РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. гр.Мадан, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100042 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р.,
обл.С., чрез пълномощника адв. М.В. М. против С.К.АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Ш., пл. О. , представлявано от Изпълнителния директор С. Т., чрез пълномонщика
адв. Х. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2344,13
лева, представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен със „С.К.“
АД, тъй като същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по Договор за потребителски кредит №
*** г. сключен със „С.К.“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит кредитодателят се задължавал
да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, а кредитополучателят се
задължавал да върне сумата от 1844,83 лева, съгласно условията на договора. Съгласно Договора
за потребителски кредит № **** г., ГПР по кредита бил в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също
на 36 %. Съгласно договора за кредит ищцата следвало да заплати сумата от 2344,13 лева
неустойка, която сума била недължима поради нищожност на неустоечната клауза поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Посочва, че поради
накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до
значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. Предвидената клауза била и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
Твърди, че клаузата от Договор за потребителски кредит № ***, според които се дължи неустойка
в размер на 2344,13 лева при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Твърди че неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Посочва, че било налице заобикаляне на
чл. 33, ал. 1 от ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че на 18.10.2021 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № ****, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв. Договорът бил сключен от разстояние,
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на
системата бил посочен в Общите условия уреждащи отношенията между С.К.АД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние наричани за
краткост ОУ., неразделна част от индивидуалните договори за кредит. По отношение на
оспорената неустоечна клауза намира, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и
събирана от дружеството, клаузата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство. Посочва, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая
е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. В случая неустойката
била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение,
изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в
зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение.
Ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора
срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на
Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като
същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да
открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Посочва, че размера на
договорената неустойка не следва да бъде включен при изчисляването на ГПР по кредита, защото
това не е разход по отпуснатият кредит, а договорнена неустойка, която се дължи във връзка с
неизпълнение от страна на ищцовата страна на едно поето от нея нефинансово задължение, а
именно да предостави обезпечение в предвидената в чл. 17 и сл. от Договора за потребителски
кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото за ищцата е налице правен интерес да установи със
сила на пресъдено нещо, че не дължи сумата от 2344,13 лева, представляваща неустойка по
Договор за потребителски кредит № **** г., с оглед въведените от ищцата оспорвания, че
неустоечната клауза в сключения между страните договор е недействителна, респ. че не е породила
валидни права и задължения, засягащи правната й сфера.
Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между Е. А. Б. и С. К. АД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№ **** г., по силата на който ответникът- кредитодател предоставил на ищцата-кредитополучател
сумата от 1200 лева, платима на 24 месечни вноски при ГПР посочен в договора от 42,58 % и
лихвен процент по кредита в размер от 36%. Уговорено е обезпечение, което следвало да бъде
предоставено от кредитополучателя в срок до 3 дни от сключване на договора, а именно поръчител
или банкова гаранция, които да отговарят на изискванията посочени в ОУ към договора и да бъдат
одобрени от кредитодателя. / чл. 17 от Договора/. Съобразно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят
трябва да отговаря на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:
минимален осигурителен доход в размер на 1500 лева, валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател – минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно
просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е
банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора; да
представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на
предоставянето й пред кредитора. Съобразно чл. 22, ал. 1 от ОУ банковата гаранция следва да
бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или
от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република
България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на
територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване
и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договора за креди в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.
Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да е най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска.
2
Съгласно чл. 46, ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си за
предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на
0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. От погасителния план към договора е видно, че общият размер на
начислената неустойка възлиза на 2 344,12 лева.
Ищецът въвежда възражение за нищожност на посочената по-горе клауза, с която за
заемополуателят е уредено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението му за предоставяне на обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 27,
ал. 1 от Договора, поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните
вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Въведените в договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума,
поради което същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, с оглед на което предявеният
иск е основателен. С оглед изложеното е безпредметно обсъждането на останалите въведени от
ищеца основания за недействителност на процесната неустоечна клауза.
По отношение на разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер от 93,77 лева. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна
правна помощ от адв. М.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер от 394,09 лева, което следва да бъде присъдено в
полза на процесуалния представител на ищеца. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.С. и С.К. АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. Ш.,
пл. О. , представлявано от Изпълнителния директор С. Т., че Е. А. Б. не дължи на С.К. АД сумата
от 2344,13 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за
потребителски кредит № **** г., поради нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА С.К. АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. О. ,
представлявано от Изпълнителния директор С. Т. да заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.С. сумата от 93,77 лева, представляваща разноски за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА С.К. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл. О. ,
3
представлявано от Изпълнителния директор С. Т. да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен
адрес: гр. П., бул. „П.“ № **** сумата от 394,09 лева адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 42/2022 г. по
описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4