МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1437/2012г. ,І V н.с. РРС
Русенската
Районна прокуратура е обвинила подсъдимия Г.В.Г. в това, че на 05.09.2011г. в гр.Русе, причинил на Д.Х.К. *** лека
телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно - контузии рани на главата, осем разкъсно-контузии рани на лицето,
кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето,
кръвонасядане на лигавицата на горната устна,
открито счупване на носни кости, кръвонасядане на дясна ушна мида и в областта зад дясната ушна мида, сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, кръвонасядане и охлузвания на шията, охлузвания по лявото рамо, охлузвания по ляв лакет, охлузвания на втори пръст на дясната ръка, с което му е причинил временно разстройство на здравето, не опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
Производството е по реда на гл.27 от НПК – подсъдимият Г. изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.В.Г. е български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 05.09.2011год. около 21часа св. Д.К., св. П.И. и св. Д.И. ***, като се движели в посока ЖП Гара - Русе. В района на хотел „Космос” в гр. Русе те се спрели на детска площадка и там видели подс. Г.Г. и св. Г.К.. Подс. Г. пожелал да говори с
приятелката си св. П.И., като тя се съгласила и тръгнала с него, като с тях
тръгнали и св. Г.К. и братовчед на Г.. Св. Д.И., св. Ю.Н. и св. Д.К. останали на площадката. Св. П.И. и подс. Г. *** като разговаряли помежду си. По пътя св. Г.К. купил бутилка бира, като той и подс. Г. започнали да
употребяват алкохол. По това време по мобилния телефон св. Д.И. потърсила и пожелала да говори със св. П.И.. Подс. Г. взел телефона на св. П.И. от ръката й и прекъснал разговора, за да не разговаря. Св. П.И. си поискала телефона от подс. Г., но той отказал да й го върне. Именно поради това тя посетила заведение „Европа"
в центъра на гр. Русе, откъдето се
обадила на баща си - св.И.И.. Не след дълго той дошъл, взел дъщеря си - св. П.И. и разговарял по телефона с подс. Г. като се уговорили да върне телефона на дъщеря му в района на Централна автогара - Русе. Там подс. Г. и св. И. се срещнали, като подс. Г. върнал телефона, който бил взел от дъщеря му. След това подс. Г.Г. и св. Г.К. се насочили към детската
площадка в района на хотел „Космос”, където подс. Г. видял, че св. Д.К. е сам. Двамата - подс. Г.Г. и св, Г.К. продължили да употребяват алкохол като последователно пиели от бутилката с бира, която били купили по-рано. Подс. Г. като видял, че св. Д.К. е останал сам на детската площадка решил да му нанесе побой, да демонстрира своята физическа сила, без да се съобразява с
обществения ред и спокойствие. Подс. Г. попитал св. К. какво общо има със св. П.И., той му казал, че няма нищо и решил да си тръгне. Тогава подс. Г. го блъснал силно с ръце по гърдите, като св. К. залитнал, но не могъл да падне на земята. След това подс. Г. нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето, точно под брадата му. Св. К. не му казал нищо, след което последвал втори, значително
по -силен удар с юмрук в лицето на св. К.. Вследствие на този удар св. К. загубил равновесие и паднал на земята. След падането му на земята подс. Г.Г.
му нанесъл множество удари с крак и скочил няколко пъти върху него. Подс. Г. и св. Г.К. напуснали мястото на инцидента. Съдът изцяло не
кредитира показанията на св.Г.К. на л.60 от дос.пр-во, че изобщо не е видял как
подс.Г. нанася побой на св.К., нещо повече със затаяване на истината съдът
намира, че същият извършва престъпление по чл.290 ал.1 от НК, за което след влизане
в сила на присъдата следва да бъде уведомена Районна прокуратура - Русе с оглед
преценка за образуване на досъдебно производство. Действията на подс. Г. били
забелязани от св. А.К., която наблюдавала инцидента през прозореца
на жилището си. Тя видяла, че падналият на земята св. К. лежал на земята и не реагирал. Предвид това тя подала сигнал на тел. 112. Падналият на земята св. К.
бил забелязан от св. Е.М. и св. Ю.Н., които го поставили на пейката да седне. Там дошла и св. К.. Не след дълго на място пристигнал екип на ГООР
при Първо РУ на МВР - Русе в състав св. Н.Н. и Станислав Стефанов и екип на
ЦСМП с мед. фелдшер - св. И.Г.. Полицейските служители разговаряли на място с пострадалия К., като той успял да си каже името и част от ЕГН-то. Медицинските лица отвели К. до линейката, а впоследствие го транспортирали до „МБАЛ” АД - Русе за преглед и лечение.
