Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 от 10.12.2021 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 486 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба от П.Д.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
10/121/06706/3/01/04/02, заведен с изх. № 01-6500/903/15.09.2020 г., издаден от
и.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ), с който на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в
сила от 30.08.2019 г.)
във връзка с т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от посочените правила във връзка с неизпълнение на т. 4.18 и
т. 4.23, б. „г” от Договор № 10/121/06706
от 18.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. (ПРСР
2007 – 2013 г.), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, и чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 8/03.04.2008 г.) му е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 314 760,00 лева.
Изложени са доводи незаконосъобразност на процесния АУПДВ на основанията по чл.
146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на акта.
Процесуалният представител по пълномощие на
жалбоподателя – адвокат Г. Д.,***, поддържа жалбата и претендира направените
разноски по делото.
Ответникът – изпълнителният
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Между ДФЗ и П.Д.П., регистриран под УРН 399877, е
сключен Договор № 10/121/06706 от 18.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ
по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР 2007 – 2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
изменен с Анекс I от
23.02.2015 г. и Анекс II от
17.08.2015 г. Съгласно чл. 1.1 от договора ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект №
10/121/06706, а именно: „Закупуване на земеделска техника – трактор и прикачен
инвентар”, в размер до 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на проекта. В чл. 2.1 от договора, е
посочено, че първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 314 760,00 лева съгласно Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи (Приложение № 1 към договора). Съгласно т. 2. 6 от
договора окончателният размер на помощта се определя от фонда след представяне
на всички изискуеми съгласно Наредба № 8/03.04.2008 г. документи за направените
инвестиционни разходи.
Във връзка с подадени заявки за плащане с УИН 10/121/06706/201 и 10/121/06706/3/01 съответно на 12.09.2015 г. е изплатена сумата от 157,500 лева, а на 30.10.2015 г. – сумата от 157 260,00 лева. Въз основа на извършена проверка на място след плащане в периода 06.12.2018 г. – 07.12.2018 г. и допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и нормативни задължения на П., обективирани в Доклад за нередност № 10/121/06706/3/01/17/01/24.09.2020 г. Установено е, че за 2016 г., 2017 г. и периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2018 г. изпълнението на приходите от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 2,6% от заложените в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи. За финансовата 2016 г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на 169 000,00 лева (преизчислени на 168 990,34 лева) са реализирани 9160,00 лева, което представлява 5,4% изпълнение на приходната част. За финансовата 2017 г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на 317 000,00 лева (преизчислени на 324 970,68 лева) са реализирани 5928,00 лева, което представлява 1,8% изпълнение на приходната част. За финансовата 2018 г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на 403 000,00 лева (преизчислени на 302 978,23 лева) – за периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2018 г., са реализирани 2379,99 лева, което представлява 0,6% изпълнение на приходната част.
На основание чл. 26, ал.
1 от АПК ответникът
е изпратил до П.П. Уведомително писмо с изх. № 01-6500/903/06.12.2019 г., с
което го е уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като му е
предоставил възможност в 14-дневен срок от получаването му да представи писмени
възражения по основателността и размера на публичното вземане, подкрепено с
доказателства. На 21.12.2019 г. П. е представил възражение по фактическите
установявания от органа, както и по приложимостта на т. 30 от Приложение към
раздел I „Общи положения” от Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ). Във възражението се твърди, че направеният счетоводен анализ е непълен
и неточен, тъй като не са взети предвид всички реализирани от П. продажби,
както и че т. 30 от горепосочените правила е неприложима в случая, тъй като
периодът на мониторинг е изтекъл на 18.08.2019 г. Ответникът е приел за неоснователно
възражението и е издал оспорения АУПДВ, постановявайки връщане на сумата от
314 760,00 лева. В акта е посочено, че за 2016 г., 2017 г. и периода от
01.01.2018 г. до 01.11.2018 г. изпълнението на приходите от подпомаганата
дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 2,6% от заложените в одобрения
с Договор № 10/121/06706 от 18.08.2014 г. бизнес план приходи от продажбата на
череши, ябълки, сено и конско месо, като това неизпълнение на финансовите показатели на
одобрения бизнес план представлява неизпълнение на т. 4.18 и т. 4.23, б. „г” от
договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Изчислено е, че
сумата, която П. следва да възстанови, е в размер на 100% от предоставената
финансова помощ по договора, или 314 760,00 лева, на основание т. 30
от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ. Процесният
АУПДВ е връчен жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 14.10.2020 г.
От приложените в административната преписка документи
е видно, че за посоченото неизпълнение на финансовите показатели на одобрения
бизнес план първоначално административният орган е образувал производство по
налагане на финансова корекция по реда на чл.
73 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), което е прекратил на основание чл. 56, ал. 1 от АПК във връзка с чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП със Заповед №
03-РД/4086/30.09.2019 г.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е изготвило заключения с вх. № 2226/29.04.2021
г. и вх. № 3958/20.09.2021 г. В заключенията е посочено, че приходите на П.П.
за 2016 г., 2017 г. и периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2018 г. от всички
видове източници, с ДДС, са съответно в размер на 39 374,46 лева, 17 688,00 лева и
4300,00 лева, а от продажбата на череши, ябълки, сено и конско месо са
съответно в размер на 9160,00 лева, 5928,00 лева и 2380,00 лева, като
изпълнението на предвидените в бизнес плана приходи е съответно 5,42%, 1,82% и
0,79%, както и че през процесния период не е отразявано счетоводно движение в
броя и/или вида на отглежданите животни в стопанството на П. и няма счетоводни
данни броят на отглежданите животни да се е отразил върху реализираните приходи
за този период.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е
основателна по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган – изпълнителният
директор на ДФЗ – Разплащателна агенция. Правомощието на изпълнителния директор
на ДФЗ да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на ДОПК е предвидено в чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 51/2019 г., в сила
от 28.06.2019 г.). Актът обаче е
издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон –
основания по чл.
146, т. 2, 3 и 4 от АПК за неговата отмяна.
Административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано и проведено при действието на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.). Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В случая е неприложима разпоредбата на § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Съгласно § 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ периодът на монигоринг за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Процесният договор за отпускане на финансова помощ е сключен на 18.08.2014 г. и мониторинговият период по същия е изтекъл на 18.08.2019 г., т.е. преди образуването на административното производство по издаване на оспорения административен акт.
В
конкретния случай фактическото основание за установяване на публично държавно
вземане е неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от продажбата
на череши, ябълки, сено и конско месо. Неизпълнението
на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна
финансова помощ от ПРСР, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по
смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (вж.
в т. см. Решение
№ 13796/06.11.2020 г. на
ВАС по адм. д. №12488/2019 г., VII о., Решение № 5872/21.05.2020
г. на ВАС по адм. д. № 11774/2019 г., IV о., Решение № 3184/28.02.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 7468/2018 г., IV о. и Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 4307/2018 г., IV о.). В
случая незаконосъобразно, при констатирано неизпълнение на заложените в бизнес
плана приходи, което представлява основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във
връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, и
изтекъл период на мониторинг на Договор №
10/121/06706 от 18.08.2014 г.,
административният орган е прекратил производството по издаване на решение за
финансова корекция със Заповед № 03-РД/4086/30.09.2019 г. и е определил
подлежащата на възстановяване финансова помощ с АУПДВ, издаден на
основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във
връзка с чл. 166 от ДОПК (вж.
в т. см. Решение №12164/29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2021 г., VIII
о., Решение №12038/25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2021 г., I о., Решение
№12035/24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2021 г., I
о., Решение №11671/17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4510/2021 г., I о.,
Решение №11027/02.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2021 г., I о. и Решение №8269/07.07.2021
г. на ВАС по адм. д. № 12154/2020 г., VIII о.).
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
П.П. е направил разноски по делото в общ размер на 1140,00 лева (10,00 лева – платена държавна такса, 830,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 300,00 лева – внесена сума за възнаграждението на вещото
лице). Надвнесената от него сума в размер на 150,00 лева във
връзка с възнаграждението на вещото лице за изготвяне на допълнителното
заключение (въпреки указанието на съда за внасяне на сума в размер на 150,00 лева, той
е внесъл сума в размер на 300,00 лева) не следва
да се включва в общия размер на направените разноски по делото, доколкото е
недължимо внесена (същата може да му бъде върната
по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси). При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ (юридическото
лице, в чиято структура е органът ответник) следва да заплати на П. направените от него разноски в размер на 1140,00
лева. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение в размер н.830,00 лева е неоснователно, доколкото същото е под минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане №10/121/06706/3/01/04/02, с изх. №
01-6500/903/15.09.2020 г., издаден от и.д.на Д. фонд „З.”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на П.Д.П.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в размер
на 1140,00 (хиляда сто и четиридесет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: