Присъда по дело №2002/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 92
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520202002
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 92
гр. Русе, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
СъдебниВИОЛЕТА КОСЕВА
заседатели:СТЕФАНОВА
НЕДКА СТАТЕВА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
и прокурора Радослав Димитров Батанов (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20214520202002 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ПЛ. Д. П., роден на 13.09.1981 г. в гр. Ветово, област
Русе, български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан
/реабилитиран/, не работи, с адрес: гр. Ветово, област Русе, ул. „Княз Борис“ № 13, с
ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.10.2019 г. в гр. Русе, като помагач, в
съучастие с неустановени лица – като извършители, едно от които се е представило за
длъжностно лице от състава на Министерството на вътрешните работи, които с цел да
набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили заблуждение у Йорданка
Василева Г. от гр. Русе – че провежда телефонен разговор с длъжностно лице от
системата на МВР – служител на Криминална полиция, и съдейства на полицейски
служители при провеждане на операция за залавяне на извършителите на престъпление
– измама, като я мотивирали да хвърли през терасата на жилището си, намиращо се в
гр. Русе, ул. „Люлин планина“ № 1, вх. 3, сумата от 36 600 лева, подпомогнал
неустановените лица като взел вещите, предмет на престъплението, след което им ги е
1
предал, и с това причинил имотна вреда на ПЛ. Ц. Г. в размер на 36 600 евро, с левова
равностойност 71 583 лева – големи размери, поради което на основание чл. 210, ал. 1,
т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 36 във вр. с чл. 54 от
НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета – от една година и шест
месеца на ЕДНА ГОДИНА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС общ режим за
изтърпяване на така определеното наказание.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата следното
приобщено по делото веществено доказателство: един брой мобилен телефон
„Самсунг“, модел „А6“, с фабричен № 356424090963853, с поставена 1 бр. СИМ карта
на „Теленор“ с № 89359050100106364889.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия ПЛ. Д. П. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР-Русе сумата в размер на 115.35 лева /сто и петнадесет лева и 35 стотинки/,
представляваща направени на досъдебна фаза разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия ПЛ. Д. П. /с
установена по-горе самоличност/ да заплати в полза на държавата по сметка на
Районна прокуратура - Русе сумата в размер на 495 лева /четиристотин деветдесет и
пет лева/, представляваща направени на досъдебна фаза разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в 15-
дневен срок от днес по отношение на РП-Русе, подсъдимия П.П. и адв. Е.Т., а по
отношение на частния обвинител П.Г. от връчването на присъдата.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2002/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият ПЛ. Д. П. е предаден на съд за това, че на 02.10.2019 г. в гр. Русе, като
помагач, в съучастие с неустановени лица – като извършители, едно от които се е
представило за длъжностно лице от състава на Министерството на вътрешните работи,
които с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили заблуждение у
Й.В. Г. от гр. Русе – че провежда телефонен разговор с длъжностно лице от системата
на МВР – служител на Криминална полиция, и съдейства на полицейски служители
при провеждане на операция за залавяне на извършителите на престъпление – измама,
като я мотивирали да хвърли през терасата на жилището си, намиращо се в гр. Русе, ул.
„Люлин планина“ № 1, вх. 3, сумата от 36 600 лева, подпомогнал неустановените лица
като взел вещите, предмет на престъплението, след което им ги е предал, и с това
причинил имотна вреда на ПЛ. Ц. Г. в размер на 36 600 евро, с левова равностойност
71 583 лева – големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл.
209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият е
признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласила да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от
НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 12.11.2021 г.
е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият П.
следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на година и шест месеца, като след прилагане на предвидената в чл.
373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК редукция същото се намали до размер
от една година. Представителят на обвинението счита, че така определеното наказание
следва да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Моли да се отнеми в
полза на държавата приобщения по делото като веществено доказателство мобилен
телефон „Самсунг“ и СИМ карта, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Подсъдимият П.П. се явява лично и с адв. Е.Т., в качеството му на упълномощен
защитник. В хода на пледоарията си адв. Т. акцентира на обстоятелствата, че
подсъдимият е предаден на съд за помагаческа дейност, както и че за дейността си
последният е получил сума в размер на 150 лева. Отчитайки посоченото, както и че
подсъдимият П. е неосъждан и с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства,
счита, че на последния следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“,
ориентирано към минимума, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването му се
отложи за един по-продължителен период. Подсъдимият П. се солидаризира с
изложеното от защитника му, като в последната си дума моли да бъде осъден условно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият ПЛ. Д. П., с ЕГН: **********, е роден на 13.09.1981 г. в гр.
Ветово, област Русе, български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан - реабилитиран.
В началото на месец октомври 2019 г., неустановени в хода на разследването
лица решили да си набавят парични средства, като извършват измами по отношение на
други лица от Република България. Те решили да извършат престъплението от
територията на Република Румъния, като ползват СИМ карти с абонатни номера на
румънски мобилни оператори, предоставящи обществени електронни съобщителни
мрежи и услуги.
В изпълнение на решението си извършителите на престъплението,
самоличността на които не била установена в хода на разследването, се установили в
гр. Букурещ в Република Румъния. Те се снабдили по неустановен начин с мобилен
телефон с IMEI 35798003481258, който ползвали със СИМ карта с абонатен
№40722811759 и мобилен телефон с IMEI 35551701835327, който ползвали със СИМ
карта с абонатен №40738257142. И двете СИМ карти били на румънския мобилен
оператор „Vodafone Romania“ S.A. и били с предплатена услуга, поради което не били
регистрирани данни за собственика им. Лицата решили да се обаждят на произволен
абонатен номер на стационарен телефон в Република България и да възбуждят
заблуждение у „жертвата“ си, че се обажда полицейски служител и иска съдействие за
залавянето на престъпници извършващи „телефонни“ измами.
На 02.10.2019 г., около 18:49 ч., в изпълнение на взетото от тях решение,
неустановено в хода на разследването лице се обадило от мобилния телефон с IMEI
35798003481258, като ползвал СИМ карта с абонатен №40722811759, на тел.
+35982858561, в гр. Русе, Република България. Този абонатен номер се ползвал от
свидетелката Й.В. Г., която живеела в апартамент намиращ се в гр. Русе, ул. „Люлин
планина“ №1, бл. „Родопи“, вх.З, ет.7. Освен този номер тя ползвала и мобилен
телефон с абонатен номер ++359*********. Неустановено лице разговаряло със
свидетелката |Й. Г., като се представило за полицейски служител от Криминална
полиция. Той я въвел в заблуждение, че трябва да съдействат на полицията за
залавянето на извършители на престъпление. Попитал я дали има деца и къде се
намират в момента, като свидетелката |Й. Г. му обяснила. Накарал я да му каже къде
живее, както и да изключи мобилният си телефон. Уведомил я, че ще бъде потърсена от
лица с престъпни намерения, които ще се обадят по телефона и ще се опитат да я
измамят. Лицето представило се за полицейски служител поискало от свидетелката |Й.
Г. след провеждане на този разговор да му се обади, като дало телефон за връзка.
След приключване на този разговор, друго неустановено лице се обадило на тел.
+35982858561 и провело разговор със свидетелката |Й. Г., като се представило за
доктор и заявило, че трябва да заплати 50000 лв. След това започнало да отправя
заплахи към нея и прекратило разговора. Свидетелката |Й. Г. се притеснила и се
обадила на дадения ѝ телефон, на който разговаряла отново с първото лице. Същият я
уверил, че престъпниците ще бъдат заловени, но за целта е необходимо да ги забави, за
да могат полицаите да се организират. Попитал я какви пари има в дома си. Уверил я,
че е разговарял с дъщеря ѝ, която му била казала, че има пари. Свидетелката |Й. Г.
съхранявала в дома си сумата от 36600 евро, които били собственост на дъщеря ѝ ПЛ.
Ц. Г.. Тя казала на лицето с неустановена самоличност, че разполага с тази сума пари.
2
Малко след това друго лице отново се обадило на стационарния телефон на
свидетелката |Й. Г. и я заплашило, че ще дойдат и ще я убият, ако не даде исканите от
него пари.
Същевременно, тъй като извършителите на престъплението се намирали в гр.
Букурещ, Румъния, им трябвало лице в Република България, което да вземе парите,
предмет на престъплението. По този повод, успоредно с провеждане на разговорите
със свидетелката |Й. Г., неустановените лица се свързали с подсъдимия ПЛ. Д. П.,
когото познавали от преди. Подсъдимият П. живеел в гр. Ветово и в този период от
време ползвал мобилен телефон със СИМ карта с абонатен № **********.
Неустановените лица поискали от него да отиде до гр. Русе на адреса на свидетелката |
Й. Г., който му посочили, за да вземе пакет с пари, като за услугата се уговорили да му
заплатят сумата от 150 лева. Подсъдимият П. разбрал, че неустановените в хода на
разследването лица извършват измама, както и че парите които трябва да вземе са
предмет на престъплението. Независимо от това той се съгласил да отиде до гр. Русе и
да вземе парите. Тъй като не разполагал с автомобил, той разговарял със свидетеля А.
Христов А., който се съгласил да го закара до гр. Русе. Около 20:00 ч. на 02.10.2019 г.
те тръгнали с лек автомобил „Опел“ с рег. №Р 3012 КМ от гр. Ветово за гр. Русе.
Същевременно лицето представящо се за полицейски служител отново се
обадило на свидетелката |Й. Г. и ѝ обяснило, че трябва да извади парите и да ги постави
в хладилник, за да не бъдат намерени от престъпниците. Свидетелката |Й. Г. силно се
притеснила и уплашила от създадената ситуация и се подчинила на нарежданията на
лицето представящо се за полицейски служител. Тя извадила сумата от 36600 евро и ги
поставила във фризера на хладилника си, след което отново се върнала на телефона.
След това лицето, представящо се за полицейски служител, я разпитало колко тераси
има апартамента и как са разположени, след което накарало свидетелката |Й. Г. да
вземе парите и да ги хвърли през терасата на жилището си. Тя се подчинила и около
21:40 ч. на същата дата хвърлила парите, които били поставени в пластмасова розова
чанта, през терасата на жилището си. Междувременно подсъдимият П. бил стигнал до
жилището на свидетелката |Й. Г.. Той видял как тя изхвърля пакет през терасата си,
взел го и се отдалечил от мястото, след което се качил в автомобила на свидетелят А. и
двамата потеглили за гр. Ветово. Неустановено в хода на разследването лице наредило
на подсъдимия П. да остави чантата с парите до табелата за край на гр. Русе, намираща
се на изхода на града в посока гр. Варна. Подсъдимият П. казал на свидетеля А. да спре
на разклона на пътя до магазин „Джьмбо“, след което слязъл от него, взел от чантата
сумата от 100 евро, а останалите пари оставил до табелата за край на гр. Русе.
Лицето представящо се за полицейски служител продължило да разговаря със
свидетелката |Й. Г., като и казало, че са заловили измамниците, както и че ще бъде
възнаградена за действията си. Казал , че ще върнат парите, когато приключи
делото срещу тях. Около 22:10 ч. те приключили разговора. През нощта свидетелката |
Й. Г. се усъмнила, че е била измамена и разказала за случилото се на внука си. По този
повод било образувано настоящото наказателно производство.
На 10.01.2020 г. било извършено претърсване в жилището ползвано от
подсъдимия П., по време на което бил намерен и иззет мобилен телефон марка
„Самсунг“ с IMEI 356424/*********/3.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно
техническа експертиза е виден фабричния номер на иззетия мобилен телефон, както и
записаното в паметта му съдържание на входяща и изходяща кореспонденция и
3
текстови съобщения, както и съответната СИМ карта.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по
съдържание и насоченост показания на свидетелите |Й. Г., П.Г., А. А., Д.В., А.Л. както
и от приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за
претърсване и изземване, заключение по съдебно-техническа експертиза, Решения на
Районен съд – Русе, справки от мобилни оператори, Европейска заповед за
разследване, справки, писма, справка за съдимост, автобиография и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, както и веществени
доказатества – мобилен телефон „Смасунг“, модел „А6“, с фабр. № 356424090963853, с
поставена СИМ карта на „Теленор“ с № 893590050100106364889.
Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от
НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на
принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без
да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи и във
взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в цялост. Доказателствени
източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че ПЛ. Д. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 210, ал. 1,
т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
От обективна страна на 02.10.2019 г. в гр. Русе, като помагач, в съучастие с
неустановени лица – като извършители, едно от които се е представило за длъжностно
лице от състава на Министерството на вътрешните работи, които с цел да набавят за
себе си и за другиго имотна облага, възбудили заблуждение у Й.В. Г. от гр. Русе – че
провежда телефонен разговор с длъжностно лице от системата на МВР – служител на
Криминална полиция, и съдейства на полицейски служители при провеждане на
операция за залавяне на извършителите на престъпление – измама, като я мотивирали
да хвърли през терасата на жилището си, намиращо се в гр. Русе, ул. „Люлин планина“
№ 1, вх. 3, сумата от 36 600 лева, подсъдимият П.П. подпомогнал неустановените лица
като взел вещите, предмет на престъплението, след което им ги е предал, и с това
причинил имотна вреда на ПЛ. Ц. Г. в размер на 36 600 евро, с левова равностойност
71 583 лева – големи размери.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право за
разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение.
Касае се за довършен състав на престъплението, в което подсъдимият е действал
4
като помагач, тъй като в резултат на извършения акт на имуществено разпореждане от
страна на свидетелката |Й. Г. в патримониума на собственика на предадената парична
сума – ПЛ. Ц. Г., е настъпила имотна вреда в размер на 36600 евро, с левова
равностойност 71 583 лева. Посочената имотна вреда се намира в пряка причинно-
следствена връзка от формираната и поддържаната неправилна представа относно
факти от обективната действителност, а именно, че разговаря с длъжностно лице от
Министреството на вътрешните работи и с лице, извършващо спрямо нея опит за
измама, както и че чрез действията си ще помогне на полицията за залавянето на лица,
извършващи престъпление – измами по телефона, въз основа на които свидетелката Г.
е извършила имуществено разпореждане и е настъпил съставомерният престъпен
резултат на деянието.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия с действие, изразяващо се
във физическо участие в престъплението, допринасящо за неговото извършване чрез
вземане на паричните средства и оставянето им на посоченото от останалите
извършителите място. По този начин подсъдимият подпомогнал извършителите на
престъплението да осъществят фактическата власт върху предмета му.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК – ако
деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръчка на
властта, тъй като свидетелката |Й. Г. е била въведена в заблуждение от лице, което се е
представило за длъжностно лице от Министерство на вътрешните работи – полицейски
служител от Криминална полиция.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал.1, т. 5 от НК –
измама в големи размери, тъй като размерът на причинената от престъплението вреда
надхвърля повече от седемдесет пъти размера на минималната работна заплата за
страната към момента на довършване на престъплението. Размерът на минималната
работна заплата за страната към 02.10.2019 г. е бил 560 лева, а критерият „големи
размери“ е 39 200 лева.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият е пълнолетен и психически здрав.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. В съзнанието на подсъдимия са
намерили отражение представи, че извършеното от него деяние улеснява извършването
на престъплението и пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат.
Налице е и изискуемия от закона пряк умисъл за съучастие, тъй като в съзнанието на
подсъдимия са намерили отражение и представи относно участието в престъплението
на най-малко още едно лице, съзнавал е общественоопасният характер на извършеното
от това лице и пряко е целял общественоопасния резултат.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от
НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК и
така определеното наказание, да бъде намалено с една трета, доколкото по делото не са
налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага приложението на чл. 55 НК
по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до осем години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът съобрази степента на обществената опасност на престъпното
5
деяние, индивидуалния принос на подсъдимия, с което е допринесъл за увреждането на
обекта на наказателноправна защита и конкретното му участие при осъществяване
състава на престъплението, а така също и обществената опасност на дееца, подбудите
за извършване на престъплението, смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, което подсъдимият е подпомогнал, съдът
намира за висока, с оглед размера на причинената имотна вреда, която е повече от
седемнадесет пъти минималната работна заплата за страната към датата на деянието.
Съдът намира за изключително висок индивидуалния принос на подсъдимия
при извършване на състава на престъплението, за което е предаден на съд, до степен,
че без извършените от подсъдимия действия не би било възможно изобщо
довършването на престъплението. Именно подсъдимият е отишъл до адреса на
свидетелката |Й. Г. и именно той е взел хвърлените от нея пари и впоследствие ги е
оставил на посоченото от извършителите място. По изложените мотиви съдът намира
за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, че в случая е налице малък
приност от страна на подсъдимия при извършване на престъплението.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете наличието на
повече от едно квалифициращи обстоятелства, включени в състава на престъплението,
високата обществена опасност на самото деяние, както и обстоятелството, че се
въвежда в заблуждение възрастно лице, с което подсъдимият е бил наясно.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства,
съдът отчете, че същият е неосъждан и е на сравнително млада възраст.
Причините за извършване на деянието, предвид липсата на данни, въз основа на
които да се обоснове и най общ извод, че подсъдимият не може да реализира доходи
въз основа на трудова дейност, следва да бъдат приети, че същите касаят само и
единствено желанието на този подсъдим да се облагодетелства по непозволен и
запретен от закона начин.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че наказанието, което
следва да бъде определено на този подсъдим за престъплението, за което е предаден на
съд, следва да бъде определено по правилата на чл. 54 НК и да бъде
индивидуализирано в размер ориентиран към минимума на наказанието „Лишаване от
свобода“, предвиден в особената част на НК за това престъпление, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК да бъде намалено с една трета и да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на подсъдимия, в най-
пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от
НК както по отношение на личната превантивна функция на наказанието, така и
относно генералната превенция, като същевременно това наказание, няма да се яви
несправедливо и несъответно на извършеното от него и конкретния му принос при
осъществяване на престъплението, с оглед изложените по горе мотиви във връзка с
индивидуализацията на наказанието.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Във връзка с искането на защитата, касаещо приложението на чл. 66, ал. 1 НК,
следва да бъде посочено, че не е изгубило своята задължителна сила Постановление №
4 от 1978, по н. д. № 1/78 на Пленума на ВС, в което изрично е посочено, че
постигането на целите на наказанието предполага неговото изтърпяване и условното
осъждане е изключение от това правило, и трябва да бъде прилагано само при
съществуването на действителни възможности деецът да бъде поправен чрез отлагане
6
изпълнението на наказанието. Прилагането на условно осъждане се отнася до
справедливостта на наказанието, свързано е с обществената опасност на деянието и
дееца, поради което неправилното му приложение намалява ефективността на
наказанието и пречи за постигане на неговите цели, а в настоящия случай нито
обществената опасност на деянието, нито на дееца предполагат прилагането на
института на условното осъждане. Следва да се отбележи, че през последните години
са налице изключително многобройни случаи на такъв тип престъпления, като
пострадали са основно възрастни хора, които се лишават от последните си парични
средства или средства, заделени от техни близки. В процесния случай свидетелката |Й.
Г. е предала средства събирани от нейната дъщеря от работа в чужбина. В тази насока
съдът счита, че в случаи като процесния не следва да бъде проявявано необосновано
снизхождение, каквото би било и налагането на условно наказание. В допълнение
следва да се посочи, че подсъдимият вече е бил осъждан именно за престъпление по
чл. 209 от НК, като му е било наложено именно условно наказание.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК вещественото доказателство – един брой
мобилен телефон „Самсунг“, модел „А6“, с фабричен № 356424090963853, с поставена
1 бр. СИМ карта на „Теленор“ с № 89359050100106364889, следва да се отнеме в полза
на държавата, като средство послужило за осъществяване на деянието.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият П.
следва да заплати направените в досъдебна фаза разноски в размер на 115,35 лева по
сметка на ОД на МВР-Русе и 495 лева по сметка на Районна прокуратура-Русе.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
7
Съобщи за изтекли лични данни