Решение по дело №2983/2007 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3748
Дата: 10 декември 2009 г. (в сила от 30 май 2012 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20073110102983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2007 г.

Съдържание на акта

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            

                                       3748

                       гр.Варна, 10.12.2009 година

                          В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 Варненски районен съд, десети състав, в публично заседание на втори ноември  през две хиляди и девета година  в състав:

                                                                

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. Ч.

 

при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 2983 по описа за 2007год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба ищците „е” АД гр.Варна, представлявано от и.д. МРД, и „ Р” ЕООД гр.Варна, представлявано от и.д. МИМ, твърдят, че „е” АД гр.Варна  е собственик на сграда „Ш” , попадаща в УПИ VII-337  и УПИ VIII-337 в ЗПЗ на гр.Варна, съгласно АДС 2538/95г., както и на земя с площ от 102 800кв.м. в гр.Варна, ЗПЗ, бул.Вл.в277, при граници-бул.Вл.Варненчик, бул.България, улица. Твърдят, че с частна техн.експертиза  на инж.Д.Чакъров сградата е разделена на два дяла, което разделяне не било съобразено с изискванията на действащия към него момент чл.62 от ЗТСУ, тъй като не бил изготвен архитектурен проект за разделяне, одобрен от техн.орган на общината, поради което делбата била нижощна. Твърдят, че с НА № 58, том I, рег.№ 654, дело № 53/99г. на Н-с О.Шарабански, „е” АД гр.Варна е продал на „ Фоли” ООД,  от масивна едноетажна сграда-цех Ш само дял II от заключението по тази експертиза , включващ три броя помещения от № 7 до № 9 и вход със стълбище,  построена върху земя – терен в строителните граници с площ от 798кв.м., съответстваща на площадка № 8, за която впоследствие бил отреден УПИ VIII-337. Релевира, че след като разделянето на сградата не е станало по законоустановения ред към 1999г., делбата се явява нищожна, и като не е обособена реална част от нея по надлежния ред, последната не е била годен предмет на продажбата, обективирана в  НА № 58, том I, рег.№ 654, дело № 53/99г. Прави възражение с оглед на това, че е налице нищожност на сделката поради противоречието й със закона, поради което и купувача не се легитимира като собственик на помещенията от сградата, предмет на продажбата. Навежда твърдения, че и правоприемника на „ Фоли” ООД – „Фоли принт” ООД – Варна не е придобило собствеността върху тях, а оттам и ответника по делото, който е закупил тези помещения от последния съгл.НА № 26, том II, рег.№ 1536, н.д.№222/05г. на Н-с О.Шарабански, не се легитимира като такъв. Релевира още, че „е” АД гр.Варна е запазило собствеността си върху земята, представляваща УПИ VIII-337 с площ от 1284кв.м., от които 798кв.м.ид.ч. били собственост на първия ищец, а 486кв.м.ид.ч. – на втория ищец, придадени по регулация.Предвид това молят съда да постанови решение , с което да осъди ответника да предаде на първия ищец владението върху три броя помещения от № 7 до № 9 и вход към стълбище с площ от 520,70кв.м. от едноетажна сграда цех „Ш” с обща площ от 1020кв.м., построена върху УПИ VIII-337 с площ от 1284кв.м. в ЗПЗ на гр.Варна, при граници: УПИ VII-337, УПИ XVI-337, улица и УПИ IX-337, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на ищците по делото върху УПИ VIII-337 с площ от 1284кв.м. в ЗПЗ на гр.Варна, при граници: УПИ VII-337, УПИ XVI-337, улица и УПИ IX-337.Претендира разноски по делото.

Ответникът по делото, В.Л.А. ***.Загора, чрез процесуалните си представители, оспорва предявените искове. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищците по делото, като твърди, че същите не са собственици на сградите и процесното място, както и идентичността на имотите. Твърди, че сградата винаги е имала самост.характер и е била обособена и съществувала като самостоятелен обект, както и че се касае за вътрешно преустройство, за което не е необходимо одобряването на проект,  евентуално че районния архитект е разполагал с такива правомощия. Навежда твърдения че имотите – терена и сградите са придобити от ответника по силата на покупко-продажба, а в условие на евентуалност – чрез давностно владение , упражнявано от ответника от 28.02.05г. до завеждане на иска, и чрез присъединено владение , упражнявано от праводателите му от 1999г. до 28.02.05г., по силата на необезпокоявано и непрекъснато владение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК / отм/ , приема за установено от фактическа страна следното:

С решение от 12.03.1991г. по гр.д.№ 1775/91г. на ВОС е вписана в регистрите на държ.фирми при ВОС  Държавна фирма ЕЛКОМ  със седалище гр.Варна, като уставния фонд на фирмата е предоставеното й от държавата имущество в размер на 18761лв. като правоприемник на завод Перла- е Варна, като се поемат и активите и пасивите на последната. Съгласно АДС № 2538/14.07.95г. на ЕЛКОМ ЕАД – Варна е предоставен за оперативно управление сграда под № 10 – Производствен корпус 5  с площ от 2090кв.м., едноетажен, състоящ се от сграда Ш и сграда комутационен пакет, както и земя с площ от 102,80дка. Представен е и билет № 334/ 25.04.63г. за строеж, с който на е е разрешено да постори цех за Ш по одобрен арх.план.

Видно от решение от 23.12.97г. по ф.д.№1316/94г. на ВОС  е допусната промяна на наименованието на дружеството от ЕЛКОМ ЕАД в  е АД, както и промяна в начина на управление.

Съгласно НА № 37, том I, рег.№444, дело № 37/98г. на Н-с при ВРС, е АД  гр.Варна е признат за собственик на недв.имот – земя-терен в строителни граници с площ от 102800кв.м., находящ се в гр.Варна, ЗПЗ, бул.Вл.в277, при граници: бул.Вл.Варненчик, бул.България, улица.

Съгласно представената по делото техническа експертиза от инж.Д.Чакъров от 12.98г. относно обособяването на самостоятелни дялове в реални граници в района на е АД, дяловете в проекта означени като площадки с №1 до №9, са оразмерени и отговарят на чл.54 от ЗТСУ, като е обособена площадка № 8 с площ от 798в.м., представляваща бившия цех за Ш. Приложена е и скицапроект за реална делба на сграда на цех Ш , изготвена от инж.Д.Чакъров, и съгласувана от арх.Ганчев от 04.01.99г. съгласно която дял 1 включва помещения 1-6, а дял 2 – 7-9. От представеното писмо от 20.07.09г. на общ.Варна, се установява, че към 01.01.99г. арх.А.Ганчев е заемал длъжността районен архитект в отдел „Архитектура и благоустройство” на р-н Младост –Варна. Представени са писмо от МТРС, заповед № 819/96г. и приложени към нея протоколи за обема на предоставените правомощия на районния кмет и районните архитектурно-градоустройствени комисии.

Със заповед № Р-130/29.03.99г. на осн.чл.32, ал.2 ЗТСУ е одобрено изменението на дворищната регулация на парцел на е АД  в ЗПЗ , като се обособяват парцели с номера от I-337 до X-337.

Видно от НА за продажба № 58, том I, рег.№ 654, дело № 53/99г. на Н-с О.Шарабански, „е” АД гр.Варна е продал на „ Фоли” ООД гр.Варна следния недв.имот – от Масивна едноетажна сграда Цех Ш с производствено предназначение цялата с площ от 1020кв.м. САМО Дял II със застроена площ от 520,70кв.м., включващ три броя помещения от № 7 до № 9 вкл. и вход със стълбище, при граници – на север дял I, площадка на „е” АД и сграда Комуникационен пакет, на изток и юг - площадка на „е” АД и на запад – помещение № 5 и 6 от дял I, показано с червен цвят на приложената скица и техн.заключение за реална поделяемост на сградата от инж.Д.Чакъров, построена върху земя – терен в строителните граници с площ от 798кв.м., представляваща част от имот  целия с площ от 102800кв.м., находящ се в гр.Варна, бул.Вл.в277 по плана на ЗПЗ , съответстваща на площадка № 8  от приложената експертиза и отговаряща на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел, съгл. чл.54 от ППЗТСУ, при граници- на север площадка на „е” АД, юг - площадка на „е” АД със складови постройки,  на изток площадка на „е” АД – вътрешен път и  на запад – западно крило на Цех Ш, за сумата от 79000000лв, от която сума стойността на земята е 23000000лв., а стойността на сградата е 56000000лв.

Съгласно приложения протокол от заседание на ОС на е АД гр.Варна от 18.12.02г. е взето решение за отделя на ЕООД с наименование „ Р” със седалище гр.Варна, с капитал, формиран чрез отделяне на дълготрайни активи, собственост  на е АД гр.Варна, подробно посочени в оценителен протокол по баланса на е АД към 30.11.02г. с обща балансова стойност 2 229000лв. и разпределен в 2229 дяла по 1000лв. всеки, всички собственост на е АД, приемайки и учредителния акт на същото. Прието е още, че отделеното дружество е правоприемник на  е АД и поема активите и пасивите, описани в посочения протокол и баланс.

Видно от НА № 68, том I, рег.№ 454, дело № 14/03г. На Н-с при ВРС, "Р”ЕООД е признат за собственик по силата на преобразуването на е АД на многобройни недв.имоти, находящи се в гр.Варна, кв.21, по плана на ЗПЗ, сред които са УПИ I-337 с площ от 732кв.м.; УПИ III-337 с площ от 916кв.м., ведно с построената в него дърводелна; УПИ VII-337 с площ от 662кв.м., заедно с построената в него масивна сграда ширпотреба на един етаж, представляваща производствен корпус 5, с площ от 453кв.м. и РЗП 525кв.м., състояща се от пет помещения и санитарен възел, при граници: от две страни УПИ XI-337,УПИ VIII-337 и вътр.път; както и сграда „ Комутационен пакет / производствен корпус 5, представляваща едноетажна постройка  с площ от 1184кв.м., включваща пет произв.помещения, три склада, коридор , две сервизни помещения, при граници – вътрешен път, склад, асфалтова площадка и УПИ VIII-337.

Съгласно НА № 38, том II, рег.№ 1075, дело № 48/03г. на ВРС "Р”ЕООД е продало на „ЗИЕСТО” АД  500кв.м.ид.ч. от УПИ VII-337, представляващ застроен терен , находящ се в гр.Варна, бул.Вл.в277, кв.21, по плана на ЗПЗ с площ от 662кв.м., при граници: от две страни УПИ XI-337, УПИ VIII-337 и вътр.път, заедно с построената в него масивна сграда ширпотреба на един етаж, представляваща производствен корпус 5, с площ от 453кв.м. и РЗП 525кв.м., състояща се от пет помещения и санитарен възел. С договор за доброволна делба акт №40, том II, рег.№ 1077 от 2003г., вписан в СлВ на ВРС, е извършена делба между "Р”ЕООД и  „ЗИЕСТО” АД  на съсобствени имоти УПИ XI-337 и УПИ VII-337, по силата на която  "Р”ЕООД получава в своя собственост  дял първи, включващ УПИ с  площ от 39609кв.м., оцветен в жълт цвят на приложената към делото скица – проект за делба.

От НА № 17, том 1, рег.№ 289, дело № 15/04г. на ВРС се установява, че „ ФОЛИ ПРИНТ” ООД е признато за собственик на част от имуществото, преминало чрез отделяне от „Фоли „ ООД , а именно – земя, находяща се в гр.Варна, бул.Вл.в№ 277, с площ от 798кв.м. по н.а. и 826кв.м. по скица, представляваща УПИ  VIII-337 по плана на ЗПЗ на града, при граници: север площадка на „е” АД, юг - площадка на „е” АД със складови постройки,  изток площадка на „е” АД – вътрешен път и запад – УПИ VII-337, заедно с построената в това място масивна едноетажна сграда – цех Ш с производствено предназначение с площ от 520,70кв.м., състоящ се от три броя произв.помещения и вход със стълбище, при граници: дял 1, площадка на „е” АД и сграда Комуникационен пакет, площадка на „е” АД и помещения, построени в УПИ VII-337.

Съгласно НА № 25, том II, рег.№ 1528, дело № 221/05г. на ВРС„ ФОЛИ ПРИНТ” ООД е продало на В.Л.А. ***, с площ от 798кв.м., а по скица- 1284кв.м., представляващ УПИ  VIII-337 по плана на ЗПЗ на града, при граници: север площадка на „е” АД, юг - площадка на „е” АД със складови постройки,  изток площадка на „е” АД – вътрешен път и запад – УПИ VII-337, заедно с построената в това място масивна едноетажна сграда – цех Ш с производствено предназначение с площ от 520,70кв.м., състоящ се от три броя произв.помещения и вход със стълбище, при граници: дял 1, площадка на „е” АД и сграда Комуникационен пакет, площадка на „е” АД и помещения, построени в УПИ VII-337.

От заключението на в.л.инж.Р.П. по допуснатата единична СТЕ , което съдът изцяло възприема като обективно и пълно, се установява , че описаната в АДС сграда попада в УПИ  VIII-337 по одобрения РП на ЗПЗ от 1963г. , като по искане на е АД е одобрено изменение на дворищно-регулационния план от 1999г. за обособяване на 10 самост.працела. Вещото лице дава заключение, че по одобрения РП от 2004г. за сградата на Ш е отреден УПИ  VIII-337  от кв.33 с площ от 1284кв.м., получена  чрез предаване по регулация на 458кв.м., представляващи части от пътя на юг от имота и част от пътя по предходна регулация, находящ се на изток, обслужващи сградите, като площадка № 8 ,предмет на продажбата по НА № 58/99г.представлява последващото УПИ  VIII-337, който също е предмет и на НА №17/04г. Вещото лице сочи, че по извършената делба на сградата за дял първи е отредена площадка № 7, а после УПИ  VII-337, а за дял втори – площадка № 8 и УПИ  VIII-337.

Съгласно заключението по допуснатата и приета от съда тройна СТЕ , сградата на Ш е била самостоятелен обект , изграден съобразно одобрени проекти и билет за строеж от 1963г, който се е състоял от няколко обособени помещения. Вещите лица заключават, че сградата, закупена от ответника с НА № 25/05г. представлява част от сграда Ш и е дял 2 от проекта за делба, като този дял никога не е бил самостоятелна сграда. Според заключението в резултат на делбата със изграждането на вътрешни преградни стени , които не са носещи, е обособен имота на ответника с площ от 520,70кв.м. , като за това не са намерени одобрени проекти и проектна документация. Сочи се , че след делбата са извършени допълнителни промени / изграден частичен втори етаж/, за които също няма проекти. Вещите лица сочат, че съгл. чл.62 от ЗТСУ / действал към него момент/се изисква одобряване на арх.проект, което се удостоверява от техн.служба на съотв.община, като в с.з. заявяват, че двата дяла към момента на извършване на делбата са отговаряли на техническите изисквания за самост.обект. Тези заключения на вещите лица изцяло съответстват на заключението и по назначената единична СТЕ на в.л. инж.Б.М., с о оглед тяхната пълнота и обоснованост в тази им част съдът изцяло кредитира.

Във връзка с възражението за упражнявано владение са събрани писмени доказателства – приходна квитанция за платен данък за 2007г., молби за заличаване на договорна ипотека от 20.09.02г., учредени с НА № 99/99г. и НА № 100/01г., постановление за отмяна на обезпечение от 26.08.02г., договори за наем от 30.01.04г., 01.03.05г., 05.01.00г., сключени от ответника и неговите праводатели. Събрани са и гласни доказателства. В своите показания св.Любен Атанасов – служител на първия ищец, заявява, че през 1999г. цехът бил продаден на фирма Фоли , като от тогава до 2005г. никой не бил ползвал имота, бил безстопанствен, а след 2005г. започнал да се граби и в началото на 2008г. дошли някакви хора, като до 2008г. никой не бил го ползвал, бил спрян тока , отрязани кабелите, като ползване на ток не бил отчитан, въпреки че помещението имало отделен електромер. От своя страна св. Янко Янев заявява в своите показания, че през 1999г. разбрал за покупката на Фоли ООД и подписал с тях договор за наем на процесния имот, като след смяната на собствеността подписал договор и с В.А., като е наемател и досега. Заявява още, през 2000г. бил обособен втори етаж, като през периода 2005г.-2008г. ползвал имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

1. По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху три броя помещения от № 7 до № 9 и вход към стълбище с площ от 520,70кв.м. от едноетажна сграда цех „Ш”:

За бъде основателен така предявения ревандикационен иск трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот; имота да се намира във владение или държане на ответника и последния да го владее или държи без основание. В настоящия случай първия ищец обосновава искането си с твърдението, че извършеното разделяне от последния на едноетажна сграда цех „Ш” е било нижощно, не е обособена реална част от нея по надлежния ред, която да е годен обект на продажба, поради което и последващата продажба, извършена с НА №58/99г. в полза на „Фоли” ООД е нищожна като сключена в противоречие на закона.

По делото от представените писмени доказателства - решение за вписване на държавна фирма Елком, АДС, решение за вписване на промени, безспорно се установява, че към момента на извършване на разделянето на сградата първия ищец по силата на извършената приватизация е придобил собствеността върху процесната сграда, както и земята върху която тя е построена / за която е издаден впоследствие КНА, цитиран по-горе/, доколкото това имущество е било предоставено от държавата за стопанисване и управление на предприятието / в този см. са разрешенията, дадени с Постановление № 201 на МС от 25 октомври 1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия/.  

Спорният въпрос по делото е доколкото извършеното от ищеца разделяне на сграда цех „Ш” е действително и е довело до обособяването на два самостоятелни обекта, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Безспорно от изслушаните по делото тройна и единична СТЕ на инж.Б.М. , възприети от съда , се установява, че сградата на Ш е била самостоятелен обект , изграден съобразно одобрени проекти и билет за строеж от 1963г, който се е състоял от няколко обособени помещения, както и че обособените чрез разделянето двата дяла към момента на извършване на това разделяне са отговаряли на техническите изисквания за самост.обекти. Вещите лица по тройната СТЕ заявяват още, че това разделяне е получено чрез изграждане на неносеща преградна стена. По делото е представена и одобрена от районния архитект на км.Младост - арх.Ганчев скица-проект на делбата , видно от която е предвидено единствено изграждане на делителен, неносещ зид между първи  и втори дял. След като по делото е налице изготвен проект за делба , одобрен от компетентния орган / предвид представените по делото заповед и протоколи за възложени правомощия на районните АУК/, то съдът приема, че в настоящия случай не е налице нарушение на чл.62, ал.1 ЗТСУ. Съдът намира, че тази скица има характера на одобрен проект за разделяне, въпреки че доколкото при това вътрешно преустройство,  извършено от едноличния собственик на обекта, не е предвидено изменение на функцията и строителната конструкция и не се увеличават натоварванията в помещенията, то съгл. разпоредбата на чл.225, ал.1, т.12 от ППЗТСУ не се е изисквало одобрен архитектурен проект. Липсата на такъв проект сам по себе си не би обусловил нищожност на извършеното разделение,  ако съществува възможност за разделяне на сградата на самост.обекти, които да отговарят на строителните правила и норми. От посочените експертизи се установи, че чрез това разделяне са обособени два дяла, едно от които е процесния имот, включващ три помещения , всеки от които отговаря към него момент на изискванията за самост.обект със самост.вход и санитарни помещения. Доколкото този обособен дял е отговарял на техн.изисквания към момента на делбата, то той на общо основание съставлява самост.обособен обект, който е можел да бъде предмет на разпоредителна сделка. 

Както се установи по-горе за това вътрешно преустройство, предприето от собственика, не се е изисквало нарочен одобрен архитектурен проект, и доколкото е бил налице обособен  самост.обект, отговарящ на техн.изисквания, то разпореждайки се с този  Дял II със застроена площ от 520,70кв.м., включващ три броя помещения от № 7 до № 9 вкл. и вход със стълбище, ищецът е АД правомерно се е разпоредил с него , продавайки го на „Фоли” ООД, при което със сключването на сделката е настъпил вещноправния ефект на продажбата и последното дружество е станало собственик на този обект. Впоследствие в резултат на последващи настъпили преобразувания / отделяне от „Фоли „ ООД и образуване на ново дружество„ ФОЛИ ПРИНТ” ООД/ и разпоредителна сделка, обективирана в НА № 25, том II, рег.№ 1528, дело № 221/05г. на ВРС отв. В.Л.А. към настоящия момент се легитимира като собственик на процесния имот. От своя страна ищецът чрез посоченото възмездно разпореждане се е лишил от правото си на собственост  върху него , и тъй като не бе установено по делото да е налице друг фактически състав, по силата на който последния да притежава материалноправната  легитимация като собственик към настоящия момент на процесния имот, то предявения иск се явява неоснователен.

2. По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на ищците по делото върху УПИ VIII-337 с площ от 1284кв.м. в ЗПЗ на гр.Варна:

От представения по делото НА за продажба № 58, том I, рег.№ 654, дело № 53/99г. на Н-с О.Шарабански, се установява, че първия ищец е продал, ведно с дял втори от гореописаната сграда и площадка № 8 с площ от 798кв.м., обособена като самост.парцел по одобрено изменение на дворищно-регулационния план от 1999г. Индикация за това е факта, че за земята е договорена и заплатена изрично посочена в акта  продажна цена, от който момент и е прехвърлена собствеността върху нея. По силата на породеното вещноправно действие на тази продажба правото на собственост върху този парцел - площадка № 8, който съгласно вещото лице,  представлява последващото УПИ  VIII-337, е преминало върху „Фоли” ООД, а оттам чрез „ ФОЛИ ПРИНТ” ООД, като предмет на разпоредителната сделка, обективирана в НА № 25, том II, рег.№ 1528, дело № 221/05г. на ВРС, е преминало в собственост на отв. В.Л.А.. От заключението на в.л.инж.Р.П. по допуснатата единична СТЕ , се установява, че по одобрения РП от 2004г. за сградата на Ш е отреден УПИ  VIII-337  от кв.33 с площ от 1284кв.м., получена  чрез предаване по регулация на 458кв.м., представляващи части от пътя на юг от имота и част от пътя по предходна регулация, находящ се на изток, обслужващи сградите. По делото няма данни , нито твърдения, че не са уредени сметките между страните във връзка с одобрената регулация, поради което съдът приема, че същата е породила своето вещно действие, придавайки тези части към основния имот, легитимирайки собственика му за собственик на създадения чрез регулацията УПИ. Следва да се отбележи, че дори и да е налице неуреждане на сметките по регулация, то в този случай по отношение на така създаденото УПИ не е възникнала съсобственост в идеални части, каквито се търсят от страната, а всеки от собствениците е носител на правото на собственост върху реална част от този имот / каквито твърдения и индивидуализация в настоящия случай липсват/. Тъй като не бе установено по делото да е налице друг фактически състав, по силата на който ищците да притежават материалноправната легитимация като собственици на идеални части към настоящия момент на процесния имот, то предявения от него иск се явява неоснователен. 

Доколкото до приключване на устните състезания по делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски , то съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „е” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.в№ *, представлявано от и.д. МРД, против В.Л.А. ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху  три броя помещения от № 7 до № 9 и вход към стълбище с площ от 520,70кв.м. от едноетажна сграда цех „Ш” с обща площ от 1020кв.м., построена върху УПИ VIII-337 с площ от 1284кв.м. в ЗПЗ на гр.Варна, при граници: УПИ VII-337, УПИ XVI-337, улица и УПИ IX-337, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „е” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.в№ *, представлявано от и.д. МРД, и „ Р” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.в№ 277, представлявано от и.д. МИМ, против В.Л.А. ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху  УПИ VIII-** с площ от **.м. в ЗПЗ на гр.Варна, при граници: УПИ VII-**, УПИ XVI-**, улица и УПИ IX-*, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.

 

 

                      

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: