Р Е
Ш Е Н
И Е
6863/5.11.2018г.
гр.София, 05.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение,
ІІ-А въззивен състав в публично
заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
П
РЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мая Дамянова
Мл.с. Неделина Симова
при секретаря
Румяна Григорова и
прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№10714/2018г. за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение от 18.05.2018г., постановено по гр.д. № 80100/2017г. от СРС, 158
с-в. е отхвърлен иска с правно
основание чл. 357 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено със Заповед № 23/11.10.2017 г. на изпълнителния директор
на „Л.С.“ ЕАД на Т.С.М., като на осн.чл. 78, ал. 8 ГПК Т.С.М. е осъден да
заплати на „Л.С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу постановеното решение на
СРС е постъпила въззивна жалба от Т.С.М.. Жалбоподателят счита, че
решението на СРС е неправилно, като
излага доводи, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на
преклузивния срок по чл.194 от КТ, предвид на това, че не е установено да е
ползвал през този срок отпуск, както и
че не е съответен на събраните по делото гласни доказателства извода на съда,
че ранното освобождаване на служители в края на работната им смяна, отдел
„Перонно обслужване“ не е разполагал с достатъчно дежурни служители, които да обслужват полетите по разписание.
Твърди, че дори да се приеме, че в случая има извършено нарушение на трудовата
дисциплина, то неговата тежест обосновава по-леко по степен наказание. Моли
съда да отмени обжалваното решение и постови друго, с което да уважи предявения
от него иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Л.С.“ ЕАД оспорва същата по
съображение за писмен отговор. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
СРС е сезиран с иск предявен от Т.С.М. срещу на „Л.С.“ ЕАД с
правно основание с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на наложеното
със заповед 23/11.10.2017 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
От
представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор се
установява, че ищеца е работил при ответника
по трудово правоотношение, като е
заемал длъжността „Диспечер рамково обслужване“ в Дирекция „Наземно обслужване“, отдел „Перонно
обслужване“, сектор „Багажи“.., с определена 12-часова продължителност на
работния ден.
От
представената длъжностна характеристика, с която е запознат ищеца, видно от
подписаната от същия декларация се установява, че длъжността ,Диспечер
транспортни средства/рампово обслужване“ функции сред които и да : организира,
ръководи, координира, контролира и отговаря за дейността на дежурната смяна по
товаренето и разтоварването на багажи, взема решения за безопасно, качествено и
в срок изпълнение на технологичния график, носи пълна отговорност за цялостната
дейност на дежурна смяна, отговаря за взетите решения и качеството на
извършената работа.
С писмо от 11.09.2017 г. на работодателя от
ищеца са поискани обяснения във връзка с информация, изложена в доклад 100-15672/09.08.2017
г. на И.М.и Докладна от 01.08.2017 г. на В.М..
В обяснение от 01.10.2017 г. ищецът
посочва, че е невярно отразяването в 6:30 Д.П.да му е поръчал екип за 7:10
часа. Разговарял е с Е.Г.в 6:55 часа, като последният е поискал да изпрати
човек с техника в 7:15 и след това двама с лента за натоварване в 7:30 часа.
Отразено е, че е пуснал хората, защото са си свършили работата и т.нар.
„надработки“ не им се заплаща. До края на работното време е разполагал с цяла
група за обслужване на полети и двама лентаджии. Наложена е практика полетите,
гранични за двете смени, да се обслужват от поемащите от следващата смяна.
Уведомил е Б.Д.и В.Т., работници от следващата смяна. Твърди да не е предварително
информиран за ВИП-полета и необходимостта от организация за обслужването му.
Със Заповед № 23/11.10.2017 г.на Изпълнителния
директор на „Л.С.“ ЕАД на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В заповедта е описано
дисциплинарното нарушение , а именно: В 6:55 ч. на 01.08.2017 г. рампагент Е.Г.е
уведомил ищеца за необходимостта от изпращане на служители за за натоварване на
полет SPAR10
-1 електрокар, 1 ремарке
и 1 багажна лента. Около 7:30 е установена липса на екип и служители на НСО,
заедно с екипажа на полета, натоварили същия. Освобождаването преди края на
смяната на по-голяма част от екипа е довело до това ищецът да не разполага с
хора за обслужване на полета. Работодателя е преценил, че посочените действия на ищеца съставляват
нарушение на трудовата дисциплина и в частност на т. 2, т. 3 и т. 4 от раздел
II на длъжностната характеристика, чл. 187, т. 3 КТ, и с оглед характера и
отговорността, изисквани за съответната длъжност, обстоятелствата около
извършване на нарушението и поведението на ответника, е преценено налагането на
наказание „предупреждение за уволнение“.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира за установено
следното: Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността и по допустимостта му , като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, като напълно споделя мотивите
на СРС и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл.194
от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им, които
срокове не текат през времето, когато работникът е в законоустановен отпуск или
стачка. Посочената разпоредба предвижда по императивен начин два срока за
налагане на дисциплинарни наказания и пропускането на който и да е от тях,
погасява дисциплинарната отговорност на работника. В настоящият случай
въззивната инстанция намира, че е правилен извода на първоинстанционния съд
досежно спазване от страна на работодателя на двумесечния срок от откриване на първото визирано в
атакуваната заповед дисциплинарно нарушение. Съществен елемент от
дисциплинарното производство е работодателят, преди налагане на дисциплинарното
наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, предвид разпоредбата на
чл.193 ал.1 от КТ. Това задължение на субектът на дисциплинарна власт се
свързва с възможността на работника или служителя да се защити срещу неправилно
уволнение, както и работодателят да прецени отношението на работника или
служителя към извършеното нарушение. Обясненията следва да бъдат дадени пред
субекта на дисциплинарна власт, който следва да ги поиска в рамките на
дисциплинарната процедура и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи,
че работодателят е изпълнил вменените му по смисъла на чл.193 от КТ задължения,
като е изискал от ищеца писмени обяснения по повод на дисциплинарните
нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание са били депозирани от
ищеца
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага. Това са задължителните реквизити на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава
правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави
невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която
съдът следва да извърши. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако
не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва
служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл.195 ал.1 от КТ
Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране
с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение,
посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на
извършването му. Когато мотивите са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта отговоря на изискванията начл.195 ал.1 от КТ в този е
смисъл е съдебната практика на ВКС - решение от 28.06.2010 г. по гр. д. №
94/2009 г. III г. о. на ВКС, решение от 17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г.
IIIг. о. на ВКС, решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. IV г. о. на
ВКС, решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. IV г. о. на ВКС и
решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о. ВКС, решение по гр.
д. № 278/2011 на IV г. о., ВКС./.
В случая, в атакуваната заповед
дисциплинарното наказание е индивидуализирано посредством съществените им
признаци. Посочено е кога е извършено, в
какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, както и моментът на
извършването му. При това положение съдът приема, че работодателят е спазил
разпоредбата на чл.195 от КТ. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установяване извършване на визираното от атакуваната заповед нарушение
на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да
прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви
обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и
личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. И само когато така
индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко,
работодателят може да наложи най-тежкото - дисциплинарно уволнение. При
определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1
от КТ работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези
обстоятелства с цялостното поведение на работника. Въззивният съд, като обсъди вида на нарушението, намира, че
наложеното на ищеца наказание " предупреждение за уволнение" е
съответно на тежестта на извършеното. Това нарушение само с оглед своята тежест
и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове
наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "предупреждение
за уволнение".
Предвид изложеното обжалваното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата с оглед изхода на спора
на осн.чл.78 ал.3, вр.ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноските по делото за
процесуално представителство пред въззивната инстанция –юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 18.05.2018г., постановено по гр.д. №
80100/2017г. от СРС, 158 с-в..
ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН ********** да заплати на „Л.С.“
ЕАД, ЕИК *******сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78
ал.3, вр.-ал.8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.