МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД № 749/2020г.
ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.М.И. и Т.Д.В. за това, че на
неустановена по делото дата през месец януари 2018г., на неустановено място в
област Г., се сговорили помежду си и с Д.С.А., ЕГН: ********** да вършат в страната престъпления по чл.209,
ал.1 от НК – измами, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години и, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление
по чл.321, ал.6 от НК, както и за това, че на 31.01.2018г. в гр.С., ул.“Р.“ №
17, в съучастие помежду си и с Д.С.А., ЕГН: **********, И.М.И. – като извършител,
а Т.Д.В. и Д.С.А., като помагачи, с цел
да набавят за себе си имотна облага, възбудили у Л.Г.К. заблуждение, че следва
да предаде намиращата се в дома ѝ парична сума с цел съдействие на
органите на полицията за залавяне на телефонни измамници
и с това ѝ причинили имотна вреда в размер на 1052,85лв., като деецът И.М.И.
се е представил за длъжностно лице – полицай - престъпление по чл.210, ал.1,
т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20 от НК/ ал.2 за И. и ал.4 за В./.
Спрямо лицето Д.С.А.
наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД
****/2019г. на
СпНС.
В хода на съдебните прения
прокурорът заема становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
им обвинения и да наложи на подс.И. наказание лишаване от свобода за срок от пет
години по първото обвинение и за срок от шест години по второто обвинение.
По отношение на подс.В. предлага
определяне на наказание лишаване от свобода за срок от една година по
обвинението по чл.321 ал.6 от НК и за срок от две години по второто обвинение.
Предлага на всеки от двамата да
се наложи най-тежкото от определените за двете престъпления наказания по реда
на чл.23 от НК.
Подсъдимият В. и защитникът
му пледират, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за
извършено от В. престъпление и същият следва да бъде оправдан и по двете
повдигнати му обвинения.
В последната си
дума подс.В. иска да бъде оправдан.
Спрямо подс.И.
производството е проведено задочно по реда на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК. Същият
се е укрил от наказателно преследване в хода на досъдебното производство и
въпреки проведеното щателно издирване от органите на МВР, местонахождението му
не е установено до приключване на съдебното производство пред първата
инстанция.
В съдебно заседание
служебният му защитник – адв.К. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, като счита, че не са събрани доказателства, от които да бъде
установена по несъмнен начин вината на подзащитния ѝ в извършване на
което и да е от двете престъпления, за които е предаден на съд.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното
от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Т.Д.В. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, с настоящ
адрес:***, с ЕГН: **********.
Подсъдимият И.М.И. е
роден на ***г. в гр. Г., българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, безработен, с неустановен по делото адрес, ЕГН: **********.
Подс.И.И. и Д.А. са осъждани за телефонни измами, които не са
извършвани от тях съвместно, а в съучастие с други лица. През месец януари
2018г. и двамата живеели в гр.Л., познавали се и знаели, че всеки от тях е
вършил телефонни измами.
На 29.01.2018г.
вечерта подс.И.И., Д.А. и свидетелите Й.Б. и Я.Т. се
били събрали в къща на свой познат в гр.Л., където се уговорили да отидат
заедно за два – три дни на почивка в къща за гости в с.Б., обл.Г.. Подс.И.
избрал къщата, в която да отседнат, тъй като я бил посещавал и преди това и познавал
собственика ѝ - св.П.. Уговорил се
със същия по телефона за наема и се разбрали да вземе ключа от хранителния
магазин в селото.
На следващата сутрин
четирите лица потеглили от гр.Л. с лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, управляван от Д.А.. Спрели в гр.*****, където подс.И. купил стари телефони и
СИМ карти от жена от ромски произход. След това продължили към гр.С., откъдето
се отклонили в посока с.Б.. Подс.И. обяснявал на А. накъде да кара. Спрели пред
хранителен магазин в с.Б., откъдето напазарували храни и напитки за престоя си
и подс.И. взел ключовете за имота, като платил наема. Следобеда на 30.01.2018г.
пристигнали в къщата за гости в с.Б., собственост на св.П. и се настанили в
същата. Свидетелите Б. и Т. започнали да приготвят храна на първия етаж, а през
това време подс.И. и Д.А. се качили в една от стаите на втория етаж и се уговорили
по време на престоя си в къщата да извършат съвместно поредица от телефонни
измами. Разбрали се с осигурените от подс.И. телефони и СИМ-карти да започнат
да звънят на различни стационарни телефони в гр.С., да се представят за полицаи
и да лъжат хората, че за нуждите на провеждана полицейска операция по залавяне
на телефонни измами, следва да се окаже съдействие на полицията чрез предаване
на парични суми, с които да бъдат заловени измамниците.
Двете лица се сговорили да вършат престъпленията с користна цел, като
възнамерявали чрез телефонните измами да си набавят парични суми в значителен
размер. Същевременно Д.А., който преди известно време имал телефонен контакт с
подс.Т.В., казал на подс.И., че ако успеят да заблудят някое лице, да даде
пари, могат да изпратят В. да ги вземе. Д.А. и подс.И., обаче не са разговаряли
към този момент с подс.В. и не го уведомили за намерението си да вършат
съвместно телефонни измами. Решили да не го включват в общия сговор за вършене
на престъпления, а само при евентуално успешно реализирана конкретна измама да
потърсят съдействието му за вземане и пренасяне на парите, предмет на
престъплението.
Подс.И. започнал да
набира различни телефонни номера в гр.С. и да се представя за полицай, като
искал от хората, на които се обаждал да предоставят свои парични суми с цел
съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници.
Същевременно от друг телефон Д.А. се обаждал на същите лица, искайки им пари по
различен повод, като подс.И., представяйки се за полицай, казвал, че това е измамникът
за задържането на който следва да съдействат, предоставяйки свои лични средства. По този начин И. и А. се опитали да въведат в
заблуждение свидетелите М., С., С. и други лица, но този ден не успели да излъжат никого и
решили да продължат с опитите за извършване на измама на следващата сутрин. Оставили
телефоните в стаите си и слезли на първия етаж, където вечеряли, заедно със
свидетелите Т. и Б.. След това се прибрали по стаите си да спят.
На следващия ден –
31.01.2018г. Д.А. и подс.И. решили да продължат с опитите за извършване на
измами. Отново подс.И. започнал да звъни на различни стационарни телефонни номера в гр.С.. Така набрал
телефонен номер ******** в дома на св.К.. Същата отговорила на обаждането и подс.И. ѝ се
представил като С.Г. от криминална полиция. Казал ѝ, че в нейния квартал
са започнали да звънят телефонни измамници и я
попитал дали са се обаждали и на нея. Свидетлката
отговорила, че никой не ѝ е се обаждал. Подс.И. ѝ казал да се обади
на тел.****, ако ѝ звъннат измамници. След известно време стационарният номер на
свидетелката отново звъннал и лице, представящо се за неин близък плачело и
казвало, че му трябват пари. Св.К. побързала да затвори и почти веднага отново
се обадил подс.И., представяйки се за полицая С.Г. и ѝ казал, че е
засякъл обаждането. Поискал ѝ номера на мобилния телефон и св.К. му го продиктувала
– *****. Попитал я за адреса ѝ и
тя му го съобщила. След това в поредица от телефонни разговори подс.И. успял да
заблуди свидетелката, че в действителност е полицай, който координира операция
срещу телефонни измамници, които се опитват да я
измамят. Казал ѝ да събере всички пари, които се намират в жилището и да
ги подготви за предаване на измамниците, за да може
полицията да ги задържи на местопрестъплението. Попитал я как се казва баща
ѝ и къде работи и заявил, че ще изпрати полицаи да го вземат от работа и
да го закарат до дома им, като при последващ разговор я излъгал, че е
разговарял с него, той също се е съгласил да съдейства на полицията и пътува
към жилището.
Междувременно Д.А.
се свързал по телефона с подс.В., който по това време се намирал в дома си в
гр.С. и му предложил да му даде 200лв., ако се съгласи да получи сума пари от
жертва на измама, които впоследствие да му изпрати. Подс.В. по това време са
нуждаел от средства, тъй като жена му била родила наскоро и се съгласил да
съдейства за извършване на измамата, като получи и пренесе предмета на същата,
след което да го подели със съучастниците си. Д.А. му съобщил адреса на св.К. ***
и му казал да се придвижи до там.
Подс.В. извикал св.Г.Г. и го помолил да го закара до посочения му адрес. Св.Г.
се съгласил и двамата с подс.В. пристигнали до жилищния блок, в който живеела
св.К. с автомобил „******“, управляван от Г..
През това време
подс.И., представяйки се за полицай, бил дал указания на св.К. да постави
всичките си пари в плик, като ги подреди по определен начин и да ги подготви за
предаване. Свидетелка била поставила в червен найлонов плик, намиращите се в
дома ѝ 515лв. и 275евро, на обща стойност 1052,85лв. и по указания от
представящия ѝ се за полицай подсъдим поставила кърпа на перваза на терасата
си, за да могат измамниците да идентифицират жилището
ѝ.
Когато св.В.
пристигнал до блока на пострадалата, се обадил на A., който му казал, че трябва да се насочи към терасата, на
перваза на която е поставена кърпа. Подс.В. забелязал кърпата и казал това на А..
Последният уведомил подс.И., че В. е под терасата. Тогава подс.И., представяйки
се като полицай, казал на пострадалата
да излезе и да хвърли бързо плика с парите през терасата. Св.К. изпълнила
указанията и изхвърлила плика с намиращите се в него 515лв. и 275евро през
терасата, след което веднага се прибрала в жилището. Подс.В. взел падналия на
земята плик с пари, сложил го в джоба на якето си и тръгнал да се връща към
автомобила на св.Г.Г..
Междувременно
служители на МВР били придобили информация за опитите на подс.И. и осъдения Д.А.
да извършат телефонни измами и активната им телефонна комуникация към
стационарни номера в гр.С.. Установили местонахождението на И. и А., както и че
се извършва измама спрямо лице, живущо в кв.“Р.“, при което един
екип от служители на МВР се насочил към къщата за гости в с.Б., а друг
към кв.Р. в гр.С.. Двама от служителите
на МВР - свидетелите А.Г. и С.Д. забелязали как подс.В. взема хвърления от
пострадалата плик с пари и се насочва към автомобила „********“, в който го чакал св.Г.Г..
Пресрещнали го и го задържали.
Малко след това
били задържани подс.И. и Д.А. в къщата за гости в с.Б..
През цялото време
св.К. действала под въздействие на формираното у нея от подс.И. заблуждение, че
съдейства на служители на полицията за разкриване на извършители на телефонни
измами. Разбрала, че е станала жертва на измама, едва когато се обадила на баща
си, след хвърлянето на парите и той ѝ казал, че е на работа и не е
разговарял с никого от полицията.
По време на
разследването парите, предмет на измамата били иззети от подс.В. и впоследствие
върнати на постр.К..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от следните доказателства
– обясненията на обвиняемия В., показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Подс.В. в
обясненията си по делото твърди, че през месец Ноември 2017г., след като се е
прибрал от Лондон на телефона му е започнал да звъни мъж, който му се
представил като Й. и му казал, че му е приятел и се занимава със земеделие.
Твърди, че в края на януари 2018г. му се обадил същият мъж и го помолил да
отиде до ул.“Р.“ № 17 в гр.С., откъдето да вземе лекарства, които да му изпрати
след това до гр.*****. Обещал да му даде 200лв. за услугата. Подс.В. се
съгласил, отишъл със св.Г. на посочения му адрес, видял пострадалата да хвърля
плик през терасата, след което го взел и прибрал в джоба на якето си. Набрал
телефона на мъжа, за да му каже, че е взел плика и тогава го задържали
полицаите.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия относно твърденията, че е бил потърсен от мъж по
телефона и изпратен да вземе плик от ул.“Р.“ № 17 в гр.С., за което мъжът му
обещал 200лв. Не ги кредитира в частта, в която подс.В. твърди, че си е мислил,
че в плика има лекарства, а не пари, предмет на измама. В тази част обясненията
се опровергават от показанията на свидетелите А.Г. и С.Д., които са наблюдавали
поведението на подс.В. непосредствено преди вземането на парите. Когато е взел
плика, подс.Васкове видял, че в него има пари. Освен
това, ако не се върши измама, а се предават лекарства, е следвало да се срещне
с човека и да вземе лично от него лекарствата, а не същите да се хвърлят през
терасата. Не на последно място, ако пратката за А. не е съдържала пари, подс.В.
не е имало откъде да си вземе обещаните му 200лв. Поради това съдът приема
обясненията, в тази им част, като защитна версия, оборена от останалите
доказателства по делото, като счита, че подс.В. съзнателно е съдействал на
извършителя на измамата за получаване и пренасяне на предмета на
престъплението.
Св.Л.К., в
показанията си, дадени пред съда и тези, дадени в хода на ДП и прочетени по
реда на чл.281 ал.4 от НПК, разказва за разговорите, които е водила по телефона
с извършителите на измамата, начинът по който е въведена в заблуждение и
парите, които е приготвила и хвърлила през терасата по указание на представящия
ѝ се за полицай измамник.
Показанията ѝ
са конкретни и последователни, не са в противоречие с останалия доказателствен
материал и следва да се кредитират изцяло.
Свидетелите Я.Т. и Й.Б.
са се намирали заедно с подс.И. и Д.А. в къщата, когато двамата са се уговорили
да вършат измами и по време на извършване на измамата с пострадала св.К.. В
показанията си, дадени пред съда и тези, дадени в хода на ДП и прочетени по
реда на чл.281 ал.4 от НПК, двамата свидетели разказват това, което лично са
възприели за поведението на подс.И. и Д.А.. Обясняват, че са възприели редица
разговори, водени от последните по телефон, в които се опитват да въведат в
заблуждение лица, с цел да получат от
същите парични суми.
Съдът кредитира
показанията на тези двама свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си и
не противоречат на останалия доказатествен материал.
Относно констатираните противоречия между показанията на св.Б. от съдебното
следствие и от ДП, съдът кредитира, казаното в хода на ДП, тъй като след като
му бяха прочетени показанията, свидетелят потвърди, че е вярно, това което е
казал пред разследващия орган и го поддържа.
Свидетелите А.Г. и С.Д.
са служителите на МВР, задържали подс.В., след като същият е взел хвърлените от
пострадалата пари. Същите описват поведението на В., което са наблюдавали
лично. Показанията им са последователни, кореспондират с останалите
доказателства и следва да се кредитират.
Свидетелите С.П. и Г.Н.
са служители на МВР, които са участвали в задържането на подс.И. и Д.А. в с.Б..
Същите дават показания за това, което са установили в къщата за гости и за
поведението на лицата, към момента на задържането им.
Показанията им са последователни,
кореспондират с останалите доказателства и следва да се кредитират.
Свидетелят И.П.
стопанисва къщата за гости в с.Б., в която са били отседнали подс.И., Д.А., св.Б.
и св.Т.. Дава показания относно наемането на къщата.
Показанията му не
противоречат на останалите доказателства по делото и следва да се кредитират.
Св.Г.Г. е откарал подс.В. до мястото на престъплението. Дава
показания относно начина, по който е бил ангажиран от подсъдимия и
обстоятелствата, които е наблюдавал, след като са стигнали на указаното място
на ул.“Р.“ № 17 в гр.С..
Показанията му не
противоречат на останалите доказателства по делото и следва да се кредитират.
Свидетелите В.К., К.В. и С.В. са били поемни лица при извършени претърсвания
по делото. Обясняват какво са възприели по време на извършване на следствените
действия. Показанията им не противоречат на останалите доказателства по делото
и следва да се кредитират.
Свидетелките М.М., К.С. и Л.С. са част от лицата, на които подс.И. се е
обаждал, докато се е намирал в къщата в с.Б., представял се е за полицай и
неуспешно се е опитвал да ги измами. Същите дават показания за разговорите,
които са водили по телефона с представящото им се за полицай лице.
Показанията им са
последователни, кореспондират с останалите доказателства и следва да се
кредитират.
Протоколът за
претърсване и изземване в къщата за гости в с.Б. удостоверява намирането и
изземването на ползваните от подс.И. и от Д.А. мобилни телефони за нуждите на
съвместната им престъпна дейност и за извършването на конкретната измама спрямо
постр.К., както и на тетрадка, в която са водени
записки относно конкретна информация, придобита в хода на измамата.
Протоколът за обиск
на подс.В. удостоверява намирането и изземването на парите, предмет на
измамата, както и на мобилния телефон, по който подс.В. е комуникирал с Д.А.
във връзка с престъплението.
Останалите
протоколи за претърсване и изземване не съдържат информация от значение за
предмета на установяване по делото.
Протоколите за
оглед на ВД и заключението на техническата експертиза на вещото лице Ч., удостоверяват
характеристиките на иззетите по делото мобилни телефони и други вещи.
Веществените
доказателства – мобилни телефони, СИМ- карти, тетрадка и др. са предявени на
страните и приложени по делото.
Данните, получени
от доставчици на електронни съобщителни услуги съдържат информация относно
телефонните разговори, проведени от мобилни телефони, иззети по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието си по пункт
първи от обвинителния акт, подс. И.М.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.
От обективна
страна на 30.01.2018г. в с.Б., област Г. подс.И. се е сговорил с Д.С.А., да
вършат в страната престъпления по чл.209, ал.1 от НК – измами, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се
цели да се набави имотна облага.
От субективна
страна е осъществил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Действията му са били мотивирани от желание за противозаконно
облагодетелстване.
По отношение на обв.Т.В., по
делото не се установиха доказателства да е участвал в престъпния сговор на И.М.И.
и Д.С.А. за съвместно
вършене на телефонни измами. Същият по това време се е намирал в гр.С., като е
полагал грижи за току-що родилата си жена. Не е напускал града, не е ходил в с.Б.
или другаде в област Г. и не е провеждал разговори с И.М.И. и Д.С.А. във връзка с планиране на съвместно вършене на
измами.
Престъпното
деяние по чл.321, ал.6 от НК, е уредено в глава десета от особената част на НК
и е част от системата престъпления против реда и общественото спокойствие.
Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които
гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват
спокойствието на неговите членове.
За
да се установи наличие на сговор за вършене на престъпления, следва да се
анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица.
Касае се за предварителна престъпна дейност под формата на намиране на
съучастници. В допълнение към
обикновения предварителен сговор, за да е осъществен съставът на
престъпление по чл.321 ал.6 от НК, следва сговарянето да обхваща вършенето на
повече от едно престъпление, както и с планираните престъпления да се цели
набавяне на имотна облага или
въздействие върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление. В
конкретният случай подс.И. е действал с намерение да си набави имотна облага.
Въведено
е изискване и престъпленията, за които е постигнат сговорът, да са наказуеми с
повече от три години лишаване от свобода. Необходимо е сговорът да е постигнат
с поне едно лице.
В
конкретният случай е установено, че подс.И. се е сговорил да върши неограничени
по брой престъпления по чл.209, ал.1 от НК - измами с едно лице – с Д.А., за
което следва да бъде признат за виновен и осъден. Не се установиха никакви
доказателства подс.И. да се е сговарял да върши престъпления с подс.Т.В.,
поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан по тази част от
обвинението.
Относно
времето на извършване на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, което в
обвинителния акт е посочено като неустановена дата през месец Януари 2018г.,
въз основа на гореизброените доказателства, съдът приема, че сговорът е
постигнат между подс.И. и Д.А. на 30.01.2018г. Датата на извършване на престъплението
се установи от показанията на свидетелите Я.Т. и Й.Б., които посочват, че
именно на 30.01.2018г. И.И. и Д.А. *** са постигнали
договорка за съвместно вършене на телефонни измами. Въз основа на показанията
на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства, съдът установи и
мястото на извършване на престъплението, за което в обвинителния акт е
отразено, че е неустановено такова. По несъмнен начин се изясни, че престъплението
по чл.321, ал.6 от НК е извършено в с.Б., област Г..
Поради
това подс.И.И. следва да бъде признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НК, като бъде оправдан
частично само относно това, че се е сговорил за вършене на престъпления с Т.Д.В..
Подс.
Т.Д.В. следва да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.321, ал.6 от НК, тъй като се установи, че същият не се е
сговарял с И.М.И. и Д.С.А. да вършат в страната
престъпления по чл.209, ал.1 от НК – измами, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави
имотна облага.
По отношение на
второто повдигнато на подсъдимите обвинение съдът приема, че от обективна и
субективна страна подс. И.М.И. е осъществил състав на престъпление по чл.210,
ал.1, т.1 вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна
страна подс. И. на 31.01.2018г. в гр.С., ул.“Р.“ № 17, в съучастие като
извършител с Д.С.А., ЕГН: ********** – помагач и Т.Д.В., ЕГН: ********** -
помагач, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
възбудил у Л.Г.К. заблуждение, че следва да предаде намиращата се в дома
ѝ парична сума, с цел съдействие на органите на полицията за залавяне на
телефонни измамници и с това ѝ причинил имотна
вреда в размер на 1052,85лв., като деецът И.М.И. се е представил за длъжностно
лице – полицай.
От субективна
страна е осъществил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Действията му са били мотивирани от желание за
противозаконно облагодетелстване.
Подс. Т.Д.В. от
своя страна е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
От обективна
страна подс.В. ***, в съучастие като помагач с И.М.И., ЕГН: ********** –
извършител и Д.С.А., ЕГН: ********** – помагач, с цел да набави за себе си и за
съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършителя И.М.И., ЕГН: **********,
да възбуди у Л.Г.К. заблуждение, че следва да предаде намиращата се в дома
ѝ парична сума, с цел съдействие на органите на полицията за залавяне на
телефонни измамници и с това да ѝ причини
имотна вреда в размер на 1052,85лв., като взел хвърления от К. през балкона
плик с пари - 515лв. и 275евро, като деецът И.М.И. се е представил за
длъжностно лице – полицай.
От субективна
страна е осъществил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Действията му са били мотивирани от желание за
противозаконно облагодетелстване.
Престъпното
деяние по чл.210, ал.1 т.1 от НК, е уредено в глава пета, раздел четвърти от
особената част на НК и е част от системата престъпления против собствеността.
Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост.
От
обективна страна измамата е престъпление с два предмета – измаменото лице и
ощетеното имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна
власт на измамения, поради което той може да се разпорежда с него. Не е
необходимо измаменият и собственикът да са едно и също лице. Най-често
имущественият предмет са пари или други движими вещи, но е възможно такъв да са
недвижими вещи, както и други имуществени права (например изискуеми вземания). В
конкретният случай предмет на престъплението са пари.
Неправилната
представа на измаменото лице се отнася до правното основание или до условията,
при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане. Неправилните
представи могат да се проявят в три форми – заблуждение, неопитност или
неосведоменост. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие и също
може да приеме няколко форми – възбуждане на заблуждение, поддържане на
заблуждение, използване на заблуждение, на неопитност или неосведоменост.
Съществен признак от обективна страна е поведението на измаменото лице.
Мотивирано от неправилните си представи за действителността, то извършва акт на
юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет.
В
конкретния случай у постр.К. е било възбудено
заблуждение, в резултат на което същата е осъществила фактическо разпореждане с
намиращите се в дома ѝ пари.
Измамата
е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква в следствие на акта
на разпореждане да е настъпила имотна вреда. Измамата е довършена, когато
настъпи имотната вреда.
Субект
може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
От
субективна страна е необходимо деецът да действа с пряк умисъл и с користна
цел.
В конкретния случай по делото се установи
по несъмнен начин, че подсъдимите И. и В. са осъществили всички елементи от
състава на измамата. Доказа се и квалифициращото обстоятелство по чл.210 ал.1
т.1 от НК, а именно, че при извършване на престъплението подс.И. се е
представил за длъжностно лице – полицай.
Двамата подсъдими са действали в
съучастие помежду си и с Д.А., като в съвместната престъпна дейност, подс.И. е
бил извършител, тъй като същият непосредствено е участвал в самото изпълнение
на престъплението, като чрез въвеждане на пострадалата в заблуждение, я е мотивирал
да извърши фактическо имуществено разпореждане с намиращите се в дома ѝ
пари, изхвърляйки ги през терасата, с което ѝ е причинил вреда в размер
на изхвърлената сума.
Подс.В. и осъденият Д.А. са действали
като помагачи на извършителя И., като умишлено са го улеснили да извърши
престъплението, конкретно В., като е взел с намерение на пренесе и раздели с
останалите съучастници паричната сума, предмет на престъплението.
По
изложените съображения подс. И.М.И.
следва да бъдат признат за виновен и осъден по обвинението за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Подс. Т.Д.В. следва да бъдат признат за виновен и
осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1,
вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия И.М.И. за престъплението по чл.321,
ал.6 от НК следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, около средния размер, предвиден в закона. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете, че сговорът е осъществен само с едно
лице и същият е касаел сравнително ограничен период от време на планирана
съвместна престъпна дейност. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
имат предвид предходните осъждания на подс.И. за тежки умишлени престъпления от
общ характер.
Поради това съдът счита, че следва да определи на подс.И. наказание лишаване
от свобода за срок от три години за това престъпление.
Относно
престъплението по чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, съдът
счита, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете невисоката стойност
на причинената с престъплението вреда, която е в размера на около две средни
работни заплати за страната към момента на деянието. Поради това съдът приема,
че конкретното деяние не разкрива висока степен на обществена опасност.
Същевременно, отново като отегчаващо обстоятелство, следва да се отчетат
предходните осъждания на подс.И..
По тези
съображения, съдът счита, че за това престъпление на подс.И. следва да се
определи наказание малко под средния размер, предвиден в закона, което да бъде
лишаване от свобода за срок от три години.
Налице са
основанията на чл.23, ал.1 от НК на подс.И. да бъде наложено най-тежкото от
двете наказания, тъй като престъпленията, за които са определени същите, са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Следва
да се наложи общо наказание от три
години лишаване от свобода. Същото, съгласно чл.57 ал.1 т.2 буква „б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим, тъй като към момента
подс.И. не е изтърпял предходно наложеното му наказание лишаване от свобода за
срок от три години по НОХД 334/2015г. на ПлОС, приведено
в изпълнение с влязло в сила на 30.08.2019г. определение на РС-С..
По отношение на подс. Т.Д.В. съдът счита, че за извършеното от него
престъпление по чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК следва да се определи наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия,
невисокия размер на причинените с деянието вреди и второстепенната му роля в
извършване на престъплението. Същият не е бил инициатор за осъществяване на
деянието и ролята му в съвместната престъпна дейност се е ограничила до такава
на помагач. Като съобрази тези обстоятелства, съдът счита, че следва да
определи на подс.В. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца.
В конкретния случай, предвид чистото съдебно минало на лицето и
второстепенната му роля в деянието, съдът приема, че целите на наказанието и
най-вече поправянето и превъзпитанието на дееца, могат да се постигнат и без
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Предвид изложеното,
съдът счита, че определеното на подс.В. наказание лишаване от свобода следва да
се отложи условно с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК.
Така определените от съда наказания на двамата подсъдими ще постигнат
законовите цели: да се поправят и превъзпитат подсъдимите към спазване на законите
и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме
възможността да вършат други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
В хода на съдебното
производство не са направени разноски.
В хода на
досъдебното производство са били направени разноски за експертизи в размер на
2996,88лв., като всеки от подсъдимите И. и В. следва да бъде осъден да заплати
по една трета от тези разходи, което представлява по 998,96лв. на подсъдим.
Останалата една трета от разноските е възложена за плащане на осъдения Д.А..
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: