Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.09.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
М.
БОГДАНОВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 16250
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 195257 от 16.08.2017
г., постановено по гр. дело № 79790/2015 г., Софийският районен съд, I ГО, 127-ми
състав, е отхвърлил предявените от „Т.Б.“ ООД срещу Й.С.С. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 183, ал.
1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9800 евро,
представляваща непогасен остатък от вземане за цена на недвижим имот –
апартамент с № 22 и мазе с № 12 от жилищна сграда, находяща се в гр. София, на
ъгъла на улиците “Петрохан” и “Тодорини кукли”, съгласно сключен между „Т.Б.“
ООД и ответника Й.С.С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и извършване на строително монтажни работи (СМР) от 13.08.2010 г. и Анекс
към него от 27.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5818,94 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2012 г.
до 21.12.2015 г.; иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9800
евро, представляваща неустойка за забавено плащане на вноски по
предварителния договор от 13.08.2010 г. за повече от 30 дни съгласно чл. 19,
ал. 2 от него, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата; с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 5818,94 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за неустойка за периода от 21.12.2012 г., до 21.12.2015 г.; с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 200, ал. 1, вр. чл.
183, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 700 евро, непогасен остатък от вземане,
представляващо цена на паркомясто № 06 от жилищна сграда,
находяща се в гр. София, на ъгъла на улиците “Петрохан” и „Тодорини кукли“, съгласно
сключен между „Т.Б.“ ООД и ответника Й.С.С. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот и извършване на СМР от 15.12.2010 г. и Анекс към него от
27.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 447,61 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната главница за периода от 21.12.2012 г. до 21.12.2015 г.; с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 700 евро, представляваща
неустойка за забавено плащане на вноски по предварителния договор от 15.12.2010
г. за повече от 30 дни, съгласно чл. 19, ал. 2 от него, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 447,61 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за неустойка за периода от
21.12.2012 г. до 21.12.2015 г.
С решението Софийският
районен съд е отхвърлил и предявените от „Т.Б.“ ООД срещу М.Й.С. при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.
200, ал. 1, вр. с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 9800 евро, представляваща непогасен остатък от
вземане за цена на недвижим имот – апартамент с № 22 и мазе с № 12 от жилищна
сграда, находяща се в гр. София, на ъгъла на улиците “Петрохан” и “Тодорини
кукли”, съгласно сключен между „Т.Б.“ ООД и Й.С.С. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строително монтажни работи
(СМР) от 13.08.2010 г. и Анекс към него от 27.12.2010 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил
е иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5818,94 лв.,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 21.12.2012 г. до 21.12.2015 г.; иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9800 евро, представляваща
неустойка за забавено плащане на вноски по предварителния договор от 13.08.2010
г. за повече от 30 дни съгласно чл. 19, ал. 2 от него, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5818,94 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за неустойка за периода от
21.12.2012 г., до 21.12.2015 г.; с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 700 евро,
непогасен остатък от вземане, представляващо цена на паркомясто № 06
от жилищна сграда, находяща се в гр. София, на ъгъла на улиците “Петрохан” и „Тодорини кукли“, съгласно
сключен между „Т.Б.“ ООД и Й.С.С. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот и извършване на СМР от 15.12.2010 г. и Анекс към него от
27.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 447,61 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната главница за периода от 21.12.2012 г. до 21.12.2015 г.; с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 700 евро, представляваща
неустойка за забавено плащане на вноски по предварителния договор от 15.12.2010
г. за повече от 30 дни, съгласно чл. 19, ал. 2 от него, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 447,61 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за неустойка за периода от
21.12.2012 г. до 21.12.2015 г.
С оглед изхода на спора, ищецът
е осъден да заплати на всеки от ответниците сумата от по 1150 лв. – разноски в първа
инстанция.
В законоустановения срок
срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Т.Б.“ ООД чрез адв. П.С., в
която прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Излага фактически
твърдения, че дружеството и ответникът Й.С. са сключили предварителен договор с
предмет описаните недвижими имоти, към който на 15.12.2010 г. е подписан анекс.
По силата на анекса страните са постигнали съгласие в правата и задълженията на
купувача, с изключение на тези за заплащане на продажната цена, да встъпи дъщерята
на първия ответник - евентуалната ответница М.С.. Сочи, че последната вноска от
цената на недвижимите имот, с имено сумата в размер на 10500 евро, дължима не
по-късно от 10 дни след въвеждане на сградата в експлоатация с Разрешение за
ползване, е останала неплатена. На 28.12.2010 г. страните подписали нотариален
акт, по силата на който ищецът прехвърлил собствеността на евентуалната
ответница, като в акта било записано, че продажната цена в общ размер на 105000
евро била заплатена изцяло по банков път, което изявление, в частта досежно
сумата от 10500 евро, не отговаряло на истината. Дължимият остатък от цената в
размер на 10500 евро бил дължим след издаване на Разрешението за ползване на
сградата, с което същата е снабдена на 25.02.2011 г. и което е подписано от
ответника Й.С.. За издаването на разрешението ответникът е уведомен и с изрична
нотариална покана от 19.06.2014 г. Излага, че при тази фактическа обстановка,
първоинстанционният съд неправилно е приел, че представената по делото фактура
е достатъчно доказателство за извършено пълно плащане, като не е отчел, че издаването
ѝ е в изпълнение на ЗДДС. Прави оплакване, че съдът неправилно е
разпределил доказателствената тежест, като не е възложил в тежест на ищцовата
страна да обори верността на твърдяното в нотариалния акт и в тази връзка не е
допуснал исканата счетоводна експертиза за установяване на постъпили плащания. Поддържа
искането за назначаване на ССчЕ. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Поддържа предявените при
условията на евентуалност искове срещу втората ответница. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на
въззивната жалба, такъв е постъпил от ответниците чрез адв. Х.Л., в който оспорват
въззивната жалба и излагат аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното
решение. Излагат подробно доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел,
че оборването на изявлението в нотариалния акт изисква единствено обратно
писмо, изходящо от другата страна, каквото по делото не е представено. Твърдят,
че доказателствената тежест е правилно разпределена, а заплащането на цената се
установява от нотариалния акт от 28.12.2010 г., като не са необходими други
доказателства. Сочат, че доказателственото искане на въззвиника е преклудирано.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържат, че сумата по
предварителните договори е платена по банков път. Молят обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 ГПК.
С молба от 19.06.2018 г.,
ищецът е оттеглил предявените срещу ответника Й.С.С., евентуално срещу М.Й.С., искове
по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата над 9300 евро до първоначално
предявения размер от 9800 евро, представляващи непогасен остатък от вземане за
цена на недвижим имот – апартамент с № 22 и мазе с № 12, и за сумата над 500
евро до първоначално предявения размер от 700 евро, представляващи непогасен
остатък от вземане, представляващо цена на паркомясто № 06, за което изменение на
иска ответната страна, на основание чл. 232 от ГПК, е дала своето съгласие.
С оглед изложеното, с
определение от 19.06.2018 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
обезсилил решение № 195257 от 16.08.2017 г., постановено по гр. дело №
79790/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав, в частта, с която предявеният
срещу Й.С.С. иск с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 200, ал. 1, във
връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, е отхвърлен за разликата над 9300 евро до
пълния предявен с исковата молба размер от 9800 евро, както и в частта, с която
е отхвърлен предявеният срещу Й.С.С. иск с правно основание чл. 79 във връзка с
чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над сумата
от 500 евро до пълния предявен с исковата молба размер от 700 евро, както и
частта, с която предявеният срещу М.Й.С. иск с правно основание чл. 79, във
връзка с чл. 200, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 9300 евро до пълния предявен с исковата молба размер от 9800 евро
и в частта, с която е отхвърлен предявения срещи М.Й.С. иск с правно основание
чл. 79, във връзка с чл. 200, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД иск за
разликата над 500 евро до пълния предявен размер с исковата молба от 700 евро,
и е прекратил производството по делото в тези части. Определението, в частта, с
което производството е прекратено, е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на въззиваемата страна, намира за установено следното:
По
делото е безспорно установено, че на 13.08.2010
г.,
в гр. София, между ищеца „Т.Б.“ ООД, в качеството му на Продавач, от една
страна, и ответника Й.С.С., в качеството му на Купувач/Възложител, от друга, е
сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване
на СМР, по силата на който страните са се задължили да сключат окончателен
договор в нотариална форма за прехвърляне на собствеността върху изградения в
„груб строеж“ недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 22, ведно с прилежащото му мазе № 12,
в шестетажната жилищна сграда с магазини, находяща се в гр. София, на ъгъла на
ул. „Петрохан“ и ул. „******“ в УПИ № 4, кв. 17, местност „Сухата река – запад“,
заедно със съответните идеални части от общите части на сграда и правото на
строеж върху описания имот. По силата на чл. 1, ал. 2 купувачът е възложил на
изпълнителя да извърши строително-монтажни работи на описания обект.
Според
чл. 3, ал. 1 от Предварителния договор общата стойност на имота и възложените
СМЕ е в размер на 98000 евро с вкл. ДДС, от която 39200 евро за правото на
строеж и 58800 евро за СМР, платима съгласно чл. 3, ал. 2 на три вноски, както
следва: 1. аванс в размер на 60000 евро в момента на подписване на договора; 2.
в срок до 10.10.2010 г. – сумата от 28200 евро; и 3. в срок не по-късно от
десет дни след въвеждане на сградата в експлоатация с Разрешение за ползване –
сумата в размер на 9800 евро. Според чл. 3, ал. 2, т. 4 от Договора, страните
са се съгласили всички плащания да се извършват в брой в касата на продавача
или по банков път, по сметка на продавача в „Р.Б.“ АД с посочения в договора IBAN.
***,
че на 15.12.2010 г., в гр. София, между същите страни е сключен и Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР, по силата на
който са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма за
прехвърляне на собствеността върху изградения в „груб строеж“ недвижим имот: ПАРКОМЯСТО
№ 06 в описаната по-горе жилищна сграда. По силата на чл. 1, ал. 2 купувачът е
възложил на изпълнителя да извърши строително-монтажни работи на обекта.
Според
чл. 3, ал. 1 от Предварителния договор общата стойност на имота и възложените
СМЕ е в размер на 7000 евро с вкл. ДДС, платима съгласно чл. 3, ал. 2 на три
вноски както следва: 1. аванс в размер на 3000 евро в момента на подписване на
договора; 2. в срок до 25.12.2010 г. – сумата от 3300 евро; и 3. в срок не
по-късно от десет дни след въвеждане на сградата в експлоатация с Разрешение за
ползване – сумата в размер на 700 евро. Аналогично, според чл. 3, ал. 2, т. 4 от
Договора, страните са се съгласили всички плащания да се извършват в брой в
касата на продавача или по банков път, по сметка на продавача в „Р.Б.“ АД с
посочения в договора IBAN – ***.
Съгласно
чл. 18 от двата договора, в случай, че купувачът изпадне в забава и не изплаща
уговорените суми в предвидените срокове, същият дължи неустойка на продавача в
размер на 0,1% на ден върху стойността на оставащите дължими вноски за срок не
по-голям от 30 дни, а съгласно чл. 19, ал. 2 от договорите, страните са се
съгласили, че в случай, че купувачът забави плащането на вноските повече от 30
дни, дължи на продавача неустойка в размер на 10% от продажната цена на имота.
По
делото безспорно се установява, че на 27.12.2010 г. между „Т.Б.“ ООД, в
качеството му на продавач, като първа страна, Й.С.С., в качеството му на купувач/Възложител/,
като втора страна и М.Й.С. като трета
страна, е подписан Анекс към Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 13.08.2010 г. и Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 15.12.2010 г., по силата на който страните са се съгласили
третата страна да встъпи в правата и задълженията на втората страна по
предварителните договори, с изключение на задължението за плащане на продажната
цена. Всички останали клаузи на предварителните договори остават непроменени.
По
делото не е спорно, а и се установява от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 127, том II, рег. № 4284, дело № 275
от 28.12.2010 г. на нотариус С.Ф., вписан в НК под № 508, че ищецът е изпълнил
задължението си за прехвърляне на собствеността върху процесните недвижими
имоти в полза на третата страна М.Й.С.. От представения по делото нотариален
акт се установява, че пълномощниците на „Т.Б.“ ООД са заявили пред нотариуса,
че са получили продажната цена в общ размер на 105000 евро (98000 евро за
апартамента и 7000 евро за паркомястото) напълно по банков път от Купувача М.Й.С.
преди подписването на нотариалния акт.
За
продажната цена в полза на купувача М.Й.С. е издадена фактура № ********** от
01.01.2011 г., в която е отразена дата на данъчното събитие на доставката
28.12.2010 г. и плащане чрез: „прихващане/по сметка/ в брой“.
Между
страните не е спорно и се установява, че след подписване на нотариалния акт, за
обектите е издадено Разрешение за ползване СТ-05-178 от 25.02.2011 г., за което
Й.С.С. е уведомен лично на 02.03.2011 г. срещу подпис.
С
нотариална покана с рег. № 5633, том III, № 9 на нотариус М.К., която е връчена лично на Й.С.С.
на 20.06.2014 г., „Т.Б.“ ООД е заявило претенция за заплащане на остатъка от продажните
цени на недвижимите имоти по чл. 3, ал. 2, т. 3 от Предварителните договор,
както и неустойката по чл. 19, ал. 2 от същите, дължимостта на които е оспорена
от адресата с отговор на нотариална покана от 04.06.2014 г.
От изслушаното и прието
по делото заключение на вещото лице Б. по съдебно-счетоводната експертиза и
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, допуснати от въззивния съд, които
съдът кредитира като компетентно изготвени и безпристрастни, се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество „Т.Б.“ ООД е
редовно водено по отношение на процесната покупко-продажба, като в същото фигурира
плащане за процесните имоти в общ размер на 95900 евро, платени в брой съответно
от Й.С. на 17.08.2010 г. и 28.12.2010 г. и от М.С. на 23.02.2011 г. Според
експерта неплатената част от сумите, дължими по продажбата, е в размер на 9100
евро, която е отразена по сметка 411 – „Клиенти“ по партидата на М.Й.С. като
купувач по изповядания нотариален акт. От заключението се установява, че
фактура № ********** от 01.01.2011 г. е издадена съобразно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за цялата стойност на сделката, като плащанията по нея са редовно
осчетоводени и са издадени фискални бонове. Общият размер на плащанията по
фактурата са в размер на 187564,10 лв. равняващи се на 95900 евро. От
заключенията се установява, че няма данни за извършени входящи преводи или
вноски по банковите сметки на
дружеството в „Р.Б.“ ЕАД.
Други релевантни за спора
доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно
решение е валидно. При извършената служебна
проверка относно допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав
намира, че същото е недопустимо в частта, в която първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявения при условията
евентуалност иск за продажната цена по договора от 13.08.2010 г. срещу втората
ответница, тъй като разгледано по същество решението е неправилно в частта, с
която е отхвърлен искът срещу главния ответник за заплащане на главница по предварителния
договор за покупко-продажба и СМР от 13.08.2010 г. за сумата от 9100 евро за
апартамент № 22 и мазе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта за разноските, присъдени
в полза на първия ответник за сумата над 768,18 лв. до 1150 лв., по следните съображения:
Правилно
първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че представеният по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира
удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по
договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили
посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни,
нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с
която продавачът е заявил, че е получил цената изцяло по банков път,
нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира
удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на
цената. Твърдението на ищеца – продавач, че признатият от него факт за
получаване на цялата цена по банков път не се е осъществил, обуславя спорното
право за заплащане на цената по иска и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че
признатото от него обстоятелство е невярно (така и Решение № 169 от
31.01.2013 г. по т.д. № 664/2011 г. на II ТО на ВКС). Правилно
съдът в обжалваното решение е приел, че в този случай твърдението, че
признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване
на съдържанието на документа в съответната част по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, както
и че доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното
обстоятелство за получаване на цената изцяло по банков път преди сделката, е на
страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително
изявление – т.е. на ищеца. Погрешно обаче съдът не е указал, че в тежест на
ищеца е да опровергае съдържанието на изходящия от дружеството частен документ
като обори верността на собственото си твърдение и не е дал възможност на
страната да проведе пълно и главно доказване на факта, че плащането не се е
осъществило. Освен това, неправилно е приел, че пълно и главно доказване на
това обстоятелство е възможно само с обратно писмо. Безспорно е, че обратното
писмо разкрива пълно симулацията, но това не изключва възможността на страната
да разкрие привидността с други доказателствени средства, в това число и със
свидетелски показания при условията на чл. 164, ал. 2 от ГПК - при изричното
съгласие на страната, ползваща се от документа. Настоящият състав счита, че чрез
приетото по делото заключение по назначената ССчЕ е доказано пълно, че
изявлението на ищеца, обективирано в нотариалния акт, че „е получил продажната
цена по нотариалния акт напълно по банков път от Купувача – М.Й.С. преди
подписване на нотариалния акт“, не отговаря на истината. Заключението е изготвено
въз основа на писмените документи и записите в редовно воденото счетоводство на
търговеца, които на основание чл. 55 от ТЗ във вр. с чл. 182 от ГПК служат като
доказателство в негова полза. От приетото по делото заключение на вещото лице Б.
по допусната пред въззивна инстанция ССчЕ безспорно се установява, че пълно
плащане на цената по двата предварителни договора не е постъпило от посоченото
като купувач лице нито в брой, нито по банков път, както преди, така и след
изповядване на сделката. Напротив, от счетоводните записи при ищеца и от
представените предварителни договори се установява, че към датата на
изповядване на нотариалния акт за покупко-продажба – 28.12.2010 г. общо от Й.С.,
а не от купувача М.С., са били платени изцяло в брой 94500 евро, от които 60000
евро на 17.08.2010 г., представляващи аванса по чл. 3, ал. 2, т. 1 от
предварителния договор за апартамент № 22, и 34500 евро на 28.12.2010 г.,
очевидно представляващи вноска по чл. 3, ал. 2, т. 2 от предварителния договор
за апартамент № 22 и двете вноски по чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
предварителния договор за паркомясто № 6. От заключението безспорно се
установява, че плащания по посочената в предварителните договори банкова сметка
***ие на предварителните договори както от Й.С., така и от М.С., а плащанията
са правени само в брой, изцяло е противоречие на вписаното в нотариалния акт и
заявеното от ответника в съдебно заседание пред настоящата инстанция. В
допълнение следва да се отчете и факта, че е налице плащане на 1400 евро,
направено на 23.02.2011 г., след подписване на нотариалния акт и удостоверяване
на обстоятелството, че цялата сума от 105000 евро е платена по банков път към
датата на изповядване на сделката, което тълкувано във връзка с уговорките в
чл. 3, ал. 2, т. 3 от предварителните договори и при отчитане на факта, че
обектите са снабдени с разрешение за ползване тогава, е достатъчно само по себе
си да обори верността на заявеното в нотариалния акт твърдение за пълно
издължаване на продажната цена.
С
оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че верността на удостовереното в
нотариалния акт твърдение за получаване на цената е невярно в частта за сумата от
9100 евро, а от заключението безспорно се установи, че сумата в размер на 95900
евро е платена от ответника Й.С., независимо, че счетоводно операциите са
отразени по сметка 411 „Клиенти“ по партида на М.Й.С.. Сумата от 9100 евро
представлява остатъка от дължимата продажната цена на апартамент № 22 по чл. 3,
ал. 2, т. 3 от Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и
извършване на СМР от 13.08.2010 г., тъй като от заключението на вещото лице
безспорно се установи, че след извършените на 17.08.2010 г. и 28.12.2011 г.
плащания купувачът е останал задължен за сумата от 9800 евро по чл. 3, ал. 2,
т. 3 от първия договор и за сумата от 700 евро по 3, ал. 1, т. 3 от втория,
които са станали изискуеми 10 дни след въвеждане на сградата в експлоатация с
Разрешението за ползване СТ-05-178 от 25.02.2011 г. или на 08.03.2011 г. Плащането
в размер на 1400 евро, извършено на 23.02.2011 г., по арг. от чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, е погасило изцяло вземането от 700 евро по договора за паркомястото, а разликата
от 700 евро е отнесена към остатъка от 9800 евро по чл. 3, ал. 2, т. 3 от
първия договор. Тъй като, както правилно е приел и първоинстанционният съд,
съгласно предварителните договори и анекса от 27.12.2010 г., задължен за заплащане
на цената на имотите е останал ответника Й.С.С., претенцията за остатъка от
продажната цена на апартамент с № 22 и мазе с № 12 в размер на 9100 евро, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, е основателна. За разликата над 9100 евро до пълния предявен
размер от 9300 евро, както и за сумата от 500 евро, представляващи непогасен
остатък от цена на паркомясто № 06, исковете срещу главния ответник са
неоснователни, поради което решението в частта, с която същите са отхвърлени
следва да бъде потвърдено.
По отношение на вземането
за неустойка по чл. 19, ал. 2 от първия договор, настоящият състав счита, че за да
възникне правото на ищеца да претендира уговорената неустойка в сочения размер,
следва да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а именно неустойката
да е уговорена писмено, да е настъпило предвиденото в договора основание за
нейното плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. В настоящия случай страните са уговорили
неустойка за забавено изпълнение на паричното задължение по договора с повече
от 30 дни във фиксиран размер от 10 % от продажната цена на имота. По делото се
установи, че купувачът не е заплатил изцяло сумата по чл. 3, ал. 2, т. 3 от
първия договор, която е станала изискуема 10 дни след въвеждане на сградата в
експлоатация с Разрешението за ползване СТ-05-178 от 25.02.2011 г. или на
08.03.2011 г., поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД,
длъжникът е изпаднал в забава от деня следващ датата на падежа на задължението,
а след изтичане на 30 дни, на 08.04.2011 г., е възникнало и задължението му за
заплащане на неустойката по чл. 19, ал. 2 от договора. Върху дължимата
неустойка като самостоятелно вземане се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (Така Решение № 73 от 29.06.2011
г. по т.д. № 683/2010 г., I ТО на ВКС), каквато претенция също е заявена. При наличие на предпоставките за уважаване на
исковете, съдът дължи произнасяне по своевременно заявеното възражение за
изтекла погасителна давност, което по същество счита за основателно. Съгласно
чл. 111, буква „б“ от ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор се погасяват с тригодишна давност, която е изтекла на 08.04.2014 г. по
арг. от чл. 114 от ЗЗД. Съгласно чл. 119
ЗЗД, с погасяването на главното вземане (по давност) се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Настоящият състав възприема даденото разрешение в решение по гр. д. №
574/2008 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение по гр. д. № 2304/1969 г. на ВС, І ГО, в
които е прието, че вземането за лихви (неустойка за забава) възниква от момента
на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане, като чл. 119 ЗЗД има предвид погасяване по давност на главницата, в
какъвто случай страната не може да осъществява чрез иск своето вземане. По тази
причина исковете по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 9800 евро и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД върху неустойката в размер на 5818,94 лв. за периода от 21.12.2012
г. до 21.12.2015 г., ведно с акцесорните претенции за обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на главниците, следва да бъдат отхвърлени като погасени
по давност, а отхвърлителното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Настоящият състав счита
за неоснователна заявената претенция за заплащане и на обезщетение за забава
върху главницата за продажна цена, изчислено в размер на 5818,94 лв. за периода
от 21.12.2012 г. до 21.12.2015 г., тъй като разпоредбата на чл. 86 ЗЗД намира
приложение, когато между страните не е уговорено друго. Когато е уговорена
неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, е недопустимо
кумулирането ѝ с лихва за забавено изпълнение на паричното задължение,
тъй като длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също
неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за едни и същи вреди,
резултат от забавата (така Решение № 65 от 16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011
г. на II ТО на ВКС, като и Решение № 68 от 09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г.
на I ТО на ВКС). При положение, че страните са договорили неустойка във
фиксиран размер от 10 % от цената по договора и при тълкуване на волята им по
правилото на чл. 20 от ЗЗД с оглед обичаите в практиката и добросъвестността,
следва да се приеме, че са се съгласили, че соченият процент от продажната цена
по договора обезщетява вредите от забавено изпълнение на паричното задължение с
каквато и да е продължителност, което изключва възможността за получаване и на
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Що се отнася до
аналогичните акцесорни претенции по Предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот и извършване на СМР от 15.12.2010 г., същите са изцяло
неоснователни, тъй като, както се установи от събраните по делото доказателства,
задължението за изплащане на продажната цена на паркомясто № 06 е заплатено
изцяло и в срок, поради което правилно първоинстанционният съд ги е отхвърлил.
По евентуалните претенции:
С
оглед приетото разрешение по главните искове, съдът следва да обезсили като
недопустимо постановеното решение в частта, в която първоинстанционният съд е
разгледал иска срещу евентуалната ответница М.Й.С. за заплащане на сумата от
9100 евро, представляващи продажната цена на апартамент с № 22 и мазе с № 12,
тъй като не е имал основание да постанови решение по нея.
При
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове
в останалата част, а именно отхвърлянето им срещу първия ответник, правилно
първоинстанционният съд се е произнесъл и по тях. С оглед изложеното в мотивите
относно главния ответник, настоящият състав споделя по същество изводите на
първоинстанционния съд, че задължен за плащане на продажната цена по договорите
е останал Й.С.С., а бенефициерът М.Й.С. не отговаря за заплащане на продажната
цена по Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и
извършване на СМР от 13.08.2010 г. и този от 15.12.2010 г., както и за последиците
от неизпълнението на задълженията за това, поради което и на основание чл. 272
от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част.
Поради
изложеното, въззивната жалба е частично основателна, а решението в посочените
части е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а досежно
евентуалният иск за сумата от 9100 евро, обезсилено. В останалата част, при
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора,
разноските по главните искове в първа инстанция следва да бъдат преизчислени.
В първа инстанция ищецът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 2144,23 лв. срещу главния
ответник и за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№ 672655/07.04.2017 г. в размер на 2400 лв., които са платени в брой и следва
да бъдат разделение на половина по исковете срещу всеки от ответниците. От общата
сума от 3344,23 лв., с оглед уважената част от исковете срещу първия ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени 1110,35 лв.
В първа инстанция първият
ответник е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1150 лв.,
представляващи половината от сумата от 2300 по договор за правна защита и
съдействие № 0528696 от 10.03.2016 г. (лист 18 от делото), където са вписани и
двамата ответници, като с оглед отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, следва да му бъдат присъдени 768,18 лв. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцовото дружество е осъдено
да заплати на първия ответник сумата над 768,18 лв. до присъдените 1150 лв.
Не е налице основание за
преизчисляване на разноските в първа инстанция по отношение на евентуалната
ответница М.Й..
В настоящата инстанция въззвиникът
е сторил разноски в размер на 2144,23 лв. за държавна такса (лист 12), 1400 лв.
за адвокатско възнаграждение (лист 28) и 400 лв. за депозит за вещо лице, като от общата сума 3944,23
лв., разделена на две за всеки ответник, с оглед уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му бъдат присъдени 654,78 лв., дължими
от главния ответник. Или общо с разноските за първа инстанция, Й.С.С. дължи на
ищцовото дружество сумата от 1765,13 лв. – разноски за двете инстанции.
Въззиваемият Й.С.С. е
представил договор за правна защита и съдействие № 716064 от 19.11.2017 г. (на
лист 14 от настоящото дело), съгласно който е договорено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 1700 лв., които, според отбелязаното в
графа „начин и срок на плащане“, са платими в брой, „преди ОСЗ пред СГС“. Нито
посочената, нито претендираната със списъка по чл. 80 от ГПК сума не следва да
се присъжда на главния ответник, тъй като с оглед задължителните
указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. В конкретния случай направеното в договора изявление не
съставлява такова, потвърждаващо получаване на плащане в брой, а предполага
последващо плащане след насрочване на делото, срещу което следва да бъде
издаден отделен документ по чл. 77 от ЗЗД или да бъде направено отбелязване в графа
„платена сума“ от договора за правна защита и съдействие.
На
втората ответница също не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни,
че такива са направени.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 195257 от 16.08.2017 г., постановено по гр. дело № 79790/2015 г. по описа на СРС,
I ГО, 127 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.Б.“ ООД срещу Й.С.С.
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, вр. с
чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9100
евро, представляваща непогасен остатък от вземане за цена на недвижим имот
– апартамент с № 22 и мазе с № 12 от жилищна сграда, находяща се в гр. София,
на ъгъла на улиците “Петрохан” и “Тодорини кукли”, съгласно сключен между „Т.Б.“
ООД и ответника Й.С.С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и извършване на строително монтажни работи (СМР) от 13.08.2010 г. и Анекс
към него от 27.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в
частта за разноските над 768,18 лв. до присъдените в полза на ответника С. 1150
лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***,
сумата в размер на 9100 евро, представляваща непогасен остатък от
вземане за цена на недвижим имот – апартамент с № 22 и мазе с № 12 от жилищна
сграда, находяща се в гр. София, на ъгъла на улиците “Петрохан” и “Тодорини
кукли”, съгласно сключен между „Т.Б.“ ООД и ответника Й.С.С. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строително
монтажни работи (СМР) от 13.08.2010 г. и Анекс към него от 27.12.2010 г., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2015 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА решение № 195257 от 16.08.2017
г., постановено по гр. дело № 79790/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.Б.“ ООД срещу М.Й.С. евентуален
иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9100 евро,
представляваща непогасен остатък от вземане за цена на недвижим имот –
апартамент с № 22 и мазе с № 12 от жилищна сграда, находяща се в гр. София, на
ъгъла на улиците “Петрохан” и “Тодорини кукли”, съгласно сключен между „Т.Б.“
ООД и ответника Й.С.С. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и извършване на строително монтажни работи (СМР) от 13.08.2010 г. и Анекс
към него от 27.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главицата считано от
21.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1765,13 лв. – разноски за
първа и въззивна инстанция.
Решението е обезсилено с
определение от 19.06.2018 г., постановено в открито съдебно заседание, в
частта, с която предявеният срещу Й.С.С. иск с правно основание чл. 79, във
връзка с чл. 200, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 9300 евро до пълния предявен с исковата молба размер от 9800
евро, както и в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Й.С.С. иск с
правно основание чл. 79, във връзка с чл. 20, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал.
1 ЗЗД в частта за разликата над сумата от 500 евро до пълния предявен с
исковата молба размер от 700 евро, както и частта, с която предявеният срещу М.Й.С.
иск с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 200, ал. 1, във връзка с чл.
183, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 9300 евро до пълния предявен с
исковата молба размер от 9800 евро, и в частта, с която е отхвърлен предявеният
срещу М.Й.С. иск с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 200, ал. 1, във
връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД иск за разликата над 500 евро до пълния предявен
размер с исковата молба от 700 евро, а производството по делото е прекратено в
тези части.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.