МОТИВИ
към присъдата по НОХД №314/2017 г. по опис на Районен
съд – Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу Ж.А.Б., ЕГН **********, за това e че:
За
периода 01.06.2016 г. - 30.07.2017 г. в гр. Девня, след като била осъдена с
Решение №3384/2013 г. по описа на РС Варна, влязло в законна сила на 01.08.2014
г. да издържа свои низходящи – децата си Б.И.И., роден на *** г. и Р.И.И.,
родена на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 14 месечни вноски от по 200 лв.,
в общ размер на 2 800 лв., като деянието е извършено повторно - престъпление
по чл.183 ал. 4 вр. Ал. 1 от НК.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда, да признае подсъдимата за виновна, като й наложи по – тежкото от алтернативно
предвидените в закона наказания - лишаване от свобода за максималния, определен
в закона срок, чието изтърпяване на отложи с минимален изпитателен срок, както
и кумулативно предвиденото наказание – обществено порицание.
Подсъдимата, редовно
призована, не се явява в с.з., като не сочи причини за неявяването си. При
спазване на процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК и при очевидно нежелание на
подсъдимата да участва в съдебното производство лично, съдебното следствие е
проведено в нейно отсъствие, като съда назначи на подсъдимата служебен
защитник, определен по предвидения в ЗПП ред.
Защитникът на подс. Б. не
оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, счита обвинението за доказано и моли за
минимално наказание пробация.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ж.А.Б. и св. И.Р.И.
сключили граждански брак на 20.06.2005 г. От съвместното им съжителство на ***
г. се родил сина им Б.И.И., а на *** г. дъщеря им Р.И.И.. С решение №
1498/21.03.2014 г. по гр.д.№ 3384/2013 г. по описа на Районен съд - Варна,
бракът между съпрузите бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение
на двете деца били предоставени на св. И., а подсъдимата била осъдена да заплаща
издръжка в полза на децата си в размер на по 100 лева месечно. Решението на
съда влязло в сила на 01.08.2014 г. След влизане в сила на горепосоченото
съдебно решение подс. Б. не изплащала дължимата издръжка на децата си, поради което
с присъда по НОХД № 202/2015 г. на PC – Девня, влязла в сила на 17.12.2015 г. била осъдена за извършено
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК След влизане на присъдата в законна сила,
подсъдимата заплатила на няколко пъти сума в общ размер 1 200 лв., равняваща се
на шест месечни вноски за двете деца, или месечните вноски за месец декември 2015 г. и месеците от януари
до май /включително/ 2016 г.
Други плащания по присъдената издръжка в полза на децата си, подсъдимата не
направила и до настоящия момент.
Така за периода от 01.06.2016 г. - 30.07.2017 г. /момента на
привличането й в качеството й на обвиняема/ дължимата от подсъдимата сума за
издръжка на двете й деца възлязла в общ размер на 2 800 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз
основа на показанията на свид. И.Р.И., който като баща и законен представител
на двете деца на подсъдимата е лицето, чрез когото тя е следвало да заплаща
месечната им издръжка. Неговите показания се подкрепят напълно и от приобщените
писмени доказателства, каквито са изготвените писмени справки от ДСИ, протоколи
от изп. дело, решения по гр. дела, присъда, ведно с мотиви, изп. лист.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Ж.А.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на следното деяние:
За периода от 01.06.2016 г. - 30.07.2017 г. в гр. Девня, след като била
осъдена с Решение №3384/2013 г. по описа на РС Варна, влязло в законна сила на
01.08.2014 г. да издържа свои низходящи – децата си Б.И.И., роден на *** г. и Р.И.И.,
родена на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 14 месечни вноски от по 200 лв,
в общ размер на 2 800 лв, като деянието е извършено повторно – престъпление по
чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимата е осъществил съответното
престъпление при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавала задължението си, тъй като не се спори, че е била добре запозната с
всички съдебни актове по граждански дела, касаещи постановената
издръжка. Съзнавала е и общественоопасният
характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
мотивирана от желанието си за задоволяване на собствени нужди. В съзнанието й са
били ясно отразени и обстоятелствата свързани с конкретният размер, който е
дължал като ежемесечна издръжка за децата си през целият инкриминиран период,
тъй като не се спори по делото, че е била запозната с всички съдебни актове по
граждански дела, касаещи постановената издръжка. По делото няма доказателства за
това дали подс. Б. е реализирала някакви доходи или не, но това е ирелевантно. Нормата
на чл. 143 ал.2 от СК е императивна и вменява в задължение на родителите да
издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали
имат имущество от което да се издържат, т. е. при всички случаи
родителите дължат издръжка по силата на закона и поради това липсата на
достатъчно средства за родител да плаща дължимата издръжка не може да бъде
третирано като оневиняващо обстоятелство при условие на обективна възможност за
престиране на дължимото поведение. За това независимо
от обстоятелството, че за инкриминирания период подсъдимата не е имала доказани
доходи, тя не е освободена от задължението да доставя издръжка на децата си.
Причини за извършване на
престъплението съдът отдава на незачитане на правовия ред в страната и
безотговорно отношение към родителските задължения от страна на подсъдимата.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние, която определи като
висока, предвид обстоятелството, че деянието е извършено повторно – при
наличието на вече влязла в сила присъда за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК
и наложено и изтърпяно наказание. Въпреки това подсъдимата е продължила да
неглижира напълно задълженията си като майка на две малолетни деца, не е
заплащала дори и частично задължението си през целия инкриминиран период /и то
при реална възможност да стори това / и дори не е проявявала никакъв интерес
към децата си. В резултат на това двете й малолетни деца не просто са били
лишени от възможността да се ползват от необходимите им средства за издръжка за
един сравнително продължителен период от време, но са понесли и емоционални
последици от поведението на подсъдимата. Съдът счита,
че подсъдимата би могла, след като
очевидно успешно издържа себе си, поне от време на време да отделя средства за
децата си, ако не в пълен размер, то частично, като намира поведението й за
особено укоримо за родител на две невръстни деца.
Като
сравнително висока съдът прецени степента на обществена опасност на
подсъдимата, предвид предходното й осъждане.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът не констатира, като прецени самопризнанието, направено
в хода на досъдебното производство от подсъдимата като декларативно и формално,
от него по никакъв начин не личи критичност към извършеното деяние.
Отчитайки
тези обстоятелство съдът определи и наложи на подсъдимата по – тежкото измежду двете
алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл. 183 ал. 4 от НК. На
същата вече е налагано наказание пробация, което очевидно не е изиграло своята
предупредителна и възпираща функция и не е променило
отношението на подсъдимата към алиментното й задължение да издържа своите две
деца. Срокът на наказанието съдът определи отново при изключителен
превес на отегчаващите наказателната й отговорност обстоятелства – в посока към
максималния размер.
При
наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК
съдът отложи изтърпяването на наказанието на подсъдимата с минимален
изпитателен срок, като прецени, че за нейното превъзпитаване не е необходимо
изолирането й от обществото.
Наложи
й и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, като указа начина
за неговото изпълнение.
Съдът счете, че именно с тези
наказания ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и ще мотивират подсъдимата за в бъдеще
да заплаща издръжка за децата си под страх от последващо осъждане и изтърпяване
на отложеното й наказание.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: