Р Е Ш Е Н И Е № 67
Гр. Сливен, 16.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 30 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 884 по описа на Районен
съд – Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260191/21.12.2020
г. по АНД № 884/2020 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0804-001082/01.04.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с което на Р.С.А., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 6 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179 ал. 1 т. 5, предл. първо от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Р.С.А., който го обжалва
в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Твърди
се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, довело до
неправилни крайни изводи. В обжалвания съдебен акт коментирания „доказателствен
материал“ не бил дори бланкетно посочен. От
съдържанието на НП не ставало ясно от кого и по какъв начин са установени
извършените нарушения, а доказателствата за такива не били посочени в
санкционния акт. Наказващият орган не бил извършил и преценка на постъпилите
възражения, а актосъставителят погрешно възприел
фактическата обстановка. Приложената правна квалификация на чл. 6 т. 1 от ЗДвП
съдържала няколко отделни хипотези, като в процесния случай твърдяното
нарушение не било адаптирано към нито една от тях. Не било уважено и
направеното искане да се провери видеозаписа от движението на описаното място,
което бездействие на наказващия орган съставлявало самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Твърди още, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. първо на ЗДвП, а НП било изцяло
немотивирано. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. П. Н. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
касационни основания. Счита, че наказващият орган не е установил и доказал
извършено административно нарушение, обуславящо незаконосъобразност на
наказателното постановление. Твърди, че актосъставителят
и свидетелят по акта – полицейски служители са били позиционирани без пряка
видимост към жалбоподателя и не са могли да възприемат конкретната светлина или
сигнал на светофара.
В с.з. ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Заявява законосъобразност на наказателното постановление и първоинстанционното
съдебно решение, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че са налице съмнения относно това,
дали е извършено административното нарушение и приема обжалваното първоинстанционно
решение за незаконосъобразно, като са налице условия за неговата отмяна, с
отмяна на наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 11.03.2020 г. полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Сливен патрулирали по бул. „Банско шосе“ в посока общински пазар. На кръстовището
с бул. „Братя Миладинови“ били първа кола с престой на червен сигнал на
светофара. При смяна на сигнала със зелен потеглили, като пред тях преминал
автомобил с маневра завой наляво от бул. „Братя Миладинови“ към бул. „Банско
шосе“ в посока ДАИ. Автомобилът създал предпоставка за ПТП, тъй като в лявото
на патрулния автомобил пътно платно е имало позициониран друг, който при липса
на подаден звуков и светлинен сигнал, нямало да даде път на патрулната кола.
След подадения сигнал водачът на автомобила, извършил нарушението спрял и бил
подложен на проверка от полицейските органи, при която се установила
самоличността му – Р.С.А., управляващ собствен автомобил Фолксваген Голф с рег.
№ ******. За извършената маневра завой наляво на червен сигнал полицейските
служители изпробвали водача за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест – с отрицателен
резултат и съставили Акт за установяване на административно нарушение № GA204021/11.03.2020 г. с фактическо описание на деянието: „Не съобразява
поведението си със светлинните сигнали и създава непосредствена опасност за
движението“ и правна квалификация на същото чл. 6 т. 1 от ЗДвП. На 12.03.2020
г. А. подал пред Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен възражение,
в което заявил, че оспорва констатациите в съставения му акт и формулирал молба
за прекратяване на административнонаказателната
преписка. По постъпилото възражение Началникът на Сектор „Пътна полиция“
разпоредил извършване на проверка и съставяне на доклад досежно заявените
спорни обстоятелства. Проверката приключила с Докладна записка рег. №
804р-1391/19.03.2020 г., съставена от Полицейски инспектор при група „ОДПКПД“ в
Сектор „Пътна полиция“. Съгласно съдържанието на същата, извършена била повторна
проверка на обстоятелствата и снети обяснения от актосъставителя
и свидетеля по акта, които налагат извода за неоснователност на възражението.
Въз основа на съставения акт, на 01.04.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 20-0804-001082, с
което за нарушение по чл. 6 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. първо от с.з. наложил на Р.С.А. административно
наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление при напълно изяснена фактическа обстановка
и с подробни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция,
при следните съображения:
От събраните по
делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното
нарушение е установено по безспорен начин. Изложените в касационната жалба
доводи не се споделят от касационния съд. На първо място, необосновано и без
опора в доказателствата е твърдението, че наказателното постановление е
издадено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Видно от административнонаказателната
преписка в нейната цялост, при постъпилото възражение наказващият орган е
разпоредил извършване на проверка и едва след нейното приключване с мотивирано
мнение за прилагане на санкция, е издал процесното наказателно постановление.
Противно на твърдяното в касационната жалба, доказателствата, събрани от органа
и първоинстанционния съд – както писмени, така и гласни еднозначно и безпротиворечиво сочат, че е административното нарушение е извършено и то
- точно при описаните в акта обстоятелства. От показанията на с. С.(а.) пред
Районния съд, в чиято безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, се
установява, че А. е преминал на червен сигнал, което е възприето от свидетеля
непосредствено първо, защото за патрулния автомобил сигналът е бил зелен и
второ – защото от позицията на полицейската кола има пряка видимост към
светофара, регулиращ движението от бул. „Братя Миладинови“. Ноторно
е известно, че светофарните уредби се проектират и работят по зададен
алгоритъм, като на кръстовище циклите и фазите на съответните светлинни сигнали
са съобразени пряко със спецификата на пътния участък, с цел оптимизация на
движението на превозните средства и минимизиране на риска от настъпване на
пътно – транспортни произшествия. В случая с. С. ясно заявява, че за патрулния
автомобил е светнал зелен сигнал на светофара, когато А. е преминал пред тях.
Така заявеното от актосъставителя и обективирано в
АУАН не е опровергано в хода на съдебното дирене с годни доказателствени
средства, поради което следва да се приеме за доказано. Така установената
фактическа обстановка е възприета и подробно описана и в представените от
двамата полицейски служители сведения пред наказващия орган и коректно
възпроизведена в постановения от Началник Сектор „Пътна полиция“ санкционен
акт.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление и настоящата съдебна инстанция
не намира допуснати процесуални нарушения, или такива на материалния закон.
Нарушението е ясно квалифицирано като такова по чл. 6 ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която норма, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В случая правилно и коректно е приложена и санкционната
разпоредбата на чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. първо от
ЗДвП, според която се наказва се с глоба в размер 150 лв. водач, който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Следователно, при определяне на правната квалификация и съответната ѝ
санкция по закон, наказващият орган е спазил всички съществени процесуални
правила и относимите материалноправни
норми.
При горните доводи
и при преценка на събраните по делото доказателства настоящата съдебна
инстанция намира, че установеното от оторизираните длъжностни лица
административно нарушение на ЗДвП е извършено, при съставянето на АУАН и НП не
са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват извод за опорочаване на
процедурата по установяване на нарушение и неговото санкциониране, в която
насока са правилни изложените в обжалвания съдебен акт мотиви. Районният съд
правилно е изградил фактическата обстановка по случая и неговите изводи от
фактическа и правна страна съответстват напълно на събраните по делото
доказателства.
С оглед изложеното,
формулираните в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е правилно и
законосъобразно. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд – Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № 20-0804-001082/01.04.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с което на Р.С.А., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушение по чл. 61 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. първо от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като валидно, обосновано и правилно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260191/21.12.2020 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 884/2020
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.