О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
14.06.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На
четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 599 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
В срока за
произнасяне на съдът по реда на член 140 от ГПК, във връзка с насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът констатира следното:
С отговора на
исковата молба, ответникът – О.К. възразява, като твърди, че предявеният иск е
процесуално недопустим. Твърди, че през 2009г. била
депозирана искова молба от С.Т. *** и е
образувано гр.д. 752/2009 г. по описа на КРС, IV гр.с. по обективно съединени
искове с правно основание чл.71, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от
дискриминация срещу О.К. Нарушенията посочени в исковата молба били същите,
посочени в настоящата искова молба. По образуваното гр.д. 752/2009г. по описа
на КРС, било постановено Решение № 109 от 10.02.2010г., с което О.К. била
осъдена да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл.
5 от същия закон, а искът, за разликата до пълния предявен размер от общо
15000.00 лева бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Наред с това, О.К.
била осъдена на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. да преустанови
дискриминационното третиране спрямо ищеца, чрез отстраняване на съществуващите
архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда,
която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до публични места, както и
да се въздържа в бъдеще от посоченото дискриминационно третиране спрямо С.Т..
Решението било обжалвано пред Окръжен съд Пловдив, за което било образувано
в.гр.д. 962/2010г. по описа на ПОС, по което с Решение № 926 от 25.06.2010г.,
потвърждава Решение №109/10.02.2010г. на KрлPС по гр.д.№ 752/2009г. С
Определение № 402 от 04.04.2011г. по гр.д. № 1570/2010, ВКС не е допуснал
касационно обжалване на въззивното решение. Твърди, че посочените факти сочат,
че между същите страни, на същото основание и за същото искане е налице влязло
в сила съдебно решение. С оглед обективните предели на формираната сила на
пресъдено нещо (СПН) било отречено правото на ищеца за заплащане на обезщетение
за заявените от него имуществени и неимуществени вреди над сумата от 3000 лева.
Счита, че СПН се явява процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор и
съгласно въведената в чл. 299 от ГПК забрана за пререшаемост на спора, моли
садо да остави предявените искове без разглеждане и да прекратите делото.
Във връзка с
преценка допустимостта на иска, съдът е изискал гр.д.№ 752/2009г. по описа на
КрлРС. Доколкото делото е архивирано и в последствие унищожено съгласно ПАС, по
делото са представени съхранените съдебни актове за послужване. Видно от същите,
с Решение № 109 от 10.02.2010г., постановено по гр.д.№ 752/2009г. по описа на
КрлРС, съдът е осъдил, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., О.К. да
заплати на С.Т.Т. с ЕГН **********
с адрес: ***, сумата 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от
дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от същия закон, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от общо 15000.00 лева, като неоснователен
и недоказан. С решението си, съдът е осъдил О.К. на основание чл. 71, ал. 1, т.
2 от ЗЗДискр., да преустанови дискриминационното третиране спрямо С.Т.Т. с ЕГН **********
с адрес: ***, чрез отстраняване на
съществуващите архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на
архитектурна среда, която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до
публични места, както и да се въздържа в бъдеще от посоченото дискриминационно
третиране спрямо С.Т.Т. с ЕГН **********.
Решението на
първоинстанционния съд е потвърдено от въззивния съд, с Решение № 926 от
25.06.2010г. постановено по в.гр.д. 962/2010г. по описа на ПОС, а с Определение
№ 402 от 04.04.2011г., постановено по гр.д. № 1570/2010г. по описа на ВКС, III
ГО не е допуснато касационно обжалване.
Видно от
постъпилата искова молба от С.Т.Т. с ЕГН **********, същият отново моли съда да
постанови решение, с което да осъди О.К. да преустанови дискриминационното му
третиране чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и чрез
изграждане и поддържане на архитектурна среда, отговаряща на Наредба № 4 от
01.07.2009г., която да не ограничава достъпа на лица с увреждания.
Съдът намира
следното:
В разглеждани
казус е налице хипотезата на чл. 299, във връзка с чл. 297 от ГПК, а именно -
забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със силата на пресъдено нещо
(СПН). Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, влязлото в сила съдебно
решение е задължително за участвалите в производството страни и то за
разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът
разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от
съда. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.
Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на
СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите
страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес
по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 от ГПК
е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.
Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и
същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение,
следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл
окончателно.
Съдът в
производството по гр.д. № 752/2009г. по описа на КрлРС, е разгледал и се е
произнесъл по направени от ищеца претенции по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.,
касаещи съществуващите архитектурни бариери, като е постановил отстраняването
им чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не ограничава
достъпа на лица с увреждания до публични места, както и да се въздържа в бъдеще
от посоченото дискриминационно третиране. По реда на чл. 71, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДискр., съдът се е произнесъл и по претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл.
5 от същия закон.
В
обстоятелствената част на настоящата искова молба се съдържа искане за
обезщетение в размер на 7000 лева, но както по гр.д.№ 752/2009г. по описа на
КрлРС, така и по настоящото дело, ищецът не се е ограничил в период, през който
е претърпял неимуществени вреди, поради което съдът намира, че е налице
произнасяне по тази претенция с Решение № 109 от 10.02.2010г., постановено по
гр.д.№ 752/2009г. по описа на КрлРС.
Следователно,
въпросите за съществуващите архитектурни бариери, постановяване да бъдещото им
отстраняване, в това число и искането за обезщетение за неимуществени вреди, не
могат да бъдат пререшавани, освен ако ищецът се позовава на нови основания,
възникнали след приключване на устните състезания по делото, тъй
като меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че
спорното право съществува или не съществува, е денят на приключване на устните
състезания по делото. Такива обаче не се сочат, поради което с предявеният
иск се цели пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение.
Поради това, трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 299, ал.
2 от ГПК и производството по настоящото делото да бъде
прекратено.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, производството
по гражданско дело № 599 по описа на КрлРС за 2019 година, като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, с частна жалба, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: