№ 3278
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110101964 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.П.П.“ АД твърди, че М. П. Г. е негов клиент с клиентски № ***********
по договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен №
***********, находящ се на адрес: гр. ***********. Посочва, че отношенията на страните са
регламентирани в публично известни общи условия, съгласно които потребителят е
задължен да заплаща стойността на фактурираната ел. енергия в срока, посочен в
съответната фактура, като това задължение не е обвързано с получаване на писмено
уведомление. Поради това потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура. Посочва, че съгласно чл. 38 от общите условия за незаплатените в срок
суми потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В исковата молба се твърди, че „Е.П.П.“ АД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. Г., въз основа на което е образувано
ч.г.д. № 17951/2021 г. по описа на ВРС. Към момента на подаване на заявлението
ответникът имал незаплатени задължения за подробно описания по-горе обект на
потребление, както следва: за сумата от 459.98 лева, представляваща незаплатена цена за
консумирана ел. енергия по 4 бр. фактури, издадени за периода от 18.02.2021 г. до
20.05.2021 г., както и за сумата от 29.66 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.03.2021 г. до 03.12.2021 г. За тези суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че М. П. Г. дължи на „Е.П.П.“ АД
следните суми:
1) сумата от 459.98 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел.
енергия по партида с клиентски № *********** и абонатен № ***********, за обект,
находящ се на адрес: гр. ***********, за което вземане са издадени 4 бр. фактури за периода
1
от 18.02.2021 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 29.66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.03.2021 г. до 03.12.2021 г.;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
17951/2021 г. по описа на ВРС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
С Определение № 9143/22.08.2022 г., на основание чл. 227 ГПК, като ответници в
производството са конституирани наследниците на починалия в хода на процеса ответник
М. П. Г., именно С. М. С. и П. М. С..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 17951 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу М. П. Г. за сумите, предмет на настоящото производство. Срещу същата в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото следните обстоятелства: че наследодателят на
двамата ответници – М. П. Г. е била потребител на ел. енергия за процесния обект за
потребление, находящ се в гр.***********; че на същата е било доставено начисленото в
процесните фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на
„Е.П.П.“ ред; че на същата е начислена мораторна лихва върху главницата в претендирания
размер; както и че всички претендирани суми, с изключение на съдебно-деловодните
разноски, са заплатени в хода на настоящото производство /на 21.06.2022 г./.
Предвид извършеното в течение на производството пълно погасяване на
претендираните суми, което съдът взе предвид съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените
искове, имащи за предмет цена за консумирана ел. енергия и мораторна лихва, се явяват
изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Тъй като причина за отхвърляне на исковете за главница и лихви е извършеното в
хода на процеса плащане, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответниците, че не
дължат заплащането на разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото и
веднага след узнаване за задълженията на техния наследодател са ги погасили. Както по-
горе бе изложено, ответниците С. С. и П. С. са конституирани като страна в производството
на мястото на техния наследодател М. Г., починала в хода на процеса. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 227 ГПК когато страната умре, производството по делото продължава с
участието на правоприемника, т.е. валидността на всички процесуални действия, извършени
от праводателя се запазва. В случая исковото производство по реда на чл. 422 ГПК е
образувано след като наследодателката на ответниците е възразила срещу издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С тези си действия тя е дала повод за
образуване на делото, поради което и наследниците й, конституирани като ответници по
реда на чл. 227 ГПК, дължат заплащане на извършените от ищеца разноски както за
исковото, така и за заповедното производство.
2
Предвид изложеното в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
извършените от „Е.П.П.” АД разноски в заповедното производство в размер на 75 лева /в т.
ч. държавна такса – 25 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50 лева/ и в исковото
производство в размер на 185 лева /в т. ч. държавна такса – 75 лева, юрисконсултско
възнаграждение – 100 лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева,
такса за издаване на удостоверение за наследници – 5 лева/. Неоснователно се явява
възражението на ответниците за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер по чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25,
ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.П.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, срещу С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. *******, и П. М. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *********** /конституирани като ответници в производството
на мястото на починалата в хода на процеса М. П. Г., ЕГН **********/, искове за приемане
на установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 459.98 лева
/четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с клиентски № *********** и
абонатен № ***********, за обект, находящ се на адрес: гр. ***********, за което вземане
са издадени 4 бр. фактури за периода от 18.02.2021 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
29.66 лева /двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.03.2021 г. до 03.12.2021 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 17951/2021 г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. *******, и П. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.П.П.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. *******, СУМАТА ОТ 75 /седемдесет и пет/ лева,
платима разделно и поравно от двамата ответници, представляваща сторени в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. *******, и П. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.П.П.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. *******, СУМАТА ОТ 185 /сто и осемдесет и пет/
лева, платима разделно и поравно от двамата ответници, представляваща сторени в
исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3