№ 30264
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Частно
гражданско дело № 20211110167242 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено на основание чл. 410 ГПК.
На заявителя е указано, че с оглед постъпило в срок възражение от длъжника следва
в едномесечен срок да предяви иск по общия ред за установяване на вземането по заповедта
за изпълнение на парично задължение, като довнесе и следващата се държавна такса по
сметка на СРС. Заявителят не е представил доказателства за това, че указанията на съда са
изпълнени и заповедта за изпълнение е обезсилена.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на
делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Пропускът на
заявителя да защити претендираното като безспорно вземане е несъмнено израз на
неоснователно ангажиране на насрещна страна в заповедно производство и поражда
отговорност за разноски на основание, аналогично с посоченото в чл. 78, ал.4 ГПК
От представените с възражението доказателства безспорно се установява, че
длъжникът е направили разноски във връзка с организиране на защитата си срещу
издадената срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК. Като разход, подлежащ на компенсиране от насрещната страна – кредитор се
претендира платеното адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., като от страна на
заявителя е направено възражение за прекомерност.
В случая защитата на длъжника се е изразила в подаването на възражение по чл. 414
от ГГГК. За такова възражение е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец, като във възражението е реливирано и възражение за
погасителна давност, направени са и оспорвания на релевираните от заявителя твърдения.
Следва да се отбележи, че макар и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение да не е сред изрично предвидените в
1
НМРАВ случаи, то не следва на основание § 1 от ДР на наредбата възнаграждението да се
определи по аналогия, доколкото в цитираната Наредба се съдържа изрична разпоредба, а
именно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, която регламентира нормативно
установения минимум на адвокатските възнаграждения при организиране на процесуалната
защита в съдебните производства. Съгласно посочената разпоредба възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми.
Съдът намира именно правната норма на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ за релевантна в
случая, доколкото именно с разпоредбата на чл. 7 от Наредбата са регламентирани
нормативно установените минимуми на адвокатските възнаграждения по граждански дела,
каквото по вид е и заповедното производство, макар и същото да няма състезателен
характер, както исковото производство, а да е едностранно производство без в него да е
приложим принципа на състезателното начало.
Ето защо и отношенията между доверител и довереник, развиващи се в
заповедното производство, следва да се уредят по правилата на раздел III от цитираната
Наредба, с който се въвежда редът, по който се регламентират нормативно установените
минимуми на адвокатските възнаграждения в гражданските производства, а не правилата на
раздел II от Наредбата, който би имал приложение в случай, че отношенията между
довереника и доверителя, страни по договора за правна защита и съдействие, не са
достигнали във времеви аспект до необходимост от организиране на защита на възложителя
по договора в рамките на едно гражданско производство, в която хипотеза биха били
приложими правилата на раздел III от Наредбата „Възнаграждения по граждански и
административни дела за една инстанция“, каквато хипотеза е и настоящата.
С оглед материалния интерес по делото нормативно установеният минимум,
явяващ се база за определяне на адвокатското възнаграждение в заповедното производство
по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, възлиза на 400 лв., съгласно редакцията, приложима
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между длъжника и
неговия адвокат. Съдът намира именно този момент за релевантен, съгласно разясненията,
дадени в определение № 416/04.12.14 г. по гр. д. № 3178/14 г. на ВКС, IV ГО; определение
№ 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/13 г. на ВКС, IV ГО; определение № 108 от 25.03.15 г.
по гр. д. № 1298/14 г. на ВКС, III ГО, съобразно които относимата редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя според момента на
сключване на договорите за правна защита и съдействие.
Ето защо нормативно установения минимум на адвокатското възнаграждение на
длъжника в заповедното производство възлиза на сумата от 200 лв., като Определението от
24.08.2022 г. следва да се измени в тази му част.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определението от 24.08.2022 г.в частта за разноските, като в неговата
диспозитивна част, ВМЕСТО ИЗРАЗИТЕ: „ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по делото. ОСЪЖДА С. В. АД, ЕИК ЕИК да заплати на В. А. А. ЕГН
**********, разноски за адвокат в размер на 350лв.
ДА СЕ ЧЕТЕ:. ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена
по делото. ОСЪЖДА С. В. АД, ЕИК ЕИК да заплати на В. А. А. ЕГН **********,Разноски
за адвокат в размер на 200лв.“
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препи подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Препис от Определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3