Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателнo отделение, ХVІ-ти въззивен, в публично
заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
2. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Гергана Цветкова и с участието на прокурора Т. Садай, като разгледа
докладваното от съдията Кехайова ВНОХД № 5326
по описа за 2018 година, и за да се произнесе все
предвид следното:
Производство е по реда на глава
XXI от НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н.Г.К. – адв. С.С. против присъда от
3.07.2018 г. по НОХД № 9510/17 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 7
състав, с която подсъдимият Н.Г.К. е признат за виновен в това, че на
11.03.2016г., в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“, № 4, е потвърдил неистина (че
свидетелство за регистрация на МПС, част I и част II, за лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Купе“, с рег. № СВ *****е изгубено/откраднато), в писмена
декларация с peг. № 16413400359 от 11.03.2016 г., която по силата на закон -
чл. 141, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - се дава пред орган на
властта - Началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а
именно, че свидетелство за регистрация на МПС, част I и част II, за лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с рег. № СВ *****е изгубено, а в
действителност същото е било предадено от Н.Г.К. на М.Х.С., ЕГН ********** през
2015г. в гр. София, престъпление по чл.
313, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което, на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл.
313, ал. 1, пр. 1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност, като
му е наложил административно наказание - глоба в размер на 1000.00 (хиляда)
лева, платима по сметка на СРС. Осъдил е Н.Г.К., да заплати разноските по
делото в размер на 68.93 лева, по сметка на СДВР, както и такса в размер на 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно
изпълнение.
Оплакванията са
за завишеност на наложеното административно наказание, доколкото за
престъплението, за което К. е предаден на съд наред с наказанието лишаване от
свобода се предвижда и алтернативно наказание глоба от 100 до 300 лв. Предлага се въззивната
инстанция да измени обжалваната присъда и като съобрази обстоятелството, че К.
полага грижи за малолетно дете, да намали размера на наложеното административно
наказание до минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата
на чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание защитникът
адв. С. поддържа жалбата. Излага доводи за прекомерност на определената санкция
спрямо тежестта на деянието. Иска се намаляване на административното наказание.
В съдебно заседание прокурорът
заявява, че счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен, както
и че на основание чл. 78а, ал. 5 от НК обосновано е било определено
административното наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Подсъдимият не се явява в
съдебното заседание пред въззивната инстанция след редовна процедура по
призоваването му.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
съдебният акт, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Подс. Н.Г.К. е роден на *** г. в
гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан (реабилитиран), живущ ***. ЕГН **********.
На основание договор за
покупко-продажба от 26.06.2015г и фактура от същата дата, подс. Н.Г.К. придобил
собствеността върху лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, рама №
KMHJG21RPYU167614. Подсъдимият регистрирал автомобила в О„ПП“ - СДВР с peг. № *****.
С нотариално заверено пълномощно
от 28.08.2015г., рег. № 10041 по описа на Нотариус С.Д., подс. К. упълномощил
свидетеля М.Х.С. да управлява и да се разпорежда с горепосочения автомобил,
както намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. Заедно с
автомобила подс. К. предал на св. С. един брой ключ за автомобила, както и част
I и част II на Свидетелство за регистрация на МПС в оригинал.
Докато св. С. управлявал
автомобила, последният изгубил на неустановена по делото дата предната
регистрационна табела, поради което отишъл заедно с подс.К. в О„ПП“-СДВР. Там
подсъдимият подал на 02.09.2015г. заявление за промяна на регистрацията, като
на същата дата автомобилът бил пререгистриран с регистрационен № *****.
Издадено било ново Свидетелство за регистрация на МПС № *********, двете части
на което в оригинал подс. К. предал на св. С.. Последният управлявал автомобила
около 2-3 месеца, след което го предоставил на своята позната св. Ж.С.О.срещу
сумата от 3000 лева, заедно с един брой контактен ключ и двете части на
Свидетелство за регистрация на МПС № ********* в оригинал.
На 12.03.2016г. около 04.00 часа
св.Ж.С.О.установила, че паркираният предния ден около 16.00 часа автомобил не
се намирал на мястото, където го била паркирала и подала молба до Началника на
09 РУ-СДВР, с която се искало установяване на лицето, отнело превозното
средство, както и съдействие от органите на полицията за установяване и връщане
на автомобила. Големият и малкият талон на автомобила останали във владението
на св. О.. На 12.03.2016г. било образувано наказателно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. В хода на
разследването, въпреки извършването на всички необходими и възможни
оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследването, не било
разкрито лицето, отнело горепосочения автомобил от владението на св. О., поради
което с постановление на СРП от 25.05.2017г. от настоящето досъдебно
производство били отделени в отделно дело материалите, относими към деянието по
чл. 346, ал.1 от НК и наказателното производство по отделените материали било
спряно срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.
Междувременно, на 11.03.2016г.,
след като на неустановено място и по неустановен начин установил владение над
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, рама № KMHJG21RPYU167614, подс. К.
се явил със същото превозно средство в сградата на О „ПП“-СДВР, находяща се в
гр. София, на ул. Лъчезар Станчев № 4, където за пореден път подал заявление до
Началника на О„ПП“-СДВР за промяна на регистрацията на автомобила. Към заявлението
си подс. Н.К. приложил и собственоръчно подписана от него декларация по чл.
141, ал.2 от Закона за движение по пътищата, в която потвърдил неистина,
относно обстоятелството, че свидетелство за регистрация на МПС, част I и част
II за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с регистрационен № ***** е
изгубено/откраднато. Същата декларация се давала пред орган на власт -
Началника на Отдел „Пътна полиция”-КАТ-СДВР, за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства - в случая, че свидетелството за регистрация на МПС, част
I и част II за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с регистрационен № *****
е изгубено/откраднато, а не е отнето от контролен орган.
Подписвайки и прилагайки
декларацията към заявлението си за промяна на регистрацията, подс. К. ясно
съзнавал, че потвърждава неистина, тъй като още на 02.09.2015г. лично предал в
оригинал двете части на същото свидетелство за регистрация на св. М.Х.С..
Подадената от подс. К.
декларация била приета от свидетелката Д.Н.Р.- системен оператор в О„ПП“-СДВР и
заведена с peг. № 164134003591 в О„ПП“-СДВР. Преди да обработи декларацията,
св. Русинова помолила подс. К. собственоръчно да изпише в нея причината за
исканата промяна в регистрацията. В долната част на декларацията, до датата,
подс. К. собственоръчно написал: „декларирам, че са изгубени 1 ва и 2 ра част“.
През пролетта на 2016г. св. Р.С.закупил
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с рег.№ ********от подс. Н.К. за
сумата от 2000 лева. Било изготвено пълномощно, с което подс. К. упълномощавал
св. С.да управлява лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, рама №
KMHJG21RPYU167614 с рег. № ******. Същото не било нотариално заверено. Подс. К.
предал на св. С.част 1-ва и 2-ра от СРМПС на автомобила. През месец юни, 2016г.
св. С.продал автомобила на св. Б.И..
От заключението на изготвената
на ДП съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописният текст,
написан в Декларацията от подс. Н.К. с peг. № 164134003591 от 11.03.2016г., е
написан от подс. Н.К., като от него бил положен и подписа в декларацията.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията
на процесуалния закон е анализирал писмените доказателствени източници и
свидетелските показания, като е обосновал съображенията си, въз основа на които
е дал вяра на определени доказателствени източници и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
Основателно първостепенният съд е дал вяра на показанията на разпитаните
свидетели, доколкото, същите еднопосочно и последователно излагат
непосредствено възприетите от тях факти по придобиването на автомобила марка
„Хюндай“, модел „Купе“, с рама № KMHJG21RPYU167614.
От показанията на св. С. се установява, че през м. август, 2015 г.
възмездно е придобил лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с регистрационен № ***** от подс. Н.К., който му
предал свидетелство за регистрация на МПС, част I и част II за лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Купе“, с регистрационен № *****. Установява се още, че закупеният
автомобил впоследствие продал на св. Жана О.. Показанията на свидетелите са
достоверни и съдържат информация, която изяснява въпросите от предмета на
делото. Тези свидетелски показания кореспондират, както с писмените
доказателства, така и с назначените в досъдебна фаза на процеса и приети от
съда експертни изследвания и най-вече с нотариално заверено пълномощно от
28.08.2015г.
Безпротиворечиво се установява и че 11.03.2016г.,
подс. К. се явил с лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, рама №
KMHJG21RPYU167614 в сградата на О „ПП“-СДВР, находяща се в гр. София, на ул.
Лъчезар Станчев № 4, където подал заявление до Началника на О„ПП“-СДВР за
промяна на регистрацията на автомобила, към което приложил и собственоръчно
подписана от него декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, в която потвърдил, че свидетелство за регистрация на МПС, част I и
част II за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с регистрационен № *****
е изгубено/откраднато.
Правилно са били кредитирани и показанията на свидетелите Р.С.и св. Б.И.,
които след инкриминираната дата придобили последователно инкриминирания
автомобил от подс. Н.К.. След като извърши внимателен анализ и на тези гласни
доказателствени средства, съдът намери, че доколкото показанията им се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече
писмените доказателства – пълномощно (без дата и нотариална заверка), няма
пречка да бъдат кредитирани.
Съдът няма основания да не кредитира и експертното заключение, доколкото
същото е обективно, обосновано и професионално изготвено от специалист в
областта, поради което бе използвано от
съда при установяване на фактологията по делото. От него се установява
по несъмнен начин, че ръкописният текст, написан в Декларацията от подс. Н.К. с peг. №
164134003591 от 11.03.2016г., е написан от подс. Н.К., като от него бил положен
и подписа в декларацията.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените към делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства. При служебната им проверка,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения обем по
делото.
Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия първият съд е
направил въз основа на наличната по делото, като писмено доказателство, справка
за съдимост и справка от ТД на НАП - София. Липсва основание за корекция и на
този фактически извод на районната инстанция. Установява се, че подс. К. е
реабилитиран към 03.01.2013г. на осн.чл.86, ал.1, т.2 от НК за осъждането му по
НОХД №1762/06г.по описа на СРС, както и е реабилитиран на осн.чл.88а от НК по
НАХД № 5416/2002г. на СРС, с наложена глоба по чл.78а от НК - платена на
06.02.2008г.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното от първостепенния
съд по отношение на това кой и пред кого е подал инкриминирания документ. Събраните на двете фази на процеса писмени и
гласни доказателствени средства и способи на доказване очертават една
константна логична верига от обективни и субективни факти, вярно и точно
интерпретирана от решаващия съд.
Поради
всичко посочено, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи,
досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано
деяние. Напълно законосъобразно и обосновано е заключението, че обвинението
спрямо подс. К. е доказано, доколкото събраните по делото доказателства сочат
категорично и безспорно на извършено от него инкриминирано деяние, с
претендирания от прокуратурата предмет, по описания от обвинението начин, на
посочените място и време.
Подсъдимият Н.К. е осъществил от обективна страна съставът
на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, като на 11.03.2016г., в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“, № 4, е потвърдил
неистина (че свидетелство за регистрация на МПС, част I и част II, за лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с рег. № СВ *****е
изгубено/откраднато), в писмена декларация с peг. № 16413400359 от 11.03.2016
г., която по силата на закон - чл. 141, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
- се дава пред орган на властта - Началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за регистрация на
МПС, част I и част II, за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с рег. №
СВ *****е изгубено, а в действителност същото е било предадено от Н.Г.К. на М.Х.С.,
ЕГН ********** през 2015г. в гр. София.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗДвП,
дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава,
когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което
собственикът на превозното средство подписва декларация.
От изложеното е ясно, че е
налице задължение за лицата, които искат издаване на свидетелство за регистрация
на МПС да установят с декларация, че свидетелството е изгубено, откраднато или
унищожено. Това задължение е установено със закон.
Съдебният
състав на СГС споделя, приетото от първоинстационния съд, че извършеното от К.–
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред
орган на властта – Началника
на отдел „Пътна полиция“ при СДВР за удостоверяване истинността
на това, че свидетелството за регистрация на МПС е изгубено, откраднато или
унищожено, осъществява от обективна страна съставът на престъплението по чл.
313, ал. 1 НК.
Деянието е съставомерно и от
субективна страна, тъй като К. е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е,
че декларира неверни обстоятелства и въпреки това е попълнил и подписал
декларацията. В нея е отразено и предупреждение, че за неверни данни подателят
носи наказателна отговорност.
Съдът счита, че законосъобразно
РС е приел, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на
дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание: за
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години или „глоба“ от 100 до 300 лв.; Кръсатнов не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК (за предходните му осъждания е настъпила реабилитация по
право) и с деянието не са причинени имуществени вреди.
При индивидуализация на административното
наказание на подсъдимия съдът правилно е отчел липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, към които следва да бъде добавена и невисоката
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и добросъвестното му
процесуално поведение.
Ето защо и съобразявайки изложеното
по-горе, въззивният съд прие, че в случая не са налице отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства. Предвид това и според въззивния съд в случая на подсъдимия
следва да бъде наложено административно наказание в минимален размер, а именно-
глоба в размер на 1000 лв., както е определил размера на същата и
първостепенния съд.
Не са налице твърдените от защитата на
обв. К. основания за намаляване на размера на глобата с твърдения, че за
престъплението, за което К. е предаден на съд наред с наказанието лишаване от
свобода се предвижда и алтернативно наказание глоба от 100 до 300 лв. Както правилно е било
посочено от районния съд такава редукция на наказанието на основание чл. 78а,
ал. 5 от НК е допустима единствено,
когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание. Конкретният случай
не е такъв. За извършеното от К. престъпление законодателят е предвидил
наказанието глоба от сто до триста лева като алтернативно на по-тежко наказание
- лишаване от свобода до три години. Следователно и доколкото наказанието глоба
не е предвидено като самостоятеллно
наказание или като такова, редом с друго по-леко, то не са налице основанията
на материалния закон за намаляване на размера на определеното на основание чл.
78а, ал. 1 от НК административно наказание.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК подс. К. правилно е осъден да заплати направените по делото разноски
в размер на 68.93 лева в полза на Държавата и по сметка на СДВР, както и такса
в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на решението,
въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че той следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
ал. 1, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVІ
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 3.07.2018 г. по НОХД №
9510/17 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.