РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1157
гр. Пловдив, 31
май 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІІ състав в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело №670 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Производството по делото е образувано по жалба на И.К.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.
А.А. срещу РА № Р - 16001617002258-091-001/10.11.2017
год., издаден от Т.В.П.на длъжност - началник сектро,
възложил ревизията и Е.К.С.- гл. инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с Решение № 57/02.02.2018 год., на
Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който допълнително е
установен данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и
др. за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съответно 3 781,86 лв., 3 207,50
лв., 2 278,20 лв. и 5 314,21 лв., с прилежащи лихви общо 6 509,74 лв., както и
допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/
на самоосигуряващото се лице, както следва:
• Вноски
за ДОО 2011 г. 2 128,37 лв. 1
548,30 лв.
• Вноски
за ДОО 2012 г. - 144,77 лв.
• Вноски
за ДОО 2013 г. 2 761,54 лв. 1
166,05 лв.
• Вноски
за ДОО 2014 г. 2 066,62 лв. 649,67
лв.
• Вноски
за ЗО 2011 г. 1 330,23 лв. 822,37
лв.
• Вноски
за ЗО 2012 г. - 60,24 лв.
• Вноски
за ЗО 2013 г. 1 708,80 лв. 701,37
лв.
• Вноски
за ЗО 2014 г. 1 635,90 лв. 507,97
лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2011 г. 831,40 лв. 678,10 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2012 г.
- 96,57 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2013 г. 1 078,73 лв. 491,21 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2014 г. 807,27 лв. 260,26 лв.
В жалбата са изложени
съображения, че оспореният РА е неоснователен и незаконосъобразен. Сочи се, че изводите
на ревизиращите са направени при пълно игнориране на изложени от страна на
жалбоподателя факти и обстоятелства от основно значение за извършваната
ревизията.Твърди се, че органа по приходите не е взел под внимание не е обсъдил представените пред него договори
за заем, сключени между И.К.К. и трети лица, както и
дарение, направено от бащата на жалбоподателя. Моли РА да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата –
директор на дирекция “ОДОП”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от
процесуалния си представител юрисконсулт Д., счита същата за неоснователна и
моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионния акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящият в
йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в обжалваната негова част. Така постановения от Директор Дирекция
“Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на
жалбата от лице с правен интерес, в рамките на предвидения за това процесуален
срок налагат извод за нейната процесуална допустимост.
Съдът от приложените доказателства в
административната преписка установи от фактическа страна следното:
Извършената ревизия е повторна
и е възложена във връзка с решение № 186/2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“
– Пловдив, с което е отменен ревизионен акт №
Р-16001615008853-091-001/20.05.2016 г., поправен с ревизионен акт №
П-16001616103304-003-001/14.06.2016 г. за поправка на ревизионен акт, издадени
на И.К.К., в частта за ЗОВ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014 г. и за ДДФЛ за 2010 г. - 2014 г.,
ведно с начислените лихви и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК и
преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.
По ЗДДФЛ.
Ревизията е за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. и се извършва по реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по
ал. 1, т. 2 и т. 7 от същия. Установено е, че през отчетните 2010 г. - 2014 г. ревизираното
лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ; за 2010 г. - 2014 г., по данни от
справките по чл. 73 от ЗДДФЛ, подадени от фирми, на лицето не са изплащани
доходи. От 11.05.2005 г. РЛ декларира начало на дейност като съдружник в
„МАКОС“ ООД и на това основание е самоосигуряващо се
лице, а от 02.06.2014 г. лицето е пенсионер. Посочено е, че И.К. е семеен, с 2
деца, едното от които е навършило пълнолетие през 2007 г., а другото – през
2013 г. има съпруга – В.В.К.., ЕГН **********, живее
в семейно жилище и притежава два имота – единият придобит чрез дарение от 1995
г., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Оборище“ № 29, а вторият придобит чрез
покупко-продажба през 2003 г., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 145.
В хода на ревизията са
предприети множество процесуални действия, с цел установяване на имущественото
състояние на лицето и направените от него разходи, установяване на всички
източници на доходи на лицето, съпоставка на притежаваното имущество и
направените разходи от лицето с декларираните и/или получени от него доходи и
определяне на дължимите данъци. Обсъдени са събрани доказателства от извършени
ПУФО на него и на съпругата му, както и при ревизия на „МАКОС“ ООД и
предходната ревизия на ФЛ, присъединени към преписката от досието по реда на
ДОПК.
Посочено е, че при извършена
ревизия на „МАКОС“ ООД с ЕИК ********* е установено внасяне на допълнителни
парични вноски от съдружниците В.В.К..
и И.К.К. поради необходимост касата на дружеството да
бъде захранена от външни средства. За направените вноски са представени
хронологични ведомости на сметка 493 – разчети със собственици за периода от
2009 г. до 30.11.2014 г., копия от протоколи на общото събрание на дружеството
за направените парични вноски; копия от приходни касови ордери и квитанции за
внесените суми от съдружниците. От съдружниците В.В.К.. и И.К.К. не са представени годни доказателства и документи за
произход на средствата, предоставени като допълнителни парични вноски.
Анализирани са представените договори
за банкови кредити на „МАКОС“ ООД от 2006/2008 г., във връзка с твърдението на
РЛ, че през периодите на отпускане на сумите по тях на „МАКОС“ ООД, макар и
отпуснати на дружеството, е разполагало с тях като физическо лице въз основа на
заемни правоотношения между него и дружеството по договори за заем. Извършени
са служебни проверки и анализ на доказателствата, събрани при насрещните
проверки на трети лица, предоставили средства на РЛ преди и по време на
ревизирания период - К.И.К., Н.К.К., П.А.Г., Х.М.М., Б.Т.Б., Х.М.М., К.И.К., И.И.Н., Т.Р.Г.. Ревизиращите органи констатирали, че
твърдението на И.К., че е разполагал в началото на ревизирания период със сума
от порядъка на 400 000,00 лв. – от заемни средства от „МАКОС“ ООД по
представени 4 договора за парични заеми, направено в негова полза дарение от
10.11.2007 г. от страна на баща му в размер на 20 000,00 лв. и на парични
средства в размер на 6 000,00 лв. от сестра му – Н.К.К.
е невярно. Посочено е, че при ревизията не са представени доказателства за
реално предаване на парични средства по представените договори за парични
заеми, сключени с „МАКОС“ ООД и такива заеми не са отразени в счетоводството на
дружеството. Установено е, че въпросните средства са били отпуснати от
банковите институции на дружеството, а не на физическото лице и предимно са с
целеви и инвестиционен характер, като не биха могли да бъдат използвани за
други цели. Не се събрани доказателства за реално предаване на парични средства
от Н.К.К., както и доказателства лицето да е
разполагало с налични парични средства в посочения размер, които да предостави
на ревизираното лице. Ревизиращите са стигнали до извода, че дори да се приеме,
че И.К. е получил заем от НадеждаК. и дарение от баща
си, то тези суми са покрили изцяло извършените от лицето разходи за периода до
01.01.2010 г. и същите не могат да се приемат като налични
към тази дата.
Във връзка с твърденията на РЛ
за получени заеми от горепосочените лица е установено, че не са представени
документи за реалното наличие на свободни парични средства у заемодателите и
тяхното реално предаване на заемателя. Установено е,
че декларираните доходи на част от лицата - заемодатели покриват изцяло
извършените разходи през годините и същите не разполагат със свободни парични
средства. Освен това се сочи, че в случая се касае за предаване на парични средства, за което на
първо място следва да се установи факта на предаване на парите, както и
фактическото наличие на тези средства в лицето, което ги предава. Посочено е ,
че нито един от тези факти не е установен по безспорен начин, с каквито и да
било доказателствени средства. Изтъква се, че предоставянето и получаването на
заем на стойност над 5 000,00 лв. не може да се доказва със свидетелски
показания, предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, ето защо
получаването на суми под формата на заем в размер над 5 000,00 лв. задължително
следва да се доказва с писмени доказателства, за да може да бъде безспорно
установено тяхното сключване и получаване. От страна на органа по приходте е посочено, че нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б.
„в“ от ЗДДФЛ изисква местните физически лица да подават годишна данъчна
декларация по образец за непогасената част от получените парични заеми през
данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000,00 лв., (с изключение
на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона
за кредитните институции), което не е било сторено от И.К.. Счетено е, че това
е още едно доказателство, че представените обяснения за получени заеми са
единствено и само с цел за доказване на средствата за извършените разходи от
ревизираното лице.
При извършена проверка в
информационния масив на ТД на НАП се установява, че В.В.К..
и И.К.К. не са подавали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
периода от 2010 г. – 2014 г. и нямат декларирани получени доходи. За същия период
лицата не са били назначавани по трудови договори. Същевременно, в хода на
ревизията са установени следните вноски от РЛ в дружеството: 2010 г. –
предоставени 54 300,00 лв./ върнати от дружеството – 23 000,00 лв.; 2011 г. –
предоставени 44 500,00 лв.; 2012 г.
–върнати от дружеството – 37 500,00 лв.; 2013 г. – предоставени 68 300,00 лв./
върнати от дружеството – 3 000,00 лв.; 2014 г. – предоставени 56 300,00 лв.;
началното салдо към 01.01.2010 г. – 89 150,80 лв. Извършена
е съпоставка по години и са взети предвид постъпленията на РЛ от върнати суми
от дружеството, от прехвърляне на имущество, от трети лица, от получена пенсия,
както и извършените разходи /процесните предоставени
парични средства на „МАКОС“ ООД, комунални разходи по фактури от доставчици,
разходи за застраховки, разходи за пътувания в чужбина, разходи за заплатени
данъци, осигурителни вноски, такси и др./.
Във връзка с направен анализ
на установените при проверката и при ревизиите придобити доходи, имущественото
състояние на лицето и направените разходи, е констатирано превишение
на разходите над приходите и съответно нарастване на имущественото състояние на
РЛ за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съответно с 37 818,55 лв., 37 841,75
лв., 29 755,25 лв. и 58 695,97 лв. В тази връзка на лицето са връчени
уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДПОК, както и ИПДПОЗЛ за декларациите по чл.
124, ал. 3 от ДОПК. В резултат на направените констатации, на основание чл.
122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за съответната година, като от
установените доходи са приспаднати дължимите осигурителни вноски и е изчислено
полагащото се допълнително данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с
прилежащите лихви, предмет на обжалване.
По КСО и ЗЗО.
Ревизия е за установяване на
задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото
се лице И.К.К. за периода 01.01.2011
г. – 31.12.2014 г.
В хода на ревизионното
производство е установено, че И.К. е
упражнявал трудова дейност като
съдружник в „МАКОС“ ООД. С подадена
декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /загл. изм. ДВ
бр. 2 от 2010г./ ревизираното лице е декларирало започване на дейност, считано
от 11.05.2005 г. и осигуряване за всички осигурени рискове. Подадена е
информация с декларация обр.1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителният доход и
размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващото
се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от
Наредба Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за ЗОВ.
В хода на ревизиоята
е установено, че за по-голяма част от периода 2011 г. - 2014 г. И.К. в
качеството му на самоосигуряващо се лице не е внесъл
в срок авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния
доход, определен със ЗБДОО за съответната година. В изготвени таблици по години
са посочени авансово дължимите вноски, внесените суми, дата на внасяне и са начислени лихви за невнесените в
законоустановения срок /чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО/
задължения на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175
от ДОПК. Установено е , че от 02.06.2014 г. задълженото лице е пенсионер. С
декларация обр.6 от жалбоподателя са декларирани
дължими осигурителни вноски за ДОО до м.08.2014 г., включително.
Посочено е, че на основание
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задълженото лице попада в обхвата на лицата задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като съдружник в „МАКОС“ ООД през
ревизирания период. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО И.К. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл.
4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО - лицата, регистрирани като упражняващи свободна
професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в
търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества
и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Установено е,
че по свой избор жалбоподателят е избрал да се осигурява и за общо заболяване и
майчинство /чл.4 , ал. 4 от КСО/. Доходът, върху който се дължат осигурителни
вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.
6, ал. 2 от КСО.
След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, органът
по приходите е установил доход на жалбоподателя с недоказан произход, както
следва:
- за 2011 г. в размер на 37
841,75 лв.;
- за 2013 г. в размер на 29
755,25 лв.;
- за 2014 г. в размер на 58
695,97 лв.
В съдебно заседание на 26.09.2018г.
е изслушано основно заключение по съдебно - счетоводна експертиза, за
изготвянето на която вещото лице Ю. Х.а е използвало всички приложени по делото
документи. Заключението е прието с възражения от страна на ответника досежно отговор на въпрос №5 във вариантите, с мотива че това са конкретно поставени
варианти от страна ва жалбоподателя, с включване и
изключване на посочени суми.
Заключение по съдебно -
счетоводна експертиза е изготвено в няколко варианта, направен е паричен поток
на РЛ, при включване в приходната част на паричния поток на определени парични
суми /вариант №4 и вариант №6/
В съдебно заседание на 19.12.2018г.
са изслушани дапуснатите свидетели.
Според свидетелските показания
на В.В.К.., съпруга на жалбоподателя: „В периода 2010-2014 година работих във
фирма „Макос“ като управител, съдружник бях във
фирмата 50 : 50.. Дейността ни беше внос и продажба на стоки за домашни потреби
и търговия с тях. Помещавахме се в складовата база на “Брезовско
шосе” № 147. В периода 2007 – 2010 г. дружеството реши да си направи собствена
сграда за осъществяване на дейност и изтегли кредит за тази цел. Започнахме
постройката и я изградихме. За реализирането на сградата стигнаха парите, като
една част от тях ни останаха и сме ги ползвали за оборотни средства.
Впоследствие през 2008 г. трябваше да върнем на банката , през декември
месец сума за овърдрафт , който бяхме изтеглили, според клаузата. Но през месец
януари следващата година тази сума трябваше да ни бъде отпусната отново, но се
промениха условията на банката и не ни отпуснаха отново сумата. Тогава ни се
наложи да теглим кредит от друга банка като частни лица. Оттам служител каза да
изтеглим кредит на фирмата и ни отпуснаха овърдрафт кредит на фирмата и на нас
като съдлъжници. Със сумата разполагахме като
оборотни средства, за да можем да закупуваме стоки и да търгуваме с тях.
Кредитът ни беше за оборотни средства за продължаване дейността на фирмата. До
момента все още продължаваме изплащането на този кредит. Наложи се да продадем
част от постройката около 2011 г. за да върнем на банката част от парите и да
намалим по този начин нашите задължения като вноски. Впоследствие не можахме да
се справим. Бяха запорирани сметките на фирмата и
окончателно продадохме сградата някъде към 2015, 2016 г. Това направихме за да
можем да закрием кредита за постройката, оборотният все още заплащаме.
От създаването на фирмата счетоводството се води от фирма “Попов консулт”. На тях занасяхме
фактурите, банковите извлечения и те ги обработваха. Не сме наясно с тяхната
работа.
Допълнителните вноски направихме, защото казаха, че трябва да се захрани
касата. Разписахме документите, но не ни беше обяснено защо.
Като взехме кредита на съпруга ми се налагаше да има пари кеш за да плаща
по доставки и той ги съхраняваше тези пари в къщи, за да разполага във всеки
един момент, защото от банката се изисква заявка и не може да се отреагира толкова бързо.
В къщи мисля, че е държал до около 100 хиляди лева, защото за
строителството имаше големи разплащания. В тези пари, които съхранявахме в къщи
влизаха и нашите средства.
В ревизирания период имахме финансови затруднения.
Когато имахме възможност той е услужвал
на приятели с пари. Когато ние имахме нужда, той се обърна към баща си
най-напред, който му да изтегли кредит и имаше в него пари да му и той като
родител му ги предостави. Донесе му вкъщи парите. Ние живеем в една къща с баща
му.
После попита и сестра си след известен период дали може да ни помогне. И тя
след известно време успя да услужи като заем, който впоследствие, когато тя има
нужда той да й върне. Естествено като брат и сестра да си помогнат. А също така
и към приятели, на които беше услужил, ги помоли ако има някаква възможност да
му върнат дадените пари.
Това са близки негови приятели, с които ежедневно се виждаме.
Не съм присъствала както на връщането, така и на даването на парите. Х.М.е
единият от приятелите, П.Г., Б.Б.са другите приятели.
Сумата мисля, че беше 9000 – 10 000 лева.
Съпругът ми е споделял кой му е дал парите с мене.
Бяхме се обърнали и към сина ми да ни помогне, защото той беше в чужбина и
имаше възможност да ни услужи. Той по банка ни беше изпратил финансии. Синът ни работеше в Чикаго, Америка. Майка ми
също заделяше пари за образованието на децата и ни ги
предостави за нашата цел, а после ние за децата да ги възстановим.
Двата кредита – единият за сградата беше за фирмата , защото си беше за фирмена
сграда, а вторият – овърдрафта, понеже изпитахме нужда от финансови средства по
съвет на служителя от банката го изтеглихме като фирмен. Ние за тази цел си
заложихме апартамента и ние сме съдлъжници, заедно с
фирмата.
Кредитът за сградата е в размер на 310 000 евро и е изтеглен през 2007 г. Сградата не мога да
отговоря за каква стойност беше изградена. Остана голяма сума от този кредит,
но точната сума не се сещам. Акт 16 не мога да отговоря кога е издаден. Съпругът
ми се занимаваше с тези работи и не зная. С нот. акт
продадохме постройката. Точната сума от продажбата не помня, защото отидохме в
банката и купувачът изтегли от същата банка пари и ги вкара там, за да може да
се погаси нашето задължение, поради което не знам точната сума. През 2015 г. също
беше продажбата с нот. акт, но точните суми не помня.
Документите, които давахме в счетоводната кантора, са ни ги връщали след
като изтече календарната година. Като изтече половин година ги връщат след като
са ги обработили. Аз където съхранявах документите, помещението беше наводнено
и голяма част от документите са унищожени и изхвърлени. Останалите трудно може
да се разбере за какво става дума.“
Според свидетелските показания
на К.И.К., син на жалбоподателя: „През
2012 – 2013 г. работех в Щатите, паркирах коли в центъра на Чикаго. Около 3500
долара месечно получавах. В този период края на 2012 г дадох на родителите ми
15000 лева, равностойността на доларите в лева. Дадох им парите понеже знаех
състоянието на бизнеса им и реших да им помогна под формата на заем, който не
държа да ми бъде върнат в момента.
Към 2012 г. не съм бил семеен. В Чикаго работех за фирмата “Салстар”. В началото по договор, след това не бях с
договор. От 2010 г. май месец до 2012 г.
работех в Америка.“
От правна страна съдът намира за установено
следното:
В разглеждания казус,
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се
приеме, че констатациите на органите на приходна администрация са основани на
конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. Следва да се констатира, че
оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията
за това материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Основните спорни въпроси, по
отношение на които се концентрират противоположните становища на страните, са
свързани с това, че оспореният РА е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила, че изводите на ревизиращите са направени без да бъде
обсъдена фактическата обстановка и без да са обсъдени всички относими към ревизията доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу РА от
ревизирания субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата
е неоснователна.
В хода на ревизията е
установено, че жалбоподателят И.К. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
периода от 2010 г. – 2014 г. и няма декларирани получени доходи. Установено е,
че за същия период лицето не е било назначавано по трудови договори.
Същевременно, установени са следните вноски от К. в дружеството: 2010 г. –
предоставени 54 300,00 лв./ върнати от дружеството – 23 000,00 лв.; 2011 г. –
предоставени 44 500,00 лв.; 2012 г. –върнати
от дружеството – 37 500,00 лв.; 2013 г. – предоставени 68 300,00 лв./ върнати
от дружеството – 3 000,00 лв.; 2014 г. – предоставени 56 300,00 лв.; началното
салдо към 01.01.2010 г. – 89 150,80 лв. При извършената
проверка и при ревизиите са анализирани придобити доходи, имущественото
състояние на лицето и направените разходи, като е констатирано превишение на разходите над приходите и съответно
нарастване на имущественото състояние на РЛ за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014
г., съответно 37 818,55 лв., 37 841,75 лв., 29 755,25 лв. и 58 695,97 лв.
При ревизията са констатирани
две различни обстоятелства за провеждането й по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а именно: по ал. 1, т. 2 – данни за укрити приходи или доходи и по ал. 1,
т. 7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
При анализ на посочените обстоятелства може да се направи разграничение, като в
първия случай не се изисква посочване на източника на укритите доходи, т.е.
доходите могат са реализирани от независима икономическа дейност, получени от
предоставяне на имущество за възмездно ползване и др., докато във втория случай
се изисква деклариране на доходите, т.е. посочване на конкретен източник за
реализирането им, едва след което следва и съпоставката им с направените
парични разходи.
Следва да се отбележи, че
подходът при провеждане на ревизията е намерен за неправилен от горестоящия административен орган. В решението е посочено
изрично, че при прегледа на преписката, в хода на административното
производство е установено, че неправилно е определен годишния осигурителен
доход за 2014 г., върху който са установени задълженията на самоосигуряващото
се лице за здравноосигурителни вноски. В РД №
Р-16001617002258-092-001/16.10.2017 г. е посочено, че максималният размер на
осигурителния доход за 2014 г. е 26 400 лв. и годишният осигурителен доход,
върху който се дължат ЗОВ за годишно изравняване е равен на 20 448,77 лв. (26
400 лв. /максимален годишен размер на осигурителния доход/ – 5 040 лв.
/осигурителен доход, върху който авансово са внесени ЗОВ/ - 911,23 лв. /размер
на пенсията/). Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от ЗБДОО за 2014 г.,
максималният месечен размер на осигурителния доход е 2 400,00 лв., а в рамките
на годината – 28 800,00 лв. Предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, че с
решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя,
установените с РА задължения за здравноосигурителни вноски за 2014 г. подлежат
на потвърждение.
След като е установено
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данъчната основа на укрития доход
следва да бъде определена отделно и съобразно вида му следва към определената
данъчна основа да се приложат специалните правила на материалния закон. В
настоящия случай, ревизиращият екип е анализирал доказателствата, събрани при
предхождащата ревизията проверка, като е направил обоснован извод, че
постъпленията на парични средства по банковите сметки на лицето не могат да се
приемат за връщане на предоставени заеми в предходен период, тъй като при
ревизията не са представени доказателства за реално предаване на парични
средства по представените договори за парични заеми. Не се събрани и доказателства
за реалното предаване на парични средства от Н.К.К.,
както и доказателства лицето да е разполагало с налични парични средства в
посочения размер, които да предостави на ревизираното лице. Посочено е, че дори
да се приеме, че И.К. е получил заем от Н.К. и дарение от баща си, то тези суми
са покрили изцяло извършените от лицето разходи за периода до 01.01.2010 г. и същите не могат да се приемат като налични към
тази дата.
