Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. Сливница, 19. 03. 2021 г.

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

       

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 395 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ (респ. чл.226, ал.1 КЗ, отм. 01.01.2016 г.) от С.К.П. чрез пълномощника му адв. Й. от САК, срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ........със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. С. П.и К. Д. К., с който ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3 620 лева, представляваща размера на претърпените от ищеца в резултат на настъпило на 01.02.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 23.07.2014 г. ответното дружество е сключило договор за задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № …, валидна от 30.07.2014 г. до 30.07.2015 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ........ На 01.02.2015 г. около 7,30 ч. в района на 31-ви км. на ПП I-8 Калотина - София лекият автомобил, управляван от  А. И. С., навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което реализирал удар с насрещно движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 314“, с peг. № .......(който се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, тъй като в нея и в допълнителната молба от ищеца некоректно е посочен рег. номер на т.а). При така настъпилото ПТП на ищеца били приченени травматични увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на дясната слепоочна кост и контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на дясната ябълчна кост;многофрагментно счупване на горната челюст вдясно; контузия и охлузвания на лицето в областта около дясното око, охлузвания в областта на дясното рамо, контузия на гръдния кош; счупване на девето ребро вдясно. Ищецът бил откаран в безсъзнание и настанен в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в отделение по неврохирургия, където било проведено оперативно лечение. Дошъл в съзнание на петия ден от ПТП-то, изпитвал силни и постоянни болки и бил напълно неподвижен. Впоследствие бил преместен в отделение по лицево - челюстна хирургия, където претърпял операция на скулата и била поставена метална планка с винтове. Посочено е в исковата молба, че след изписването от болница ищецът продължил лечението си вкъщи и все още не се е възстановил напълно. С влязло в сила на 13.09.2018 г. решение по гр.д. № 15708/2015г. по описа на СГС (потвърдено с решение № 1988 от 08.07.2018г. на САС по гр.д.№ 4514/2017 г.) ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди  в размер на 80 000,00 лв. като част от общо дължими 200 000,00 лева. В резултат на причинените травми от описаното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицински консумативи.

Ето защо  моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 3 620 лева, представляваща размера на претърпените имуществени вреди в резултат на настъпилото на 01.02.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от предявянето на иска до окончателното изплащане, както и разноските по производството.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответното дружество чрез пълномощника си адв. А. от САК, е депозирало писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим, а по същество оспорва предявения иск по основание и размер като считга същия за неоснователен и недоказан. Ответното дружество заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като в исковата молба били въведени твърдения, че ищецът е завел иск за обезщетяване на неимуществените си вреди, който е уважен. Според ответникът ищецът е бил длъжен да предяви всички свои претенции с една искова молба, поради което пропускът да стори това е довел до недопустимост на последващ иск за вреди от същото ПТП. На следващо място, ответникът изтъква, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, иманентно включва в себе си и имуществените разходи в тази връзка, в това число и претендираните от ищеца. Поддържа, че точно защото не могат да бъдат остойностени всички разходи при телесни увреждания, законодателят и съдебната практика присъждат значително по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди, чиято цел е да компенсира ищеца както за болките и страданията, така и за разходите във връзка с тях.

По същество ответното дружество оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан и прекомерно завишен по размер. Твърди се в писмения отговор, че претендираната сума не е в причинна връзка с процесното ПТП и нейното заплащане не е било необходимо от страна на ищеца. Посочва, че претендираните разходи за „придружител“ са неясно посочени само в табличен вид и по никакъв начин не става ясна пряката им връзка с процесното ПТП. Заявява, че не е ясно основанието за направените разходи в претендирания размер от страна на ищеца за лечението му, след като то, с оглед спецификата на състоянието му на спешно такова, би следвало да е безплатно за него. При тези съображения ответното дружество моли искът да бъде оставен без уважение като неоснователен, и при условията на евентуалност – да не бъде уважаван в пълния претендиран размер. Претендира присъждането на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2015 г. около 7,30 ч. на ПП I-8 Калотина - София в района на 31-ви км. в близост до табелата за населено място „Община Божурище“ настъпил удар между   лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ......., управляван от  А. И. С., който навлязъл в лентата за насрещно движение, и насрещно движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 314“, с peг. № .......(чийто рег. номер, независимо от погрешното му посочване от ищеца в исковата и допълнителната молби, се установява от приложените по делото официални документи – протокол за ПТП, постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 03.09.2015 г. и протокол за оглед от 01.02.2015 г. и фотоалбум). При така настъпилото ПТП на ищеца, който бил пътник в лекия автомобил (което обстоятелство също се установява от приложените официални документи, а не както е отразено в исковата и допълнителната молба, че е управлявал товарния автомобил), били причинени следните травматични увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на дясната слепоочна кост и контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на дясната ябълчна кост; многофрагментно счупване на горната челюст вдясно; контузия и охлузвания на лицето в областта около дясното око, охлузвания в областта на дясното рамо, контузия на гръдния кош; счупване на девето ребро вдясно. След ПТП ищецът претърпял оперативно лечение в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, изразяващо се в операция на скулата като му била поставена метална планка с винтове. Във връзка с престоя в болничното заведение и оперативните индервенции ищецът направил разходи за потребителска такса, такса за придружител, лечение на фрактури на лицеви и челюстни кости, заплатил цана за CD и орбитална плака с  12 отвора, самонарезни винтове и мрежа за костна пластика.

 От представената по делото застрахователна полица № 02114001931556, валидна от 30.07.2014 г. до 30.07.2015 г. се установява, че на 23.07.2014 г. ответното дружество е сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ........

С влязло в сила на 13.09.2018 г. решение по гр.д. № 15708/2015г. по описа на СГС (потвърдено с решение № 1988 от 08.07.2018г. на САС по гр.д.№ 4514/2017 г.) ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди  в размер на 80 000,00 лв. като част от общо дължими 200 000,00 лева.

От представените по делото 5 броя фактури  се установява, че ищецът е заплатил сумата от 58,00 лева потребителска такса,  450,00 лева лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости, 12 лева цена на CD, 2 900,00 лева с ДДС общо за 1 бр. орбитална плака 12 отвора, 10 броя самонарезни винтове и 1 бр. мрежа за костна пластика, 200 лева за придружител при нужда.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че  от описаните услуги, лечение и медицински материали в представените по делото фактури, несвързани с претендираните разходи са „цена на CD – допълнително само по желание“ на стойност 12,00 лева и „придружител при нужда“ на стойност 200,00 лева. Същите не се задъжителни и не са свързани с лечението на ищеца. Вещото лице посочва, че медицински изследвания, медикаменти, услуги и др. подобни, които не са определени като задължителни съгласно нормативни актове, свързани с лечението, са вид счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели, тъй като се третират като такива, несвързани с възстановителното лечение на пациента. От описаните в представените по делото фактури разходи, свързани с проведеното лечение и медицински материали са тези по фактури с № **********/12.02.2015 г. за потребителска такса за 10 дни на стойност 58,00 лева (по 5,80 лева на ден), № **********/16.02.2015 г. за лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости на стойност 450,00 лева, № № **********/16.02.2015 г. за орбитална плака 12 отвора 900,00 лева с ДДС, 1 000 лева с ДДС за 10 броя самонарезни винтове, 1 000 лева с ДДС за 1 бр. мрежа за костна пластика. Общата стойност на разходите по тези фактури е в размер на 3 408, 00 лева.

В заключението на съдебно-медицинската експертиза е отразено, че в резултат на ПТП ищецът е получил тежка съчетана травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, счупване на дясната скулна/зигоматична/ кост и на десния максиларен синус, която травма е наложила оперативно лечение в стационарна обстановка. Уврежданията не са от естество да бъдат лекувани амбулаторно.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени доказателства: застрахователна полица за ЗЗ „ГО“ № 02114001931556, валидна от 30.07.2014 г. до 30.07.2015 г. И справка от база данни на информационен център към ГФ, констативен протокол за ПТП от 01.02.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 01.02.2015 г., постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 03.09.2015 г., история на заболяването, епикризи, експертни решения, образно изследване, амбулаторни листове, решение по гр.д. № 15708/2015г. по описа на СГС  и решение № 1988 от 08.07.2018г. по гр.д.№ 4514/2017 г. на САС, фактури,  заключението на съдебно счетоводната и съдебно медицинската експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадени.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта на отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ищецът извлича правата си от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между делинквента и ответното застрахователно дружество при действието на отменения Кодекс за застраховането, като ответника не твърди да е договарял с делинквента приложение на новия КЗ. Следователно предявените от ищеца преки искове намират правното си основание в разпоредбите на част четвърта на отменения КЗ, а именно чл. 226 от КЗ (отм.), възпроизведен понастоящем в чл. 432 от КЗ.

Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва по вина на водач, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. За механизма на реализираното ПТП, деликвента, характерът на причинените травматични увреждания и причинно – следвствената връзка между събитието и уврежданията, съдът възприема изцяло представените по делото официални документи - протокол за ПТП, постановление на прокурор при РП – гр. Сливница от 03.09.2015 г. и протокол за оглед от 01.02.2015 г. и фотоалбум, които са изготвени от длъжностни лица в рамките на техните служебни правомощия и формално отговарят на предвидения в закона процесуален ред, както и  решение по гр.д. № 15708/2015 г. по описа на СГС  и решение № 1988 от 08.07.2018 г. по гр.д.№ 4514/2017 г. на САС, с които ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 80 000,00 лв. като част от общо дължими 200 000,00 лева. Установено е също, че в резултат на произшествието ищецът получава описаните в исковата молба травматични увреждания. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл..429, ал.1, т.1 КЗ (чл.223, ал. 1 от КЗ (отм.),  застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач  имуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 КЗ (чл. 226 от КЗ (отм.) следва да бъде ангажирана, като предявените искове за имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Съдът намира, че от заключението на съдебномедицинската експертиза безспорно се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищеца е причинена тежка съчетана травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, счупване на дясната скулна/зигоматична/ кост и на десния максиларен синус, която травма е наложила оперативно лечение в стационарна обстановка. Вещото лице е категорично, че уврежданията не са от естество да бъдат лекувани амбулаторно.

Ето защо съдът счита, че във връзка с тежкото здравословно състояние на ищеца, вследствие на процесното ПТП, той е извършил разходи, за които са представени фактури и фискални касови бонове, заверени от страната, от които и съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът намира, че се установява разходването на следните средства от ищеца, свързани с проведеното лечение и медицински материали: 58,00 лева, представляващи потребителска такса за 10 дни на стойност (по 5,80 лева на ден), 450,00 лева за лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости, 900,00 лева с ДДС за орбитална плака с 12 отвора, 1 000 лева с ДДС за 10 броя самонарезни винтове, 1 000 лева с ДДС за 1 бр. мрежа за костна пластика. Общата стойност на разходите по тези фактури е в размер на 3 408, 00 лева, поради което съдът счита, че предявения иск в този размер е основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 620, 00 лева.

По така предявения пряк иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя (какъвто е настоящия случай) лихвите върху обезщетението за имуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) - от деня на увреждането (в настоящия случай ПТП - то е настъпило на 01.02.2015 г.).

Съдът констатира, че при предявяване на исковете ищецът не е внесъл необходимата държавна такса по производството, както и не е внасял депозити за експертизи.

Безпротиворечива е съдебната практика, че нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК поради невнасянето на дължимата държавна такса по иска не обуславя недопустимост на решението, поради задължението на съда да постанови събирането на държавната такса допълнително на основание чл. 77 ГПК. Съгласно определения на ВКС № 104/9.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., № 67/19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., № 222/18.04.2017 г. по ч. т. д. № 813/2017 г. и др. когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им.

С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден внесе по сметка на РС – гр. Сливница ДТ по настоящото производство в размер на 8,48 лева, и сумата от 30,36 лева за възнаграждения на вещи лица съобразно отхвърлената част от иска, а ответникът да внесе по сметка на РС – гр. Сливница останалата част от ДТ в размер на 136,32 лева и останалата част от възнагражденията на вещите лица в размер на 488,04 лева съобразно уважената част от иска.

Доколкото ищецът не е направил разноски по делото, в какъвто смисъл е и заявлението му в представения списък, такива не следва да му бъдат присъждани.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск, поради което ищецът следва да му заплати сумата от: 33, 97 лв. - адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

При тези съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ........със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. С. П.и К. Д. К., представлявано от адв.Т. от САК, да заплати на С.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Й. от САК, сумата от 3 408,00 (три хиляди четиристотин и осем) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 01.02.2015 г., реализирано от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ......., за който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № ……, валидна от 30.07.2014 г. до 30.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3 620,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ........със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. С. П.и К. Д. К. да заплати по сметка на РС – гр. Сливница  сумата от 136,32 лева, представляваща държавна такса и сумата от 488,04 лева, представляваща възнаграждения за вещи лица съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК С.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Й. от САК,  да заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница, сумата от 8,48 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса по производството и сумата от 30,36 лева за възнаграждения на вещи лица съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Й. от САК,  да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ........със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. С. П.и К. Д. К., представлявано от адв.Тодоров от САК, сумата от 33, 97 лв. - адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

Районен съдия: