца
документи. Следва да се отбележи, че оспорване на всички представени доказателства,
без конкретизиране на коя част от всеки документ, както и в какво конкретно се
изразява оспорването, не представлява оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК, поради
което не следва да бъде открито производство по осроване.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 34338/2021 г. по описа на СРС, 33-ти състав. Предвид
изложеното и на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС, съдът намира, че посоченото ч.гр.дело
следва да се приложи към настоящето дело.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 34338/2021 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси, както и на въпрос № 3.4., поставен от ответника
към съдебно-метеорологична експертиза в отговора на исковата молба
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническата експертиза инж. ....., ......,
тел. 0899/702927, който да се призове след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 280,00 лв., вносим от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси, като вещото лице отговори и на въпроса: какъв
е размерът на задълженията за топлинна енергия за главница и лихва за забава и за
дялово разпределение – главница и лихва за забава, чиято изискуемост е настъпила
след 16.06.2018 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ........., тел.
0896/772832, която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 230,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.05.2022 г. от 10:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Г. В. Г. за сумата в общ
размер от 211,08 лв., от които: главница в размер на 139,32 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., ведно със законна лихва от 16.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата в размер на 38,51 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г.,
сумата от 28,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в
размер на 4,88 лв. за периода от 31.7.2018 г. до 21.5.2021 г. и 75,00 лв. разноски по
делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение за сумите по процесната
заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ............. Твърди, че ответникът в качеството си на наемател на
общински имот през процесния период е бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Посочва, че било сключено споразумение, но
поради неспазването му е анулирано. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове. Счита, че по делото не са представени доказателства, че
дружеството-ищец действително е доставяло ТЕ в процесния имот и в твърдения обем
и на твърдяната в исковата молба цена. Твърди, че не са представени доказателства, че
общите условия са влезли в сила и са одобрени от КЕВР. Твърди, че не е доказано
ответникът да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, а
настанителната заповед, копие от което е приложено към исковата молба, доказвала
само, че за ответника е възникнало право да ползва имота, но не и че е възникнал
договор за наем, респективно, че действително го е ползвал. Оспорва, че не е доказано
сградата да е свързана към топлопреносната система, респективно не е доказано да са
спазени законовите изисквания за това. Позовава се на чл. 62 ЗЗПотр., както и на
разпоредби от правото на ЕС, според които ответникът не е длъжен да заплаща услуга,
която е доставена без негово предварително изрично съгласие, като твърди, че
доставката на ТЕ, без да е доказано, че потребителят е поискал доставка и без да е бил
предварително съгласен с нея, представлява непоискана услуга и на това основание
искът следва да се отхвърли като неоснователен. Възразява, че вземането е погасено по
давност изцяло. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
3
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор или че услугата
дялово разпределение е извършвана от ищцовото дружество и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че в
сградата е извършвана услугата дялово разпределение, че ищецът е отправил, а
ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение; че
са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4