№ 118
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
Производството е образувано по искане от осъдения Г. Н. В. за
възобновяване на внохд № 2394/21г. на Окръжен съд Пловдив, по което дело
с решение № 105/18.04.2022г. е потвърдена присъда № 77/14.09.2021г. по
нохд № 4375/21г. на Районен съд Пловдив.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
атакуваната присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на
въззивното решение.
В искането се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон и
към оценъчната дейност на доказателствената съвкупност от решаващите
инстанции. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на В. за невиновен или връщане
1
на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на В.
обстоятелства и не са допуснали твърдените в искането процесуални
нарушения, а наложеното наказание е справедливо.
Защитата поддържа искането на осъдения. Сочи, че неправилно
решаващите инстанции са преценили събраните по делото доказателства и са
определили едно явно несправедливо наказание, което предлага да бъде
намалено.
Осъденият поддържа защитника си и иска съдът да прояви обективност.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Вън от възраженията на страните и независимо от характера на
настоящето производство, касационната инстанция констатира нарушение на
процесуалните правила, обхванато от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2 НПК,
което е до такава степен съществено, че освен процесуалните права на
страните, засяга и фундаменталните устои на правото.
При прочита на материалите по делото се установявя, че по въззивна
жалба на адв. И. П. – защитник на осъдения Г.В. в Окръжен съд Пловдив е
било образувано внохд № 2394/21г срещу присъда от 14.09.2021г. по нохд №
4375/21г. по описа на Районен съд Пловдив – 18-ти нак. състав.
В кориците на първоинстанционното производство, което е било
предмет на въззивната проверка обаче не се намират присъдата и мотивите
към нея на хартиен носител, подписани с мастилен подпис от съдебния
състав, поради което настоящият състав не може да се запознае с тяхното
съдържание, както и да ги инкорпорира в настоящото съдебно решение.
Данни за наличието на такава присъда могат да се извлекат единствено от
решението на въззивната инстанция, но в случая буди недоумение
обстоятелството, по какъв начин въззивната инстанция се е запознала със
съдържанието на атакуваната присъда и мотивите към нея, за да ги подложи
2
на коментар в решението си при положение, че такива по делото липсват.
Следва да бъде отчетено, че липсата им е била установена при
въззивната проверка и с нарочно писмо изх. № 2158/17.02.2022г., издадено по
силата на протоколно определение № 210/15.02.2022г. те са били изискани от
Районен съд Пловдив. В писмото съдията – докладчик по въззивното дело
изрично е посочил, че следва да бъдат представени хартиените екземпляри от
протоколите от проведените съдебни заседания и съдебните актове по нохд
№ 4375/21г. на Районен съд Пловдив, подписани от съдия, съдебни
заседатели и секретар.
Вместо да изпълни задължителните указания на въззивната инстанция,
председателят на 18-ти наказателен състав не само, че не е изпратил
посочените процесуални документи във вид, в какъвто са били поискани с
писмото, но и по един недопустим начин си е позволил да критикува
законосъобразността и обосноваността на определението на въззивния състав,
съпоставяйки го със съдебни актове на други съдебни състави по други дела.
След като дадените в писмото указания не са били изпълнени,
въззивната инстанция е следвало да върне делото на първата такава за
администриране, при което да бъдат приложени липсващите процесуални
документи. Тя обаче не е сторила това и въпреки процесуалното бездействие
на първия съд е разгледала делото и го решила по същество без в кориците му
да се съдържат протоколите от съдебните заседания, присъдата и мотивите
към нея на хартиен носител, подписани с мастилен подпис от председателя на
съдебния състав, съдебните заседатели и съдебния секретар.
В тази връзка следва да се отбележи, че ВКС многократно е отбелязвал
в съдебните си актове, че когато първоинстанционното производство е
образувано по обвинителен акт, изготвен на хартиен носител, подписан
саморъчно от прокурора, какъвто е и настоящият казус, а не в електронна
среда /като електронно дело/, всички съдопроизводствени действия,
включително и съдебния акт следва да бъдат постановявани на хартиен
носител и да носят саморъчните подписи на съдебния състав.
В този смисъл е и Решение № 82/07.07.2022г. по к.д. № 291/221г. на
Трето н.о. на ВКС, от съдържанието на което става ясно, че след като едно
първоинстанционно производство не е било образувано като електронно дело,
то тогава постановения по него съдебен акт и осъществените
3
съдопроизводствени действия не могат да имат друга форма, различна от
формата, по която е започнало съдебното производство. ВКС е категоричен,
че е недопустимо изготвените процесуални документи в съдебната фаза на
процеса да имат различна форма, като в една част делото да бъде на хартиен
носител, а в друга част протоколите от съдебни заседания и съдебните актове
да бъдат в електронна среда. Липсата на саморъчно подписан съдебен акт и
протоколи по хартиено дело представлява съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК от категорията на
абсолютните, защото както касационния състав, така и останалите страни в
процеса са лишени от предоставената им от закона възможност да се
запознаят с цялото дело. Електронният документ, според разясненията на
ВКС в решението, може да съществува само в електронна среда, в система,
съдържаща необходимата база данни, до която имат достъп всички участници
в процеса. Когато такъв достъп не е осигурен, техните процесуални права са
съществено нарушени, което представлява основание за отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за отстраняване на нарушението в инстанцията,
която го е допуснала.
Именно такъв е и настоящият казус.
Установената в първоинстанционното производство липса на
протоколи от проведени съдебни заседания, на присъда и на мотиви към нея,
които да са на хартиен носител, с положен мастилен подпис на председателя
на състава, съдебните заседатели и секретаря по делото не позволява на
настоящия състав и страните да се запознаят с действителното им съдържание
и сочи на допуснато от първата инстанция съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2
НПК.
Това е налагало въззивна реакция, като посочената в решението присъда
е следвало да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на първата инстанция. Като не сторил това, а е потвърдил
присъдата, въпреки флагрантната порочност в процесуалната дейност на
първата инстанция, въззивният съд също е нарушил закона. Ето защо
решението му следва да бъде отменено, като следва да бъде отменена и
потвърдената с него присъда.
В заключение следва да се посочи, че допуснатите от решаващите
4
съдилища нарушения са от категорията на абсолютните процесуални такива
съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и за тях касационната инстанция е длъжна да
следи служебно. Допускането им е винаги основание за възобновяване на
делото, независимо дали е посочено като довод в искането за въззобновяване
и във всички случаи води до последваща отмяна на постановените съдебни
актове и връщане на делото за ново разглеждане от съда, допуснал
нарушението. В случая това е първоинстанционния съд и делото следва да
бъде върнато на него, като новото му разглеждане следва да започне от стадия
на разпоредителното заседание.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието си по 425,
ал.1, т.1 НПК, настоящият състав не намира за необходимо да обсъжда
останалите доводи, съдържащи се в искането на касатора за възобновяване на
делото. Те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото
от първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК Апелативният
съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 2394/21г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
ОТМЕНЯВА Решение № 105/18.04.2022г. по внохд № 2394/22г. по
описа на Окръжен съд Пловдив и потвърдената с него Присъда №
77/14.09.2021г. по нохд №4375/21г. по описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5