Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………..гр.София, 05.08.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV „в”
състав,
в закрито съдебно заседание на пети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.съдия Светлана
Петкова
като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева ч.гр.дело № 13426 по
описа за 2019г.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от В.П.Н.- длъжник по изп.дело № 2015841040873 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 срещу постановлението от 14.08.2019г., с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, на
основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателят
заявява
доводи за немотивираност и незаконосъобразност на постановлението на ЧСИ. Твърди, че за вземанията– предмет на
принудително събиране по изпълнителното дело, е издадена заповед по чл.417,
т.10 /предишна т.9/ от ГПК, чието изпълнение е спряно на дата 04.02.2016г.,
поради подадено от него възражение по
чл. 415 от ГПК. Твърди, че
съдебното решение, с което е призната по реда на чл.422 от ГПК дължимостта на вземанията - предмет на принудително
събиране е влязло в сила на 07.07.2017г. Поддържа, че от датата на влизане в сила на
съдебното решение за кредитора- взискател е била
налице правната възможност да предприеме изпълнителни действия за събиране на
вземанията, но такива не са предприети от него и до датата на подаване на
жалбата- предмет на разглеждане по настоящото дело. Ето защо счита, че изпълнителното
производство се явява прекратено на основание чл.433,ал.1т.8 от ГПК с
изтичането на 2 годишния нормативно установен срок на 07.07.2019г. Моли съда да отмени обжалвания отказ на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и да върне делото на ЧСИ с указание за издаване на
постановление за прекратяването му с вдигане на наложените обезпечителни мерки
върху имуществото му. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в изпълнителното
производство „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, оспорва жалбата като
неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното постановление.
Моли съда да зачете факта, че 2 годишният срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не
тече в рамките на периода от време, през който изпълнителното производство е
било спряно. Счита, че доколкото
причината за спиране на изпълнителния процес е извън неговата воля, не е
необходима изрична молба от негова страна за предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжника, а такива са дължими служебно от съдебния изпълнител,
за разлика от хипотезата на чл.432,т.2 от ГПК. Поддържа, че по изп.дело са извършвани изпълнителни действия, посочени в ТР
№ 2/2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , с които е прекъсван както 2 годишният срок по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, така и давността за вземанията му. Заявява искане за присъждане на разноските,
направени в настоящото производство- юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ
и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство В.Н. е депозирана в срок, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително
изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20158410401873 по
описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ е образувано по молба от 13.02.2015г. на
,,Х.А.Р.Б.“ ООД /с предишно наименование „Х.-А.-А.-Л.“
ООД/ срещу В.П.Н. и „В. Д.К.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2014г.,
издаден от Районен съд- Силистра по гр.д.№ 112/2014г. С изпълнителния лист „В. Д.К.“
АД и В.П. Н.са осъдени да заплатят солидарно на „Х.-А.-А.-Л.“
ООД / с ново наименование „Х.А.Р.Б.“ ООД/ сумата от 10 198,38 евро –дължима
сума по запис на заповед от 15.102.2007г., ведно със законната лихва от
04.11.2013г.- до окончателното изплащане и сумата от 1 047,86лв.- разноски
по делото. Изпълнителният лист е издаден на основание подлежаща на изпълнение
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 23.01.2014г., издадена по гр.дело №
112/2014г. от Районен съд- Силистра.
С
молбата по чл.426 ГПК – за образуване на изпълнително производство, взискателят ,,Х.А.Р.Б.“ ООД е възложил на частния съдебен
изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние на
длъжника, да направи справки, както и да определи начина на изпълнението.
Със запорно
съобщение изх.№ 241086/ 18.11.2015г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки
на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от отговорът на банката /л.174 от изп.дело/, запорът е наложен по налична сметка на длъжника.
На 18.11.2015г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение с изх.№ 2410094 до „И.А.Б.“ АД , с което е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в банката.
На 18.12.2015г. е изпратено и запорно съобщение за налагане на запор върху банковите
сметки на ответника в „Банка Пиреос България“ АД. Запорни съобщения са изплатени и до „Общинска банка АД
/л.180-л.181 от изп.дело/, „Търговска банка Инвестбанк“ АД /л.182, л.183 от изп.дело/
, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /л.186, л.188 от изп.дело/.
Видно от писмо на „Първа инвестиционна
банка“ АД /л.185 от изп.дело/, върху банковата сметка
на ответника в посочената банка е наложен запор на 25.11.2015г. по искане на
ЧСИ по настоящото изпълнително дело. По искане на ЧСИ е наложен запор и върху
банковите сметки на ответника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, съгласно писмо на
банката от 26.11.2015г. /л.190 от изп.дело/ в отговор
на запорното
съобщение по изп.дело от 18.11.2015г. /л.189 от изп.дело/. Запор е наложен и върху банковата сметка на
ответника в „Алфа банка“- клон България, съгласно писмо от 09.12.2015г. в
отговор на запорно съобщение от 18.11.2015г. / л.193,
л. 194 от изп. дело/. Запор е наложен и върху
банковата сметка на ответника в „Токуда банк“ АД, съгласно писмо от 24.11.2015г. в отговор на запорно съобщение от 18.11.2015г. /л.197 от изп.дело/, както и върху банковата сметка в „D Bank“ /л.198 от изп.дело/ и в „УниКредит
Булбанк“ АД, съгласно писмо от 03.12.2015г. /л.208 от изп.дело/,
в „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД
На 18.11.2015г. от ЧСИ е наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от описания в писмото
недвижим имот- собствена на длъжника – 842/ 4025 ид.ч.
от УПИ VІІІ-245-246 от кв.42 по плана на с.Лозен, област Бургас.
На 25.11.2015г. е извършен превод от запорираната
сметка на длъжника В.Н. в „Банка ДСК“
ЕАД по изп.дело на сумата от 399,17лв., като частично
плащане на адвокатска такса – л.242 от изп.дело,
както и допълнително сумата за разноски за държавна такса по изпълнителното
дело в размер на 526,98лв. - л.243 от изп.дело.
На 26.11.2015г. е преведена по изп.дело сумата от 19,02лв. от запорирана
сметка на длъжника В.Н. в „Банка ДСК“
ЕАД, представляваща част от държавна
такса в размер на 19,02лв. - л.218 от изп.дело.
С молба от 03.02.2016г. от длъжниците В.Н. и „В. Д.К.“ АД е заявено искане до ЧСИ за
спиране на изпълнителното производство , поради подадено възражение срещу
издадена заповед за изпълнение – вземанията, по която са предмет на
принудително събиране по настоящото изпълнително дело. Към молбата са приложени
2 броя възражения , подадени срещу заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК от
длъжника – физическо лице В.Н. и длъжника-юридическо лице „В. Д.К.“ АД.
С
постановление от 04.02.2016г. на ЧСИ изпълнителното производство е спряно,
на основание чл.432,т.7 от ГПК, вр. с чл.420 от ГПК
по отношение на длъжника – физическо лице /жалбоподател по настоящото дело/ В.Н..
Постановлението за спиране е връчено на взискателя „Х.А.Р.Б.“
ООД на 18.02.2016г.
На
25.06.2018г. е извършен превод от запорираната сметка
на длъжника-жалбоподател в „Банка ДСК“ ЕАД на сумата от 190,29лв. за разноски
по изп.дело, представляващи адв.такса
по наложен запор /л.251 от изп.дело/ .
На 25.01.2019г.
е извършен превод от запорираната сметка на длъжника
– физическо лице В.Н. в „Банка ДСК“ ЕАД на сумата от 59,47лв., , представляващи
адвокатско такса по наложен запор - л.252 от изп.дело.,
като на същата дата е платена и законна
такса по изп.дело по наложен запор в размер на 126,17лв. с
платежно нареждане на л.253 от изп.дело.
С молба вх.№ 055616 от 18.07.2019г. длъжникът – физическо лице
В.Н. е заявил искане до ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство, като на датата 25.07.2019г. от
длъжника е подадена и втора молба с вх.№
060560 с идентично искане, като последната е мотивирана с настъпила перемпция на изп.дело, поради
неизвършени изпълнителни действия повече от 2 години, считано от 04.04.2017г.
С обжалваното
постановление от 14.08.2019г. исканията на длъжника В.Н. заявени с
горепосочените две молби- за прекратяване на изпълнителното производство, са
оставени без уважение, като неоснователни, поради липсата на законовата
предпоставка по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
С молба на взискателя
„Х.А.Р.“ ЕООД с вх.№ 090615/ 04.09.2019г. е заявено искане до ЧСИ за
продължаване на действията по принудително изпълнение върху имуществото на
длъжника-физическо лице В.Н., на основание влязлото
в сила на 27.04.2018г. решение на Окръжен съд – Силистра от 07.07.2017г. по в.т.д.№ 54/2017г., с което е призната дължимостта на вземанията- предмет на издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист- предмет на принудително събиране по
настоящото изпълнително дело. Влизането в сила на решението е изрично удостоверено
по надлежен ред с печат върху последната страница на решението /л.279 от изп.дело/. С молбата
на взискателя от 04.09.2019г. са представени и
заверени преписи от съдебните решения, постановени по предявените искове по
чл.422 от ГПК, които са уважение с посоченото
влязло в сила решение на ОС-
Силистра, след отмяната на отхвърлителното първоинстанционно решение на РС- Силистра.
С постановление от 04.09.2019г. по
искане на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД дружеството е присъединено като взискател
по изпълнителното дело и за вземанията му за разноски, присъдени по
горепосочените съдебни дела за първата инстанция , заповедното производство и въззивната инстанция, за които е издаден изп.лист от 15.02.2019г. по т.д.№ 54/2017г. на Окръжен съд
- Силистра.
При така установеното от фактическа
страна съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Прекратяването настъпва по силата на самата норма на ГПК, като с
постановлението само се констатира настъпилото прекратяване към момента на изтичане на нормативно установения
2 годишен срок.
Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със
своите действия да поддържа висящността на
изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата
на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване,
както
и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното
производство по право.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че не е налице поддържаното от длъжника по
изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Първото изпълнително действие, предприето от ЧСИ по възлагането
на взискателя по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ , е извършено на
18.11.2015г. с налагането на запори върху банкови сметки на длъжника-физическо
лице- жалбоподател по настоящото дело. В резултат на наложените запори са
постъпили и суми по изп.дело на 25.11.2015г. и
26.11.2015г. Следващото изпълнително
действие е наложената възбрана от ЧСИ на
върху собствената ½ ид.ч. от
горепосочения недвижим имот на датата 18.11.2015г. От датата 26.11.2015г., когато е извършен
превод на сума от запорираната сметка на длъжника –
жалбоподател - до датата на спиране на изпълнителното производство по аргумент за противното от чл.420,ал.1 от ГПК с постановлението от 04.02.2016г. не е изтекъл 2 годишния срок по т.8 на
чл.433,ал.1 от ГПК. При спряно изпълнително производство срокът по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не тече. Правната пречка за движението на изпълнителното
производство е отпаднала от момента на влизане в сила на съдебното решение, с
което е призната дължимостта на вземанията- предмет
на принудително събиране по изп.дело, а този момент е
27.04.2018г. След този момент от запорираните сметки на длъжника са постъпвали суми по изп.дело на дати 25.06.2018г.
и 25.01.2019г. от банката като трето задължено лице , като тези
постъпления представляват изпълнително
действие, прекъсващо 2 годишния срок по т.8 на чл.433,ал.1 от ГПК, съгласно
т.10 от ТР № 2/ 2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече от датата на отпадане на пречката
за движението на изпълнителното производство /27.04.2018г./ - до датата на
подаване на молбата на длъжника – жалбоподател по настоящото дело за
прекратяване на производството /18.07.2019г./, респ.- към датата на
постановяване на обжалваното постановление отново не е изтекъл нормативно
установеният 2 годишен срок по т.8 на чл.433,ал.1 от ГПК. На последно място,
този 2 годишен срок не е изтекъл и към 04.09.2019г., когато взискателят
е присъединен по изп.дело и за сумите, присъдени му
като разноски по воденото дело за установяване на процесните
вземания. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие на взискателя в продължение на две години, за да се приеме, че
е настъпила по силата на самия закон „перемпция“. Като последица от това, законосъобразен се явява отказът на съдебния
изпълнител, постановен с обжалваното постановление от 01.03.2019г. – за
прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че
жалба се явява неоснователна и като такава - следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото в тежест на
жалбоподателя –длъжник са направените от насрещната страна по жалбата – взискател разноски в настоящото съдебно производство за юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в размер
на 50,00лв.
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата, подадена от В.П.Н.- длъжник по изп.дело № 2015841040873 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 срещу постановлението от 14.08.2019г., с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, на
основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.П.Н. да заплати на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД
сумата от 50,00лв.- разноски за юрисконсулт за съдебното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.