Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135 23.06.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело №109 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София против Решение №7/08.01.2020г., постановено по
АНД №225/2019 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ №63/09.08.2019г, издадено от член на Управителния съвет на
АПИ. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода
на въззивния съд, че заплатената винетна такса освобождава нарушителя от
административнонаказателна отговорност на основание чл.189е, ал.3 от ЗДвП,в
сила от 01.01.2019г. По съображения за безспорно установено съставомерно деяние
по чл.179, ал.3 от ЗДвП моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба - Г.Н.К., чрез процесуалния си представител
оспорва касационната жалба в писмено становище по същество и поддържа правните
доводи на въззивния съд като иска да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да бъде
отменено въззивното решение като неправилно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Гълъбово е НП
№ № 63/ 09.08.2019г, издадено от член на Управителния съвет на АПИ /с установена
компетентност по делото/, с което на Г.Н.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв,на основание чл. 179 ал.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДвП, за това че на 28.02.2019г в 15.34ч,
управлява ППС марка **** с регистрационен номер ****, вид лек автомобил, по път
ІІІ-554, км.39 посока юг-север, община Гълъбово, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата. На същата дата в 15.41ч водачът е заплатил винетна такса, но това
обстоятелство не го освобождава от административно наказателна отговорност. В
НП е вписано, че съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 Закона за пътищата в 14-дневен
срок то връчване на акта, в който случай се освобождава от административно
наказателна отговорност за извършеното нарушение, но компенсаторна такса по
АУАН серия Д, № 85408/ 28.02.2019г. не е постъпвала по сметка на АПИ в в
14-дневен срок от връчването на АУАН.
За да отмени НП, РС Гълъбово е приел, че между разпоредбите
на чл.189е ал.5 от ЗДвП и тази на чл.10 ал.2 от Закона за пътищата има
противоречие, тъй като последната, както и чл.10 ал.3 и ал.4 на ЗДвП относно
реда и срока за плащане, са в сила от 16.08.2019г, което е попречило към датата
на извършване на процесното нарушение – 28.02.2019г., да се заплати
компенсаторна такса. Поради това е приел, че заплатената винетна такса
освобождава нарушителя от административно наказателна отговорност на основание
чл.189е, ал.3 от ЗДвП, която действа от 01.01.2019г.
Решението на районния съд е постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
В процесния случай спорът е правен и се свежда
до това дали е налице основанието поп чл.189е, ал.5 от ЗДвП за освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност за вмененото му деяние,
осъществяващо конкретния състав на чл.179 ал.3 от ЗДвП – „Водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв“. Административно наказателния
състав на нарушението е конкретно откъм фактически съставомерни факти и е
предвидено като санкция за неспазване на изискванията по чл.139 ал.5, които са
вменени в задължение на водача с разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП – изрично
посочени в НП като нарушени, поради което правното обвинение не би могло да
бъде по-конкретно и не създава объркване за защитата, в каквато насока са били
доводите на ответника по касация,
наведени с въззивната му жалба. Съдът е допуснал грешка в преценката си
за момента на влизане в сила на правилата за освобождаване от административно
наказателна отговорност, посочени в разпоредбите на чл.10 ал.2, 3 и 4 от Закона
за пътищата /ЗП/, които са идентични с правилото на чл.189е, ал.3 от ЗДвП,
откъдето неправилно се явява приложеното спрямо фактите /заплатена винетна, но
не и компесаторна такса/ освобождаването от административно наказателна
отговорност с отмяна на наказателното постановление. Видно от датите, на които чл.10 ал.2, ал.3 и
ал.4 от ЗП са в сила, а именно от 16.08.2018г, същите предхождат като приложимо право,
правилото на чл.189е, ал.5 от ЗДвП, което е в сила от 01.01.2019г. Действително
последната промяна на разпоредбата на чл.10 от ЗП е от 16.08.2019г, но тази
променя не засяга текста на чл.10 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗП, които остават идентични
с редакцията им, в сила от 16.08.2018г. Ето защо не е налице противоречие и
правна невъзможност на нарушителя да се ползва от привилегията на чл.189е, ал.5
от ЗДвП към датата на извършване на нарушението и след като в случая не е
заплатил компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП, за който факт спор по
делото не е въведен, а е установен по предвидения ред, то е налице основание за
ангажиране на административно наказателната му отговорност за извършеното
нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. РС Гълъбово е приложил неправилно спрямо
фактите материалния закон -
чл.189е, ал.5 от ЗДвП, поради което соченото касационно основание за отмяна
съществува. Следва да се постанови ново решение по същество, с което да се
потвърди наказателното постановление след отмяната на въззивното съдебно
решение.
Предвид изхода на делото искането на
пълномощника на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/
29.11.2019г./, Г.Н.К. следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 7/ 08.01.2020г., постановено по АНД
№ 225/ 2019 г. по описа на Районен съд - Гълъбово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 63/ 09.08.2019г,
издадено от член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на Г.Н.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300лв, на основание чл. 179 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Н.К.
с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.