№ 187
гр. Велико Търново , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500164 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Н. П. М., ЕГН **********, с адрес град
Д, ул.“Р.“ № ***, чрез пълномощник – адвокат ПГ, срещу Решение № 115/24.06.2020г. по
гр.дело № 2096/2019г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от М. против „Т“ ООД. С
обжалваното решение съдът е уважил частично исковата претенция, като е осъдил ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 89.50 лв. – платена на отпаднало основание, ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 18.11.2019г., до окончателното
изплащане и е отхвърлил предявения иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за разликата от 89.50 лв. до
претендираните 179 лв., като неоснователен. Със същото решение е присъдил разноските в
тежест на всяка от страните, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция, е неправилен и незаконосъобразен. Излага, че в него липсват мотиви за
неоснователност на предявения иск в отхвърлената му част. Посочва, че съдът не е
съобразил установения по делото факт на извършено частично плащане на сумата от 89.50
лв. в хода на производството, поради което неправилно е отхвърлил иска в тази част, като
неоснователен вместо поради извършеното плащане в хода на процеса. Счита и че това е
довело до неправилно разпределение на сторените по делото разноски. Прави искане за
отмяна на съдебния акт в обжалваната му част, като искът за сумата от 89.50 лв. бъде
отхвърлен поради извършено плащане от страна на ответника в хода на процеса.
1
Претендират се разноски за въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Н.Д., в която се излагат
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
подадената срещу него въззивна жалба е неоснователна. Претендират се разноски за
въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание не се явява въззивникът или негов
представител. Въззиваемата страна, представлявана от пълномощника си, поддържат
изразената в отговора на въззивната жалба позиция по спора, както и искането си за
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова
молба на Н. П. М. срещу „Т“ ООД, ЕИК ********* с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,
с която е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 179.00
лв., платена на отпаднало основание поради прекратяване на сключен договор за покупка на
кафемашина *** RI84***/11, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане. Изложени са твърдения за сключване на договор за покупка на
посочената стока между страните по делото чрез интернет сайт, като стоката била предадена
на купувача-ищец чрез куриер и съответно заплатена цената й в размер на 179 лв. Сочи се,
че след получаване на кафемашината ищецът установил, че същата не работи, поради което
се ползвал от правото си на отказ от стоката и върнал същата на ответника. Твърди се, че
договорът за покупко-продажба бил прекратен, поради което ищецът поискал връщане на
платената цена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, в който
признал факта на сключване с ищеца на договор за покупко-продажба на описаната в ИМ
стока и връщането й от купувача на продавача. Възраженията му срещу иска са свързани с
ползване на стоката извън действията, необходими за пробването й по смисъла на чл.55 ал.4
ЗЗП, наличието на основания за приложението на чл.57 т.5 ЗЗП относно ограниченията в
правото на отказ на купувача по сделката и липсата на установени нарушения от страна на
КЗП във връзка с извършената проверка по подадената от ищеца жалба до комисията.
С обжалваното решение районният съд е приел, че исковата претенция е доказана и
основателна за сумата от 89.50 лв. и за акцесорната претенция за законната лихва от датата
на подаване на ИМ до окончателното плащане, както и че половината от исковата сума е
била заплатена от ответника на ищеца, видно от представеното по делото платежно
нареждане на същата стойност от 13.12.2019г., поради което е съобразил извършеното
частично плащане и е отхвърлил иска в тази му част, като неоснователен. С решението
съдът е разпределил и разноските между страните, съобразно уважената, респ. отхвърлената
част от иска.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, водещи до неговата недопустимост.
2
Не са налице и пороци, обуславящи неговата неправилност. Противно на оплакването
в жалбата, съдът е изложил мотиви защо счита за неоснователен предявения иск в частта му
за сумата от 89.50 лв. и то е поради погасяване на тази част от вземането чрез плащане,
извършено от ответника скоро след подаване на ИМ и образуване на производството по
делото. Неправилно е това валидно и допустимо съдебно решение, което противоречи на
действителното правно положение или с други думи казано, когато е постановено в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата и е необосновано, каквото
настоящото решение не е. Искът подлежи на отхвърляне и в случаите, в които е недоказан и
тези, в които претендираното и установено от доказателствата вземане на ищеца бъде
погасено в хода на процеса чрез плащане /или поради давност/. В този случай основанието
за неговото отхвърляне би повлияло единствено върху отговорността на страните за
разноски.
В подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба е инкорпорирано
искане за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на насрещната
страна да заплати на ищеца всички сторени разноски в тяхната цялост, включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, и
съответно отхвърляне изцяло на искането на ответната страна за разноски по делото, с
твърдения, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и извършеното от него
частично плащане е настъпило в хода на образуваното вече производство. С определение №
1203/17.08.2020г. по гр.д. № 2096/2019г. Районен съд-Горна Оряховица се е произнесъл по
това искане за изменение на решението в частта за разноските, като го е отхвърлил. Срещу
този акт не е подавана частна жалба и той е добил законна сила, поради което не е предмет
на проверка пред настоящата инстанция.
По съображения от изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК, въззиваемата страна има право
на поисканите разноски. Действително направените от нея разноски са за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие и преводно нареждане, поради което въззивникът следва да
бъде осъден да й заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/24.06.2020г. по гр.дело № 2096/2019г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. П. М., ЕГН **********, с адрес град Д, ул.“Р.“ № *** да заплати на „Т“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С, *, бул.“М“ № ***,
направените от дружеството разноски във въззивното производство в размер на 300.00
/триста/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4