№ 44329
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110116529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу
ЛЮБ. ЯН. К..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 10.09.2020 г.,
сключен между ЛЮБ. ЯН. К. и [фирма], дружеството е поело задължение към ЛЮБ. ЯН. К.
да сключи договор за поръчителство с [фирма] за обезпечаване задълженията й по договор
за кредит, сключен с [фирма], срещу което длъжникът се е задължила да му заплати
възнаграждение в размер 175 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 43,75 лева, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. Като
разгледа този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът
придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност
на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни
последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на
неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява
неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и
подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки
са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства
на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна
конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно положение на едната
страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е
предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но
е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да
бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави.
Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
1
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В процесния случай между ЛЮБ. ЯН. К. и [фирма] е сключен договор за кредит в
размер на 500 лева, по силата на който ЛЮБ. ЯН. К. се е задължила да върне на дружеството
тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 537 лева, платими на 4
месечни погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено
допълнително парично задължение за ЛЮБ. ЯН. К. под формата на възнаграждение в
размер на 175 лева – тоест почти 1/3 от размера на кредита. Срещу получаването на това
възнаграждение [фирма] се е задължило да сключи договор за поръчителство с [фирма], по
силата на който евентуално да заплати дължимите от ЛЮБ. ЯН. К. суми по договора за
кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане същият разполага с
правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на
плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност на
престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във
вреда на ЛЮБ. ЯН. К. и води до неоснователно обогатяване на [фирма] за нейна сметка.
Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за
възнаграждение в полза на заявителя.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заявлението на [фирма]
за издаване на заповед за изпълнение срещу ЛЮБ. ЯН. К. следва да бъде отхвърлено в
частта за сумата 131,25 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 48 лева –
такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на
вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение
за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни
престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено
да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за
заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с
които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените
вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
[фирма] срещу ЛЮБ. ЯН. К. в частта за сумите 131,25 лева – възнаграждение за
предоставяне на поръчителство и 48 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължения.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3