В хода на разследването била назначена съдебномедицинска експертиза. Видно
от заключението на същата, според експерта, вследствие нанесения побой на К. била причинена лека телесна повреда - с две разкъсно-контузии рани на главата, осем разкъсно-контузии рани на лицето, кръвонасядания, отоци и охлузвания по
лицето, кръвонасядане на лигавицата на горната устна,
открито счупване на носни
кости, кръвонасядане на дясна ушна мида и в областта зад дясната ушна мида,
сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, кръвонасядане и охлузвания на шията,
охлузвания по лявото рамо,
охлузвания по ляв лакет, охлузвания на втори пръст на дясната ръка, с което му е причинил временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани на досъдебното производство доказателства, подкрепящи изцяло
самопризнанието на подс.Г. - показанията на свидетелите, заключението на
експерта по СМЕ, както и от писмените доказателствени средства - свидетелство за
съдимост, декларация, автобиография, експертиза.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат
следните правни изводи:
Подсъдимият Г. е
осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 от НК, тъй като на 05.09.2011 г. в гр.Русе, причинил на Д.Х.К. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно -контузии рани на главата, осем разкъсно -контузии рани на лицето, кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето, кръвонасядане на лигавицата на горната устна, открито счупване на носни кости,
кръвонасядане на дясна ушна мида и в областта зад дясната ушна мида,
сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика, кръвонасядане и охлузвания на шията, охлузвания по лявото рамо, охлузвания по ляв лакет, охлузвания на втори пръст на дясната ръка, с което му е причинил временно разстройство на здравето, не опасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с нанасяне на удари с ръце
и крака в областта на главата ще причини
на св.К. увреждания от рода на получените, но въпреки всичко е продължил да го
рита и след падането му на земята. Мотивацията на св.Г. е произтичала
единствено от желание да накаже св.К. предвид някакво предполагаемо и
хипотетично подозрение, че той е имал някакви евентуални отношения със св.П.И..
На практика това не само, че е липса на конкретни мотиви, а напротив деецът е целял да покаже явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към личността на
пострадалия и същият е бил воден единствено от хулигански
подбуди. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасния резултат.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
подсъдимият Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, в което е обвинен и да му се наложи наказание.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита, като смекчаващи вината обстоятелства, младежката възраст на
подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита наличието на множество леки телесни повреди, които в
много голяма степен се различават от обичайните за този вид – в този смисъл е
налице както деяние, така и деец с по-висока степен на обществена опасност
спрямо други подобни. Наличието на многообразието им е показателно за яростта и
агресивността на подс.Г., в каквото състояние под въздействие на алкохол е нанесъл
побой на пострадалия. Очевидно деецът не се е задоволил само с това да го
събори на земята след втория удар в областта на лицето, а след падането му на
земята е започнал да го рита по тялото и главата. В резултат на това се е
достигнало до множество увреждания по лицето и главата на пострадалия, като две
разкъсно-контузни рани на главата, осем разкъсно-контузни рани на лицето и
множество други наранявания, които се обхващат от медикобиологичния признак на
престъпленията по чл.130 ал.1 и чл.130 ал.2 от НК. Цялата съвкупност от телесни
увреждания, получени от пострадалия е показателна за интезивността и броя на
ударите, които са му нанасяни, включително и с крака, най-вече в областта на
главата. Очевидно е, че до по-тежък резултат не се е достигнало само и
единствено в резултат на случайността и на притеклите се на помощ свидетели. На
следващо място проявената от подс.Г. агресия спрямо пострадалия не е
провокирана от последния по никакъв начин – на практика е налице един
безпричинен и с нищо непровокиран побой, като обстоятелството, че двамата са
били съученици по никакъв начин не изключва хулиганските подбуди, като
квалифициран състав на престъплението. Очевидно е, че цялостното поведение на подс.Г.
в деня на инцидента го характеризира като личност с много ниски задръжки, брутална,
агресивна и безпардонна и съдът приема, че в случая той просто е търсел някакъв
незначителен повод , за да се сбие с някого и е попаднал на св.К., разчитайки
освен всичко на друго и на това, че последният е физически по-слаб. Други
отегчаващи вината обстоятелства са трите минали осъждания на подс.Г., като се
налага извода, че наложените наказания и компромисите, които са правени по
отношение на него с налагане на наказания „обществено порицание”, „глоба” и „пробация”
по никакъв начин не са го превъзпитали и мотивирали да спазва закона и добрите
нрави. При индивидуализацията на наказанието също следва да се отчете от една
страна, че деянието е извършено при пряк
умисъл, като по-тежко укоримата форма на вината, а от друга, че св.К. по
никакъв начин не е провокирал подсъдимия към сбиването. При това положение
съдът намира, че по отношение на обв.Г. следва да се наложи наказание, ориентирано
към максимума на предвиденото по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК , а именно „лишаване от свобода” за срок от две
години и шест месеца, което да се намали с една трета на основание чл.58а ал.1
от НК на една година и осем месеца „лишаване от свобода”, което подс. Г. да
изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.
Спорният въпрос
между страните – от една страна защитата и прокурора, а от друга частното
обвинение, е така определеното наказание следва ли да се отложи на основание
чл.66 ал.1 от НК или същото да бъде изтърпяно ефективно. Отговорът на този
въпрос във всички случаи следва да се разреши в полза на ефективното
изтърпяване на наказанието, защото за постигане на целите на наказанието и
поправянето на осъдения съдът намира, че приложението на чл.66 ал.1 от НК във
всички случаи би било в разрез изцяло с чл.36 от НК. От начина на извършване на
престъплението, изключително големият брой телесни увреждания на пострадалия, които
го отличават от типичните за този вид, прекомерната агресия от страна на
подсъдимия, и то проявена без повод, и съдебното му минало във всички случаи се
налага извода, че определеното наказание следва да бъде изтърпяно, а не
отлагано. Съдът намира, че едно отлагане на наказанието от една страна само би
засилило чувството за безнаказаност на подсъдимия Г., а от друга би разрушило
всякакво чувство за справедливост и в частност генералната превенция. Показателно
в това отношение е отношението на подс.Г. в пледоарията му – същият в
максимална степен омаловажава случилото се и не намира никаква връзка между
предходните си осъждания и поведението си, за което му е наложено наказание, вкл.
и като трайна тенденция да извършва престъпления. От тази гл.т. макар и същият
да изразява някаква форма на съжаление, то е формално (въпреки това съдът го
отчита като смекчаващо вината обстоятелство), но същественото е показателно за
това, че с подобен подход – липсата на критичност към извършеното, по никакъв
начин отлагане на наказанието не би мотивирало бъдещо спазване на закона и
добрите нрави в обществото от страна на този подсъдим. В такъв смисъл съдът
намира, че настоящата личностна характеристика на подс.Г. – множество осъждания
за престъпления, обичайно след употреба на алкохол, както в настоящия случай, бруталност
и прекомерна агресивност, липса на съчувствие към пострадалия изключва всякакво
предположение, че очакваните бъдещи положителни промени ще настъпят у подс.Г. с
отлагане изтърпяване на наказанието.
По предявения
граждански иск от св.Д.К.: непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да
са осъществени всички тези елементи от фактическия състав, за да е налице
непозволено увреждане. С оглед изложеното е налице противоправно деяние от
страна на подс.Г. - извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК и то виновно - при пряк умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди,
изразяващи се в две разкъсно-контузии рани на главата, осем разкъсно-контузии рани на лицето,
кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето,
кръвонасядане на лигавицата на горната устна, открито счупване на носни кости, кръвонасядане на дясна ушна мида и в областта зад дясната ушна мида,
сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика,
кръвонасядане и охлузвания на шията,
охлузвания по лявото рамо, охлузвания по ляв лакът,
охлузвания на втори пръст на дясната ръка, с което му е причинил временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, като получените увреждания се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. При определяне размера
на гражданската отговорност на подсъдимия Г. съдът във всички случаи основно
изхожда от уврежданията в областта на лицето и главата на гражданския ищец – от
показанията на майка му в с.з. се установява, че до деня на деликта същият не е
имал никакви белези по лицето, но към настоящия момент има и то с тенденция до
края на живота си да има белези около дясната буза и в областта на дясната
вежда. Установеното увреждане е от такова естество, че създава дискомфорт – в
различните измерения - на св.К.. При преценка на размера на гражданския иск
съдът изхожда и от изтърпените до момента болки, страдания и душевни страдания,
вкл.и това, че пострадалият е отишъл временно да живее в Турция с цел да се
отърси от преживяното. Друго измерение на дискомфорта е това, че и пострадалият
и подс.Г. имат общи познати, пред които първият ще се чувства унизен от факта
на нанесения му побой – ”след случая избягва да излиза от къщи, срамува се от
момичетата, стои пред компютъра и затова го изпратих в Турция” - показанията на
св.Рашид в с.з. Съдът не констатира нито една проява на поведението на
пострадалия, с която същият е допринесъл за настъпването на вредите. Поради
това съдът намира, че гражданският иск е доказан по своето основание. Предвид гореизложеното, безспорно със своето
виновно поведение подсъдимият Г. е причинил на гражданския ищец неимуществени
вреди, които следва да репарира. Предвид правилата на деликтната отговорност и
справедливостта и като взе предвид изложените съображения, както и нанесените
телесни увреждания, съдът оценява неимуществените вреди в размер на 7 000 лв. (седем
хиляди лева), която сума подсъдимият Г. следва да заплати на пострадалия за
претърпените от него страдания. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва, тъй като такава е претендирана от гражданския ищец. Поради
това предявеният граждански иск в
останалата си част до пълния предявен размер от 10 000 лева спрямо подс.Г.
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: