|
гр. София, 30.12.2021г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА при секретаря: ЕЛЕОНОРА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр.д №10827/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение №81653 от 04.05.2020г., постановено по гр. д. № 24475/2019г. по описа на CPC-ГО, 42-ри състав, е уважен предявеният от ищеца И.Г.С. срещу РПК „И." Л.-София, конститутивен иск с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите, като е отменено решение по т.1 на ОС на РПК „И." Л.- София, проведено на 19.04.2019г., с което ищецът е изключен като член-кооператор. Със същото решение ответната кооперация е осъдена да плати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 80,00 лв., представляваща радържавна такса. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от РПК „И." Л.-София, в която са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при приемането на процесното решение на ОС е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на конкретно описание на нарушенията, допуснати от въззиваемия ищец, както и че е налице липса на позоваване на нарушени разпоредби на закона и устава, мотивирали изключването му като член-кооператор. Сочи се, че е неправилен изводът на СРС и за това, че решението на ОС от 05.07.2018г. не съдържало конкретни действия, които първоинстанционният ищец е бил длъжен да предприеме, поради което не могло да се направи преценка дали е изпълнено процесното решение на ОС, което има отношение досежно неизпълнението на последното. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Претендира разноски. |
|
Въззиваемият ищец - И.Г. С. в срок е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно по подробно изложени в писмения отговор съображения. Не претендира разноски във въззивното производство. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното: Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на CPC, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното; Между страните не се спори, че ищецът е имал качеството на член-кооператор в ответната кооперация, което членствено правоотношение е прекратено с решение на ОС от 19.04j2019r., обективирано в протокол от заседание на общо събрание на РПК „И." Л.-София от същата дата. В Протокол от заседание на ОС на РПК „И." Л.-София от 27.03.2018г., е обективирано решение на ОС, с което председателят на кооперацията се задължава , считано от 01.01.2018г., да направи всичко възможно да се осчетоводят в баланса на кооперацията описаните собствени имоти на кооперацията на територията на „Пазари- Запад", както и да сключи съответните договори за наем. Представен е и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 19.04.1999г., сключен между РПК „И."-София и „И. 21" АД. В Протокол от заседание на ОС на РПК „И." Л.-София от 05.07.2018г., е обективирано решение на ОС, с което член-кооператорът И.Г. С. е задължен в качеството му на изпълнителен директор на „"И. 21" АД да подпише необходимите документи за уреждане взаимоотношенията между кооперацията и |
|
търговското дружество относно имотите на „Руския пазар", като при неизпълнението на което ще бъде предложено изключването на последния като член-кооператор. В Протокол от заседание на Управителния съвет на РПК „И." Л.-София от 01.03.2019г., е обективирано решение на УС за свикване на ОС, насрочено за 19.04.2019г., с предложение за изключването на И.Г. С. като член- кооператор. В Протокол от заседание на ОС на РПК „И." Л.-София от 19.04.2019г., е обективирано решение на ОС на кооперацията, с което И.Г.С. е изключен като член-кооператор. От показанията на св. Благоева, които преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за последователни, логични и обективно дадедни и кредитира с доверие, се установява, че последната е наемател в обект в ж.к „Л."- Руския пазар, като първоначално договорът за наем, по който последната е страна, е бил сключван с РПК „И." Л.-София, а впоследствие- с дружеството „Виния", за което заплащала наемната цена на адрес: София, ж.к. „Л."-8, където се намирал и офисът на въззивника, като свидетелката излага твърдения, че и двете цитирани по-горе дружества са свързани с И.Г.С.. От показанията на свидетелката Д., които преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за последователни, логични и обективно дадедни и кредитира с доверие, се установява че развива търговска дейност в ж.к. „Л.", поради което наема търговски обект, сключвайки договор за наем първоначално с „И. 21" АД, а впоследствие- с „И. Р. " ЕООД- и двете свързани с И.С.. Понастоящем била страна по наемно правоотношение с „Р.С.", представлявано от Б.С., като Д. заплащала наемната цена по договора в ж.к. „Л." срещу 56-то училище. Твърди, че е получила оферта за договор за наем от РПК „И." за същия търговски обект, като не знае чия собственост е последният.: Искът по чл. 58 от ЗК по своята правна природа е конститутивен и правният интерес от водене на иск за отмяна решението на ОС произтича от качеството на ищеца на член - кооператор. Предявяването на иска се извършва в двуседмичен срок от деня на решението, ако член-кооператорът е участвал в заседанието на съответния орган, респективно в двуседмичен срок от узнаването за решението, но не по-дълго от 3 месеца от датата на вземане на решението- чл.58, ал.3-5 ЗК. В конкретния случай между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че искът е предявен в рамките на преклузивния двуседмичен срок, тъй като оспореното решение е взето на заседание на ОС на кооперацията на 19.04.2019г., на което въззиваемият е присъствал, а исковата молба е заведена в първоинстанционния съд на 02.05.2019г. Съгласно чл. 15, ал.4, т.12 ЗК ОС може да вземе решение за изключване на член- кооператор. Условията за изключване на член-кооператор са изредени в чл. 13, ал.1 ЗК- когато нарушава закона, устава или решенията на органите й. Съгласно ал.З на същия член предложеният за изключване член може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание. |
|
' По отношение оплакванията на въззивника за неправилно приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на СРС, че има допуснати нарушения при приемане на оспореното решение на ОС, изразяващи се в липсата на конкретно изброяване на действията, които И.Г.С. е бил задължен да извърши с решение на ОС от 05.07.2018г. В решението е посочено бланкетно: „да подпише необходимите документи за уреждане на взаимоотношенията между РПК „И." Л. -София и „И. 21" АД по повод на имотите на Руския пазар". От така приетото решение не може да се направи обоснован извод какви точно действия и какви документи конкретно следва да извърши/подпише въззиваемият, за да изпълни предписанията на ОС на кооперацията. Въззивникът в жалбата си правилно отчита, че решението на ОС от 05.07.2018г. не е обжалвано от адресата му и е влязло в сила, но последното се намира във функционална връзка с преценката за законосъобразност на процесното решение, с което се преценява, че член- кооператорът не е изпълнил вменените му задължения и вследствие на което е изключен. Не са посочени конкретни действия или бездействия, съответно какви нарушения на Закона за кооперациите и устава на кооперацията е извършил С., което лишава както член-кооператорът, така и съда от възможност за преценка на наложеното наказание. Това е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение, застъпено и в съдебна практика /напр. Решение №139/11.11.2013г., постановено по т.д. №301/2012г. по описа на ВКС, 1-во търговско отделение/. Следва да се отбележи, че до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства относно собствеността на посочените недвижими имоти, по отношение на които член- кооператорът е следвало да направи постъпления в насока на „уреждане на взаимоотношенията" между кооперацията и посоченото по-горе акционерно дружество. В представения договор за прехвърляне на търговско предприятие няма посочване на недвижими имоти, притежавани от РПК „И."-София към момента на прехвърлянето /1999г./, за да се направи категоричен извод относно правото на собственост на последните, най-малко с оглед възможността за придобиване на нови имоти от кооперацията в периода 1999г.-2019г. Наред с гореизложеното следва да се отбележи и обстоятелството, че ОС на кооперацията в решението си от 05.07.218г. задължава И.Г.С. в едномесечен срок да извърши горепосочените действия в качеството му на изпълнителен директор на „И. 21" АД. Именно последното прави гореописаното задължение неизпълнимо и лишено от предмет, доколкото на практика ОС на кооперацията не може да задължи свой член да действа в никакво друго качество, освен в качеството му на член-кооператор. Няма как въззиваемият да бъде задължен да действа като изпълнителен директор на акционерно дружество, защото това е равнозначно на задължаването за изпълняване на конкретно действие от самото дружество поради обстоятелството, че се касае за Ю/1.- „И. 21" АД, което не е член- кооператор. Така в т.2 от Т.Р. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за органите на съдебната власт указания относно правната природа на органното представителство като особен вид представителство, при което единственият начин за |
|
едно Ю/1 да волеобразува, волеизявява и участва в гражданския оборот е чрез органа си, натоварен с представителна функция, като в случая на акционерното дружество това е Съветът на директорите. И.С. в качеството си на изпълнителен директор на „И. 21" АД не е отделен правен субект, той действа като органен представител на акционерното дружество, което е равнозначно на участието на самото акционерно дружество. В конкретния случай няма как член-кооператор да бъде законосъобразно изключен от корпоративния състав на кооперацията за виновно неизпълнение на задължение, изначално лишено от възможност за изпълнение, поради задължаването на друг субект освен член-кооператора лично, който да дължи някаква форма на изпълнение. Само на това основание искът следва да се уважи, в какъвто смисъл е и възприетото в Решение №504 от 01.07.2004г., постановено по т.д. №749/2004г, на ВКС- ТК, и което разбиране се споделя от настоящия състав. В този аспект на мисли съдът не следва да коментира оплакването във въззивната жалба, че член-кооператорът е увредил кооперацията и не е работил в неин интерес чрез подписване на договори за наем и отдаването на конкретни имоти под наем на трети лица. Тук отново следва да се отбележи, а и с оглед представените договори за наем и снетите по делото свидетелски показания, че страна по тях са търговски дружества, представлявани от И.Г.С., а не последният в лично качество, поради което той отново е действал като органен представител, а не като член-кооператор. С оглед гореизложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди в неговата цялост като законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- да се отхвърли като неоснователна. Доколкото настоящият случай не попада в изключенията по чл. 280, ал.З ГПК, решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС. |
|
С оглед гореизложеното, Софийският градски съд, ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81653 от 04.05.2020г., постановено по гр.д. № 24475/2019г. по описа на CPC-ГО, 42-ри състав. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните. |
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |