МОТИВИ ПО
НОХД№417/2016г. по описа на ПОС.
Обвинението срещу Я.Р.М. е по по
чл. 199,ал.2,т.1,алт.2, вр.ал.1,т.4, вр.чл.198,ал.1,алт.1, вр.чл.129,ал.1,
вр.чл.29,ал.1,б.”А”, вр.чл.20,ал.2
от НК за това, че на 07.12.2015 г. в местност „Долни ливади” в землището на с.****,
обл. Плевен, при условието на опасен рецидив, в
съучастие с М.Р.П. ***, като съизвършители, отнели
чужди движими вещи – 1 бр.платнена чанта на стойност 1.50 лв;
1 бр.нож на стойност 2 лв., вещи на обща стойност 3.50 лв. от владението на Б.В.Н.
***, негова собственост, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила, изразена в нанесени удари с ръце, крака, дървена
бухалка върху Н., като грабежът е придружен с причиняване на комбинирана средна
телесна повреда на Н., изразяваща се в счупване на лява лакътна
кост над лява гривнена става, довело до трайно
затруднение движението на горен ляв крайник; фрактура на 6-10 ребра в ляво
гръдно от средна ключична към предна мишнична линия, фрактура на 10-12 ребра ляво да гръбначен
стълб, довело до трайно затруднение движението на снагата; контузия на долния
дял на левия бял дроб, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, от която на същата дата е последвала смъртта на Н..
Обвинението срещу М.Р.П. е по чл.199, ал.2, т.1,
алт.2, вр.чл.198,ал.1,алт.1, вр.чл.129,
ал.1, вр.чл.20,ал.2 НК за това, че На 07.12.2015 г. в
местност „Долни ливади” в землището на с.****, обл.
Плевен, в съучастие с Я.М. ***, като съизвършители,
отнели чужди движими вещи – 1 бр.платнена чанта на стойност 1.50 лв; 1 бр.нож на стойност 2 лв., вещи на обща стойност 3.50
лв. от владението на Б.В.Н. ***, негова собственост, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като употребили за това сила, изразена в нанесени удари с ръце,
крака, дървена бухалка върху Н., като грабежът е придружен с причиняване на
комбинирана средна телесна повреда на Н., изразяваща се в счупване на лява лакътна кост над лява гривнена
става, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник; фрактура
на 6-10 ребра в ляво гръдно от средна ключична към
предна мишнична линия, фрактура на 10-12 ребра ляво
да гръбначен стълб, довело до трайно затруднение движението на снагата;
контузия на долния дял на левия бял дроб, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, от което на същата дата е последвала смъртта на Н..
Представителят на ПОП поддържа обвинението така както
е повдигнато по отношение и на двамата подсъдими с искане да бъде наложено
наказание на Я.Р.М. и на М.Р.П. при превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Приет
е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от П.Б.Н.
срещу двамата подсъдими Я.Р.М. и М.Р.П. солидарно
за сумата от 100 000
лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието – 07.12.2015 година, ведно със законната лихва
и направените разноски.
Конституирана е в качеството на ГРАЖДАНСКИ
ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ пострадалата П.Б.Н..
Последната изразява становище чрез повереника си, че следва
да бъде постановена осъдителна присъда с максимално наказание за подсъдимите и
се уважи гражданския иск изцяло.
Подсъдимият Я.Р.М. не признава извършването на
деянието и иска да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия Я.Р.М. изразява становище, че деянието
не е доказано и следва да се постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият М.Р.П. не признава извършването на
деянието и иска да бъде оправдан.
Защитника на подсъдимия М.Р.П. изразява становище, че деянието
не е доказано и следва да се постанови оправдателна присъда.
Съдът, след
като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.Р.М.
е роден на *** ***, постоянен и настоящ адрес *** 14,български гражданин от
ромски произход, неженен, завършил първи клас, неграмотен, безработен, лоши
характеристични данни, осъждан :
По НОХД № 3143/2009 г., с присъда
№ 609/13.10.2010 г. на РС Плевен, в сила от 05.01.2011 г. е признат за
виновен в това, че на 04.06.09 г. в землището на с.****, обл.Плевен:
на осн.чл.195,ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 20,ал.2 НК,вр.
чл.54 НК го осъжда на 2 години лишаване от
свобода при първоначален общ режим в затвор; на осн.
чл. 68, ал.1 НК привежда в изпълнение наложеното наказание по НОХД 558/2007 г.
по описа на ПОС в размер на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим което да се
изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда в затвор.
ПРС с протоколно определение №150/02.02.11 г. по НЧД№231/11 г. определил на осн.
чл.25 ал.1,вр.чл.23,ал.1 НК едно общо наказание
измежду наказанията по НОХД 3038/09, 1594/09, 1579/09, 3143/09 в размер НА ДВЕ
години лишаване от свобода при строг режим в затвор. Размера на наказанието 2
г. с начало 18.12.11 г. е изтърпяно на 26.09.2013г. с помощта на 2 м. и 22 дни
от работа. От 02.10 г. до 18.12.11 г. е изтърпял на осн.
чл.68 от НК наказанието по НОХД 558/07. в размер на 2 години лишаване от свобода.
Подсъдимият М.Р.П.
е роден на *** ***, настоящ адрес:*** 1, постоянен адрес:*** 4, български
гражданин от ромски произход, незавършил
осми клас, неграмотен, неженен, безработен, лоши характеристични данни,
осъждан като непълнолетен.
Б.В.Н. ***, 59 г., живеел в наследствен дом на ул. „****”
7 заедно с брат си Н.Н. и племенника си Н.. Сам
отгледал дъщеря си. Живеел бедно, не получавал пенсия. В определени периоди от
време назад в годините бил безработен, в предходни години упражнявал професията
на овчар, бил разведен. Имал слабост към употреба на алкохол.По характер бил
тих, не се оплаквал, живеел с ограничени парични средства, не е имал заеми, не
е имал пререкания или конфликти с граждани. След продължителна безработица,
започнал работа като частен платен козар в селото от месец септември 2015 г.
Животните пасял по съглашение с други лица от селото, не носел тояга, водел със
себе си малко куче, носел през рамото си торба с малко храна и нож с размери около 20 см.
Животните изкарвал сутрин от кошара край селото и ги пасял в землището на
селото, връщал ги към 16 ч. обратно в кошарата. На 07.12.2015 г. след 10 ч. Б.Н.
откарал чужди животни до кошарата, където намерил другия пастир Ю.М.П.. П.
помолил Н. да излезе вместо него със стадото, тъй като в този ден имал друга
важна работа. Н. извел стадото и бил забелязан да го пасе в района на бившето
трудово поделение от краваря Р.М.В. от с.с.
На 07.12.2015 г. преди обяд Я.П.Я. /назоваван Я. *** тръгнал от дома си в
селото с ползвания от него л.а. Ауди „80 „B 4, рег. № **** към
местен магазин. Пред него намерил познатите му М.Р.П. /назоваван Я. на Р. или Я. „****”/, Я.Р.М. /назоваван Я. на Р./ и Р.Я.А.. Я., М. и А. имали близки родствени
връзки. П. казал на висок глас на Я., че знаел в полето кози, щял да ги покаже.
Предложил да отидат всички с колата за да вземат 2-3. П. възнамерявал заедно с М.
да ги хванат за да ги продадат, понеже двамата имал пазар за тях. Всички били
съгласни. Станало обяд, Я. ***. От пред в МПС седнал и пътя му показвал П., а А.
и М. седели на задната седалка. Преди село **** в ляво от пътя, след панелна
ограда на бивше предприятие, се намирало затревено поле. Навътре от пътя на
около 20 метра и върху коларски път стоял Б.Н., около когото пасели козите. При
вида на човека и стадото, П. казал на водача Я. да спре и да го чака на
асфалтовия път. Казал, че ще отиде при козаря да поиска огънче
за цигарата си, за да може да прогони козите надолу. Той извикал и с него
тръгнал М.. Без да е споменавал предварително или да е искал съгласие, П. взел
от купето в колата, от предната седалка бухалка на Я. от дърво, дълга към
метър, стандартно дебела. П. и М. тръгнали в ляво от колата, към козаря. Нищо
не пречело на видимостта на Я. и А.. Я. се сетил, че този човек е виждал със
стадото извън ****, преди няколко дни. Тогава Я. шофирал към селото си, а в
колата возел П. и М.. При вида на козаря П. казал, че този имал кози, можели да
му дойдат. Я. не се съгласил и отминали.
Към момента на приближаване на козаря от М. и П., Я. и
А. излезли от колата за да гледат какво ще стане. Очевидците виждали П. и М. в гърбовете.
В дясно бил П., до него в ляво се движел М.. Козаря бил с лице към пътя и идващите, гледал ги.
Приближавайки го в близост, П. застанал точно срещу него. Тримата нещо си
говорели на висок глас, но не се чувало и не се разбирало. П. нанесъл на козаря
2-3 удара с дървената бухалка в областта на главата, при което той паднал на
земята, на тревата. М. ритнал 2-3 пъти с крака козаря, ритнал и кучето му. П.
взел от падналия и държал в ръка чантата, която била на тялото на козаря. В
чантата бил ножа. П. и М. побягнали по посока към река Вит. При вида на
станалото, А. се уплашил и казал на Я. да бягат в селото. Я. успял да види, че
падналия човек се движи върху земята, въртял си тялото. Двамата се върнали в с.****
с МПС, А. слязъл около дома си, Я. отишъл да паркира колата пред своя дом. Те
се намерили и решили да пресрещнат другите двама, като отишли около дигата на
река Вит. Видели П. и М., които пресичали реката, били мокри. Я. преценил, че
торбата и бухалката са изхвърлени някъде. Запитал П. какво е имало в торбата, а
той му казал – нищо, предупредил за този случай да не се говори. П. се
преоблякъл в къщи и заминал някъде. На другия ден А. разбрал от П., че козаря е
починал.
Малко след 13 ч. Х.Ц.С. *** тръгнал с велосипеда си да лови риба по посока
с.****, на място отстоящо от дома му на около 10 – 15
минути път. На ливада непосредствено извън село ****, видял на около 50 крачки
от шосето, върху коларски път да лежи тялото на Б.Н.. Н. махал с едната ръка,
около него пасели козите. В 16 ч. С. си тръгнал обратно. На същото място видял
отново тялото на козаря, но то вече не мърдало. Стадото прибрал на здрачаване Ю.П.,
защото срещнал С., който му казал за местоположението. Ю.П. е бил на същото
място, но не видял тялото на Н. по причина намалената видимост. Поради
тъмнината не видял и племенника му Н., който по указание на баща си ходил да
търси в землището Н.. На 08.12.15 г. сутринта С. разказал на И.В.И. и Г.Р.
какво е видял предния ден. Двамата на същото указано място намерили трупа на Б.Н..
Уведомили компетентните органи чрез националния телефон 112.
Служителите на МВР са установили, че ръцете на Н. са
били в поза като за защита на главата и лицето; по лицето е имал видими следи
от насилие, наличие на кръв, отоци. В последствие Я. и А. разказали пред
оперативни работници от ОД МВР Плевен какво се е случило, кой е нанесъл и по
какъв механизъм побой на козаря/виж показанията на св.Б.М./.
В следствие на нанесения побой от П. с дървена бухалка
/част от дървен кол/ и ритането от М., на Б.Н. е била причинена комбинирана
средна телесна повреда изразена в причиняване на: - счупване на лява лакътна кост над лява гривнена
става, довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник; -
фрактура на 6 – 10 ребра в ляво гръдно
от средна ключична към предна мишнична
линия, фрактура на 10 – 12 ребра в ляво да гръбначен стълб, довела до трайно
затруднение движението на снагата; - контузия на долния дял на левия бял дроб,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. В
следствие побоя, Н. бил приведен в безпомощно състояние – такова в каквото той
сам не можел да се грижи за себе си. Поради ниските външни температури и
състоянието в което бил приведен, е настъпило преохлаждане
на тялото му. Преохлаждането е причина за настъпилата
смърт.
Горната фактическа обстановка се установява от
следните гласни, писмени доказателства и доказателствени
средства: свидетелските показания на:
П.Б.Н., И.В.И., Х.Ц.С., Н.В.Н., Р.М.В., К.И.
***, Ю.М.П., Б.Г.П., Т.В.А.,***, К.М.Х., В.В.А., Р.Я.А.,
Я.П.Я., Б.Й.М., заключенията на вещите
лица: доц.д-р П.И.Л., кмд, д-р Д.П.Д., д-р П.Д.Д.,
психолог А.Г.А., д-р А.А.А., Е.И.Г., Ц.Л.П., Б.П.Ш. ***Проген”ООД, веществените
доказателства: хартиен плик
съдържащ 4 бр. тампони с клетъчен материал от устни кухини; 10 бр. хартиени
пликове, съдържащи изрезки от нокти от ръце на 5 лица; суха трупна кръв, както
и писмените доказателства по делото: Протокол за оглед на
местопроизшествие на л.4-7 от том I на досъдебното производство; Протокол за оглед на
труп от 08.12.2015 г. на л.18-21 от том I на досъдебното производство; Протокол за
претърсване от 09.12.2015 г. на л.37-40 от том I на досъдебното производство; Протокол за претърсване и изземване от
09.12.2015 г. на л.48-50 от том I
на досъдебното производство; Справка за съдимост за Я.Р.М. на л.85-91 от том I на досъдебното
производство; Справка за съдимост по отношение на М.Р.П. на л.94-96 от том I на досъдебното
производство; Талон за изпращане на проби за химическо изследване за съдържание
на алкохол по иззети материали от починалия Б.Н. на л.10 от том ІІ на
досъдебното производство; Приемо-предавателен
протокол на л.99 от том ІІ на досъдебното производство; Протокол за оглед на
веществени доказателства на л.106-108 от том ІІ на досъдебното производство;
Характеристична справка по отношение на Я.Р.М. на л.1 от том ІІІ на досъдебното
производство; Характеристична справка по отношение на М.Р.П. на л.2 от том ІІІ
на досъдебното производство; Характеристична справка по отношене
на М.Р.П. на л.3 от том ІІІ на досъдебното производство; Характеристична
справка за Я.Р.М. на л.4 от том ІІІ на досъдебното производство; Характеристика
по отношение на Б.Н. на л.5 от том ІІІ на досъдебното производство;
Удостоверение за наследници на л.12 от том ІІІ на досъдебното производство;
препис извлечение от Акт за смърт на л.13 от том ІІІ на досъдебното
производство; Удостоверение от Служба по вписванията към Агенция по вписванията
на л.15 от том ІІІ на досъдебното производство; Удостоверение от Служба по
вписванията към Агенция по вписванията на л.16 от том ІІІ на досъдебното
производство; Справка от Национален институт по метрология и хидрология –
Филиал – гр. Плевен към БАН на л.18 от том ІІІ на досъдебното производство;
писмо от РЗОК на л.21 от том ІІІ на досъдебното производство с приложение към
него; Протокол за доброволно предаване на л.25 от том ІІІ на досъдебното
производство; Протокол за доброволно предаване на л.26 от том ІІІ на
досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.27 от том ІІІ
на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.28 от том
ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.29-30 от
том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.31
от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на
л.32 от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване
на л.33-34 от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за изземване на
образци за сравнителни изследвания на л.35 от том ІІІ на досъдебното
производство; Протокол за изземване на образци за сравнителни изследвания на
л.36 от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за изземване на образци
за сравнителни изследвания на л.37 от том ІІІ на досъдебното производство;
Протокол за изземване на образци за сравнителни изследвания на л.38 от том ІІІ
на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.39 от том
ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.40 от
том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на л.41
от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване на
л.42 от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно предаване
на л.43 от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за доброволно
предаване на л.44 от том ІІІ на досъдебното производство; Протокол за
доброволно предаване на л.45 от том ІІІ на досъдебното производство; Медицинска
справка на л.68 от том ІІІ на досъдебното производство с приложения към нея;
Протокол за освидетелстване на л.72 от том ІІІ на досъдебното производство;
разписка на л.100 от том ІІІ на досъдебното производство; разписка на л.101 от
том ІІІ на досъдебното производство; разписка на л.102 от том ІІІ на
досъдебното производство; разписка на л.103 от том ІІІ на досъдебното
производство; разписка на л.104 от том ІІІ на досъдебното производство;
разписка на л.105 от том ІІІ на досъдебното производство; разписка на л.106 от
том ІІІ на досъдебното производство; разписка на л.107 от том ІІІ на
досъдебното производство; разписка на л.108 от том ІІІ на досъдебното
производство; разписка на л.109 от том ІІІ на досъдебното производство;
разписка на л.110 от том ІІІ на досъдебното производство.
От изготвените по делото съдебномедицинска експертиза и две допълнителни тройни съдебно
медицински експертизи е видно, че на Б.Н. са били причинени следните увреждания
– осем счупени ребра в лявата гръдна
половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията; контузия на долния дял на ляв бял дроб;
счупена лява лакътна кост над гривнената
става; три разкъсно контузни
рани, охлузвания кръвонасядане с оток на лицето; разкъсно – контузни ранички по лигавицата на устните; масивни кръвонасядания в дълбочина на меките черепни обвивки с
отлепване на кожата от подлежащите кости – деколман;
охлузване в лявата част на шията и подлежащи кръвонасядания
в дълбочина на меките тъкани; кръвонасядане на голяма
площ и дълбочина на лява ръка, гръдния кош, долните крайници. Всички увреждания
са пожизнени, причинени са от тъпи травми, в кратък времеви интервал. Вероятно
разположението нападател – пострадал е било лице в лице, допуска се пострадалия
да е бил на земята с гръб към нея.
Кръвонасяданията в областта на гръдния кош в ляво са линейни и са причинени с тесен
удължен твърд предмет. Счупването на ребрата е възможно да се причини с
такъв предмет, но и чрез ритане с крака. Фрактурата на лява лакътна
кост е от типа „защитна” и може да се получи при предпазване
от удар с предмет с ръката. Счупването
е причинено от удар с дървен предмет. Деколманът
в областта на главата е резултат от тъпа травма причинена от предмет действал с
тангенциална сила и посока спрямо повърхността. Причинен е от описаната бухалка, парче дърво. Контузията на бял
дроб е причинен от разместването на счупените ребра. Охлузванията на шията с
подлежащи кръвонасядания в дълбочина може да са
причинени от хващане или стискане с ръка. Характерът на нараняванията и уврежданията
води до извод за приложена значителна сила при причиняването им. Счупването на
лява лакътна кост в областта на китката е довело до
трайно затруднени движението на ляв горен крайник; фрактурите на ребрата е
довела до трайно затруднение движението на снагата; контузията на белия дроб е
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; останалите
описани травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
Установено е
съдържание на алкохол в кръвта на Н. 2.3%о, сочеща горна граница на
средно алкохолно опиване. Алкохолът е фактор благоприятстващ настъпването на
смъртта от преохлаждане, която в конкретната
обстановка е допускана да настъпи и без неговото наличие. Н. е доведен до
състояние в което сам не е могъл да си окаже помощ, респ. на него не му е била
оказана такава, като му е била причинена комбинирана средна телесна повреда. В
следствие на преохлаждането от ниските температури е
настъпила неговата смърт.
По делото са били извършени две комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи на М. и П..
Експертите са установили, че освидетелстваните П. и М. са психично здрави
личности - нисък вариант на нормална личностова
разновидност. Липсват данни за наличие на умствена недоразвитост, краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 3 НК. Липсват
данни да са страдали от психично заболяване или разстройство по време на
извършване на деянието; липсват данни за обсъждане наличие у двамата на
физиологичен афект. Освидетелстваните от психиатрична и психологична гледна
точка са със запазени способности правилно да възприемат фактите имащи значение
за делото и да дават достоверни показания за тях. Двамата са психично здрави и
способни да участват в съдебното производство.
По досъдебното производство е изготвена съдебно стоково икономическа експертиза,
видно от която стойността на платнена чанта е 1.50 лв.; на ножка
- 2 лв. или общо стойност на вещите на Н. е 3 лева и 50 ст.
Възражението
от страна на Я.Р.М. и защитника му се свеждат до следното:
1. Показанията на свидетелите Р.Я.А. и Я.П.Я. от
досъдебното производство са опорочени защото не е спазен чл.223 ал.2 от НПК
защото не е осигурена възможност на обвиняемия и неговия защитник да участват в
разпита на тези свидетели;
2. Показанията на Р.Я.А. и Я.П.Я. от досъдебното
производство не са достоверни защото са дадени под натиск от органите на
полицията, както твърдят самите свидетели;
3. Не са налице доказателства, които несъмнено да
установяват обвинението;
4. Покрай мястото, където е намерен пострадалия
минават коли, камиони, каруци и е оживено, което едва ли дава възможност да се
извърши такова тежко престъпление;
5. Налице е противоречие в показанията на свидетелите
относно цвета на якето на пострадалия-синьо яке или
зелено белезникаво сако;
6. Въпреки усилията на
полицията не са открити средствата и предметите на престъплението. Няма
веществени доказателства, свързващи подсъдимите с престъплението.;
7. Свидетелите Н., И., С., Ю. П., В.А.,
М. имат качеството на косвени свидетели.
Изводът относно дадено фактическо положение по делото трябва да бъде
единствено възможния в този случай. Показанията на косвените свидетели в
настоящото съдебно производство не навеждат, че тези подсъдими са извършители.
Възражението
от страна на М.Р.П. и защитника му се свеждат до следното:
Не са налице преки доказателства за извършеното деяние
и не са налице въобще доказателства в тази насока. Не е намерена бухалката, не
е намерена и ****, няма ДНК профили.
По
възраженията на Я.Р.М. и защитника му.
По първото
възражение относно нарушението на чл.223 ал.2 от НПК е необходимо да се има
предвид, че към момента на провеждане на разпита на свидетелите Р.Я.А. и Я.П.Я.
пред съдия подсъдимите на са били привлечени в качеството на обвиняеми по
досъдебното производство. Разпитите са проведени на същата дата, но преди
привличането на обвиняемите. В този смисъл няма как да се приеме, че е нарушена
разпоредбата на чл.223 ал.2 от НПК.
По второто
възражение на Я.Р.М. и защитника му.
И това възражение не може да бъде споделено от
настоящия съдебен състав по следните съображения:
1. И двамата свидетели Р.Я.А. и Я.П.Я. не твърдят, че
някой им е обяснявал какво да говорят пред съдията, което означава, че
показанията са изцяло плод на техните впечатления;
2. Показанията и на двамата свидетели са достатъчно
подробни и включващи факти, които няма как да ги е знаел друг освен тях и
подсъдимите;
3. Видно е от протокола за разпит и
поведението на свидетелите, че те и двамата са с твърде нисък интелектуален
потенциал, който не би им позволил да запомнят и възпроизведат толкова факти/ако
се твърди, че някой им ги е довел до знанието/,
ако не са ги възприели непосредствено;
4. Показанията и на двамата свидетели са аналогични,
което сочи за това, че пресъздават това което са видели. Има несъществени
различия. Въобще има почти пълно съвпадение в описанието на двамата свидетели
на начина на извършване на деянието. Разбира се има и различия, които са
несъществени и обясними с факта, че различни хора свидетелстват и гледните
точки са различни. По основните факти, обаче има пълно единство – че двамата
подсъдими са се приближили към пострадалия, че са влезли в конфликт, че са му
нанесли удари, че единия е носел бухалката, че са избягали след това в посока
р.Вит. Използването на бухалката съвпада с находките на медицинската експертиза
– счупване на лява лакетна кост, линейни кръвонасядания в областта на гръдния кош.
5. Показанията и на двамата свидетели пасват на
фактите по извършване на деянието. Например това, че са били четиримата с автомобила,
вземането на бухалката, приближаването до пострадалия, наличието на кучето/за
което сочат и другите свидетели по делото/,
нанасянето на удари с крака и бухалка, което отговаря на становището на
съдебно-медицинската експертиза за механизма на нараняванията, бягството от
мястото в посока р.Вит и т.н.
6. В показанията си пред съда свидетеля Р.Я.А. отрича
това, което е казал пред съдия с аргумента, че се е страхувал че ще бъде бит/“Казах
го за да спася бойта“/. Посочва, че всичко казано
пред съдията го е измислил, без някой да му е казвал какво да говори/ „Казах
го, зарад бойта“/.
Поведението на този свидетел пред настоящия състав повече от очевидно е
повлияно след разпита му пред съдия. В тази насока съвсем логично е обяснението
на св.М., че отричането е резултат от заплахи от страна на единия подсъдим. Това
е посочено от самия А. пред св.М..
Горното дава основание да се приеме, че показанията на
тези двама свидетели на досъдебното производство са достоверни. Съвсем в унисон
с ниския им интелект и двамата свидетели явно под нечие въздействие или от
страх/предизвикан от ситуацията, че са свидетели срещу лица от тяхното
обкръжение и евентуално получени заплахи/ още в
началото на разпита пред настоящия състав започват с изявления за
недостоверност на казаното преди това пред друг състав на съда.
По третото възражение, което е свързано пряко с първите две е
необходимо да се посочи, че всъщност по делото са налице преки доказателства за
извършеното деяние и от двамата подсъдими. Както е известно преките
доказателства, поради това, че установяват непосредствено извършването на
деянието могат да бъдат игнорирани по делото единствено от гледна точка на
достоверността на източника им. В случая във връзка с първите две възражения се
посочи защо се приема, че показанията и на двамата свидетели, дадени на
досъдебното производство са напълно достоверни. Освен преките доказателства са
налице и косвени, съдържащи се в показанията на св.Т.А./относно сбирката на
другите/, В.А./включени чрез прочитане в доказателствения
материал/, К.М.Х. /включени чрез прочитане в доказателствения
материал/. Съответствието на данните от гласните доказателства с обективно
установените факти - мястото на деянието и нараняванията на пострадалия водят
до категоричния извод за авторството на деянието.
По четвъртото възражение. Това възражение не може да се приеме,
защото въобще мястото не може да се приеме за оживено. Освен това деянието се е
развило бързо и едва ли от разстояние може да се определи какво точно се
случва, ако съответния наблюдател не е наясно за какво подсъдимите са при
пострадалия. Освен това е логично подсъдимите да са действали в подходящ
момент, а не да чакат някой да ги види и тогава да започнат. Възражението е
неоснователно.
По петото възражение. Това възражение не може да се приеме като
опровергаващо обвинителната теза на прокурора или игнориращо показанията на
свидетелите. Все пак описанието на облеклото на определено лице изисква с нещо
то да е направило съществено впечатление. Тук не става въпрос за противоречия,
а за нюанси в показанията, които са напълно нормални, предвид естествените различия
във възприятията на различните свидетели.
По шестото
възражение.
Вярно е, че не са открити средствата и предметите на престъплението и
няма веществени доказателства, свързващи подсъдимите с престъплението. Това
твърдение е основателно, но не води до различни изводи относно авторството на
деянието. Напълно нормално е да не бъдат открити една изхвърлена от подсъдимите
торба някъде/както се сочи в показанията на св.очевидци/ и бухалка толкова
денонощия след деянието. Действително няма и веществени доказателства, които да
свързват подсъдимите с престъплението. И това, обаче не е в противоречие с
обвинителната теза. Наличието на веществени доказателства е една възможност от
цялата палитра на способите/разпит, експертиза, оглед, претърсване,
изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални
разузнавателни средства/ и средствата/ гласни, веществени и писмени/ за доказване по НПК и липсата на част от тях не
може да води до извод за недоказаност. Освен това от свидетелските показания на
Я. и А. се установяват както въпросната бухалка, така и отнетата торба на
пострадалия. Възражението е неоснователно.
По седмото възражение.
Това възражение би било съвсем точно ако по делото има
единствено косвени и производни доказателства. В случая, обаче логиката на
доказване е различна защото има преки доказателства в показанията не на един, а
на двама свидетели и то напълно кореспондиращи както помежду си, така и на
обективно установените факти по делото/както се посочи по-горе/.
По
възраженията на М.Р.П. и защитника му.
Възражението на защитата на този подсъдим изцяло
съвпада с част от възраженията на защитата на другия подсъдим. Всъщност това
възражение беше изцяло разгледано във връзка с предходните.
На фона на
горното се налагат два основни извода:
1. Всички възражения на защитниците на подсъдимите са
неоснователни;
2. Деянието и на двамата подсъдими е доказано от
фактическа страна несъмнено с установените удари върху пострадалия, установените
увреждания във формата на средни телесни повреди и факта на смъртта на
пострадалия.
Основен момент при изясняване на всяко деяние е
наличието на причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат/при
резултатните престъпления/. В случая става
въпрос за съставно престъпление, при което основните моменти са свързани с
упражнено насилие и отнемане на вещи. Относно насилието от приетата фактическа
обстановка е видно, че подсъдимите в съучастие са нанесли удари с дървена
бухалка върху пострадалия и след падането му на земята са му нанесени удари с
крака. Силата на ударите и в единия и в другия случай очевидно е достатъчно
силна, за да се приеме умисъл за нанасяне на средна телесна повреда. Счупени са
осем ребра и е счупена лява лакътна кост над лява гривнена става и са причинени и други увреждания. Само счупванията сочат за умисъла за нанасяне на телесна
повреда.
Относно настъпилата смърт е необходимо да се посочи,
че тя не е единствено в следствие на нанесените телесни увреждания, а е
резултат от съчетание на комплекс от фактори, описани в съдебномедицинските
експертизи. Смъртта е настъпила в резултата на преохлаждане
и употребения алкохол, но несъмнено е налице причинно следствена връзка между
причинената средна телесна повреда и настъпилата смърт. В тази насока тройната
съдебномедицинска експертиза е ясна и посочва директно наличието на
причинно-следствената връзка.
На следващо място безспорно се установява общност на
умисъла при причиняване на телесната повреда защото подсъдимите са действали
заедно при нанасяне на уврежданията.
Относно умисъла за противозаконно отнемане е
необходимо да се подчертае, че той се установява както от показанията на св. Я. и А., от които става
ясно защо подсъдимите са се насочили към пострадалия/да отнемат кози/, така и от факта, че
подсъдимите отнемат овчарската му торба.
На фона на горното деянието и на двамата подсъдими е
доказано по несъмнен начин, както от фактическа, така и от правна страна.
Подсъдимият Я.Р.М. е реализирал състава на чл. 199, ал.2, т.1, алт.2, вр. ал.1, т.4, вр.чл.198,
ал.1,алт.1, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.
29, ал.1, б.”а”,вр. чл. 20, ал.2 НК. Описаните предишни
осъждания на този подсъдим квалифицират деянието във връзка и с чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК. При това деяние
предвиденото наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови
и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. При
индивидуализацията на наказанието настоящия състав взема предвид следните
смекчаващи вината обстоятелства: деянието е в сравнително най-лекия вариант,
предвиден в чл.199 ал.2 от НК – причинена средна телесна повреда, от която е
настъпила смърт; настъпването на смъртта не е непосредствено причинено само от
телесната повреда, а от комплекс от
фактори, включващи употребения алкохол и ниските температури, довели до преохлаждане; деецът е в млада възраст. Тези факти сочат
към определяне на минималното предвидено в закона наказание, но са налице
отегчаващи вината обстоятелства, които изискват налагане на по-тежко наказание:
квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.1 т.4 от НК, което не се отчита при
определяне на наказанието при условията на чл.199 ал.2 от НК и задължително
следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство; второто отегчаващо
вината обстоятелство е наличието на осъждане извън, квалифициращото деянието
като такова при опасен рецидив. При наличие на тези отегчаващи вината
обстоятелства съдът приема, че наказанието лишаване от свобода следва да е в
размер на 17 години. Наказанието конфискация не може да бъде наложено в аспекта
на чл.45 ал.1 от НК, който гласи: „Конфискация не се постановява, ако виновният
не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.“
По делото няма данни за имущество на подсъдимия.
На основание чл.60 ал.1 вр.
чл.61т.2 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието в затвор от подсъдимия Я.Р.М..
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1 от НК следва да се приспадне
от наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на Я.Р.М. времето през
което подсъдимия е бил задържан, считано от 08.01.2016г.
Подсъдимият М.Р.П.
е реализирал състава на чл. 199,
ал.2, т.1, алт.2, вр.чл.198, ал.1,алт.1, вр.чл.129, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. При това деяние предвиденото наказание е лишаване от свобода от петнадесет
до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът
може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на
виновния. При индивидуализацията на наказанието настоящия състав взема предвид следните
смекчаващи вината обстоятелства: деянието е в сравнително най-лекия вариант,
предвиден в чл.199 ал.2 от НК – причинена средна телесна повреда, от която е
настъпила смърт; настъпването на смъртта не е непосредствено причинено само от
телесната повреда, а от комплекс от
фактори, включващи употребения алкохол и ниските температури, довели до преохлаждане; деецът е в млада възраст. При тези данни
следва да се наложи минималното предвидено в закона наказание – петнадесет години лишаване от свобода. Налице
е сравнително отегчаващо вината обстоятелство - две предишни осъждания, но те
са извършени от лицето като непълнолетен. При това положение съдебния състав
приема, че няма основание за определяне на по-висок размер на наказанието. Така
определеното наказание на М.Р.П. ще постигне целите на наказанието, като се има
предвид съвсем младата му възраст – 22 години. Наказанието конфискация не може
да бъде наложено в аспекта на чл.45 ал.1 от НК, който гласи: „Конфискация не се
постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде
предмет на това наказание.“ По делото няма данни за имущество на подсъдимия.
На основание чл.60 ал.1 вр.
чл.61т.2 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието в затвор от подсъдимия М.Р.П..
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1 от НК следва да се приспадне
от наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на М.Р.П. времето през което подсъдимия е бил задържан,
считано от 08.01.2016г.
На основание чл.111 ал.1 от НПК
веществените доказателства хартиен плик съдържащ 4 бр. тампони с клетъчен материал от устни кухини;
10 бр. хартиени пликове, съдържащи изрезки от нокти от ръце на 5 лица; суха
трупна кръв следва да бъдат унищожени/чрез изхвърляне на съответните за това
места/ поради, като вещи без стойност.
По
гражданския иск.
Разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД
задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи като
съгласно чл. 51, ал.1 ЗЗД се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. При определяне на размера на претендираното
от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди съдът се
съобрази с установения в чл. 52 ЗЗД
принцип за справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди като е предоставил на съда във всеки отделен случай да
прецени какъв е справедливия размер на това обезщетение. Съобразно установената
съдебна практика когато се претендира обезщетение при смърт следва да се вземат
предвид вида и степента на родствената близост между починалия и лицето, което
претендира обезщетение и действителните отношения помежду им. Ищцата е
единствена дъщеря на пострадалия – той за нея е най-близкия човек от гледна
точка на родствената връзка. Освен това от показанията на свидетелите се
установява, че тази най-близка родствена връзка е била такава и в
действителните отношения между ищцата и баща й. Те са поддържали съвсем близки
отношения и то почти ежедневно, като са се грижели един за друг до колкото
могат. Загубата по такъв начин на единствения най-близък роднина в случая е
причинила несъмнено мъки и страдания, които едва ли могат да отминат за кратък
срок. Точно обратното споменът за начина по който е загубила баща си ще оставя
мъка у пострадалата дълги години напред. В този смисъл настоящия състав приема,
че следва да осъди на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД Я.Р.М. и М.Р.П. да
заплатят солидарно на П.Б.Н. сумата от 100 000
лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието – 07.12.2015 година до окончателното
изплащане.
На основание чл.2 от ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) следва да бъдат осъдени Я.Р.М. и
М.Р.П. да заплатят по 2000лв държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Плевен.
На основание чл. 189 ал.3
от НПК следва да бъде осъден Я.Р.М. да заплати разноски по делото в размер на 5661,17лв по сметка на ОД на
МВР-Плевен и разноски по сметка на Окръжен съд Плевен в размер на 220лв, както
и разноски в полза на П.Б.Н. в размер на 100лв.
На основание чл. 189 ал.3
от НПК следва да бъде осъден М.Р.П. да заплати разноски по делото в размер на 5661,17лв лв
по сметка на ОД на МВР-Плевен и разноски по сметка на Окръжен съд Плевен в
размер на 220лв, както и разноски в полза на П.Б.Н. в размер на 100лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН:
/А.Григоров/ /Д.Симеонова/