№ 64
гр. Разград, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Цветалина М. Дочева
като разгледа докладваното от Цветалина М. Дочева Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500044 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,
представляван от управителя Я.Янакиев, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане
№ 33/12.01.2022г., постановено по ч.гр.д. №17/2022г. на РС-Исперих, с което е отхвърлено
подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника К.З.Р. по договор за паричен заем №3775263 и договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и Файненшъл България ЕООД за претендираните в
заявлението суми:главница, договорно възнаграждение/лихва/, възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/, разходи и такси за пизвънсъдебно събиране и
обезщетение за забава Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и
необосновано. Счита, че не са налице предпоставките на чл.411 ал.2 ГПК т.2 и т.3 ГПК.
Липсата на посочване на дата на договора за потребителски кредит и на договора за
поръчителство не води до нищожност поради противоречието със закона, а е налице
технически пропуск. В чл.22 ЗПК изрично са изброени реквизитите и условията, които водят
до нищожност на договора за потребитеулски кредит, като липсата на дата не е от тях. От
приложения по делото погасителен път е видно, че договор за кредит №3775263 е от дата
21.02.2020г. Жалбоподателя намира за неоснователен довода на съда, че липсата на дата на
договора води до невъзможност съда да прецени дали е налице неизпълнение, какви лихви
се дължат и откога.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните
1
съображения: Производството по ч.гр.д. № 17/2022г. на Районен съд-Исперих е образувано
по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К.З.Р. за
следните суми: 406,14лв. главница по договор за паричен заем; 29,14лв. договорна лихва за
периода 25.03.20г.-22.08.20г., 238,72лв. възнаграждение по гаранционна сделка, 9лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 56,91лв. мораторна лихва за
периода 23.08.20г. до 21.12.2021г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение № 1
от 01.06.2021г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
02.03.2020г., сключен с предходния кредитор – цедент "Файненшъл България“ЕООД, който
от своя страна е придобил това качество вследствие на поръчителство, след изплащане на
задълженията на длъжника към „Изи асет мениджмънт“АД и встъпване в правата на
последния. За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваните части, районният
съд е приел, че липсата на дата на договора за потребителски кредит и на договора за
поръчителство са нищожни, поради противоречието на закона, което изискване е такова за
наличието на форма на договора.
От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че в договор за
паричен заем №3775263 и в договор за поръчителство липсва посочване на датата, на която
същите са сключени. По делото е приложен погасителен план по договора кредит, от който
може да се установи валидна дата на сключването му, тъй като е подписан от двете страни.
Съдът приема, че договор за паричен заем №3775263 е сключен на дата 21.02.2020г., като
падежът на първата погасителна вноска е 25.03.20г. В договора за паричен заем е посочена
заемната сума-500лв., вида на вноските-месечна, техния брой-6, датите на всяко
плащане/падеж/, фиксиран ГЛП-40%, ГПР 47.33% и общия размер на дължимите плащания
559.92лв.С клаузата на чл.4 от договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от
сключването му да представи на заемодателя едно от три обезпечения: две физически лица –
поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. С оглед договорните клаузи най-късно на същата дата
21.02.2020г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство № 3775263, с който е
изпълнена третата хипотеза на задължението за обезпечение на заема. Договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен между заемателя Вълчева и „Файненшъл
България“ЕООД е за поемане на задължението за поръчителство е уговорено заемателят да
заплати възнаграждение в размер 358,08лв., платимо разсрочено на вноски от по 59,68лв.,
които ще се дължат на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем и ще се
изплащат по начините, уговорени в същия договор.
Анализирайки представените доказателства и възраженията в частната жалба, от правна
страна съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК,
заповедният съд има задължение да извърши служебна проверка дали искането в
заявлението не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
2
за това.
Основният мотив на съда, е нищожността на договора за кредит и на договора за
поръчителство, поради противоречието им със закона и с оглед установената липса на
форма на договорите.
Този довод не се споделя от въззивната инстанция. ЗПК е специален закон, който е
предвидил писмена форма за действителност на договора за потребителски кредит. В чл.11
ЗПК са изброени реквизитите, които следва да съдържа той, като не всички от изброените
влияят на неговата действителност. В чл.22 ДПК законодателят изчерпателно е изброил
реквизитите, които валидират договора, т.е. задължителните реквизити. Това са тези,
посочени в чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9. Само липсата на тези
реквизити може да доведе до недействителност на договора. Датата на сключване на
договора е посочена като реквизит в чл.11 ал.1 т.1 ЗПК и следователно не е задължителен
елемент от договора за потребителски кредит. Наличието, респ. липсата му не оказва
влияние на действителността на договора, нито го прави издаден в противоречие на закона.
Със заявлението по чл.410 ГПК се търси и възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, както и административни разноски. Проверката за наличието на
неравноправни клаузи в договора за паричен заем и на акцесорния такъв за предоставяне на
поръчителство между заявителя и длъжника, която въззивният съд също дължи, включва и
преценката за наличието на неравноправност на договорните клаузи. Проверката се
извършва на база представените по реда на чл.410 ал.3 ГПК писмени доказателства, в
случая договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство. При така
направените по-горе уточнения, съдът счита, че обжалваното разпореждане в частта, с която
е отказано издаването на заповед за изплъннеие относно претендираното възнаграждение по
гаранционна сделка и адм.разходи е постановено в съответствие с материалния закон.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в общ размер 358,08лв. на вноски от по 59.68лв.
на месец за периода на действие на договора за кредит, е неравноправна по смисъла на
чл.143 ал.1 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая е уговорено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника
или не, като размерът на възнаграждението е доста над 50% от главницата – предмет на
договора за паричен заем. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител,
поради което тази клауза е неравноправна. Ето защо, заявлението, с което се иска издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 238,72лв., представляваща частично неизплатено
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли и на
основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК.
3
Въззивната инстанция намира за неоснователна претенцията за издаване на заповед за
изпълнение относно претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на
9лв. В нормата на чл.10а ал.1 ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите за извънсъдебно събиране на
задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл.
по принудителен път. Нормата на чл.10а ал.2 ЗПК изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Разпореждането на районния
съд в тази част е правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №33/12.01.2022г. по ч.гр.д..№17/2022Г. по описа на РС-Исперих
само в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК202527341 против К.З.Р., ЕГН
********** от с.Китанчево, ул.Йорданка Николова №2 за сумата 406.14лв. главница, сумата
29.14лв. договорна лихва за периода 25.03.20г.-22.08.20г.,сумата мораторна лихва в размер
на 56.91лв. за периода 23.08.20г.-21.12.21г.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда-10.01.22г. до окончателното му изплащане, както и
заплатена държавна такса от 200лв. и юк.възнаграждение в минималния размер от 50лв.,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
Да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя Янислав
Янякиев, срещу длъжника К.З.Р., ЕГН ********** за главница от 406.14лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.01.2022г. до окончателното й
изплащане; договорно възнаграждение в размер 29,14лв. за периода 25.03.20г. – 22.08.20г.;
лихва за забава в размер 56,91лв. за периода 23.08.20г. – 21.12.21г., дължими по сключен
договор за паричен заем №3775263/21.02.2020г., сумата от 25лв. заплатена държавна такса и
сумата от 50лв. юк.възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №33/12.01.2022г. по ч.гр.д..№17/2022Г. по описа на РС-
Исперих в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против К.З.Р., ЕГН ********** от
с.Китанчево, ул.Йорданка Николова №2 за сумата 238.72лв. възнаграждение по гаранционна
сделка и сумата от 9лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5