Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 9431 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 11.03.2020г., постановено по гр. дело № 43584/2016
год. по описа на СРС, ГО, 58 състав, са уважени предявените от Б.Н.У. срещу ЗАД
„Б.Ж.В.И.Г.“ искове с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./, като
ответникът е осъден да заплати сумата от 4 798, 29 лева, представляваща
общо заплатени от ищцата в полза на „У.Б.“ АД в периода от 29.12.2014г. до
25.02.2016г. погасителни вноски по договор за банков кредит №
1509/24.07.2007г., сключен между К.Н.К.и „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 232, 67 лева – лихва за
забава за периода от 29.06.2015г. до 01.03.2016г., като е отхвърлена
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от
234, 41 лева. Със същото решение ответникът е осъден на основание чл. 242, ал.
1 от КЗ /отм./ да заплати на ищцата сумата от 5 000 лева, предявен като частичен
от иск в пълен размер от 36 801, 91 лева, представляваща общо заплатени от
ищцата в полза на „У.Б.“ АД в периода от 26.02.2016г. до 15.08.2019г.
погасителни вноски по договор за банков кредит № 1509/24.07.2007г., сключен
между К.Н.К.и „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу решението, в частта, в която са уважени
предявените искове, подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника ЗАД „Б.Ж.В.И.Г.“. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на
материалния закон. Излага, че от събраните по делото доказателства било
установено, че при сключване на договора за групова застраховка „Живот“ на
кредитополучателите наследодателят на ищцата съзнателно неточно е обявил или
премълчал обстоятелства, при знанието на които застрахователят не би сключил
договора или би го сключил при различни условия – конкретно изключвайки от
корпуса на застрахователното покритие хипертонична сърдечна болест и свързаните
с нея последствия. Установено било също, че настъпилото застрахователно събитие
било последица именно от съществувалото преди сключването на застрахователния
договор, но премълчано от кредитополучателя заболяване към момента на
сключването му. Ето защо счита, че в случая е налице хипотеза на чл. 189, ал.
4, предл. 1-во от КЗ /отм./, съгласно която застрахователят може да откаже
изцяло или частично плащане на застрахователна сума или обезщетение. Позовава
се на данните от рецептурната книжка на кредитополучателя и на заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Изразява несъгласие и с
извода на първоинстанционния съд, че предварително съществуващото заболяване
следва да бъде диагностицирано с официален медицински документ, какъвто в
случая липсвал. Поддържа, че в случая са налице данни в рецептурната книжка, в
която е отразено заболяване хипертонична сърдечна болест, която е причинила
смъртта на лицето. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на
въззивната жалба от Б.Н.У., с който същата се оспорва по подробно изложени
съображения. Навеждат се съображения, че обжалваното решение е правилно и
обосновано и постановено при съобразяване на приетите по делото доказателства,
в съответствие с приложимата материално-правна норма и с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Счита, че от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява с категоричност, че липсва
каквато и да е пряка причинно-следствена връзка между хипертонията и
настъпилата смърт на кредитополучателя с предполагаема причина - исхемична
болест. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание
чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на
императивни материални норми.
С исковата молба са били предявени искове с правно
основание чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцата сумата от 4 798, 29 лева, представляваща общо заплатени от ищцата в полза
на „У.Б.“ АД в периода от 29.12.2014г. до 25.02.2016г. погасителни вноски по
договор за банков кредит № 1509/24.07.2007г., сключен между К.Н.К.и „У.Б.“ АД,
както и иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД, вр. чл. 199 а от КЗ /отм./ за осъждане
на застрахователя да заплати в полза на „У.Б.“ АД сумата от 5 000 лева,
предявен като частичен от иск в пълен размер от 36 801, 91 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по сключен между банката и З. „Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД групов договор за застраховка „Живот на получателите на ипотечни кредити“,
във връзка с процесния договор за кредит и настъпило застрахователно събитие –
смърт на кредитополучателя К.К.. Като съищец по втория иск /косвения иск на
кредитора за защита на чужди права - имуществените права на неговия длъжник – в
случая банката, когато последният бездейства и по този начин заплашва
удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права,
упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника/ е
конституиран на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК носителя на материалното право –
„У.Б.“ АД.
В хода на първоинстанционното производство са настъпили
нови обстоятелства, като видно от представеното удостоверение от 07.10.2019г.,
издадено от „У.Б.“ АД, ищцата Б.Н.У. е погасила изцяло сумата по процесния
договор за кредит на 15.08.2019г. Посочено е, че в периода от 29.12.2014г. до
15.08.2019г. тя е погасила сума в общ размер на 49 340, 88 лева. С оглед
на така настъпилия нов факт, имащ значение за предявеното спорно вземане по
иска с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 199 а от КЗ /отм./,
ищцата е заявила в съдебно заседание на 09.10.2019г., че иска да „замени“ като
главна страна в процеса конституираният съищец – „У.Б.“ АД. Мотивирала е своето
искане с твърдение, че е носител на спорното материално право и в този смисъл
се явява кредитор на застрахователното дружество, а от друга страна банката
вече не е титуляр на вземане за застрахователно обезщетение по процесния
договор. Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на прехвърляне
на спорното право в хода на процеса и на основание чл. 226, ал. 1 ат ГПК е
„заличил“ банката като ищец в производството. С постановяването на това
протоколно определение СРС е допуснал процесуално нарушение, тъй като в случая безспорно
не е налице хипотеза на прехвърляне на спорното право от банката /в качеството на
праводател по смисъла на чл. 226, ал. 2 от ГПК/ в полза на ищцата /в качеството
й на приобритател/. По тези съображения не са били налице и предпоставките за
допускане на замяна на страна по реда на чл. 226, вр. чл. 222 от ГПК. В случая,
макар и непрецизно заявено, искането за „замяна“ на ищеца, обективирано в
съдебния протокол от проведеното на 07.10.2019г. заседание, следва да се
тълкува като изявление за липса на правен интерес от поддържане на иска по чл.
134, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 199 а от КЗ /отм./, т.е. има правната характеристика
на оттегляне на иска, за което е дадено съгласие от ответника. Същевременно,
предвид твърдението, че ищцата се е суброгирала в правата на банката с
извършеното пълно плащане на сумите по процесния договор за кредит и направеното
искане за присъждане в нейна полза на сумата от 5 000 лева /предявена като
частичен иск/, се налага извод, че изявлението на процесуалния представител на Б.У.
представлява искане за увеличаване на размера на първоначалния иск по чл. 242, ал.
1 от КЗ /отм./ със сумата от 5 000 лева. Независимо от липсата на изрично
определение на СРС по реда на чл. 214 от ГПК, следва да се приеме, че искането
е прието за допустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл с
решението си именно по иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ за
заплащане на сумата от общо 9 798, 29 лева.
Определението, с което е „заличена“ банката-съищец като страна в производството
представлява акт на съда за прекратяване на делото по отношение на „У.Б.“ АД,
което определение не е било обжалвано и съдът не следва да извършва проверка относно
изявлението за разпореждане с предмета на спора, предприето от процесуалния
субституент в аспекта на предпоставките на чл. 216, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК.
По същество на правния спор:
Между страните по делото във въззивното производство
не е спорно, че на 24.07.2007 год. бил сключен договор за банков кредит № 1509
между „УНИКРЕДИТ БЪЛБАНК“ АД, от една страна, и К.Н.К., от друга страна, като
„кредитополучател“, по силата на който банката предоставила кредит в размер на
40 000 лв. /който бил усвоен/, като крайната дата за връщането му била
24.07.2027 год.
Не се спори също така че на 01.05.2004 год. между
банката /застраховащ и ползващо се лице/ и ответното дружество бил сключен
договор за групова застраховка „Живот на получателите на ипотечни кредити“ за
неопределен срок, изменен с приложените добавъци. По силата на този групов договор
и даденото писмено съгласие на 25.07.2007г., кредитополучателят К.Н.К. бил
застрахован срещу риска смърт, до пълно изплащане на задълженията по кредита, считано
от началото на застрахователното покритие – 25.07.2007 год. При даването на
съгласие за сключване на застраховката кредитополучателят е декларирал, че в момента е здрав, през последните 3 години
не е получавал лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно
нараняване или инвалидност, както и че в момента не приема медикаменти под
каквато и да било форма.
К.Н.К. е починал на 16.12.2014г., а видно от
представеното удостоверение за наследници ищцата е негов единствен законен
наследник – сестра. Видно от съобщение за смърт № 6 от 16.12.2014г. е, че е
посочена като причина за настъпването на смъртта на лицето „исхемична болест на
сърцето“, а като предшестващи причини – дилатативна кардиомиопатия,
предизвикана от хипертонична болест на сърцето. По делото е представена и
рецептурна книжка на хронично болен, издадена на 28.01.2002г., в която са
посочени заболявания – хипертонична сърдечна болест, исхемична болест на
сърцето и застойна сърдечна недостатъчност. В същата са отразени данни за
предписани медикаменти на лицето, подробно анализирани в приетата
съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза,
което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и
обективно, се установява, че са налице данни за диагностицирана хипертонична
болест на К.К.през м.02.2002г. и изписано лечение с диован 80 мг. Въз основа на
представената епикриза от Многопрофилна болница Ксанти е установено, че
наследодателят на ищцата е бил хоспитализиран в периода от 29.08.2012г. до
03.09.2012г. с диагноза остър миокарден инфаркт и исхемична болест на сърцето.
В периода от 03.09.2012г. до 05.09.2012г. лицето е било лекувано в МБАЛ Здраве
– гр. Пловдив с диагноза исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина
пекторис, коронарна атероматоза, дилатативна кардиомиопатия, застойна сърдечна
недостатъчност, артериална хипертония III
степен, дислипидемия и затлъстяване. В периода от 10.09.2012г. до 05.11.2014г.
били издадени амбулаторни листа от лекуващи лекари във връзка с проследяване
състоянието на пациента, в които е поставена диагноза – хипертонична болест на
сърцето, стенокардия, застойна сърдечна недостатъчност, дилатативна
кардиомиопатия, смесена хиперлипидемия. Въз основа на представената рецептурна
книжка на хронично болен, вещото лице е посочило, че същата е заверена за хипертонична
болест на 28.01.2002г., за хипертонична сърдечна болест на 04.08.2014г., за стенокардия
на 10.09.2012г., за други видове стенокардия на 04.08.2014г. и за застойна
сърдечна недостатъчност на 10.09.2012г. На 01.02.2002г. и на 02.04.2002г. на К.К.били
предписани медикаменти за повишено артериално налягане – диован 80 мг., а в
периода от м.09.2012г. до м.12.2014г. редовно ежемесечно били изписвани
медикаменти за повишено артериално налягане, за повишен холестерол,
антиагреганти и диуретик. Въз основа на така обсъдените медицински документи,
рецептурна книжка и отбелязаната в медицинското свидетелство за смърт
непосредствена причина за смъртта – исхемична болест на сърцето с предшестващи
причини – дилатативна кардиомиопатия, дължаща се на хипертонична болест на сърцето, вещото лице е
направило извод относно рисковите фактори за миокарден инфаркт, като е
посочило, че това са хипертонична болест, захарен диабет, дислипидемия,
тютюнопушене, намалена физическа активност. В заключението е посочено още, че
хипертонията, исхемичната болест на сърцето и инфаркта на миокарда не са етапи
на едно и също заболяване, тъй като не всеки пациент с хипертонична болест има
исхемична болест и не всеки получа инфаркт. В устните си обяснения в съдебно
заседание експертът е уточнил, че не е необходимо условие за получаване на
инфаркт пациентът да страда от хипертонична болест. Конкретизирал е, че едно
лице може да има хипертонична болест и да не получи инфаркт, тъй като това са
само възможни усложнения на състоянието, които не всяко лице получава.
Необходимо е да има и други допълнителни фактори за получаване на инфаркт.
По делото е установено въз основа на заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, че в периода от 29.12.2014г. до 25.02.2016г. ищцата е
извършила плащания по процесния договор за банков кредит в общ размер на
4 798, 29 лева.
От представеното и неоспорено от страните банково
удостоверение, издадено от „У.Б.“ АД на 07.10.2019г. се установява, че Б.Н.У. е
погасила изцяло сумата по процесния договор за кредит на 15.08.2019г. Посочено
е, че в периода от 29.12.2014г. до 15.08.2019г. по същия договор тя е погасила
сума в общ размер на 49 340, 88 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 242, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) урежда
правото на иск на физическо лице в случаите, когато застраховка
"Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор
за обезпечение на задължение на физическото лице. Посочената разпоредба
предоставя на кредитополучател, чиито живот и здраве са били застраховани
(респ. на неговите правоприемници), правото да предяви иск срещу
застрахователя, въпреки че не е страна по застрахователния договор, като при
наличието на настъпил застрахователен риск и с факта на плащането на
задължението се суброгира в правата на застрахования да получи
застрахователното обезщетение.
Следователно предпоставките за основателност на иска с
правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), които следва да са
налице кумулативно, са: наличие на сключен договор за кредит между ищеца (респ.
негов наследодател) и кредитодател (в случая банка); наличие на сключен
застрахователен договор за застраховка при условията на чл. 233 КЗ (отм.); между банката – кредитор и ответника – застраховател с предмет
живота, здравето и телесната цялост на трети лица - кредитополучатели;
присъединяване на ищеца - кредитополучател към договора за застраховка;
настъпване в срока на действие на договора на застрахователно събитие,
съставляващо покрит от застраховката риск, както и плащане на дълга по договора
за кредит от ищеца-кредитополучател, респ. от наследниците му при настъпил риск
смърт на кредитополучателя.
Въззивният съд приема, че страни по сключената групова
застраховка „Живот“ са „У.Б.“ АД и ответното дружество, който има за предмет
живота на трети лица, в частност на кредитополучателя по процесния договор за
кредит. Регламентацията на този договор, към момента на сключването му, се
съдържа в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 КЗ /отм./, като по него банката има
правното положение на застраховащ. Именно тя има застрахователен интерес да
застрахова живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателите
си, защото при увреждане, при смърт или намаляване на работоспособността, те в
качеството си на длъжници на банката, няма да могат да издължат погасителните
си вноски. Макар да не сключва
непосредствено договора за застраховка „Живот” със застрахователното дружество,
кредитополучателят /кредитополучателите/ има статута на застрахован, защото
договорът няма сила без неговото знание и съгласие, доколкото предмет на
договора е неговият собствен живот и рискът е свързан с неговата смърт. При наличие
на сключена застраховка "Живот" на кредитополучател в полза на
банката за обезпечение на задължението на физическо лице, банката има
едновременно качеството на застраховащ и на ползващо се от сключената
застраховка лице, а кредитополучателят, дал съгласието си за сключване на
такава застраховка "Живот", представлява застраховано лице, върху
чийто живот се сключва застрахователният договор /решение № 99/28.07.2011г на
ВКС по т.д. № 542/2010г., I ТО/
Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата
специфика, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има
право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и
дължими вноски за съответния период от време. Участието на кредитополучателя е
свързано с риска. Независимо, че не е страна по застрахователния договор, в
смисъл, че не е направил волеизявление, нито е трето ползващо се лице по
смисъла на чл. 22 ЗЗД, той не е лишен напълно от права. Както вече бе посочено,
без неговото писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може
да се сключи – чл. 233, ал. 1, изр. 2 КЗ /отм./. Освен това, той има и право да
се противопостави на договора през неговото времетраене и ако изрази писмено
възражения пред застрахователя, договорът се прекратява – чл. 233, ал. 2 КЗ
/отм./. Застрахователните премии са за негова сметка, макар паричните суми да
се превеждат от банката.
Настъпването на
застрахователното събитие, което води до покрит риск по застрахователния
договор има двояко значение – от една страна в полза на застраховащия
/ползващото лице/ възниква притезателно право да поиска заплащането на
застрахователната сума /упражняването на това право е предоставено на волята на
ползващото се лице/, а от друга страна – погасява задължението на
застрахованото лице-кредитополучателя, чието изпълнение е било обезпечено със
сключването на застрахователния договор. Кредиторът по договора за банков
кредит и ползващо се лице по договора за застраховка е изявил воля при
настъпване на застрахователното събитие да се удовлетвори чрез получаване на
застрахователната сума. Същата няма обезщетителен характер, доколкото не
покрива причинени на застраховащия вреди, а обезпечава изпълнението на
договорното задължение на кредитополучателя, т.е., представлява застрахователна
закрила на кредитора /дал кредита/ срещу опасността от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да върне заетата сума.
В този смисъл ако е
настъпил уговореният застрахователен риск и въпреки това кредитополучателят е
погасил задълженията по договора за кредит, пред него са открити следните
възможности за съдебна защита, а именно: 1/ да претендира от банката връщане
/реституция/ на недължимо платените суми, ако те се дублират с направени
застрахователни плащания; 2/ на основание чл. 242, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./,
като суброгирал се в правата на банката, защото е имал интерес от погасяване на
задълженията по договора за кредит, да поиска заплащане на застрахователната
сума направо от застрахователя и 3/ да поиска застрахователно обезщетение в
размер, надвишаващ вземането, в обезпечение на което е сключен застрахователния
договор /т.е. разликата между застрахователната сума и остатъка от кредита към
датата на застрахователното събитие – това е т.нар. остатъчно право/.
В конкретния случай с оглед установеното по делото
пълно изплащане на кредитното задължение по процесния договор за банков кредит
от Б. Узунов, ищцата /наследник на починалия кредитополучател/ е предявила
сурогационен иск по чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ предвид настъпилото суброгиране
в правата на ползващото се от сключената застраховка лице.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са
установени всички кумулативни предпоставки на предявената претенция по чл. 242,
ал. 1 от КЗ /отм./. По основния спорен въпрос по делото дали са налице предпоставките
да се ангажира отговорността на застрахователното дружество и основателно ли е
правоизключващото му възражение за отказ за плащане на обезщетение поради
изключен риск, въззивният съд приема следното:
Съгласно ал.
4 от чл. 184 КЗ (отм.) застрахователят може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или
премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието. При
всички основания за отказ следва, че тяхното законосъобразно приложение е
обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на
вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или
техният размер да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в
хипотезите на чл.
189, ал. 4 и чл.
207, ал. 2, изр. 3 КЗ (отм.), но се извежда по тълкувателен път и за всички
други хипотези, вкл. за тази по чл.
211, т. 2 КЗ -така решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, І
ТО; решение № 207/13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ІІ ТО, и др.
Доказването на пряка причинната връзка /съгласно цитираните решения на ВКС/ е в
тежест на застрахователя, като същата не се презюмира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго,
вкл. и, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на
обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е необходимо както при
пълен, така и при частичен отказ за плащане, т.е. намаляване на обезщетението.
Не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата
следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетението. Трябва да е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, която
следва да се докаже от застрахователя /в този смисъл решение № 167/2017г. по
т.д. № 1655/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 4 от 21.03.2012г. на
ВКС, ТК, II ТО, решение № 15 от 12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК,
II ТО, решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I ТО,
решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, I ТО, решение №
32 от 11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, II ТО/.
В представения договор за групова застраховка „живот“
на получателите на ипотечни кредити, сключен между банката-кредитодател и
ответното дружество, се установява, че страните са уговорили в чл. 7 кои са
изключените от застрахователното покритие рискове, като един от тях е посочен в
т. 5 – ако настъпилата смърт е резултат от предварително съществуващо
заболяване, страдание или физическо състояние. Според дадената в договора
дефиниция на понятието „предварително съществуващо заболяване, страдание или
физическо състояние“ това е заболяване, страдание или физическо състояние, за
което застрахованото лице е получило медицинско диагностициране или лечение
преди началото на индивидуалното застрахователно покритие.
По делото се
установи, че кредитополучателят е заявил, че не страда от заболявания, за които
изрично му е поставен въпрос от застрахователя в подписаната от лицето
декларация-съгласие от 25.07.2007г., като според изричното посочване в
документа, исканата информация касае последните три години. От медицинската
документация и заключението на вещото лице се установява, че същият е имал диагностицирана
хипертонична болест през 2002г., а диагнозата исхемична болест на сърцето е
поставена през м.09.2012г. Като основна причина за настъпването на
застрахователния риск - смъртта на кредитополучателя К.К.в смъртния акт е
отразено – исхемична болест на сърцето, и следва по делото да се разгледа
въпросът дали смъртта е вследствие на хипертоничната болест, която
кредитополучателят не е декларирал с попълването на въпросника-декларация.
На първо място следва да се посочи, че данни за
диагностициране на хипертоничната болест съществуват от 2002г. и касаят
лечение, продължило в рамките на два месеца /така според записванията в
рецептурната книжка/, т.е. не може да се направи извод, че това е заболяване,
за което кредитополучателят е получил лечение и преглед в последните три години
преди даването на 25.07.2007г. на съгласие по груповия договор за застраховка
„Живот“. Липсват и данни той да е приемал медикаменти към 25.07.2007г.
На следващо място, според заключението на вещото лице
и разясненията на същото в съдебното заседание на 11.12.2019г., се установява, че
хипертонията, исхемичната болест на сърцето и инфаркта на миокарда не са етапи
на едно и също заболяване, тъй като не всеки пациент с хипертонична болест има
исхемична болест и не всеки получава инфаркт. Експертът е посочил, че едно лице
може да има хипертонична болест и да не получи инфаркт, тъй като това са само
възможни усложнения на състоянието, които не всяко лице получава. Необходимо е
да има и други допълнителни фактори за получаване на инфаркт. По делото не се
твърди, а и от медицинската документация няма данни наследодателят на ищцата да
е имал заболявания преди 2007г., който имат характеристиките на други основни рискови
фактори за възникване и развитие на исхемична болест на сърцето, съответно – за
получаване на инфаркт, а именно – не се установява да е страдал от захарен
диабет или дислипидемия. Исхемичната болест на сърцето, която е посочена като
основна причина за смъртта на К.К., е диагностицирана за първи път през 2012г.,
т.е. след даването на съгласие на кредитополучателя по груповия договор за
застраховка „Живот“. Освен това, както е посочило вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, от това, че хипертоничната болест е основен
рисков фактор не може да се направи извод, че същата е в причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт и е конкретна причина за нея, а само, че има
значение за възникването и развитието на исхемичната болест на сърцето.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцата, която е
платила задълженията по договора за кредит /в качеството си на наследник на
починалия кредитополучател/, се е суброгирала в правата на банката, поради
което се легитимира като кредитор на вземане за заплащането от ответника на
застрахователна сума в горепосочения общ размер от 9 798, 29 лева /искът е
предявен като частичен от иск в пълен размер от 36 801, 92 лева/, до който
и релевираната частична претенция по чл. 242, ал. 1 ГПК се явява основателна,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
При това положение, тъй като по валидно
сключения договор за застраховка "Живот" е настъпило покрито от
договора събитие - смърт на кредитополучателя, застрахователят е в риск, като
не са налице основания, които го освобождават от отговорност от застрахователно
плащане, поради което и дължи плащането на регресно обезщетение съгласно чл.
242, ал.1 КЗ (отм.).
По делото е установено, че ответното
застрахователно дружество е било поставено в забава относно плащането на
застрахователно обезщетение с получаването на покана на 29.06.2015г., поради
което основателна се явява претенцията за заплащане на акцесорното вземане за
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за исковия период върху главницата от
4 798, 29 лева, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66251 от 11.03.2020г., постановено по гр. дело № 43584/2016г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА З. „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на Б.Н.У., ЕГН **********,***, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 000 /хиляда/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.