РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6145 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
4, § 3 от Договора за Европейския съюз от „К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност срещу В.А.С.на Република България за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди при нарушаване на правото на Европейския съюз при
правораздавателна дейност при постановяване на решение № 14461 от 19.11.2012
г., по адм. дело №1016/2011 г., на ВАС в размер на 374 568, 57 лв., от които
346 301, 64 лв. от невъзстановен ДДС; 7569,03 лв. – заплатени съдебни разноски в
производството по адм. дело №1016/2011 г., по описа на ВАС; и 13 141,90
лв. - заплатени съдебни разноски в производството по адм. дело №1845/2010 г. по
описа на Административен съд – гр. София; 7556 лв. – разноски за възнаграждение
за процесуално представителство на ответната страна по адм. дело №1845/2010 г.
по описа на Административен съд – гр. София, ведно със законна лихва от датата
на депозирането на исковата молба – 26.09.2014 г., до окончателното им
изплащане.
В исковата молба е изложено, че с
решение № 14461 от 19.11.2012 г., по адм. дело №1016/2011 г., Върховният
административен съд на Република България (ВАС), е оставил в сила решение №
3772 от 22.11.2010 г. по адм. д. № 1845/2010 г. на Административен Съд - София
град, с което е отхвърлил жалбата на „К.Б.” ЕАД срещу Ревизионен акт №
**********/22.07.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. София. С потвърдения
ревизионен акт е било отказано право на данъчен кредит на Дружеството в размер
на 346 301,64 лв. по фактури за извършени строително-монтажни работи по
изграждане на улично съоръжение - подземна пътна връзка между местност жилищен
комплекс „Младост I” и местност НПЗ Изток-Къро, като отказът на данъчен кредит
е бил основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС). Ищецът сочи, че с решението си ВАС е отхвърлил и
искането на „К.Б.” ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на чл. 26 от Директива № 2006/112/ЕО на
Съвета (ДДС Директивата) с мотива, че националната разпоредба напълно отговаря
на чл. 26 от ДДС Директивата и е приложена в съответствие с нейната цел.
По подробно изложени в исковата молба
съображения, ищецът поддържа, че с постановеното решение № 14461/2012 г.,
съставът на ВАС е нарушил Общностното право, тъй като отказът на ответника да
отправи преюдициално запитване до СЕС е в противоречие с чл. 267 от ДФЕС, а
отделно от това, съставът на ВАС е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
от ЗДДС в нарушение на установената практика на СЕС по чл. 168, във връзка с
чл. 26 от Директива № 2006/112/ЕО, даваща право на приспадане на данъчен
кредит. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между допуснатите
нарушения и произтеклите от това вреди за ищеца - претърпяна загуба, изразяваща
се в невъзстановяване на претендирания ДДС и направените разноски пред двете
съдебни инстанции в производството по обжалване на процесния ревизионен акт.
Ответникът В.А.С.на Република България
оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Счита, че не е
пасивно легитимиран да отговаря, доколкото ВАС в качеството си на юридическо
лице не извършва правораздавателна дейност, а единствено създава предпоставки
за осъществяването ѝ в рамките на административното правосъдие. По подробно изложени съображения поддържа, че при постановяване на процесното решение тричленният състав на ВАС не е
нарушил правото на Европейския съюз и същият не е в противоречие на установената
съдебна практика на СЕС. Излага, че по конкретното административно дело
№1016/2011 г., съдиите от ВАС са се позовали на съдебна практика, отчитайки
наличието на ясна и вече разтълкувана норма, която съдът би могъл сам да
приложи, поради което не е било необходимо да се отправя преюдициално
запитване. Твърди, че по делото не е доказано съществуването на
причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и
настъпилите вреди, тъй като актът, с който пряко се нарушава правото на ищеца
да получи ДДС е ревизионният акт, а не съдебното решение, с което единствено се
осъществява контрол върху законосъобразността на ревизионния акт, но не се
признава или отрича правото на възстановяване на ДДС, присъщо на ревизионния
акт.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С решение № 14461 от 19.11.2012 г., по адм. д.
№1016/2011 г., Върховният административен съд на Република България (ВАС) е
оставил в сила решение № 3772 от 22.11.2010 г. на Административен Съд - София
град (АССГ) по адм. д. №1845/2010 г., с което се отхвърля жалбата на „К.Б.” ЕАД
(с предишно наименование „К.Б." АД) срещу Ревизионен акт №
**********/22.07.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. София. С потвърдения ревизионен
акт е отказано право на данъчен кредит на дружеството в размер на 346 301,64
лв. за периода 01.11.2008 г. – 31.12.2008 г., по фактури за извършени
строително-монтажни работи по изграждане на улично съоръжение - подземна пътна
връзка (тунел) между местност жилищен комплекс „Младост I” и местност „Изток-Къро“,
като основава отказа на данъчен кредит на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Не е спорно, а и видно от съдържанието на решението на
ВАС, че първоначално адм. д. №1016/2011 г. е било спряно до приключване на дело
С-118/11 на СЕС, образувано по отправено от Варненски административен съд
преюдициално запитване. След постановяване на решението на СЕС, ВАС е отхвърлил
искането на „К.Б.” ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за
тълкуване на чл. 26 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета (ДДС Директивата), тъй
като е счел, че искането за отправяне на преюдициално запитване съвпада с това,
което е било отправено от Варненски административен съд.
В мотивите на решението си ВАС е приел, че с изграждането
на обекта „Тунел“ ищцовото дружество е извършило безвъзмездна доставка по см.
на §1, т.8 от ДР на ЗДДС към Столична общината, тъй като в договора между тях не
е уговорено насрещно задължение и липсва клауза за възмездно прехвърляне на
разходите по обекта от страна на изпълнителя на възложителя, което е дало
основание за отказ на правото на данъчен кредит от страна на органа по приходите,
на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Съдът е счел, че конкретният казус не
попада в изчерпателно изброените изключения по чл. 70, ал. 3 от ЗДДС. Позовавайки
се на решение на СЕС С-118/11, според което чл. 168 и чл. 176 от ДДС Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба която
предвижда да се изключат от правото на приспадане на стоки и услуги, които са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като ДМА
стоки не са включени в имуществото на предприятието, ВАС е стигнал до извода,
че извършените СМР са за изграждане на обект - тунел, който е станал
собственост на Столична община и този актив не може да се включи и в бъдеще в
активите на ищцовото дружество, доколкото има характера на съоръжение от
пътната инфраструктура на общината.
Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в
чл. 4 §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на
задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за
постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да
застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат редица конкретни
задължения, включително и за националните съдилища, някои от които са закрепени
в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на ЕС. От него следва и
института на отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения
на Общностното право (делото Francovich, C-6/90, C9/90, § 33). Вредата може да
е причинена от всеки държавен орган - в това число и от национална юрисдикция (съдебен
орган), действаща като последна инстанция (делото Gerhard Kobler, С-224/01).
Отговорността има обективен характер, доколкото се
преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на решаващия състав. Съгласно
практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по
реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да е налице нарушение на норма от правото на
ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е
достатъчно сериозно; както и да е налице пряка причинно - следствена връзка
между нарушението и причинените вреди. Тази отговорност може да бъде реализирана
и в хипотеза, при която твърдяното нарушение произтича от съд, действащ като
последна инстанция - изрично в този смисъл дело № С-224/01 на СЕО. В същото
решение са изведени и факторите, относими към преценка дали нарушението е
достатъчно сериозно, включващи степента на яснота и точност на нарушената
норма, дали нарушението е умишлено, дали правната грешка е извинима или не,
заетата позиция, в приложимите случаи, от институция на Общността и
неспазването от страна на въпросния съд на неговото задължение да отправи
преюдициално запитване. Според Съда, за да се определи дали нарушението е
достатъчно сериозно, когато разглежданото нарушение произтича от такова
решение, компетентният национален съд, като вземе предвид специфичното естество
на съдебната функция, трябва да определи дали това нарушение е очевидно. Във
всеки случай нарушение на правото на Общността е достатъчно сериозно, когато
засегнатото решение е направено при очевидно нарушение на съдебната практика на
Съда по въпроса.
Видно от мотивите на решението, при разглеждане на делото
ВАС е взел под внимание практиката на СЕС, и конкретно решение С-118/11,
постановено по въпроси, които по съществото си съвпадат с тези, формулирани в
искането за отправяне на преюдициално запитване от „К.Б.” ЕАД по адм. дело
№1016/2011 г. на ВАС. В решението на СЕС е прието за допустимо национална
правна уредба да предвижда възможност за изключване от правото на приспадане
стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за
дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако
определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на
предприятието. Предвид изведения в решението отговор, ВАС е анализирал
доказателствата по делото, приемайки, че строежът на процесното съоръжение –
тунел има характера на безвъзмездна доставка и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е стигнал до извод, че ищцовото дружество няма право на данъчен кредит.
Поддържаните в исковата молба доводи за неправилно
интерпретиране от страна на националния съд на фактите по делото, касаещи дали
извършените разходи са включени в стойността на актив /ДМА/ на дружеството, или
на друго лице, не е основание за ангажиране на отговорността по §4 от ДФЕС,
доколкото е недопустимо в настоящото производство да се извършва преценка
относно обосноваността на съдебното решение. Сочените решения на ВАС касаят
спорове при друга фактическа обстановка, а дори и да се приеме, че е налице
противоречие с друго решение на ВАС, това обстоятелство не е основание за
ангажиране отговорността на ответника, предвид изведените в съдебната практика
на СЕС предпоставки, една от които е нарушаване на Общностното право.
В настоящото производство не са ангажирани и
доказателства относно наличието на съдебна практика на СЕС по друг идентичен
казус, като съдът намира, че към момента на постановяване на решението си и
наличието на решение С - 118/11 на СЕС, ВАС не е имал основание да отправя
преюдициално запитване. От друга страна, неизпълнението на задължението по чл.
267 ДФЕС на националния съд като последна по делото инстанция, дори и да се
приеме за достатъчно съществено, не води до еднозначен извод, че ищецът търпи
вреди, доколкото причинната връзка между тях подлежи на доказване, а такова не
е проведено от „К.Б.” ЕАД.
Допълнителен аргумент, обосноваващ извод, че процесното
решение на ВАС не е било постановено в противоречие, както с практика на Съда
на ЕС, така и с тази на Върховен административен съд, е обстоятелството, че с
решение № 9207/05.07.2018 г., по адм. дело № 15890/2014 г., друг състав на ВАС
е отхвърлил жалбата на „К.Б.“ ЕАД срещу ревизионен акт на ТД на НАП – София, с
който е отказано на дружеството приспадане на данъчен кредит за същото
съоръжение, но за друг данъчен период, като делото е било спряно до приключване на дело С – 132/16 пред Съда
на ЕС.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е
доказал всички елементи от фактическия състав, ангажиращ отговорността на
ответника за нарушаване правото на Европейския съюз, поради което предявения
иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 150 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.Б.” ЕАД – в
несъстоятелност с ЕИК ******, представлявано от синдика М.Ш., със съдебен адрес
гр. София, ул. „******, чрез адвокатско дружество „Г.и партньори“, срещу В.А.С.на
Република България, с адрес гр. София, бул. „******, иск с правно основание чл.
4, § 3 от Договора за Европейския съюз за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от нарушаване на
правото на Европейския съюз във връзка с осъществена правораздавателна дейност
при постановяване на решение № 14461 от 19.11.2012 г., по адм. дело №1016/2011
г., на ВАС в размер на 374 568, 57 лв., от които 346 301, 64 лв. от
невъзстановен ДДС; 7569,03 лв. – заплатени съдебни разноски в производството по
адм. дело №1016/2011 г., по описа на ВАС; и 13 141,90 лв. - заплатени съдебни
разноски в производството по адм. дело №1845/2010 г. по описа на
Административен съд – гр. София; 7556 лв. – разноски за възнаграждение за
процесуално представителство на ответната страна по адм. дело №1845/2010 г. по
описа на Административен съд – гр. София, ведно със законна лихва от датата на
депозирането на исковата молба – 26.09.2014 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „К.Б.” ЕАД – в несъстоятелност с ЕИК ******,
представлявано от синдика М.Ш., със съдебен адрес гр. София, ул. „******, чрез
адвокатско дружество „Г.и партньори“, да заплати на В.А.С.на Република
България, с адрес гр. София, бул. „******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.
8 от ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: