Решение по дело №5259/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№........................../..........................2021 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 5259 по описа за 2019 г. на РС-Варна,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е образувано по предявен от Г.И.Г., ЕГН ********** против „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ***, като частен правоприемник на „О.Б.Б.“ АД, по договор за цесия от 04.12.2015 г., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът няма подлежащи на изпълнение задължения към ответника, за сумите, описани в заповед за изпълнение № 10559/18.11.2010 г. и изпълнителен лист от 18.11.2010 г., издадени по ч. гр. д. № 17992/2010 г. по описа на РС-Варна, както следва: 2 689.97 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от 13.09.2004 г. и 27.00 лева – наказателна лихва върху главницата по договора за кредитна карта, за периода от 08.02.2010 г. до 16.11.2010 г., за които вземания е образувано изп. дело № *** по описа за * г. на ЧСИ Д. П. – Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., поради погасяването на задълженията по давност.

            Ищецът твърди, че на дата 18.11.2010 г. срещу него, в полза на „О.б.б.“ АД, били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 2689.97 лева – главница по договор за кредитна карта от 13.09.2004 г. и 27.00 лева – наказателна лихва върху главницата по договора за кредитна карта, за периода от 08.02.2010 г. до 16.11.2010 г. Въз основа на изпълнителния лист било и образувано изп. дело № *** по описа за * г. на ЧСИ Д. П. – Я.. По него обаче, след дата 25.03.2011 г. – присъединяване на държавата като взискател по право, евентуално след дата 10.08.2011 г. – уведомяването на длъжника-ищец за присъединения взискател по право, изобщо не били извършвани последващи изпълнителни действия срещу длъжника, поради което делото е прекратено по силата на закона поради натсъпила перемпция, а от датата на последното валидно изпълнително действие до 25.03.2016 г. или евентуално 10.08.2016 г. давността не е прекъсвана, поради което се поддържа, че е изтекла пълната давност от пет години по чл. 110 от ЗЗД. Поради наличието на изпълнителен лист за вземанията моли да се установи недължимостта им. Искът окончателно е предявен срещу „Ф.и.” ЕАД, като частен правоприемник на „О.б.б.“ АД, по договор за цесия от 04.12.2015 г.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

            В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 25.01.2021 г. поддържа исковата молба.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 21.01.2021 г. оспорва предявения иск като неоснователен. Претендира съдебно-деловодни разноски. Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти.

            Фактите по делото са следните:

            На 15.02.2011 г. по молба на „О.“ АД е образувано изпълнително дело № ***/* г. по описа на ЧСИ Д. П.–Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В.. Към молбата взискателят е приложил изпълнителен лист от 18.11.2010 г., издаден въз основа на Заповед № 10559/18.11.2010 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 17992 по описа за 2010 г. на РС-Варна, с който ищецът е осъден да заплати на „О.“ АД процесните суми – 2 689.97 лева – главница по договор за кредитна карта от 13.09.2004 г. и 27.00 лева – наказателна лихва върху главницата по договора за кредитна карта, за периода от 08.02.2010 г. до 16.11.2010 г., ведно със сторените съдебно-деловодни разноски.

            По молба на взискателя съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника.

            На 18.02.2011 г. е извършена справка в АВ във връзка с притежаваните от ищеца недвижими имоти. На същата дата е изпратено писмо до НАП по повод публичните задължения на ищеца; извършена е справка и за регистрираните трудови договори, по които ищеца е страна; извършена е справка в Община В. Отдел „Местни данъци и такси“ относно декларирани имущества; справка в КАТ относно регистрирани МПС и в Община В. относно постоянен и настоящ адрес и семейно положение на ищеца.

            На 22.03.2011 г. съдебният изпълнител с разпореждане е присъединил, на основание чл. 458 от ГПК, ТД на НАП – гр. В. като взискател досежно дължимите публични задължения.

            На 25.03.2013 г. по делото е депозирана молба от „О.“ АД, в която е обективирано искане за извършване на нова справка за регистриран актуален трудов договор, по който ищеца е страна и евентуално налагане на запор върху вземането на ищеца за трудово възнагражение. Отново в условията на евентуалност е направено искане да бъде насрочен опис на движими вещи. На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши замолената справка в НАП.

            На 25.02.2015 г. взискателят „О.“ АД е подал нова молба, в която е обективирал искания идентични на горепосочените. На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши справка в НАП.

            На 31.03.2015 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движимите вещи собственост на ищеца за 08.05.2015 г.

            На 08.05.2015 г. съдебният изпълнител е отложил насрочения опис.

            На 09.07.2015 г. е извършена справка в СВ-гр. В. относно притежаваните от С. Г. – съпруг недлъжник – недвижими имоти.

            На 23.03.2016 г. по делото е постъпила молба от ответника за конституирането му като взискател по заведеното изпълнително дело на основание чл. 429 от ГПК в качеството му на частен правоприемник на „О.“ АД по договор за цесия от 04.12.2015 г. В молбата ответникът е обективирал искания за извършване на справки и евентуално предприемане на изпълнителни действия.

            С постановление от 18.07.2016 г. съдебният изпълнител е конституирал в изпълнителния процес като взискател ответника.

            На същата дата е извършена нова справка в НАП за актуален трудов договор, по който ищеца е страна.

            На 09.06.2017 г. ищецът е депозирал молба, с която е поискал препис от съответните документи.

            На 29.01.2018 г. съдебният изпълнител е разпоредил унищожаването на книжата поради това, че не са потърсени.

            На 28.02.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил производството по изп. дело № *** по описа за * г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което обстоятелство взискателят-ответник е уведомен по електронен път на същата дата. 

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.  В конкретния случай изпълителното основание е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, а съдебното дирене е приключило с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК – арг. от чл. 424 от ГПК. Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение. Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна. От друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането.

            Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД

 се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо, твърди ищецът, след като е налице прекратяване на изпълнителното прозиводство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК