РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Перник , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500609 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1977 от 16.01.2020 г. постановено по гр. д. № 2210 по описа на
Районен съд Перник за 2018 г. е отхвърлил молбата на С. А. Д., на основание чл. 409 от
ГПК да й бъде издаден дубликат на издадения изпълнителен лист издаден на *** г. в
нейна полза срещу „Топлофикация – Перник“ АД за сумата от 650 лв. – общ размер на
присъдените разноски по гр. д. № 2210 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
Решението е обжалвано от молителката, която намира същото за
незаконосъобразно. Неправилно съдът отказал издаването на дубликат приемайки, че
липсвали гласни и писмени доказателства за това обстоятелство. Сочи също, че
съгласно трайната практика на съдилищата, след като били налице доказателства, че не
е образувано изпълнително производство за събиране на вземането нито било налице
прехвърляне на вземането или същото било погасено по давност, то съдът следвало да
уважи молбата за издаване на дубликат. Моли, решението да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което бъде допуснато издаването на дубликат на
изпълнителния лист, издаден на *** г. в нейна полза срещу „Топлофикация – Перник“
АД за сумата от 650 лв. – общ размер на присъдените разноски по гр. д. № 2210 по
описа на Районен съд Перник за 2018 г.
Въззиваемата страна не е взела становище по въззивната жалба. Пред настоящата
инстанция е депозирано такова за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
1
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Както при разглеждане на делото,
така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, и не е нарушил процесуалните правила,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. По същество на исковете,
фактическата обстановка се явява установена с допустими по смисъла на ГПК
доказателства, ангажирани от страните в съответствие с правилно разпределената им,
в производството по чл. 140 ГПК, тежест на доказване.
Пред тази инстанция не се ангажират допустими по смисъла на чл. 266 ГПК
доказателства, от които да следва за установена различна от приетата в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, която в този си състав
съдът споделя изцяло. Изводите си относно липсата на основание за уважаване на
исковата претенция, първоинстанционният съд е извел след обстоен и всестранен
анализ на доказателствата, и безспорно установените с тях факти.
По делото е безспорно установено, че с Решение № 845 от 29.08.2018 г. по гр.
дело № 02210 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. са отхвърлени предявените от
„Топлофикация–Перник“ АД срещу С. А. Д. обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 819,05 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ
се в *** за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 224,59 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.10.2017 г. до
окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07425по описа на Районен
съд Перник за 2017 г., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК. С решението ищецът е осъден да заплати на ответницата Д., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
по ч. гр. дело № 07425 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. и сумата от 350 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство. Решението е влязло в
законна сила на 19.09.2018 г.
Въз основа на молба вх. № 23928 от 17.09.2018 г. подадена от процесуалният
представител на С. Д. – адв. В. К. от АК П. е издаден и изпълнителен лист за
присъдените с решението по делото разноски в общ размер от 650 лв. Изпълнителният
лист е получен от адв. К. на *** г.
На 12.12.2018 г. С. Д. е депозирала молба за издаване на дубликат на издадения
изпълнителен лист, тъй като полученият от нейния процесуален представител бил
2
изгубен. Към молбата, както и в хода на производството по чл. 409 ГПК молителката
Д. не е ангажирала абсолютно никакви доказателства, нито писмени, нито гласни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист е специфичен
исков процес, за който са приложими правилата на исковия процес.
Относно твърдението в жалбата, че по първоинстанционното дело няма
приложено Определение от 04.07.2018 г. и същото не й е връчвано, въззивният съд
констатира, че се касае за техническа грешка в обжалваното Решение. Безспорно е, че с
Определение постановено на 04.07.2019 г. Районният съд е открил производство по чл.
409 ГПК, разпределил е правилно доказателствената тежест, указал е на молителката,
че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. При призоваване на
молителката са спазени всички изисквания на ГПК, касаещи призоваването, като след
като същата е търсена многократно на посочения от нея адрес, на основание чл. 47
ГПК е залепено съобщение на входната врата на жилището й. В указания й
двуседмичен срок Д. не се е явила да получи книжата, поради което и правилно и
законосъобразно Районният съд е счел, че молителката е редовно призована и е
разгледал делото.
Условието, за да се издаде дубликат е кредиторът да не държи първоначалния
изпълнителен лист, тъй като той е изгубен или унищожен. Съгласно константната
практика (Решение № 56/04.05.2015 г. по гр.д. № 6964/2014г., ІІ г.о. Решение №
134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. на ВКС. IV г.о., Решение № 263/12.06.2012 г.
по гр.д. № 1138/2011 г. на I г.о. ВКС), когато е установено, че изпълнителният лист е
издаден и получен от правоимащия съответно, че по този изпълнителен лист
продължителен период от време не е образувано изпълнително дело, нито вземането
по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат
за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
В разглежданата хипотеза, на молителката е бил издаден изпълнителен лист
получен на *** г., съгласно извършеното отразяване върху молба вх. № 23928 от
17.09.2018 г. Районният съд е приел, че изпълнителния лист е издаден и получен от
процесуалния представител на молителката с надлежно учредена представителна власт
– договор за правна помощ на л. 35 от гр. д. № 2210 по описа на Районен съд Перник за
2018 г. С. Д. не е ангажирала никакви доказателства (гласни например обяснения на
адв. К. получила изпълнителния лист или писмени – декларации, удостоверения от
ДСИ при Районен съд Перник, справки за образувани изпълнителни дела от ЧСИ, с
район на действие Окръжен съд Перник), с които да е установила правнорелевантните
факти на изгубването на първообразния изпълнителен лист, издаден въз основа на
Решение по гр. д. № 2210 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се
явява правилно и по изложените мотиви следва да бъде потвърдено.
3
В случая следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо на
решението по чл. 409 ГПК не касае съществуването на самото право да се иска
издаване на дубликат. Затова, ако молбата бъде отхвърлена поради това че,
кредиторът не е доказал факта на изгубване на оригинала на изпълнителния
лист, то така постановеното решение не препятства възможността кредиторът
отново да поиска издаване на дубликат като докаже правно релевантния факт на
изгубване или унищожаване на оригинала (в този смисъл Решение № 33 от
01.04.2016 г. по гр. д. № 5781/2015 г. на ВКС).
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателката не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1977 от 16.01.2020 г. постановено по гр. д. № 2210
по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА С. А. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4