Правилно ревизията е извършена
по реда на чл.122 и следващите от ДОПК. За да приеме, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, органът по приходите се позовава на
съвкупния анализ на фактите и обстоятелствата по преписката. Наличието дори
само на едно от обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК е достатъчно основание
за прилагане на особения ред на данъчно облагане. При извършване на ревизията
са спазвани всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите
органи са извършени изцяло на база служебно събраните от тях по съответния ред
в хода на ревизията доказателства. На жалбоподателя е предоставена достатъчна
възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и
формирането на фактическите и правните им изводи, да са допуснати нарушения. Следва
да се посочи, че жалбоподателят не е оборил констатациите в РА и РД, относно усановените в хода на ревизията факти. Тежестта да установи
правнорелевантните факти за данъчното му облагане
лежи върху жалбоподателя, който в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ДОПК, е бил длъжен добросъвестно да упражнява процесуалните си права.
Съдът намира за правилни и
законосъобразни изводите на ревизиращите органи по приходите относно
приравняването на постъпленията на парични средства по банковите сметка на К.
като доходи с неустановен произход. В писмените обяснения на жалбоподателя са
изложени твърдения, които обаче не са подкрепени с каквито и да било
доказателства.
Не могат за се приемат за
основателни възраженията в жалбата относно получени заеми от трети лица. Съдът
счита за установено, че не са представени документи за реалното наличие на
парични средства у заемодателите и тяхното реално предаване на заемателя. След анализ на декларираните доходи на част от
лицата-заемодатели безспорно се установява, че същите покриват изцяло
извършените от тях разходи през годините и същите не разполагат със свободни
парични средства. Следва да се посочи, че в случая се касае за предаване на парични средства, което на
следва да се установи факта на предаване на парите, както и фактическото
наличие на тези средства в лицето, което ги предава. Нито един от тези факти
обаче не е установен по безспорен начин, с каквито и да било доказателствени
средства.
Безспорно е установено, че
жалбоподателят е извършил значителни по размер разходи през ревизирания период
(внесени парични средства в „МАКОС“ ООД: 2010 г. – предоставени 54 300,00 лв.;
2011 г. – предоставени 44 500,00 лв.; 2013 г. – предоставени 68 300,00 лв.;
2014 г. – предоставени 56 300,00 лв.; началното салдо към 01.01.2010 г. – 89 150,80 лв.; разходи за застраховки; разходи
за пътувания в чужбина и т.н.), без да е доказал произхода на паричните
средства. В хода на ревизията са изследвани възможните приходоизточници на
ревизираното лице за получени доходи с оглед доказването на ресурсите за
извършените разходи, като е установено, че лицето не е подавало ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, няма доходи от трудови правоотношения, по данни от справките по чл.
73 от ЗДДФЛ, подадени от фирми, на лицето не са изплащани доходи, от 02.06.2014
г. лицето е пенсионер, т.е. практически няма почти никакви доходи, а
твърденията му за получени заеми от дружеството (което всъщност се е нуждаело
от допълнителни вноски), както и от трети лица, са надлежно оборени от
доказателствата по преписката.
Настоящият състав на съда не
кредитира заключението по изготвената ССчЕ, тъй като
същата е изготвена в различни варианти с включване и изключване на определени
суми, но констатациите му не оборват изводите направени в хода на ревизионното производство.
Още повече в два от вариантите на експертизата са включени суми, за които се
твърди, че са налични у жалбоподателя, но както вече се каза по-горе това не е
безспорно установено.
Съдът не кредитира и свидетелските показания
на В.К. и К. К., тъй като и двамата са с роднинска връзка с жалбоподателя и
имат интерес от изхода на делото.
Съдът намира, че допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото се лице, за годишно изравняване за 2011
г., 2013 г. и 2014 г. са в резултат на установения с РА №
Р-16001617002258-091-001 от 10.11.2017 г. нов размер на осигурителния доход за
посочените години, установен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.
124а от с.з. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за
ревизираните години и дължимите вноски за годишно изравняване са взети предвид
доходът, върху който лицето дължи авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване
/декларирани с декларация обр.6/, а при определяне на годишния осигурителен
доход, върху който се довнасят здравноосигурителни вноски аз 2014 г. е взет предвид и размерът на
получаваната от лицето пенсия, върху която същото е здравно осигурено за сметка
на РБ. Съобразен е и максималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице за ревизираните години, определен
със ЗБДОО за съответната година.
По изложените съображения,
съдът намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваният РА за
законосъобразен, в частта на допълнително установен данък върху доходите на ФЛ
- свободни професии, граждански договори и др. за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и
2014 г., съответно 3 781,86 лв., 3 207,50 лв., 2 278,20 лв. и 5 314,21 лв., с
прилежащи лихви общо 6 509,74 лв., както и допълнително установените задължения
за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото
се лице, както следва:
• Вноски
за ДОО 2011 г. 2 128,37 лв. 1
548,30 лв.
• Вноски
за ДОО 2012 г. - 144,77 лв.
• Вноски
за ДОО 2013 г. 2 761,54 лв. 1
166,05 лв.
• Вноски
за ДОО 2014 г. 2 066,62 лв. 649,67
лв.
• Вноски
за ЗО 2011 г. 1 330,23 лв. 822,37
лв.
• Вноски
за ЗО 2012 г. - 60,24 лв.
• Вноски
за ЗО 2013 г. 1 708,80 лв. 701,37
лв.
• Вноски
за ЗО 2014 г. 1 635,90 лв. 507,97
лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2011 г. 831,40 лв. 678,10 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2012 г.
- 96,57 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2013 г. 1 078,73 лв. 491,21 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2014 г. 807,27 лв. 260,26 лв.
Съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на проходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения
на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно
снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. В
пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от
категорията на процесния такъв. Следва да се има
предвид и презумпцията на в чл. 124,
ал.2 от ДОПК, според която на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред,
материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на
конкретни факти и обстоятелства. Тежестта за тяхното оборване е на
жалбоподателя. В случая, доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин,
изложените в процесния ревизионен акт факти и
обстоятелства не се ангажираха.
Предвид горното съдът намира, че обжалвания
РА е законосъобразен, поради което жалбата
следва да дъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл.
161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. В съответствие с
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатираха в
размер на 1 974,32 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и тридесет
и две стотинки).
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.К., с постоянен адрес:***, чрез адв.
А.А. срещу РА № Р - 16001617002258-091-001/10.11.2017
год., издаден от Т.В.П.на длъжност - началник сектро,
възложил ревизията и Е.К.С.- гл. инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с Решение № 57/02.02.2018 год., на
Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който допълнително е
установен данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и
др. за 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г., съответно 3 781,86 лв., 3 207,50
лв., 2 278,20 лв. и 5 314,21 лв., с прилежащи лихви общо 6 509,74 лв., както и
допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/
на самоосигуряващото се лице, както следва:
• Вноски
за ДОО 2011 г. 2 128,37 лв. 1 548,30 лв.
• Вноски
за ДОО 2012 г. - 144,77 лв.
• Вноски
за ДОО 2013 г. 2 761,54 лв. 1
166,05 лв.
• Вноски
за ДОО 2014 г. 2 066,62 лв. 649,67
лв.
• Вноски
за ЗО 2011 г. 1 330,23 лв. 822,37 лв.
• Вноски
за ЗО 2012 г. - 60,24
лв.
• Вноски
за ЗО 2013 г. 1 708,80 лв. 701,37 лв.
• Вноски
за ЗО 2014 г. 1 635,90 лв. 507,97 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2011 г. 831,40 лв. 678,10 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2012 г.
- 96,57 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2013 г. 1 078,73 лв. 491,21 лв.
• Вноски
за ДЗПО - УПФ 2014 г. 807,27 лв. 260,26 лв.
ОСЪЖДА
И.К.К. с ЕГН
**********,*** да заплати на Дирекция ОДОП, гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 974,32 лв. (хиляда деветстотин
седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки).
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: