№ 287
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Соня Найденова Въззивно гражданско дело №
20211100513793 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез ЧСИ
М.П. жалба от длъжника Г.ф.-София срещу отказ на ЧСИ да намали разноските за
адвокатско възнагарждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, обективиран в постановление на
ЧСИ П. от 02.02.2021 г. Претендират се и разноски по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния
изпълнител.
По жалбата има становище от адв.Я.С. –пълномощник на взискателя М.М., като
правоимащо лице да получи адвокатсо възнагарждение по силата на чл.38, ал.2 от ЗАдв за
оказаната от него безплагна правна защита на взискателя в изпълнението, според което
жалбата е недопустима, а по същество неоснователна, защото задължението не било
доброволно платено, а сумата сърана въз основа на наложен запор, при което на адвоката се
следва възнаграждение и за действия по удовлетворяване на вземането съгласно НМРАВ.
Претендира разноски за това съдебно производство по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.П. чрез помощник ЧСИ А.К., счита жалбата
на длъжника за неоснователна, защото според материалния интерес минималното адв.
възнагарждение в случая е 412,67 лв. за водене на делото, и с 200 лв. за образуване, възлиза
на 612,67 лв., а при облразуване на делото не се знае какъв ще е обемът на необходимите
действия от адвоката. По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ сбича, че същата се
определя върху материалния интерес, в който се включва и разноските за адв.
възнаграждение, и тя в случая е 1022,49 лв с ДДС, оределена върху сумите по изп. лист и
адв. възнаграждение.
1
СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ П., и се запозна с
приложеното копие от изп.дело № 20218510400203 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с
район на действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 26.01.2021 г. по молба на
взискателя М.К.М. чрез адв.Я.С. от САК, за парично вземане по издаден от съд изп.лист
срещу Г.ф. за сума 8000 лв. със законанта лихва от 21.09.2018 г. до плащането. С молбата е
посочен конкретен изп.способ- запор на банковите сметки на длъжника, както и искане за
заплащане от длъжника на адв.С. на адв. хонорар за оказваната безплатна правна помощ на
взискателя.
С нарочно уведомление до взискателя да дължими такси ЧСИ П. е определил такива
авансови такси за внасяне от взискателя- общо 54 лв. с ДДС
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 26.01.2021 г., в коаято е
вписано дължимото общо 11 640,09 лв., от които 8000лв. присъдена главница по изп. лист,
1937,78 лв. законна лихва от 21.09.2018 г. до 09.02.2021 г., 612,67 лв. разноски по
изпълнението за адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв, и 1089,64 лв. такси по
ТТРЗЧСИ
Поканата за доброволно изпълнение до дължника е връчена на 28.01.2021 г., като на
02.02.2021 г. – в срока за доброволно зипълнение, дължникът е превел по специалната
сметка на ЧСИ П. А. сумата 11 624,53 лв. по настоящето изп. дело за доброволно
изпълнение. Наред с това на 02.02.2021 г. - в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е
подал до ЧСИ П. възражение срещу разноските за адв. възнаграждение, посочени в поканата
за доброволно изпълнение, с искане да се намали то до 200 лв. само за образуване на изпълн.
дело, също и искане съобразно това намаление да се намали и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 02.02.2021 г. на ЧСИ П. е отказано намаляване на размера
на приетото адв. възнаграждение като определено съобразсно чл.10, т.1 и 2 от НМРАВ вр.
чл.38, ал.2 от ЗАДв и съответно отказ да се намали и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират
от него, дори и да не са внесени от взискателя.
Разпоредбата на приложимата редакция към образуване на изп. дело на чл.10, ал.1 от
Наредба № 1/2004г-. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на
200 лв. Съгласно чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на
възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита
изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива
действия не са предприемани, предвид което не са налице предпоставките предвидени в
разпоредбата от Наредбата- освен молбата за образеуване на изп.дело взискателят до
плащането на дълга , не е подала други молби. При това положение, пълномощникът на
2
взискателят има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само
за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева,
но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по
изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. При
положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за
адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като
няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. За съдебният изпълнител
съществува възможността, ако изп.процес продължи и се премине към принудително
събиране на вземането, да определи на следващ етап дължимите от дължника разноски по
водене на изп.дело след изтичане срока за доброволно изпълнение. В случая длъжникът е
заплатил в срока за доброволно изпълнение, като към датата на плащането се определя и
законната лихва за забава върху главницата 8000лв. за период 21.09.2018 г.-02.02.2021 г. по
изп.лист, при което платеното от 11 626,53 лв. покрива изцяло задълженията по изп. лист за
главница и законна лихва, също и и вписаните в ПДИ разноски по изпълнението. По
изпълнението няма принудително събиране на суми, катот сочи адв.С., при което цялото
определено задължение надъвлжника се счита погасено в срока за доброволно изпълнение,
и за осъществената адв. защита на взискателя дължникът дължи разноски само за образуване
на изп. дело в размер на 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от НМРАВ. Ето защо дължимото от
длъжника за разноска в изпълнението за адв. възнагарждение в полза на адв.Я.С. съгласнно
чл.38, ал.2 от ЗАдв се намалява от 612,67 лв. на 200 лв., както е поискано от длъжника
съгласно чл.6 от ГПК.
Съгласно т. 26, б. "б. " от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се събира
пропорционална такса върху събраната сума, като няма пречка тя да се определи начално
върху целия размер на подлежащото на събиране вземане, като не се включват авансовите
такси. Ето защо и дължимата такса по т.26 при така определената сума за събиране в
изпълнението за адвокатско възнаграждение 200 лв. и материалния интерес по изп. лист от
9924,22 лв. ( 8000лв. главница и 1924,22 лв. законна лихва от 21.09.2018 г. до 02.02.2021 г.)
- общо 10 124,22 лв., възлиза на 992,94лв. с ДДС съгласно т.26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ. В
размера на събраното вземане не се включват авансовите такси. Ето защо определената от
частния съдебен изпълнител такса по т.26 от Тарифата в повече над 992,94 лв. с ДДС не се
дължи от длъжника, поради което и в тази част обжалваното постановление на ЧСИ по
разноските следва да бъде отменено.
В настоящето производство не се дължат разноски между страните. Искането за присъждане
на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Взискателят също няма право на разноски
в настоящето производство. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като
взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
3
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г.ф., отказът на ЧСИ М.П. по постановление от 02.02.2021
г. по изп.дело № 20218510400203 да намали размера на адвокатското възнаграждение и
таксата по т.26 от ТТРЧЗСИ, КАТО намалява разноските за адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката на взискателя на 200 лв. и намалява разноските за такса по т.26 по
ТТРЗЧСИ на 992,94 лв.
Оставя без уважение исканията на жалбоподателя-длъжник и на взискателя за разноски в
настоящето производство по чл.435-437 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4