ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1245
гр. Бургас, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500251 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба вх.№ 457 / 31.01.2022г. по описа на РС- Айтос, подадена от
адв. Р.Н. като пълномощник на С. ИЛ. Н. с постоянен адрес гр.Айтос против протоколно
определение № 44 от 28.01.2022г. по гр. д. № 986 по описа за 2021 г. на Районен съд- Айтос,
с което производството по делото е прекратено като международно неподведомствено на
българския съд.
Изложени са оплаквания, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
Частният жалбоподател заявява, че за да прекрати брачното дело, съдът е изложил
аргументи само и единствено по отношение на съединените искове, касаещи родителските
права, личните отношения и пр., позовавайки се на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета
от 27.11.2003г. Не било ясно обаче защо според съда е недопустим и главният иск. Счита, че
изводите на съда по отношение на иска за развод противоречат на чл.3, §1, б. „б“ от
Регламента, а тези, касаещи съединените искове противоречат на чл.12, §1 от същия
Регламент. Не оспорва, че ответната страна е навела доводи за недопустимост по отношения
на съединените искове, но същата страна по категоричен начин е заявила съгласие бракът да
се прекрати от българския съд, тъй като и двете страни са с постоянен адрес в България.
Безспорно било и че двете страни притежават родителска отговорност по смисъла на
Регламента. Ето защо, моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Ответницата по жалбата- Н. ЗЛ. Н., представлявана от адв. Янка Стойкова, е
представила отговор на частната жалба, с който заявява, че желае българският съд да
разгледа делото за прекратяване на брака между страните. Намира доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя за основателни, поради което моли
определението да бъде отменено в обжалваната част.
1
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК вр. с чл.28, изр.2
КМЧП. Подадена е в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от
обжалването, чрез надлежно упълномощен адвокат. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като взе предвид становището на страните и ги прецени въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС Айтос е било образувано по следните обективно съединени
искове, предявени от жалбоподателя С.Н. срещу ответницата Н.Н.- 1/ иск за прекратяване на
брака между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство; 2/ иск
за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Назар,
на ищеца; 3/ иск за определяне местоживеенето на детето при ищеца, по неговия постоянен
и настоящ адрес; 4/ иск за определяне обичаен режим на свиждане между ответницата и
детето; 5/ иск за осъждане на ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер
на 180 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба за развод, ведно със
законната лихва; 6/ иск за предоставяне на ищеца и детето ползването на семейното жилище
в гр. Айтос, собственост на родителите на ищеца.
В исковата молба се сочи само, че страните са разделени от м. септември 2021г., след
като отношенията между тях се влошили, а ответницата напуснала семейното жилище, като
оставила дъщеря им съвсем сама. По- късно ищецът разбрал, че ответницата се е установила
в друг град. Липсват твърдения за това в коя държава и в кое населено място са живели
страните към датата на раздялата си, както и към датата на предявяването на исковете.
В законния срок, ответницата е представила отговор на исковата молба. Посочила е,
че страните и детето им живеят в Г. и детето им има обичайно местопребиваване в Г., в гр.
Б.. Направила е възражение, че българският съд не е компетентен да разгледа исковете по
отношение на детето за предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето,
неговата издръжка и личните контакти с другия родител. Заявява, че се противопоставя тези
искове да бъдат разгледани от българския съд. Сочи, че детето им е родено в Г., устроено е
там и живее там, т.е. интегрирано е в социалната и семейна среда в Г., поради което
българският съд няма най- тясна връзка с детето и трудно би могъл да прецени най- добрия
интерес на детето. Затова намира, че в интерес на детето и с оглед критерия за близост,
международно компетентен да се произнесе по исковете спрямо детето е немския съд.
По отношения на брачния иск намира, че същия е допустим, но неоснователен.
Изразява съгласие бракът между страните да бъде прекратен, но по вина на съпруга.
Моли, производството да бъде прекратено в частта относно исковете за родителските
права спрямо детето, местоживеенето му, личните отношения и издръжката на детето,
поради некомпетентност на българския съд. Предявен е насрещен иск за развод, ведно с
искане за установяване, че вина за разстройството на брака има съпругът.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е компетентен да разгледа
исковете относно родителската отговорност, е предявила насрещни искове да й бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето, местоживеенето му да
2
бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични контакти на детето с бащата,
както и издръжка според немския стандарт на живот. Претендира да й бъде възстановено
предбрачното фамилно име- Ат.. Няма претенции за ползване на семейното жилище на
страните, находящо се в гр. Б..
С определение от 6.12.2021г. районният съд е изготвил проекто- доклад, допуснал е
част от доказателствата, изискал е служебно справка от ОДМВР за задграничните пътувания
на детето, указал е на ищеца да представи удостоверение за адресна регистрация на детето,
указал е на ДСП Айтос да изготви социален доклад и е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
В съдебното заседание страните са заявили, че към момента живеят в Г., искат да се
разведат в България, както и че всеки от тях желае и родителските права.
Процесуалният представител на ищеца Н. е посочил, че в Г. е имало предявен иск за
родителските права, но ответницата не е била намерена на адреса и делото е било
прекратено. По тази причина исковете за развод и родителските права са предявени в
България.
С обжалваното протоколно определение районният съд е прогласил, че РС- Айтос не
е международно компетентен да разгледа предявените искове по гр.д.№986/2021г. по описа
на съда и е прекратил производството по делото като международно неподведомствено на
български съд.
В мотивите на определението районният съд е посочил, че за компетентността съдът
следи служебно, а в случая намира приложение Регламент /ЕО/ №2201/2003г. на Съвета от
27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, тъй като обичайното
местопребиваване на малолетното дете е в Г.. /държава- членка на ЕС/- има избран личен
лекар там, посещава и детска градина там. Посочил е, че позоваване на приложимостта на
регламента е направено и с отговора на исковата молба. Посочил е, че според чл.8, §1 от
Регламента съдилищата на държава- членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност на детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-
членка по времето, когато съдът е сезиран. От събраните доказателства било установено, че
към момента на предявяването на исковете детето има обичайно местопребиваване в Г., а не
в България, а и е установено трайно в Г.. Затова е счел, че не е компетентен да се произнесе
по тези искове.
Относно иска за развод съдът е приел, че компетентен да се произнесе по него е съдът
в Г., където съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако единият от тях
все още живее там. Това се отнасяло и до иска за възстановяване на предбрачното фамилно
име на ответницата и предявения от нея насрещен иск за развод и произнасяне по въпроса за
вината. Това се отнасяло и за семейното жилище, което според съда било в Г.. Посочил е, че
когато е сезиран с иск за ползването на семейното жилище, съдът определя компетентността
си в зависимост от местонахождението на имота, а българският съд не може да определя
мерки по предоставяне ползването на семейното жилище когато имотът е извън територията
на страната.
3
По същество.
Съгласно чл.3, §1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 компетентни да разглеждат дела,
свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака са съдилищата на
държавата- членка,
а/ на чиято територия:
- съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
- са имали последното обичайно местопребиваване, ако единият от тях все още живее
там, или
- ответникът има обичайно местопребиваване,
- или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно
местопребиваване, или
- ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година
непосредствено преди предявяването на иска, или
- ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца
непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава- членка
или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там;
б/ чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство
или Ирландия, където те имат „domicile“.
Чл.4 от Регламента сочи, че съдът, пред който делото е висящо на основание чл.3 е
компетентен да разглежда и насрещен иск между страните, доколкото този иск попада в
обхвата на регламента.
В случая няма съмнение, че и двете страни по делото са български граждани, които
имат обичайно местопребиваване в Г.. Следователно и съдилищата в Г. и съдилищата в
България са компетентни да разгледат предявените от тях искове за развод. Компетентността
на българския съд да разгледа исковете за развод е на основание чл.3, §1, б. „б“ от
Регламента. Ето защо, неправилен е извода на районния съд, че не е международно
компетентен да разгледа тези искове.
Понеже искът за развод се намира в съотношение на главен към останалите небрачни
искове- за вината, ползването на семейното жилище и за фамилното име на съпрузите, които
задължително следва да бъдат предявени с него- така чл.322, ал.2, изр.2 ГПК, и доколкото за
тези искове не е предвидена различна международна компетентност, то следва да се приеме,
че българският съд е компетентен да разгледа и исковете с правно основание чл.49, ал.3 СК
/за вината/; чл.56, ал.1 СК /за ползването на семейното жилище/ и по чл. 53 от СК /относно
фамилното име/.
По исковете за родителската отговорност:
Съгласно чл.8, §1 от Регламента, съдилищата на държава- членка са компетентни по
делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран. Параграф 2 от
същата норма обаче предвижда, че §1 се прилага при спазването на условията по чл.9, 10 и
12.
Обичайното местопребиваване по смисъла на чл.8, §1 от Регламент /ЕО/ №
4
2201/2003г. е понятие на правото на Европейския съюз, разяснено с решения на СЕС
/например С-523/07; С- 497/10/. Това е мястото, където е центърът на интересите на детето,
като се държи сметка за релевантните фактически обстоятелства и по- специално за
продължителността и редовността на пребиваване, социалните и семейните връзки, без да е
необходимо престоят да бъде непрекъснат /така- Определение №481 по ч.к.гр.д.№2298/21г.
на ВКС, IV гр. отд./.
Безспорно е, че към дата на завеждането на делото пред РС Айтос детето, което е
родено в Г. /акт за раждане на л.7 от делото на РС/ е било установено в Г. и продължава да
живее в гр. Б., където е трайно интегрирано. Същото живее в дома на баща си в Б., а майката
живее при родителите си в М..
Съгласно чл.12, §1 от Регламента, съдилищата на държавите – членки, които са
компетентни по силата на чл.3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на
брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност,
свързани с тази молба, когато:
а/ поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето и
б/ компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин
приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съд и е във висш интерес на детето.
От изложеното следва, че съдилищата, които са международно компетентни да
разгледат исковете за развод, са компетентни да разгледат и съединените с тях искове
относно родителската отговорност само, ако кумулативно са налице изискванията на чл.12,
§1, б. а/ и б. б/ от Регламента.
В настоящия казус е видно, че и двамата съпрузи притежават родителската
отговорност за детето, но не е налице второто условие- това по чл.12, §1, б. „б“, понеже
ответницата изрично е възразила делото, в частта му за родителската отговорност, да се
гледа от българския съд. Това, че тя е изразила съгласие в България да бъдат разгледани
исковете за развод, както и че в условията на евентуалност /само ако съдът приеме, че е
международно компетентен да разгледа исковете за родителската отговорност/ е
поискала да й бъдат предоставени родителските права не дава основание да се приеме,
че ответницата е приела изрично или по друг недвусмислен начин, компетентността на
българския съд. Ето защо, не е налице основание исковете, касаещи родителската
отговорност да бъдат разгледани от българския съд заедно с исковете за развод, след като
единият от родителите не приема компетентността на българските съдилища.
По изложените съображения, изводът на районния съд, че не е компетентен да
разгледа исковете относно родителската отговорност досежно детето на страните е
правилен.
С оглед изложеното частната жалба е частично основателна.
Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която производството
по делото е прекратено по исковете за развод, вината за разстройството на брака,
възстановяване предбрачното фамилно име на жената и семейното жилище на страните, а
делото в тази му част следва да бъде върнато на РС- Айтос за продължаване на
5
съдопроизводствените действия.
В останалата част- относно исковете за родителската отговорност, включително
местоживеенето на детето, издръжката, режима на лични отношения, определението на РС-
Айтос е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.28 от
КМЧП.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.01.2022г. по гр. д. № 986 по описа на РС
Айтос, с което е прогласено, че Районен съд Айтос не е международно компетентен да
разгледа спора по гр. д.№ 986/2021г. по описа на същия съд и е прекратено производството
по делото относно исковете за развод, вината за разстройството на брака, възстановяване
предбрачното фамилно име на жената и семейното жилище на страните и ВРЪЩА делото
на РС Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.01.2022г. по гр. д. № 986 по описа на
РС Айтос В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която производството по делото е
прекратено досежно исковете за родителската отговорност, местоживеенето на детето,
издръжката му и режима на лични отношения с родителя, при когото детето няма да живее.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6