№ 240
гр. Шумен, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200269 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21 – 0869 – 003635/16.12.2021г. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179
ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. КР. З., ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Излага, че не е съгласен с направените фактически
констатации. Счита, че няма вина за настъпилото ПТП. В съдебно заседание, редовно
призован се явява лично и с процесуален представител – адв. Св. Б. от ШАК.
Процесуалният представител на АНО изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение серия
№3635 съставен на 23.11.2021г. срещу жалбоподателя за това, че на 20.11.2021г. около
19.10 часа в гр.Шумен по бул. „Ришки проход“, в посока ул. „Шуменска комуна“ при
управление на л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, при предприемане на маневра за
навлизане в съседна лява пътна лента не се убедил, че пътя е свободен и блъска странично
движещият се попътно в нея л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с което става причина за ПТП.
Актосъставителят приел, че с действията си жалбоподателят виновно е нарушил чл.25 ал.1
от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.СТ. КР. СТ. се установява, че същият е
съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е
очевидец на ПТП. С колегата си – св.ИВ. ПЛ. СТ. били изпратени от ОДЧ при ОДМВР-
Шумен на на бул. „Ришки проход“ в гр.Шумен, във връзка с получен сигнал за възникнало
ПТП между л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, управляван от жалбоподателя Д. КР. З. и
л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР, управляван от св.В. Й. К.. При изясняване
на причините довели до настъпване на ПТП контролните органи установили, че двата
автомобила се движели по бул.“Ришки проход“ в посока ул. „Шуменска комуна“ в две
съседни пътни ленти като л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, управляван от жалбоподателя
Д. КР. З. се движел в дясната, а л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР, управляван
1
от св.В. Й. К. в лявата пътна лента. В момент, в който двата автомобила били изравнени
между тях възникнало съприкосновение, в следствие на което двата автомобила били
охлузени. След оглед на автомобилите, полицейските служители констатирали видими
материални щети по двата автомобила, а именно - автомобилът на жалбоподателя / л.а.
“Ауди А4“ / бил простърган по дължината на предната и задната леви врати, а на
автомобила на св. К. /л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“/ имало щети по преден десен калник и
дясно огледало. Съпоставили двата автомобила, при което установили, че разположението
на щети по двата автомобила, съответствали да са получени при странично
съприкосновение между тях. При проведеният разговор с двамата водачи, всеки от тях
твърдял, че вина за ПТП имал другият водач, поради навлизане в съседна пътна лента. Тъй
като в този момент не можело да се установи чия е вината за ПТП на двамата водачи били
връчени призовки за явяване в сектор ПП при ОДМВР – Шумен на 23.11.2021г., за да могат
да бъдат прегледани разположени в пътния участък камери. При преглед на същите
контролните органи не уставили запис на ПТП и тъй като не могли да установят по вина на
кой водач е настъпило ПТП и на двамата били съставени АУАН за нарушение на чл.25 ал.1
от ЗДвП, съответно издадени две НП. Бил съставен и протокол за ПТП и схема на
произшествието, който протокол бил подписан и от двамата участници в ПТП. По
отношение на механизма на настъпване в протокола е отразено, че двамата участници при
предприемане на маневра за навлизане в съседна лява и дясна пътна лента не са се убедили,
че пътя е свободен и се блъскат странично. В законоустановения 3-дневен срок жалб. З. не е
депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт, административно-
наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. КР. З.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа
експертиза причината за настъпване на ПТП е , че водачът на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с
рег. № Н 1571 ВР /св.В. Й. К./ е насочил и навлязъл косо с автомобила в дясната пътна
лента за движение, по която в този момент се движел жалбоподателя като предния десен
калник на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ е влязъл в съприкосновение с предна лява врата на
л.а. “Ауди А4“, а дясното странично огледало на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ е влязло в
съприкосновение със задната лява врата на л.а. “Ауди А4“ .
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
доказателства, както и заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
безспорно установено от фактическа страна, че на визираната в АУАН и в НП дата е
възникнало ПТП в посочения пътен участък между л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ,
управляван от жалбоподателя Д. КР. З. и л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР,
управляван от св.В. Й. К.. Жалбоподателят има качеството на водач на МПС, който е
участник в ПТП. Самият жалбоподател не отрича, че на посочените дата, време и място е
управлявал автомобила. Спорно се явява обстоятелството какъв е механизма на настъпване
на ПТП и по чия вида – на един от двамата водачи или по вина и на двамата.
Разпитани в съдебно заседание св.В. Й. К. и съпругът й св. ЕМ. Ч. К. отричат л.а.
„Мерцедес Е 200 ЦДИ“ да е навлизал в дясната пътна лента, според тях автомобилът на
жалбоподателя навлязъл в тяхната пътна лента. При преценка показанията на тези свидетели
съдът съобрази обстоятелството, че има индиция за тяхната заинтересованост. Св. В. Й. К. е
другият участник в ПТП, св.Е.К. е нейния съпруг, поради което показанията им следва да
бъдат преценявани, съпоставайки ги с останалите събрани по делото доказателства. От
заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа
експертиза, поддържано от вещото лице и прието от съда, изготвено на база обективни
данни /местоположението на отразените в протокола за ПТП видими щети по двата
автомобила и изготвения снимков материал от контролните органи/ се установява, че
причината за настъпване на ПТП е, че водачът на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н
1571 ВР - св.В. Й. К., е насочила и навлязла косо с автомобила в дясната пътна лента за
движение, от което следва безспорният извод, че ПТП е настъпило единствено по вина на
св.В. Й. К.. Показанията на св. В. К. и св.Е.К. се опровергават от заключението на вещото
2
лице, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, поради което показанията на
свидетелите в тази част съдът не кредитира като достоверни.
Видно от показанията на актосъставителя св. С.К. С. АУАН са били съставени и на
двамата участника в ПТП, не защото при извършената проверка било констатирано, че и
двамата водачи с поведението си са станали причина за настъпване на ПТП, а защото не
можело да се установи кой от двамата е предприел маневра за навлизане в съседна пътна
лента в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, което е недопустимо. За да бъде ангажирана
отговорността на лице за извършено нарушението следва да се установи има ли
осъществено административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като
нарушител и дали това лице го е извършило виновно. Тези обстоятелства следва да се
изяснят и докажат по несъмнен начин, съгласно чл.53 ал.1 от ЗАНН, а не да се предполагат.
Не може да се ангажира административнонаказателна отговорност на база предположения
или поради обстоятелството, че не може с категоричност да се установи дали ПТП е
възникнало поради виновно поведение на двамата водачи или на един от тях, съответно на
кой от двамата. При наличието на спорна фактическа обстановка при настъпване на ПТП е
следвало обстоятелствено да се изложи защо се ангажира виновността на конкретно лице за
това. В хода на административно – наказателното производство не е изяснена
действителната фактическа обстановка. Не изясняването всестранно и пълно на
фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя.Във връзка с това,
съдът констатира и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, който изисква административно-
наказващия орган да събере доказателства относно основните факти от значение за издаване
на НП, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава
на вмененото му нарушение и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5
от ЗДвП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното: Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл.38 ал.1 т.1 - т.3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
За да упражни последният това свое право следва да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл.38 ал.1т.1 - т.3 от ЗА. Конкретният случай по делото е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Доколкото
упълномощения от жалбоподателят адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съдът следва да му определи
възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, поради което размерът
на минималното възнаграждение е 300 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент. Съгласно представеният списък на разноските процесуалният представител на
жалбоподателя претендира определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 и 200 лева на основание чл.7
ал.9 от Наредба №1. На адв. Б. следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
размер на 300 лева на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1.
По отношение претендираното възнаграждение в размер на 200 лева на основание
чл.7 ал.9 от Наредба №1, съдът намира следното: Цитираната от пълномощника на
3
жалбоподателя разпоредба на чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 се отнася за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела и настоящият състав намира, че
е неприложима в настоящото административнонаказателно дело. Тази разпоредба има
приложение при договаряне възнаграждението с упълномощителя, но не задължава съдът да
се съобразява с нея, независимо от обстоятелството, че правната помощ е предоставена по
реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, който препраща към Наредба №1.
Разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която се явява специална за административнонаказателните дела,
препраща единствено към ал.2 на чл.7 от наредбата при определяне на възнаграждението,
но не и към ал.9 на същата разпоредба.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21 – 0869 – 003635/16.12.2021г. на Началник
сектор ПП към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2, във
вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. КР. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на адвокат С.В. Б. от ШАК с адв.
№********** адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в
размер на 300 лева /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4